Окончателно

ВАС върна на работа следовател, допуснал журналистка да води протокол за разпит

Става дума за класическа „грешка в лицето“, постанови съдът и отмени уволнението на Влади Цанков

Lex News 30 април 2018, 12:36 3614 7

Следователят Влади Цанков не е допуснал умишлено журналистка до разпит на свидетел, за да води тя протокола за него. „Ужасил се“, като разбрал какво работи жената, повикана от него да документира показанията и се опитал да предотврати теч на информация от разпита. Става дума за класическа хипотеза „грешка в лицето“. С тези аргументи тричленен състав на Върховния административен съд, а впоследствие и петчленен състав, отменят решението на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, с което следователят Влади Цанков беше уволнен от съдебната система.

Случаят е от 2014 г. По онова време Влади Цанков е бил командирован в Следствения отдел към Специализираната прокуратура. Заедно с още двама свои колеги е изпратен във Варна, където трябва да извърши разпит на десетки свидетели, сред които много украинци, по дело за организирана престъпна група с цел измама. С тях във Варна отива и съдия от спецсъда, пред когото да се извършат разпитите на свидетелите.

Същевременно журналистката Юлия Кунева, работеща на свободна практика, била наета от адвокати, за да превежда на украинците. По време на целия престой на следователите от София тя била в сградата, била снабдена и с магнитна карта, за да може свободно да се придвижва.

На 3 юли 2014 г. Цанков разпитал български гражданин, който се явил с адвоката си. Преди да пристъпи към това действие, следователят и журналистката се видели случайно. Цанков я помолил да му помогне във воденето на протокола от разпита на едно лице, без да казва кое е то. Адвокатът я познавал като колежка на съпругата му, която също била журналист. Но той не възразил срещу присъствието ѝ на разпита, става ясно от решението на тричленния състав на ВАС. Едва при снемането на самоличността на свидетеля Юлия Кунева разбрала кой е – човек, за когото тя е писала материали.

След края на разпита Цанков научил, че Кунева е журналист, а не служител на администрацията на следствието и се „ужасил“, пише още ВАС. Той я накарал да подпише декларация за неразгласяване на следствена информация, но въпреки това, в един сайт излязъл материал за разпита.

Заради този случай тогавашният градски прокурор на София Христо Динев внесе предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу Цанков. На 18 май 2016 г. Прокурорската колегия уволни следователя.

От решението на тричленния състав на ВАС става ясно, че членовете на съвета са обосновали освобождаването от длъжност на Цанков с репутацията му и с професионалната му биография. Те са припомнили случай от 2007 г., когато ВСС свали имунитета му, заради сигнал, че е поискал 25 000 евро подкуп, следователят беше отстранен от длъжност, защото беше привлечен като обвиняем. Година по-късно делото беше прекратено. Напомнено било и че през 2013 г., когато се явил в конкурс за повишаване в НСлС, етичната комисия е дала отрицателно становище за притежаваните от него нравствени качества.

Тричленният състав на ВАС – Румяна Папазова (председател), Николай Гунчев (докладчик) и Сибила Симеонова изтъкват, че нито Цанков, нито двамата му колеги следователи, командировани във Варна, е имало как да знаят, че Кунева не е служител на следствения отдел към Окръжната прокуратура. Съдът изтъква, че това е така, защото тя във всичките дни на техния престой е била в сградата, носила е бадж, посещавала е кабинети на следователи, разнасяла е кафета и е общувала с хората, работещи там.

„При тези факти никой от командированите от София магистрати (в това число и Влади Цанков) обективно е нямало как да разбере или да се усъмни, че тя не работи като технически сътрудник в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура-Варна. Очевидно в случая се касае за класическата хипотеза „грешка в лицето“.

Това, разбира се, не изключва служебното задължение на следовател Цанков да провери лично самоличността и служебното качество на лицата, присъстващи при разпита на Д.С., но изключва умисъла му при допуснатото от него в условията на груба небрежност нарушение на чл. 211, ал. 2 от ЗСВ да пази като служебна тайна сведенията, станали му известни в хода на процесуалната дейност и засягащи интересите на други лица. Дори адвокатът, пълномощникът на разпитвания Д.С., знаейки поначало, че Кунева е журналист, е останал с впечатление, че тя вече работи като „технически сътрудник“ в прокуратурата“, казва в решението си тричленният състав на ВАС.

Нещо повече, продължава съдът, когато след разпита Влади Цанков случайно узнал, че Кунева не е служебно лице от администрацията на следствието, а журналист на свободна практика, той „се „ужасил“ и е накарал Кунева да подпише декларация за неразпространение на факти и обстоятелства по делото, с оглед неразгласяване на следствена тайна“.

„Отделна тема е въпросът кой и защо е предоставил магнитна карта за достъп на бившия варненски криминален кореспондент на в-к „Труд“ Юлия Кунева до строго охраняваната сграда, в която се помещава Окръжен следствен отдел на Окръжна прокуратура-Варна, а и следствения арест, и потърсена ли е отговорност на лицето/лицата, които са допуснали перманентното ѝ в рамките на няколко дни присъствие в сградата“, отбелязват върховните съдии, но не обсъждат въпроса, защото той няма общо с дисциплинарката срещу Цанков.

ВАС отбелязва, че няма доказателства за това, че с действията си следователят е накърнил престижа на съдебната власт, както е приела ПК на ВСС. Има само една публикация в сайт, но тя не обуславя извода, че Цанков е извършил това нарушение, твърди тричленният състав.

И още: „Хипотетично за всеки магистрат може да излезе в медийното пространство негативна публикация, но това категорично не налага извод, че същият със свои действие/бездействия е уронил престижа на съдебната власт, още повече при липса на реално широко медийно отразяване и обществено обсъждане на случая“.

По-нататък съдът отбелязва, че за да обоснове тежестта на нарушението, колегията е обсъждала и се е позовала на неотносими към дисциплинарно производство факти от професионалната биография на Цанков. „Не могат да се интерпретират като отегчаващи отговорността на следователя нито това, че срещу него е водено, но впоследствие е прекратено, наказателно производство, нито негативната преценка за него от етични комисии във връзка с участието му в конкурсна процедура в миналото, още повече при условие, че актуалните становища за него са по-скоро позитивни. Критериите, заложени в специалната разпоредба на чл. 309 от ЗСВ, не предвиждат при индивидуализацията на дисциплинарното наказание да бъде отчетена репутацията на магистрата до извършване на нарушението, резултатите от дейността му и цялостния му принос за развитието на съдебната система“, сочи тричленният състав на ВАС.

Той приема и че при определяне на наказанието не е спазен принципът на съразмерност и не е отчетен и съобразен необходимият баланс между отделните обстоятелства. Според състава извършеното нарушение не е достатъчно тежко, за да бъде наложено на най-тежкото дисциплинарно наказание.

Решението е било обжалвано пред петчленен състав на ВАС, но той изцяло е потвърдил мотивите на първата инстанция. Сега следователят Влади Цанков може да се върне на работа в следствието. Предстои казусът му да бъде обсъден на следващото заседание на Прокурорската колегия.