ВКС намали от 100 000 на 40 000 лева обезщетението на съдия, оправдан за натиск над прокурорка
Върховният касационен съд (ВКС) реши, че обезщетението от 100 000 лева за окръжния съдия от Варна Светлозар Георгиев, който беше оправдан за оказан натиск над прокурорка, е прекомерно завишено (решението на ВКС, виж тук).
Той заведе дело срещу прокуратурата по Закона за отговорността и държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), след като преди 4 години беше окончателно оправдан по обвинението, че е оказал натиск над прокурор Здравка Задгорска да прекрати разследване срещу бивш полицай, който е негов приятел. Георгиев беше оправдан на три инстанции, но в окончателното решение на ВКС (виж тук), мнозинството от състава прие, че формално Георгиев е въздействал на прокурорката, но е оправдан, защото деянието се явява малозначително и затова не е престъпно.
Именно това обстоятелство е една от причините сега върховните съдии да преценят, че обезщетение от 100 000 лева за моралните вреди на съдията от незаконното обвинение, е прекомерно.
Искът на Георгиев срещу прокуратурата е именно за 100 000 лева, като на първа инстанция градският съд му присъди 80 000 лева. Миналата година обаче Софийският апелативен съд (САС) увеличи обезщетението и уважи изцяло иска на съдията.
Според върховните съдии Марио Първанов (председател на състава), Маргарита Георгиева (докладчик) и Николай Иванов САС не е отдал нужното значение на няколко обстоятелства, които имат значение за определяне на справедливото обезщетение.
ВКС посочва, че делото срещу Светлозар Георгиев е продължило само година и един месец, като разследването е приключило за 5 дни, а първата му оправдателна присъда е само месец след внасянето на обвинителния акт. Освен това той не е бил задържан, а е бил на свобода срещу парична гаранция.
Апелативният съд отбеляза, че по-високото обезщетение се дължи и за това, че съдията е бил обвинен в тежко престъпление, а прокуратурата е протестирала оправдателните присъди до край. Именно в тази връзка ВКС не е съгласен и подчертава, че върховният съд е потвърдил оправдаването на Георгиев, но не защото не е извършил деянието, за което е обвинен.
Съдията беше пратен на съд, защото опитал да склони прокурор Задгорска да прекрати дело срещу бившия полицай Николай Добрев, с когото той бил близък. Според прокуратурата Георгиев търсил четири пъти Задгорска, за да я убеждава да не вкарва делото в съда. Разговорите им пък били записвани, защото по това време Георгиев бил следен със специални разузнавателни средства заради сигнал срещу него в ДАНС, че е поел ангажимент да помогне на подсъдимия за рекет и побой лидер на партия „Воля“ Веселин Марешки. Георгиев беше съдия по делото срещу Марешки, но се отведе от него, след като започна разследването за натиск над Задгорска. При една от срещите с прокурорката той бил записан да казва, че делото срещу полицая трябва да се прекрати, защото случаят е малозначителен (чл. 9 от Наказателния кодекс):
„Мисля, че от човешка гледна точка си е за помагане, член девет отвсякъде. Ти ще си прецениш вече“, казал Георгиев, а прокурорката отговорила, че ще погледне делото и повече не се срещали. В крайна сметка тя го внесла в съда с предложение за освобождаване от наказателна отговорност, а Районният съд във Варна е приложил чл. 78а от НК и е наложил на Добрев глоба от 1000 лева, с което процесът приключил окончателно.
Именно делото срещу Георгиев приключи обаче с прилагането на чл. 9 от НК, след като върховните съдии Николай Дърмонски и Румен Петров решиха, че той е осъществил въздействие върху прокурорката, като ѝ внушавал да реши делото по искания от него начин, макар и той да е бил законен. Според двамата съдии обаче деянието на Георгиев е с толкова ниска обществена опасност, че се явява незначителна. Съдия Валя Рушанова беше на особено мнение, тъй като според нея деянието на Георгиев изначално е несъставомерно, защото предложението му към прокурорката е било възможно и законосъобразно и тя така или иначе е трябвало да обмисли подобен изход.
Когато оценяват какво е справедливото обезщетение за Георгиев заради незаконното в крайна сметка обвинение, върховните съдии пишат, че ВКС все пак е решил в мнозинството си, че той е осъществил с деянието си признаците на престъпния състав и стореното от него е било съставомерно.
„Следователно, ищецът е бил признат за невиновен и оправдан не защото не е извършил деянието, а поради преценката на наказателния съд, че с оглед неговата ниска обществена опасност то е малозначително и поради това не е престъпление. Дори да не съставлява престъпление, етичната и обществена укоримост на извършеното от ищеца е установена – с действията си преди срещата с прокурор Задгорска (нееднократно търсените контакти, интересуването от хода на предварителното производство) и по време на разговора си с нея, Георгиев е целял да убеди прокурора да възприеме предложения от него начин за процесуално разрешаване на висящото наказателно производство, за да окаже по този начин помощ на своя познат“, обяснява ВКС.
След това върховните съдии посочват, че няма данни делото да е попречило на професионалната кариера на Георгиев или да е дискредитирало личностния и професионалния му авторитет. ВКС не е съгласен още, че прокуратурата е отговорна и за разгласяването на случая в медиите, като отбелязва, че делото е било с висок обществен интерес и държавното обвинение е било длъжно да информира за него.
В заключение съдът пише, че негативният ефект от незаконното обвинение се обуславя от съвкупната преценка, както за това, че Георгиев е магистрат и е обвинен за умишлено престъпление във връзка с работата му, а изискванията за почтеност и спазване на законите към нея са завишени, така и за това, че са завишени обществените очаквания и за ненарушаване на етичните правила за поведение при упражняване на магистратската професия.
„Те обосновават завишаване на обезщетението (имайки предвид създадения от съдебната практика ориентир за подобни случаи), но не в геометрична прогресия, какъвто размер е присъдил въззивният съд. Преживеният стрес, срам, неудобство от злепоставянето на изграденото добро име и авторитет, дистанцирането от колеги и познати, промяната в характера и поведението на ищеца, както и в обичайния начин на живот и общуване, без да се подценяват, обективно не са довели до загуба на социален и професионален статус, нито до тежки и/или необратими последици за здравето на ищеца. Предвид изложеното и с оглед обществено-икономическите условия на живот в страната към датата на увреждането (2018 г.), съставът на ВКС счита, че сумата от 40 000 лв. е справедливият размер обезщетение, който ще репарира настъпилите вреди“, заключват върховните съдии, а решението им е окончателно.
19
Коментирайте
Защо здравето, какво общо има здравето, аз съм здрав като бик, няма значение здравето.
Обидно е – няколко години университет, не знам какво, стаж и айде – обвинение.
Няма комсомол или Бранник, да го посъветват, тогава какво.
Къде е прецизната хирургия. Влачене на джапанки и по Съдебният съвет. Има ли корупционно влияние – има.
Нормално. Обаче кадърът трябва да остане.
Лекс, последно време статиите Ви са глупави и не искам да затъпявам докато чакам да пуснете нещо полезно. Моля отговорните служители в редакцията да се задействат и да си оправдаят коледните бонуси. Нямам намерение да Ви пожелавам Весели празници, докато не се размърдате малко.
По Коледа може да напишат как Барни Ръбъл е титан на мисълта в сравнение с проф. Янаки Стоилов, Надежда Йорданова и Крум Зарков. Ама надали, подобни чудеса се случваха ежедневно, но само в преПравен свят.
Е, как деянието се явява малозначително и затова не е престъпно!
И аз това се чудя. Става въпрос за натиск над прокурор.
Питам се защо винаги достойнството си хората оценяват в пари….това само по себе си говори – когато няма разбира се преки вреди от оставане без работа – че като ти дадат кеш, независимо от размера, честта ти е автоматично възстановена ли? Защо не се претендира друго – обществено разгласяване, право на отговор, да претендира други дължими действия от държавните органи…малко въображение все пак. Едно време К. Кеворкян водеше иск за наранена чест за 1 лева, който според мен е истинския такъв. Честта и достойноството не са въпрос на пари!
Има право да си вземе парите.
Браво, че си е взел парите
Интересен раздвой на събитията
Наистина имам чувството, че родните прокурори просто скалъпват обвинения докато пият кафе
A съдийте дали скалъпват решения!
Ми човека ще си вземе обезщетение.
Има нещо гнило… в Дания.
Тук говорим повече за муралната страна на нещата и човека да покаже, че е обвинен неправомерно. Но и големината на обезщетението не е малка
Поздравления.
По ЗОДОВ си прибират хората обезщетения за дебилни обвинения и това си е
100 000 не са малко пари. Ако ги беше взел…ехее…
Пак не е малко
По темата
-
Оправданият съдия от Варна Светлозар Георгиев съди прокуратурата за 100 000 лева
-
Съдията от Варна Светлозар Георгиев е въздействал на прокурорка, но няма престъпление
-
Съдия от Варна осъди прокуратурата за близо 100 000 лева
-
Съдия, оправдан за натиск над прокурор, осъди прокуратурата за 100 000 лева
-
ВКС решава дали прокуратурата е несправедливо осъдена да плати 100 000 лева на съдия
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Ама как 40 000 лмв, алоооу?
За сравнение-спомнете си случая с незаконно задържан ром ,в затвора за 18 месеца. Обезщетение-5000 лв.
Или случая , изнесен вчера в медиите-наказателн процес от 22 години, накрая всичко прекратено-обезщетение 15 000 лв.
Тук лицето не е задържано, всичко е продължило кратко-2-3 години, а не 20 г. и му се дава колосално обезщетение.