11 години по-късно
Валентин Димитров е оправдан за присвояване на 4.5 млн. лв. от „Топлофикация“
Бившият шеф на столичната „Топлофикация“ Валентин Димитров е оправдан за длъжностно присвояване на 4.5 млн. лева от дружеството. Това реши състав на Софийския градски съд (СГС) с председател Величка Цанова. СГС оневини и шефката на фирма „Шибър“ Мая Стоилова, която е подсъдима като негов помагач.
Разследването по това дело започна през лятото 2006 г., когато Димитров беше арестуван, а обвинителният акт беше внесен за пръв път в СГС през 2008 г. Според прокуратурата присвояването е ставало като парите от „Топлофикация“ са превеждани на „Шибър“ в нарушение на Закона за обществените поръчки, сумите били завишени, доставките били ненужни, а освен това стойността на отделните изделия била фактурирана на части.
За да обоснове завишените цени, на които са плащани изделията, прокуратурата се позоваше на комплексна счетоводна, финансова и техническа експертиза за средните цени на тези продукти. Общо платените пари на „Шибър“ за продукцията били 11.774 млн. лева, докато според заключението на експертите средната им цена е била 7.349 млн. лева.
Първоначално Димитров дори беше осъден на 14 години затвор. Стоилова също беше осъдена на първа инстанция, а единствените оправдани бяха Емил Антонов и Георги Рогачев.
През 2012 г. Софийският апелативен съд (САС) оправда всички подсъдими, след като прие, че няма заобикаляне на Закона за обществените поръчки при сключените договори с „Шибър“, защото имало договорености на държавата с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и със Световната банка (СБ), а търговете са били проведени по правила на банките.
Година по-късно Върховният касационен съд върна делото на САС, като се мотивира, че разплащането е ставало с пари на „Топлофикация“, а не на чуждите банки, което автоматично означава, че е трябвало да се спази ЗОП. Докладчик по делото във ВКС беше Севдалин Мавров, който сега е член на Висшия съдебен съвет. Тогава той подписа решението с особено мнение, защото според него делото трябваше да продължи само срещу Димитров, тъй като единствено той е възлагал поръчки по ЗОП.
След като делото се върна в САС, той го прекрати и го върна на прокуратурата, тъй като обвинението било неясно, нелогично, непълно и неточно и още първостепенният съд е трябвало да върне обвинителния акт.
В следващите две години прокуратурата направи още 3 опита да вкара делото в съда, но той все го връщаше заради процесуални нарушения. Процесът тръгна наново в градския съд през 2016 г., но подсъдими бяха вече само Димитров, Абланска и Стоилова. Лина Абланска обаче почина преди края му.
След като чу днешната присъда, прокурорът Ивайло Занев, каза, че задължително ще протестира. Той искаше Димитров да бъде осъден на 10 години затвор, а Стоилова – на 5. Прокурорът призна, че делото се движи извън разумните срокове, като каза, че причините за това са комплексни, включително и заради грешки в обвинението.
Срещу Валентин Димитров има още едно висящо дело, по което той е подсъдим за пране на пари вече 10 години, но процесът не е приключил дори на първа инстанция.
Междувременно той вече изтърпя една присъда от 3 години затвор за безстопанственост, а по делото за валутни престъпления беше оправдан.
5
Коментирайте
Поредно брадясало дело. От времето на Велчев. Ей такива казуси трябва да се дават в НИП като пример какво, къде и как бъркат съд и прокуратура.
Да видим Кънчева до колко ще ги докара. Че както е почнала, още малко и ще бие този рекорд. На тая жена просто не й се работи.
Леле, 11 години. Тоя после колко ли обезщетение ще поиска.
Вальо топлото трябваше да постои още на топло.
Хайде, честито. Поредният, който е източил милиони от държавата, ще си спинка вкъщи вместо в панделата, с чиста съвест и вероятно със силното желание да заведе дело в Страсбург, че да можем да му платим и няколко стотин бона обезщетение от данъците си.
Прав е Цетанов – тях няма кой да ги накаже.