ВКС е сигнализиран за противоречия с подсъдността, които може да застрашат живот
Противоречия в практиката за подсъдността на делата за налагане на мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) забавят със седмици и дори с месеци закрилата и това заплашва живота и здравето на пострадалите. За това сигнализира Върховния касационен съд (ВКС) съдията от Софийския районен съд Васил Петров.
От името на „Предизвикай правото“ той предлага Гражданската колегия на ВКС да сложи край на противоречията, като отговори в тълкувателно решение на въпроса: „Следи ли служебно районният съд за местната подсъдност по чл. 7 ЗЗДН?“.
В сигнала си (пълния му текст виж тук) съдия Петров излага различните становища в практиката. Според първото районният съд следи служебно за местната подсъдност по чл. 7 ЗЗДН – по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице. Застъпващите го приемат, че подсъдността е изборна – между постоянен или настоящ адрес на пострадалото лице, и е специална – пострадалото лице няма правото да предяви молбата в друг районен съд.
Според второто становище съдът следи за местната подсъдност по чл. 7 ЗЗДН само по отвод на ответника.
В сигнала се излага и трето допълнително становище, в което се приема, че пострадалият може да предяви молбата си и в районен съд, различен от този по постоянния му и настоящ адрес, когато желае да скрие адреса си от ответника (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗЗДН), но само ако изрично се позове на тази възможност.
„В практиката на окръжните съдилища по повод тезата на ВКС (изразена в ТР 2/2019 г., ОСГК), че производствата по ЗЗДН са производства по спорна съдебна администрация, се обсъжда въпросът дали, когато пострадало лице е дете, понятието настоящ адрес следва да се приравнява с регистрирания настоящ адрес по ЗГР, или с фактическото местопребиваване на детето“, обяснява Васил Петров.
Той излага пет причини противоречията в практиката да бъдат разрешени с тълкувателно решение:
- въззивните съдилища в страната са създали своя си, местна съдебна практика, от която няма изглед да отстъпят;
- актовете на съда, който разглежда спорове за подсъдност по чл. 122 ГПК, не подлежат на обжалване с частна жалба и по тях казуална практика на състави на ВКС по ГПК не би могла да бъде създадена;
- препращането на делата по подсъдност и образуването на частни граждански дела по чл. 121 ГПК или чл. 122 ГПК забавя със седмици и дори месеци издаването на заповед за незабавна защита в случаите, в които съдът, преди да препрати делото, не е издал такава заповед; това заплашва живота и здравето на пострадалите от домашно насилие лица;
- обратното, когато преди или едновременно с препращането съдът издаде заповед за незабавна защита, ответникът, когато има доказателства, че твърденият акт за насилие не се е осъществил, се лишава от възможността своевременно да докаже правотата на тезата си в открито съдебно заседание;
- по тези дела районните съдилища дължат бързо насрочване в открито заседание, а вместо това делата се прекратяват и препращат по подсъдност, респ. повдигат се спорове за подсъдност.
В сигнала си Васил Петров напомня, че след отмяната на втората алинея на чл. 7 от ЗЗДН съдът, разглеждащ производство по Семейния кодекс или Закон за закрила на детето, свързано с родителски права, местоживеене на дете, настаняването му извън семейството или режим на контакт с дете, вече няма правомощието да налага мерки за закрила от домашно насилие. „Това подтиква родителите или ДСП да водят допълнително и дела по ЗЗДН, наред с производствата по СК и ЗЗДет., а паралелното водене на производства по спорна съдебна администрация по отношение на едно и също дете създава вероятност за противоречиво произнасяне и невъзможност за спазване на ясен регламент за отношенията с детето“, посочва съдията.
И изтъква, че единственият изход е поне делата по ЗЗДН да се разглеждат и да приключват по-бързо, а не да се прекратяват и препращат по подсъдност между различни районни съдилища.
20
Коментирайте
Проблемът всъщност е съвсем друг и касае всякакъв род дела и не само… а именно, че в територията постоянния и настоящия адрес Ганьо ги няма за нищо. Масово туземците живеят на други адреси и не си правят труда да си направят актуална адресна регистрация. И защо да го правят, като санкции реално няма никакви, а тези, които са уредени в закона – не се налагат. Това масово се наблюдава при призоваването по всякакъв вид дела. Добре беше преди – няма го Ганчо на регистрираните адреси и се издава изпълнителен лист по реда на чл.410 от ГПК. Сега – указания, исково… Покажи целия коментар »
Ако не следиш служебно за подсъдността, а в случая не следиш, не можеш да пратиш молбата никъде, какъвто ще да е адресът на молителя и мястото му на трайно пребиваване. Ако пък я пратиш някъде, задължително ще трябва да си пуснеш прекратявката на обжалване. Логиката „молителят много бърза, затова ще го лиша от правото му на жалба срещу акта, с който не му уважавам избраната подсъдност“ не издържа.
Ако подсъдността не ти е спазена, издаваш незабавната защита, ответникът ти възразява, прекратяваш и изпращаш, чакаш срок за обжалване. Това е.
Много различния на становищата в практиката.
Успех в начинанието. Може да помогне на много хора
Надявам се на добра развръзка. Ще следим
Ами дано се подобри положението
Надявам се.
Странно единодейтвие между ДБ, Йорданова, Инициатива Правосъдие за всеки и този съдия според когото тълкуването на българските закони трябва да е историческо, демек да четем западните нормативни актове, от които сме реципирали.
И мен ме учудва този факт.
Между другото същият този магистрат веднага отреагира на отказа на ВАС да разгледа делото за Пловдивския панаир, защото решението на ОбСъвет било частен акт. Даже има цяла статия, в която ги критикува, което е нормално, но като се погледне цялата картина, има принаци на системност в поведението и възгледите му. Някак си ми е леко неловко да се застъпва толкова упорито за тезите на ДБ, може би надявайки се на повишение или пост в друга власт, но това са лични спекулации.
Наистина това протакане може да е застрашаващо живота
Страх от това насилника да не ти навреди повече има. Но държавата трябва да помага и да насърчава жени, а в редки случай и мъже, когато са жертви на насилие да си търсят веднага правата, не да му мълчат на един прост пещерняк! Тук ест. си давам сметка, че чалгарската култура насадена ни още от 90те от мутри и комунисти си дава резултата. Днес много жени защитават насилници. Гледаш предаване, в което участник нагрубява редовно жените около него. В социалните мрежи едни от най-големите защитници на този са точно жени. Визирам Юлиян в първият сезон на Игри на волята. Предимно… Покажи целия коментар »
Поне в това отношение неможем ли да вземем пример от Европа?
Ние също СМЕ Европа! Няма ли най-накрая да го запомните. И за пример – в Испания като подадеш нещо в съд, чакаш 3 – 6 месеца за отговор! И всеки съдия има оп 7 сътрудника…За много неща НИЕ сме тези, от които следва да вземат ТЕ пример.
Според мен е редно да се вземат мерки. Много жени си мълчат от страх, че държавата няма да ги защити. А тъжното е, че май са прави.
Бавната държава. Нов термин
Да не се чудите после защо хората ги е страх да подадат сигнал. Докато реагхира държавата адекватно, насилника може и да ги е убил.
Да се задействат институциите. Това не е шега работа.
Надали.
Е, ако производството е по спорна съдебна администрация /както смятат ВКС/, очевидно няма как съдът да следи служебно за подсъдността, тъй като се прилагат правилата за общия исков процес. Съдът следи служебно за подсъдността в едностранните производства, както и когато му е възложено с изрична норма /напр. чл. 119, ал. 2 и ал. 3 ГПК/. Отделно от това, дори за по правило едностранните охранителни производства съществува практика /макар и стара и не безспорна/, че местната подсъдност е за улеснение на молителя и съдът не следи служебно за спазването й – Определение № 187 от 16.04.2009 г. на ВКС по ч.… Покажи целия коментар »