ВКС отхвърли иск за близо 1 млн. лв. срещу ВАС
Върховният касационен съд (ВКС) отхвърли иска от близо 1 млн. лв. на белгийската фирма „Бос Рентал” срещу Върховния административен съд (ВАС).
Миналата година Софийският апелативен съд (повече за решението му виж тук) осъди ВАС да плати огромното обезщетение на дружеството, заради отказано приспадане на данъчен кредит, но състав на Върховния касационен съд (ВКС) с председател Борислав Белазелков и членове Борис Илиев (докладчик) и Димитър Димитров отмени решението (пълния текст на решението на ВКС виж тук).
Казусът привлича внимание не само заради безпрецедентно големия иск срещу върховен съд, но и заради разясненията, които ВКС дава за това кога последната съдебна инстанция отговаря за вреди от нарушение на правото на ЕС (виж по-долу).
Предисторията на строителното скеле
Казусът започва през 2014 г, когато с ревизионен акт Националната агенция за приходите (НАП) отказва на „Бос Рентал“ да си приспадне данъчен кредит за отдаването под наем на едно строително скеле на германското дружество “Хермер“, което след това го е преотдало на българска фирма, която си е самоначислa ДДС. „Бос Рентал” обжалва пред Административен съд София-град (АССГ), който приема, че са налице предпоставките за признаване на право на данъчен кредит. След това обаче ВАС реши, че след като не е извършена последваща доставка под българския ДДС номер на дружеството, то е краен получател и затова за него не е възникнало право на данъчен кредит. Последващите доставки са фактурирани на лица, които са регистрирани извън територията на България и по тях не е начислен ДДС.
Освен това ВАС прие, че с отдаването под наем на скелето на германската фирма веригата от доставки е прекъсната, тъй като по тази доставка не е начислен ДДС, а фактурите са под белгийския данъчен номер на „Бос Рентал”. Според върховните съдии изборът на ищеца да фактурира наемите на “Хермер” под белгийската си ДДС регистрация представлява злоупотреба с право, тъй като е направено, за да се избегне начисляването на ДДС – в резултат на което данъкът не е начислен нито в България, нито в Белгия. ВАС заяви, че като неустановено в България дружество, „Бос Рентал“ може да претендира възстановяване на данъчен кредит по реда на Наредба № Н-9/16.12.2009 г.
Затова той отмени решението на АССГ, отхвърли жалбата на белгийската фирма и отрече правото ѝ да си приспадне данъчен кредит за 698 067,20 лв.
След това „Бос Рентал“ заведе делото за вреди срещу ВАС, като първо градският съд отхвърли исковете ѝ, но след това апелативният съд осъди върховната инстанция за нарушено право на ЕС.
Приспадане или възстановяване
ВКС отменя решението на САС, защото приема, че е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, като заявява, че то не отговаря на изброени от самия него изисквания за осъждане на върховен съд за вреди от нарушаване на правото на ЕС (какви са те виж по-долу), но в акта не посочва кое точно от тях не е изпълнено от втората инстанция.
След като постановяват отмяната, Белазелков, Илиев и Димитров се заемат с решаването на делото по същество.
Те пишат, че апелативният съд не е направил точно разграничение между правото на приспадане и правото на възстановяване на ДДС и реда, по който се упражняват тези права при облагаема доставка от чужда фирма.
ВКС казва, че съгласно ЗДДС правото на данъчен кредит се упражнява по различен начин според това дали фирмата използва стоките и услугите за целите на облагаемите сделки в държава-членка, в която извършва тези сделки или самата фирма не е регистрирана в държавата-членка, в която купува стоки и услуги или внася стоки, подлежащи на облагане с ДДС.
„В първия случай лицето има право да приспадне данъчния кредит от размера на дължимия данък, а във втория случай то има право на възстановяване на платения данък. Това е очевидно, защото във втората хипотеза приспадане на данъка фактически е невъзможно да се осъществи – задължение за ДДС в държавата членка, в която не е установено, лицето няма и следователно няма от какво да приспадне данъчния кредит (не може да има прихващане с нула). В този случай лицето има право на възстановяване на платения данък при условията на чл.170 – 171 от Директивата, точно транспонирани в Наредба № Н-9/16.12.2009 г“, се казва в окончателното решение на съда.
Апелативните съдии пък бяха отхвърлили твърдението, че фирмата е трябвало да иска възстановяване на ДДС по Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. „Дружеството има регистрация по ЗДДС в България, наред с регистрацията си в друга държава-членка на ЕС – арг. от чл.1, ал.1, т.1 от Наредбата. Ето защо обосноваването на отказ за предоставяне на данъчен кредит на това основание е незаконосъобразно“, написа САС.
ВКС обаче е на обратното мнение. Според върховните съдии този извод на САС е незаконосъобразен, още повече, че правото на възстановяване на ДДС следва разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО.
„Дори ако националното право съдържа норми, които не съответстват на нормите от ПЕС, националния съд (който е и съд на ЕС) е длъжен да приложи нормите от наднационалния правен ред, които имат примат пред вътрешното право. Затова приложимо право към процесната доставка, за която ищецът претендира наличие на право на приспадане на данъчен кредит, е разпоредбата на чл.170 от Директивата, а не тази на чл.168. Тъй като във влязлото в сила решение, с което на ищеца е отказано съществуването на право на приспадане на данъчен кредит, ВАС се е мотивирал със същите съображения, не само не е налице очевидно нарушение на ПЕС, но не е налице никакво нарушение на съюзното право“, посочва ВКС.
В решението си върховният съд няколко пъти подчертава, че предмет на делото е дали фирмата е имала право на приспадане на ДДС, а не на възстановяване. ВКС посочва, че и в самото решение на ВАС ясно се казва, че е отречено правото на приспадане на ДДС, защото данъчният кредит в случая може да бъде възстановен.
„Този извод не е направен в противоречие с норми от ПЕС, а в пълно съответствие с чл.170 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета“, заявява ВКС.
И възстановяването на ДДС отказано
„Бос рентал“ всъщност е поискала и възстановяване на данъчен кредит. Но и то ѝ е отказано с влязло в сила решение на ВАС (пълния му текст виж тук).
Най-общо причината ВАС да откаже на „Бос рентал“ възстановяване на ДДС е, че искането на фирмата за това е от 8 май 2018г., а е трябвало да бъде подадено до 30 септември 2015 г. Според Наредба № H-9/16.12.2009 г. правото на възстановяване на ДДС може да бъде упражнено „най-късно до 30 септември на календарната година, следваща годината, през която е възникнало правото на възстановяване на данъка“, а срокът е преклузивен. В решението си ВАС посочва, че това, че фирмата междувременно е водила дела за приспадане на данъчен кредит и е текло и ревизионно производство не означава, че не е можела в срок да претендира за възстановяване на ДДС.
По отношение на това решение ВКС заявява: „Фактът (по който страните не спорят), че с влязло в сила решение на ВАС по отношение на ищеца е отречено и правото на възстановяване на ДДС по процесната доставка, няма никакво отношение към настоящия спор, тъй като не това решение е посочено от ищеца като постановено в противоречие с ПЕС и увреждащо го. Ако според ищеца решението на ВАС, отричащо правото му за възстановяване на ДДС, е постановено в нарушение на ПЕС и го уврежда, това е основание за предявяване на друг иск, различен от този в настоящето производство“.
Последващо произнасяне на СЕС не доказва очевидност на нарушението
В решението си ВКС дава разяснения за това кога върховен съд (и всеки съд, действал като последна инстанция) отговаря за вреди от нарушение на правото на ЕС. И стъпвайки на практиката на СЕС, заявява, че „отговорност на държавата за вреди, причинени от национална юрисдикция, постановила акт като последна инстанция, възниква само в изключителни случаи, при допуснато очевидно нарушение на приложимото ПЕС“.
Белазелков, Илиев и Димитров цитират и примери за такива случаи, които е давал СЕС: „Ако с влязло в сила решение националната юрисдикция не се е съобразила с практиката му в съответната област на обществени отношения, които ПЕС регулира или когато е иззела компетентност, която ПЕС изрично възлага на орган на ЕС“.
Тримата върховни съдии посочват, че в решенията по делата за вреди трябва задължително да се посочи коя точно норма от правото на ЕС е нарушил върховният съд. И допълват: „Когато разглеждат спор за вреди, причинени от нарушение на ПЕС с действия на национална юрисдикция, имаща качеството на последна инстанция, съдилищата са длъжни да мотивират акта си като посочат изрично в него кое е допуснатото очевидно нарушение, обосноваващо изключителност на случая“.
„От това логично следва, че, мотивирайки очевидността на нарушението и изключителността на случая, те не могат да се основават на практика на СЕС, която не е съществувала към датата, към която се твърди, че е извършено нарушението“, продължават Белазелков, Илиев и Димитров.
И заявяват, че ако решението по иска за ангажиране на отговорността на държавата не е мотивирано според изложените от тях изисквания, то е постановено в съществено нарушение на процесуалните правила.
От дадените от тримата върховни съдии разяснения следва, че дори впоследствие СЕС да разтълкува правото на ЕС в обратен смисъл на тълкуването на български върховен съд, това не може да послужи за обосноваване на отговорността на нашия съд за вреди. Такава хипотеза би възникнала, когато по конкретното българско дело последната инстанция е отказала да отправи преюдициално запитване, а тя е длъжна да го направи при съмнение как да се тълкува правото на ЕС.
Българските процесуални закони обаче не предвиждат и възможност за възобновяване на дела и за отмяна на влезли в сила решения на основание на решение на СЕС. И така всъщност излиза, че ако върховен съд е постановил решение в пълно противоречие на правото на ЕС и това се установи от последващо произнасяне на съда в Люксембург, ощетените няма да имат нито право на обезвреда, нито на преразглеждане на делото.
42
Коментирайте
Решението на САС е по обосновано и с точно позоваване на Директива 2006/112 и практика на СЕС докато ВАС е пропуснол да сезира СЕС защото е смятал че много добре познава правото на ЕС. Но от тек нататък дано повече гакива дела.
Да, още повече, че в диспозитива на решението липсва нормата, която е нарушена. Но, както се казва, това са подробности.
Върховния касационен съд си противоречи с постановеното решение, което противоречие се изразява в това, че от една страна било налице нарушаване на съдопроизводствените правила,а от друга страна намира че са налице предпоставките спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция. В мотивите на касационното решение се посочва основание за нередовност на исковата молба, която нередовно се изразявала в това,че не е посочено от ищеца коя правна норма на европейското право е нарушена.при това положение след като се касае за нередовност на исковата молба Върховния касационен съд не може да решава спора по същество, а е следвало, както правилно е… Покажи целия коментар »
Йезуитско решение, което може да се обърне срещу ВКС. Бил е длъжен да отправи преюдициално запитване относно приложимостта на чл.170. Сега е създал основание за отговорност на ВКС.
Кой е очевидно спорният въпрос, бихте ли го формулирал?
Аз само едно се питам – три съдебни инстанции тълкуват директива по очевидно спорен въпрос. И никоя от тях не се сеща да отправи преюдициално запитване… прилагаме правото на Съюза, ама не дотам.
Кой е очевидно спорният въпрос, бихте ли го формулирал?
Дали възстановяването на данъка на регистрираното по ЗДДС чуждо дружество следва да стане по чл. 170 и сл. от Директива 2006/123 или по общия ред?
По-долу имам коментар, цитирана е и практика
Не мога да разбера какво е това хвалене на отмененото решение на САС и плюене на решението на горната инстанция. Очевидно някои долустоящи съдии са се самозабравили лекинко, мислейки се за най-умните същества във Вселената. Лошото е, че част от тях ще кацнат във ВКС рано или късно, и тогава Белазелков ще ни се стори като някой невинен гений в сравнение с тях. Глупаво е апелативни съдии от гражданско отделение да се мислят за по-вещи по данъчно правни казуси от ВАС, при положение, че не са решили едно данъчно дело през живота си. Решението на Б. Илиев си е съвсем… Покажи целия коментар »
Когато ЕСПЧ се произнесе по тези казуси, ще видим колко Вас (ВАС) разбират от Дан. право.
Гошеее, данъчното право е извън предметният обхват на Конвенцията.Как точно ще се произнесе ЕСПЧ…. Дано не си адвокат,че резил за клиентите
Щом и помощници разни започнаха да са вещи очевидно не се познава ни ДП, ни ЕКПЧ сигурно тя не се прилага за собствеността. Чети повече, вещия, а по малко се изказва невещо.
Не може да разбереш, понеже няма никой на последния ти етаж. Що се отнася до САС – че не бил решил нито едно данъчно дело: ВКС да не е решавал повече данъчни дела?
Извинете, но нали същият състав бе приел в предходни 2 решения – от последния месец, че самото нарушаване на норма от общностното право е достатъчно съществено, за да се ангажира отговорността на държавата чрез съответния процесуален субституент. Сега пък ако е била нарушена такава норма, но когато последната национална съдебна инстанция се е произнесла преди да имало преюдициално запитване, нарушението не било очевидно, т.е. съществено. Тук не говорим за крайния изход на делото, а за правния отговор, който се дава. Отново се извинявам, ама това трудно би могло да бъде решение по т. 3 – за развитие на правото. Нещо… Покажи целия коментар »
В случая ВКС отхвърля иска, защото приема, че решението на ВАС не нарушава ПЕС – фирмата не е имала право на приспадане на ДДС, тъй като е имала право на възстановяване по реда на чл.170 от Директивата (което пък не е упражнено в преклузивния срок). „Този извод не е направен в противоречие с норми от ПЕС, а в пълно съответствие с чл.170 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета.“ Дали наистина обаче този извод на ВАС не е в противоречие с практиката на СЕС, предвид определинието по дело С-393/15? Добре беше ВКС да пита СЕС, защото не е съвсем сигурно, че правото… Покажи целия коментар »
Напротив, 123, много сте прозорлив, ако говорим за универсален коментар.
Стига сте плюли Белазелков. Не е той докладчикът.
Решението се взима след съвещание от всичките трима членове на състава.Няма значение кой е докладчик.Възможно е докладчика да мисли едно,другите двама друго.Решението ще е такова ,каквото е приело мнозинството-т.е най-малко двама от съдиите.
Е добре де, след няколко години, като Страсбург се произнесе-нали е ясно,че обезщетение ще се плаща.
Еми да, ясно е, ама гу’син Белазелко отдавна ще е на друга служба…ЕСПЧ сега почва да осъжда РБ за акциите на Цацата,ама Цацата отдавна вече е на друга служба
КС, например 😉 Подкрепата от ВАС му е осигурена
Преди да се пенсионира, Белазелков голямо мазало сътвори. Да не го запомнят с това на изпроводяк
кога ще се случи това с пенсионирането?
През май 2021 г. да е жив и здрав да навърши 65 години
Колкото по-нагоре си в системата, толкова по-важно е да можеш да излезеш през парадния вход от нея.
По-тъпо нещо не бях чел
Решението на САС е по-задълбочено. В по-общ план ще споделя впечатлението си, че голяма част от съдиите във ВКС са по-слаби от тези в САС. За което също отговорен е ВКС с неговото станало вече пословично „кадруване“.
Не ми дреме
Никаква безпристрастност!!!! УУУУУ!!!!
Крепят се, няма начин
Белазелков ще има много да взема, ако си мисли че тези му свободни съчинения имат стойност – естествено че САС трябва да вземе предвид и последвлата практика на СЕС, т.к. тя тълкува съществуващи норми от момента на въвеждането им, и затова има приложение и за неприключили дела – Корнезов изрично е обърнал внимание на това в книгата си..“Тримата съдии от ВКС“….ми звучи като “Тримата глупаци от Доньо Донев“
Както казвах нееднократно, от няколко седмици Белазелков, се е преквалифицирал в специалист по ПЕС, след като години се представяше за такъв по Принудително изпълнение….но мина време, ПЕС стана актуално, и г-н Белазелко реши че вече е по-добре да е спец по ПЕС, а ПИ засега не е вече важно….
Много интересно и меко казано спорно съждение, че мотивирайки очевидността на нарушението и изключителността на случая, съдът не може да се основава на практика на СЕС, която не е съществувала към датата, към която се твърди, че е извършено нарушението. От една страна, верно – логично. Ама малки сладки върховни съдийчета, щом после СЕС се е изокал, значи не е имало по-ранна практика, значи и вие като сте решавали е нямало такава. Значи пак сте се напънали, че сте много велики и всичко ви е ясно и няма нужда да питате СЕС. Напротив – последващо решение на СЕС е доказателство… Покажи целия коментар »
Много голямо разочарование от Белазелков. Не ми пука ни за белгийците, нито изпитвам злост към ВАС, че да копнея да ги осъдят за срам, но решението е изключително слабо. Четох го два пъти и не разбрах какво аджеба не е направил САС, че не е обосновал изключителността на нарушението. И големият грях явно е, че е посочена последваща практика на СЕС, която го зачуква на ВАС, но и това не е казано в прав текст. Много слабо!
Българският върховен съд е прав, дори когато е крив. Така разбирам аз решението.
От една страна, да, но пък и на тези тарикати не им е минал номерът.
Да, безвъзвратно са изтървали срока за възстановяване, и после – дай да съдим ВАС.
Не, че нещо, ама подозирам, че така се е родила и „Гарван гарвану око не вади“.
Богатите държави са такива защото имат добро правосъдие. А България е в топ 10 на най- бедните по света …