ВАС в тълкувателно решение: Данъчните нямат право да установяват прикрити трудови договори при ревизия
При ревизия данъчните нямат право да обявят, че с граждански договор се прикриват трудови правоотношения, това може да направи само Инспекцията по труда. Това обяви Върховният административен съд (ВАС) в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук).
Диспозитивът му гласи: „При установяване на данъчни и осигурителни задължения на работодатели в ревизионно производство по ДОПК, органите по приходите не разполагат с правомощия инцидентно да обявяват (констатират) съществуването на трудови правоотношения, прикрити от привидни граждански договори по ЗЗД, когато работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, тъй като такава компетентност имат само и единствено контролните органи на Инспекцията по труда, по реда на чл. 405а КТ“.
Както „Лекс“ писа, тълкувателното дело беше образувано преди година, след като беше констатирано противоречие в практиката на ВАС. В част от решенията се приемаше, че квалифицирането на граждански договор като трудов е преюдициален въпрос по отношение на определяне с ревизионен акт от органите по приходите на задължения за осигуровки, но едва след като инспекцията по труда установи това по специалния ред на чл.405а от КТ, данъчните могат да определят задължения за осигуровки и данъци за довнасяне. Органите по приходите обаче не са компетентни да обявяват за трудови правоотношения такива по граждански договори инцидентно в ревизионното производство, твърдят тези съдии.
В други се застъпваше виждането, че в рамките на правомощията си за установяване на данъчни и осигурителни задължения с ревизионни актове, органите по приходите могат да констатират инцидентно, че с привиден граждански договор е прикрито фактическо трудово правоотношение. В подкрепа на тезата си те излагаха и аргументи за съотношението между прикрито и привидно правоотношение и че привидните договори са нищожни и всеки може да се позове на тази нищожност.
В тълкувателното решение по същество се възприема първата теза и ВАС категорично заявява, че данъчните нямат право инцидентно да обявяват, че с граждански договор е прикрито трудово правоотношение.
За да достигнат до този извод, върховните съдии се опират на принципа за компетентност на административните органи. Те подчертават, че никой орган в държавата няма обща компетентност, а само специфична, която се отличава от тази на другите. И разясняват, че има три начина за придобиване на компетентност от административен орган – нормативно (правомощията са регламентирани в закон), по заместване при отсъствие на титуляр или с делегиране на правомощия.
„Всеки орган според структурата или администрацията, в която е ситуиран, решава определен кръг от материалноправни въпроси, който се различава от кръга въпроси, които решават останалите административни органи, като това е неговата материална компетентност“, заявява ВАС
Той констатира, че единствената разпоредба, в която е регламентирана компетентност за обявяване съществуването на трудово правоотношение е чл. 405а, ал. 1 КТ. Тя е изрична и с нея тази компетентност е предоставена на контролните органи на Инспекцията по труда.
„Съгласно чл. 400 КТ други държавни органи могат да осъществяват общ или специализиран контрол за спазване на трудовото законодателство, но когато са оправомощени за това със закон или акт на Министерския съвет. Сред конкретните правомощията на органите по приходите по чл. 12 ДОПК, не е регламентирано правомощието да обявяват съществуването на трудови правоотношения, прикрити от привидни граждански договори“, посочва ВАС. И подчертава, че след като не съществува изрична норма в КТ, ДОПК, КСО, ЗИТ или в друг нормативен акт, която да предоставя същото това правомощие на приходните органи за целите на ревизионното производство, то следва, че те нямат право да го упражняват.
„Предвид посочения по-горе принцип на административната компетентност, съгласно който всеки орган има правото и задължението да извършва само това, което му е изрично разрешено със закон, не би могло да се сподели становището, че след като не съществува нормативна забрана за приходните органи да квалифицират дадено правоотношение като трудово, то същите разполагат с това правомощие за целите на ревизионното производство“, обясняват върховните съдии.
В тълкувателното решение се сочи и как протича процедурата по Кодекса на труда – с постановление Инспекцията по труда обявява спорното правоотношение за трудово, като съществуването му може да се доказва с всички доказателствени средства. Това постановление след това подлежи на съдебен контрол на две инстанции. А въпросът за характера на правоотношението се счита за окончателно разрешен едва след влизане в сила на административния акт, приключващ производството по чл. 405а КТ, издаден от компетентния за това орган към Инспекцията по труда.
„Възприемане на становището, че и друг административен орган, в хода на друго административно производство, разполага с правомощието инцидентно да обявява съществуването на трудово правоотношение, би било в пряко нарушение на принципа на административната компетентност, би означавало да се допусне незаконосъобразно изземване на чуждо правомощие, както и вероятност от противоречиво разрешаване на един и същ въпрос от различите органи“, заявява ВАС.
В тълкувателното решение се разяснява, че за характера на правоотношението между ревизираното и трето лице, приходните органи имат две възможности. „Първата възможност е да зачетат волята на страните по правоотношението и да го приемат за гражданско, тоест такова каквото е обективирано в представения при ревизията договор, след което да пристъпят към установяване на дължимите данъчни и осигурителни задължения. Втората възможност е при възникнало съмнение, че е налице прикрито трудово правоотношение, да отнесат въпроса до контролните органи на Инспекцията по труда, на които единствено принадлежи тази преценка и едва след влизане в сила на акт, постановен по реда на чл. 405а КТ, с който се обявява за съществуващо трудовото правоотношение, приходните органи могат да приложат правилата, отнасящи се за него“, обясняват върховните съдии.
Тълкувателното решение е подписано с особено мнение от съдиите Теодора Николова, Милена Златкова, Илияна Дойчева, Донка Чакърова, Мариета Милева, Галина Карагьозова, Даниела Мавродиева, Благовеста Липчева, Пламен Петрунов, Аглика Адамова (един от докладчиците по тълкувателното дело), Мария Николова и Полина Якимова.
38
Коментирайте
С две думи държавата си го слага ан..лно. На всички е ясно че адвокатските колегии които защитават големите фирми са дали това становище с цел да се избягват данъци и вноски. Пореден държавен ПОЗОР !!! Лошото е че и обикновения човек ще пострада. С граждански до 700 лв няма стаж…няма здравно …няма нищо !!!
Вие внимавайте да не попаднете на публичен изпълнител към НАП, че лошо!
–
Прочетох особеното мнение и се ужасих !!!! Доста объркано и смесване на различни материи само и само да „защитават“ фиска. Тези хора, които са го писали и подписали са си сбъркали професията, просто не са за административни съдии, а за прокурори или данъчни. Какъв е този уклон за защита на държавата и „фиска“ не разбирам. Какъв е този всеобхватен контрол на НАП и защо се наместват в трудовото право, а не се ограничат в административното. И малко така да попитам- не е ли обидно да се позовават на разсъжденията на районен съдия от програма „предизвикай правото“, което навежда на едни… Покажи целия коментар »
Еееее най- стене върховен съд да напише нещо човешко и в защита на гражданите и ЮЛ. Най- стене да си изпълни мисията/ функцията по съществуване да брани гражданите от административен контрол и произвол да всевъзможните органи. Трябва строг контрол о ограничения на овластените и самозабравили се органи и техните чиновници. А тези съдии, които са с особено мнение да се позамислят малко и да почетат дано им просветне, че задачата на административните съдилища е да бранят гражданите , а не държавата. Тя е с достатъчно властнически правомощия, че да има нужда от тяхната защита. И такива съдии се питам дали… Покажи целия коментар »
„Никой орган не разполага с обща компетентност, а само със специфична за него, която се отличава от компетентността на другите органи.“
Това изречение ми идва малко в повече, написано в тълкувателно решение на ВАС.
Идва ви в повече, защото най-вероятно хабер си нямате от публично право. В теорията не просто няма полемика, а това е урвърдена и много вярна постановка. Никой орган не разполага с обща компетентност, защото всекомпетентен орган няма. Всеки държавен орган е компетентен да извършва само онова, което законът изрично му възлага и в този смисъл компетентността винаги е изрична и специална. Но при вас объркването явно идва от там, че сте чели само „синия“ учебник по АП, където пише, че има органи с обща и със специална компетентност. Очевидно обаче не сте разбрали критерия, въз основа на който авторите на… Покажи целия коментар »
Хубаво се опитвате да демонстрирате знания извън базовите и да, разбирам смисъла на казаното. Хайде сега да се уточним за законови правомощия ли говорим или за компетентност? Последната е обща в качествен ( вида на обществени отношения) или количествен смисъл ( има ли нормотворчески функции) Дори и органът да няма преки правомощия да предприеме дадено действие, защо да не може косвено да го извърши чрез възлагането му на подчинен орган? Например МС взема решение министърът на здравеопазването да издаде дадена заповед.
Смятам, че въпросът за общата и специалната компетентност отдавна е изяснен както в теорията, така и в практиката, че да се повдигат разни спорове.
Щом е изяснен, прекратяваме спора…. и спираме да мислим.
А кога ще се повдигне въпроса за съставяне и приемане на Данъчен кодекс. Материята на данъчното право е твърде обемна и хаотична и трябва да бъде кодифицирана, както във всяка нормална европейска страна. Смятам, че трябва да има и отделен Финансов кодекс, в който да се кодифицират публичните финанси. Примерно прихващането и давността във финансовото право няма нищо общо с прихващането и давността в гражданското право.
В унито по финансово и данъчно право точно обратното ни казваха на лекции, че органите по приходите могат да налагат санкции и за неизправности свързани с трудовите отношения.
Колко ли учреждения ще хванат с фалшиви договори.
Няма да се засилят да проверяват без подаден сигнал.
С новите промени в ДОПК, вече за всеки юрист на длъжност „инспектор по приходите“, „публичен изпълнител“или „експерт“ в Националната агенция по приходите му се зачита за юридически стаж и някои се възползват от това, изкарат 8 години в НАП и после кандидатстват в магистратските конкурси за назначаване на Окръжно ниво.
Много хора работят допълнително и за това подписват граждански договори. Не виждам нищо лошо в това.
Добре е, че са предвидили приходните органи да имат две възможности.
Един „данъчен“ ли е – бягай! Да знаеш, че не е дошъл за добро. Да не говрим, че 1/2 от т. н. – данъчни в НАП са с юридическо образование, което е недопустимо да погазват законовите разпоредби. Колко от инспекторите са отваряли и прочитали Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а Кодекса на труда, а ЗМД, ЗДДФЛ и т.н.? Има много некомпетентни в НАП. Заели мястото по втория начин, за да си изкарват комплексите върху хората, я някой подкуп и така! Ужас е като цяло!
Това тълкувателно решение е май за бааалъъциии. Не им влиза в работата на НАПаджиите да проверяват трудовите правоотношения Затова си има Инспекция по труда
А за осигуровките какво мислите? Имат ли право данъчните да ги проверяват? Защото има разлика между осигуровките по трудови правоотношения и осигуровките (ако ги има) при извънтрудови правоотношения? 🙂
Е те за това е тълкувателното решение.
Съветвам всяко лице, на което му предстои ревизия, задължително да си наеме адвокат, който да присъства по време на ревизията. А ако има внезапна ревизия, първо да изчакат да дойда адвокатът, тогава да ревизират, че понякога тия си правят каквото си поискат. Погазват законите и правилата. Абсолютен произвол. Особено когато ги хванеш в комплексирано състояние…
Исках са работя като инспектор по приходите в НАП, ТД-София. Явих се на конкурса. Не вярвах, че за 20 места ще се състезаваме над 700 човека. Лошо ми стана. Исках да си тръгна, ама ме досрамя. Взех теста, но не се явих на устната част – интервюто.
Сладка работа. Нормално е да има такъв наплив.
Ами да се надяваме, че това решение ще донесе благоприятни резултати
Много ясно
На хората не им се занимава до последна инстанция да се занимават и често просто пишат каквото иска НАП и това е. А че нямали договори си е техен проблем
Обикновените инспекторите на НАП са с голямо самочувствие. В ДОПК и ЗНАП ясно е записано, че данъчните трябва да подхождат с уважение и да не накърняват правата на ревизираните лица, както и при процеса по принудително вземане. Ама кой да чете. :)))
Нормално е в случая да има правомощия Инспекцията по труда.
Явно в хода на ревизия се е стигнало до съд. Щом се е стигнало до съд явно има данъчни, които превишават правомощията си. Иначе е пределно ясно, че ако имаш проблем с работодателя и нямаш договор, то няма да се обърнеш към НАП.
Много ясно, че НАП няма право, макар понякога служители на НАП да си позволяват.
Е то е ясно това за служителите. Те също доста често се гаврят и с кръчмарите. Били данъчни и онези са принудени да им се мазнат, за да не почне данъчния да се гаври с ресторанта му. Но такива често биват и уволнявани де.
Е то е ясно това. НАП няма да се занимават с това дали между работник и началник има или няма договор. Това са глупости. НАП си имат коренно различни функции.
Ами добре, да знаят данъчните. Да не се бъркат и за тези неща
Да не ти се налага да се разправяш с тях.
Имам приятел данъчен и го бях питал за точно същото нещо, дали може те да предприемат нещо ако си без договор и подадеш сигнал при тях, че шефа ти прави измами. И той ми каза, че те не могат да се занимават с липсата на договор. Инспекция по труда си се занимава с това. Незнам какво е това решение сега, но е сякаш са открили топлата вода.
Колко години имам без трудов стаж… Никой не провери работодателката ми. Накрая като ме освободи само ми плати там някакви мижави осигуровки.
Поне да дават сигнал на Инспекция по труда
Горещи момичета ви очакват ---> https://nu21.fun/girl?78233