Адвокат Костадин Сирлещов, партньор в “Си Ем Ес София”:
България може да стане аутсорсинг дестинация за правна работа
Адвокат Костадин Сирлещов
Костадин Сирлещов е партньор в „Си Ем Ес София“ и оглавява отдел “Енергетика, проекти и строителство за Централна и Източна Европа“. Той е експерт в областта на енергетиката и е съветвал клиенти на „Си Ем Ес София“ във връзка с всички концесии за добиване на нефт и газ извън сушата и е работил по множество обществени поръчки в сектора. Адвокат Сирлещов е класиран на челно място от водещите в света правни справочници Chambers and Partners и Legal 500.
„Си Ем Ес София“ присъства в България от 2005 г. и е най-голямата международна адвокатска кантора на пазара. Фирмата е част от „Си Ем Ес“ – глобална адвокатска кантора с над 70 офиса в повече от 40 държави в Европа, Азия, Африка и Южна Америка.
В офиса в София работят над 40 адвокати, специализирани в различни практики и сектори, като енергетика, вещно, банково и финансово право, корпоративно и търговско право, данъчно право, медии и технологии, медицинско право, разрешаване на спорове и арбитраж.
С адвокат Сирлещов „Лекс“ поставя началото на серия от разговори с водещите адвокати у нас за развитието и бъдещето на професията, за правната среда, за очакванията на клиентите и на юристите.
Адвокат Сирлещов, “Си Ем Ес София” е клон на CMS Cameron McKenna, Nabarro, Olswang, част е от една огромна световна структура със стотици партньори и хиляди адвокати и служители. Какво отличава практиката на адвоката при вас?
В някои отношения практиката на адвокат от голяма международна кантора е по-сложна. Например, за да започнем работа по конкретен клиент, трябва да се провери в целия свят дали нямаме конфликт на интереси. Подобни са и проверките за това дали клиентът отговаря на редица регулаторни изисквания. Очакванията за качеството и стандартите на предоставяните услуги също са високи.
От друга страна, да си част от голяма структура помага. По този начин работим по разнообразни международни мандати, имаме възможност взаимно да си препоръчваме клиенти и да черпим знания и умения от огромна база данни и множеството ни колеги по света.
Какви бяха най-големите предизвикателства пред кантората през последните години?
В международен план най-важното и успешно предизвикателство за нас беше завършването на най-голямото обединение на три английски адвокатски кантори в историята – CMS Cameron McKenna, Nabarro и Olswang, и утвърждаването ни като най-голямата европейска адвокатска кантора и шеста в света по брой адвокати.
В България продължихме интеграцията си и днес „Си Ем Ес София“ е най-голямата и успешна международна адвокатска кантора на българския пазар.
През последните години имахме много големи предизвикателства. За мен тези, които се отличават са случаите, когато сме успявали да помогнем на клиентите си да избегнат големи спорове чрез споразумение, което в крайна сметка е в полза и на двете страни. Така през изминалите години сключихме няколко извънсъдебни споразумения между наши клиенти и „ЕСО“ ЕАД, като по този начин спестихме огромни допълнителни разходи за държавното дружество, а нашите клиенти избегнаха години съдебни спорове. По същия начин сме особено горди, че успешно представляваме световните нефтени и газови гиганти „Шел“, „ОМВ“, „Репсол“ и други при успешната им работа в България и се надяваме в скоро време тази съвместна работа да ни зарадва с поне едно голямо търговско откритие, което може да промени целия ни енергиен сектор.
А кое определяте като най-голям успех?
Когато 40 адвокати от повече от 12 години работят непрекъснато за многобройните ни клиенти, е доста трудно да отличим някоя сделка или дело като особено важно и затова вероятно е правилно да се придържам към международните оценки за нас. Миналата година спечелихме приза за Сделка на годината 2017 на престижното международно адвокатско издание CEE Legal Matters за сделката по продажбата на „Мото Пфое“, а за 2018 г. сме номинирани за сделката за придобиването на SG Expressbank от ОТП.
Лично за мен невинаги най-големите успехи са свързани с размера на материалния интерес. Така например през изминалата година помогнахме за присъединяването на първия независим производител на възобновяема енергия, който ще продава електричеството, което произвежда, на свободен пазар. Тази иначе малка сделка, в която помогнахме на малък български инвеститор да се справи с огромните административни трудности, пред които беше изправен, ми достави огромно професионално удовлетворение. За щастие, примерите в това отношение са много и ни изпълват с гордост.
Как се промени юридическата работа през последните 5 години?
Това е един изключително актуален въпрос. През последните години по света юридическата професия се промени с навлизането на технологиите по два начина: заради навлизането на така наречените „алтернативни структури за предоставяне на юридически услуги“ и заради изкуствения интелект и другите подобни нововъведения, които помагат при работата на адвокатските кантори. Ние следим развитието на световните тенденции, участваме в тях и адаптираме нашата структура според изискванията на времето.
Изисквания към работата имат и младите ни колеги по света и у нас. Адвокатите все повече не са еднакви, не желаят да следват моделите, наложени като стереотипни за професията и модерните адвокатски кантори, каквато е и нашата, отчитат тези особености на времето.
Затова въведохме нов модел на развитие в кантората. Традиционният модел беше – започваш като стажант, след 7 години ставаш партньор, а ако не станеш – излизаш. Това е модел, налаган от десетки години. Осъзнахме, че една голяма част от нашите колеги може да не искат да стават партньори, заради баланса между работа и личен живот, например. Затова все повече и повече и сред лондонските кантори, а и в България, се опитваме да намерим правилното място на всеки човек в структурата на фирмата, без това да създава огромно напрежение. Искаме човек да се чувства комфортно там, където е и осъзнаваме, че хората са различни.
Освен това, вече нямаме очакване всеки ден всеки от адвокатите да бъде в офиса в 8 ч. Много често се работи от къщи, може да имаш по-гъвкаво работно време. Много голяма част от поколението Y, т. нар. милениали, имат различни очаквания за атмосферата в кантората, за начина на работа и ние се опитваме да им дадем това, което очакват, за да бъдат продуктивни и да сме си взаимно полезни.
Какво имате предвид под „алтернативни структури за предоставяне на юридически услуги“?
Един от примерите, които съществуват на Запад, е с предоставяне на юридически услуги от адвокати, които нямат единен офис. Имат уебсайт и този, който се интересува от техните услуги, изпраща запитване и получава ценова оферта. Когато се обърнеш към такава онлайн платформа, често услугата, която ти се предоставя, е от много реномиран адвокат или специалист. Например професор по право, който не желае да бъде част от кантора, в която да работи по 15 часа на ден, сключва договор с такава платформа и така предоставя правни услуги в областта, в която е специализиран. Това е само един от примерите, има много голямо разнообразие. Дори голяма част от адвокатските кантори, които са утвърдени световни имена, започват да инвестират в подобни алтернативни начини за предоставяне на адвокатски услуги, защото виждат, че традиционният модел започва да се изчерпва и търсят друг подход.
Това е просто друг начин за предоставяне на услугата, ако направим сравнение, разликата е като между пазаруването от „Амазон“ и от мол. Ти имаш друг начин да стигнеш до клиента, а за него това е още един начин най-бързо, ефективно и евтино да получи услугата.
Такива алтернативи може ли да навлязат и у нас?
Ние, разбира се, не сме водещи в подобни услуги, но според мен това, което може да се получи в България, е аутсорсинг на част от работата, която големи кантори на Запад вършат. Има такива големи структури в Индия, в Полша, които работят по големи дела, по които се налага да се прегледат стотици хиляди документи, от които да се извадят най-важните.
България може да бъде такава дестинация, предвид добре образованите хора, с добро юридическо мислене.
Като част от глобална адвокатска кантора като „Си Ем Ес“ вие следвате световните тенденции в развитието на правните професии, но има ли чисто български специфики на адвокатската работа?
Българският пазар на адвокатски услуги е сравнително малък и затворен. Водещите български кантори успешно адаптират практиките си към международните изисквания и очаквания, което се отчита от клиентите и прави трудно навлизането на нови международни кантори на нашия пазар.
Нещо специфично въобще за континенталната система и в частност за България, е, че като правило канторите тук имат повече партньори и по-малко сътрудници в сравнение с тези в САЩ и Англия. Това е обусловено от спецификите на упражняването на професията и от това, че на нея се гледа много повече като занаят, отколкото като бизнес.
Докато говорим за българските условия, няма как да не Ви попитам какво затруднява най-много адвоката у нас – като цяло, а и през личния Ви опит, като специалист в области, в които има силна държавна регулация и интереси, като енергетиката?
В областите, в които има силна регулация, факторите, които вероятно в най-голяма степен затрудняват успешното упражняване на професията са мудността на взимането на решения и липсата на разбиране относно предвидимостта на инвестиционната среда.
Понякога взимането на решение от страна на министерство, регулатор или правителството е по-важно от неговата перфектност. Усещането за важността на времето следва да се промени, особено ако страната наистина се насочи към изпреварващо икономическо развитие, което според мен е изключително важно.
Предвидимостта на инвестиционната среда също е въпрос, който не се разбира или се подценява. Преди дни се върнах от поредица срещи с инвеститори в Лондон и тъй като отговарям за отдел „Енергетика, Проекти и Строителство“ в кантората за Централна и Източна Европа, говорихме за възможностите за инвестиции в региона. Малко тъжно е, че все още за много инвеститори липсата на достатъчно предвидима инвестиционна среда прави инвеститорите да са изключително предпазливи спрямо страни като България и Румъния.
Какви качества са абсолютно необходими за „добрия“ адвокат?
На Запад е популярна една теория за разделянето на адвокатите на такива, които умеят да привличат клиенти (rainmakers/finders), такива, които умеят да измислят юридически конструкции и решения (minders), и на такива, които работят много (grinders). Според мен само едно от тези качества не е достатъчно да си „добър адвокат“. Имам много колеги, които се превърнали себе си по-скоро в маркетинг специалисти. Други не излизат от офиса от работа, а трети – обичат повече теорията. Според мен „добър адвокат“ е този, който успява да съчетае поне две от тези качества, а защо не – и трите.
Как всъщност измерваме успеха на адвоката и на една кантора?
На Запад има цели библиотеки с книги, изписани на тази тема и множество теории. Успехът, според мен, е преди всичко свързан с това до каква степен адвокатът или кантората постига собствените си ценности и цели. Преди години един мой приятел започна собствена кантора и ме помоли да му помогна да я структурира. Аз му зададох един въпрос: „Какви са ценностите, върху които ще изграждаш кантората си?“. Беше му трудно да ми отговори… За мен лично успехът се измерва с това до каква степен успяваме да постигнем целите и да преследваме ценностите, които сме си поставили. Лично аз предпочитам да имам възможност да помагам и на големите, но и на малките си клиенти, и за това съм готов да загубя част от евентуалната си парична печалба, защото вярвам, че адвокат е професия, призвание и служба на клиентите и на обществото като цяло.
Финансовите резултати като че ли остават най-обективният измерител за успеха и на индивидуално практикуващия адвокат и на съдружията, та да Ви попитам, как върви бизнесът?
Да, безспорно финансовите резултати са важни за всеки един бизнес и в този смисъл по света адвокатските кантори са изключително открити по този въпрос. Има статистика за всичко: средна печалба на адвокат, средна печалба на партньор, общ оборот, заплати на служители и адвокати, и много други.
Нашата кантора се развива изключително добре и в това отношение. За 2018 г. оборотът на кантората ни е 1,3 милиарда евро, а печалбата се увеличава с 19%.
В момента една от горещите теми в адвокатурата е нуждата от нов модерен закон за професията. Какво е най-важното, което трябва да се промени?
Има една популярна шега, че ако попиташ двама адвокати, ще получиш три мнения. В този смисъл, вероятно е по-добре да не натрапвам някакво ново или особено мнение.
Винаги съм бил радетел на сравнително-правния подход и на търсенето на успешни образци, които да наложим и в нашата практика. С това в никакъв случай не искам да кажа, че устройството и регулирането на адвокатурата в България има някакви особени проблеми. Мисля, че в основата на ценностната система на адвоката следва да бъдат клиентът и неговите нужди. Разделението на властите и независимостта на адвокатурата са фундаментални ценности, които следва да съхраним и над които да надграждаме.
Къде според Вас изостават българските адвокати спрямо колегите си в развитите държави?
Не бих казал, че българските адвокати „изостават“. Точно обратното – повечето водещи кантори в страната успешно си сътрудничат с международни кантори и колеги. Например в „Си Ем Ес София“ имаме колеги, които имат правоспособност да практикуват в Англия, Австрия, Германия и други страни и участват в международни проекти.
Както казах, за професията тук е важно да се адаптира към някои стандарти. Такива са например начинът на отчитането на работата; условията за промоция; начинът на „наследяване“ на клиентелата и професията от по-младите колеги и други.
Ще дам пример – знаете, че практиката по света е на адвоката да се заплаща почасово, т.е. даваме на клиента справка колко време и кой е работил. Най-ценното, което продава един адвокат, е времето му и затова колкото си по-старши в йерархията, толкова по-скъпо е времето ти, защото имаш опит и за половин час може да решиш казус, който един младши адвокат ще решава 5 дни. Начинът, по който се отчита времето към клиента, обаче не е добре развит у нас. А преди няколко години един стартъп започна да прави софтуер, който навлиза и в България, и в другите държави от Централна и Източна Европа, който позволява, когато свършиш определена задача, да въведеш времето и информацията автоматично се получава в счетоводството.
Както казах, има добри световни стандарти и за това как се „наследяват“ клиентелата и професията от по-младите колеги, които трябва да се адаптират и у нас. Ще обясня – голяма част от нашите кантори са свързани с един, двама, трима съдружници и ако ги няма, няма кантора. Затова е важно да развиеш такива механизми, които да направят така, че кантората да просъществува. Например да се даде възможност докато един партньор е още в кантората, да може бавно и полека да предава част от клиентите си. Един от многото начини това да се случи е чрез т. нар. сабатикъл (много продължителен отпуск). Кантората казва на дългогодишния партньор, че има право да си вземе такъв дълг отпуск, защото е благодарна за това, което е направил. Той не е необходимо да спре да работи, нито ще спре да получава това, което му се полага от кантората, но му се дава възможност да се отдели от всекидневната работа. Това е механизъм, с който се дава възможност част от неговите клиенти да бъдат запознати и с други по-млади адвокати в кантората и така да се получи приемственост.
10
Коментирайте
Поздравления, колега! Интелегентно, премерено, с поглед за развитието на професията, с достойнство!
Има надежда за българската адвокатура.
Читав човек и читав юрист! Хубаво интервю.
Пристрастен съм, познавам Коцето, но ще кажа – малко са интелигентните и качествени хора като него, не само в тази професия, а и по принцип. Браво!
Изцяло споделям. И аз го познавам – интелигентен, ерудиран, възпитан, отличителен. Такива хора като него в днешно време все по-рядко се срещат.
Стойностните адвокати преследват постоянно ценностите, които са си поставили за цел.
Много добър механизъм за наследяване на клиантелата.
Поучително е как хората се стараят да избегнат големи спорове чрез споразумение. И да се стремят да удовлетворят и двете страни.
В България работиш докато умреш, а като си отидеш, няма кой да ти поеме клиентите и делата, Това е то горчивата истина, дами и господа… В големите кантори да си мислят за сабатикъли, тук ако не е съдебната ваканция, няма да видим и две седмици почивка… впрочем един колега от Бургас почина в съдебната зала
много интересна тема повдига колегата – как се промениха младите и какво си въобразяват, че представлява да ходиш на работа. минал съм и през държавната администрация, сега съм в частния сектор и мога да кажа, че става дума за безкрайни изисквания, никакво оставане след края на работното време, задължителни почивки, неща, които не помня за 27 години трудов стаж, през който съм работил като вол. на запад им обръщат внимание, а тук това започва в айти фирмите, но наистина не знам до какво ще доведе
Колега,вие знаете ли,че в много случаи едвам свързваме двата края? Какви приказки от 1001 нощ разправяте?