Бъдещият председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) да не е задължително юрист, а да е възможно да е човек от върховете на службите за сигурност.

Такова предложение за промени в антикорупционния закон са направили между първо и второ четене бившият вече шеф на правната комисия и настоящ правосъден министър Данаил Кирилов и депутатът от ДПС Хамид Хамид. Миналата седмица правната комисия прие на първо четене поправки в закона, като Кирилов заяви, че ще оттегли предложението общинските съветници да не декларират имуществото си. Тогава стана ясно, че и много от другите предложения ще бъдат ревизирани. Срокът за предложения между двете четения изтече вчера и депутати са внесли нови 4 законопроекта.

Предложението на Кирилов и Хамид е внесено вчера и засяга единствено изискванията към стажа на председателя на антикорупционната комисия. Според действащия закон шефът на комисията задължително „има висше юридическо образование и най-малко 10 години юридически стаж“.

Кирилов и Хамид са предложили тези думите да се заменят и изискванията към председателя на КПКОНПИ да звучат така: има висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ и притежава 10-годишен юридически стаж или професионален стаж в службите за сигурност и за обществен ред, от които 5 години на ръководна длъжност.

Това означава, че юридическото образование вече няма да е условие за заемане на поста. В момента председател на комисията е бившият прокурор и зам.-министър на правосъдието Пламен Георгиев. Той обаче излезе в отпуск заради разпоредените от главния прокурор Сотир Цацаров проверки за придобития от него тризонет, а заради аферата „Апартаментгейт“ във властта, премиерът Бойко Борисов призова всички замесени да си подадат оставките.

От мотивите към предложението за новите изисквания за стаж към бъдещия шеф на КПКОНПИ става ясно, че идеята е те да са същите като за председателите на ДАНС и на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства.

„С предложението целим постигането на огледалност и симетрия на изискването за вида стаж на председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество с изискванията за стаж на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ и на членовете на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства“, посочват в мотивите Данаил Кирилов и Хамид Хамид.

Общинските съветници да не се „вадят“ от антикорупционния закон и да подават имуществени декларации е друго предложение, но внесено от Христиан Митев от „Обединени патриоти“. Наред с това, според него, от закона трябва да отпаднат нотариусите и частните съдебни изпълнители, защото не са лица, заемащи висши публични длъжности.

Предлаганото в законопроекта отпадане на общинските съветници от кръга лица попадащи в предмета на дейност на КПКОНПИ е неоправдано и не следва да се допуска. Общинските съветници безспорно са лица, заемащи публична длъжност в органа за местно самоуправление – Общински съвет. Именно в това си качество те приемат решения за управление на общинската собственост, както и за разпределение на големи финансови ресурси при участие на общината в проекти финансирани или съфинансирани от европейските структурни и кохезионни фондове. Именно това е основната причина за включването им от законодателя сред кръга лица, които попадат в предметния обхват на дейност на КПКОНПИ и за които следва да се осигурят необходимите публичност и прозрачност на имуществото и възможност за проверка“, изтъква Митев.

Той предлага няколко редакции на предложенията за изменения на антикорупционния закон, направени от Кирилов и Хамид.

Една от тях е на идеята КПКОНПИ да обезпечава запазването на помещенията или местности до започване на действия по разследването. Митев предлага отпадането на това предложение с мотива, че комисията не е орган на досъдебното производство, няма разследващи функции и заради това не е необходимо да има такива правомощия.

В момента в закона има презумпция, че до доказване на противното, за движими вещи и парични средства на проверяваното лице се смятат и тези, намерени у него, в жилището му или в други собствени или наети от него помещения, превозни средства, каси или сейфове. В проекта обаче има предложение презумпцията да важи още за роднините му и свързаните с него фирми.

Според Христиан Митев по този начин прекомерно се разширява установената в закона презумпция. „Презумпцията е доказателствено правило, което приравнява вероятното на действителното и в този смисъл досегашната редакция на текста е напълно логична и обоснована. Разширяването ѝ по отношение на всички свързани лица определени в § 1, т. 15 от допълнителните разпоредби е прекомерно и напуска границите на логичното допускане“, казва депутатът от „Обединени патриоти“.

Той не е съгласен и с предложението в чл. 152, ал. 3 да се запише, че давността не тече от започване на проверката от страна на комисията. Според Митев доколкото материята по повод отнемане на незаконно придобито имущество е гражданскоправна, то приложение в случая трябва да намери правилото, установено в чл. 115 от закона, а именно, че давност не тече само докато трае съдебният процес за вземането.

Христиан Митев предлага и редакции на внесените предложения. Например – служителите на антикорупционната комисия при изпълнение на задълженията си да имат индивидуални идентификационни номера. По този начин, според Митев, в случай на превишаване на правомощията и нарушаване на правата на гражданите от служител на комисията, той ще може да бъде идентифициран чрез този номер.

Друга негова идея е да отпадне от проекта предложението КПКОНПИ да може принудително да довежда надлежно призовани, но неявили се хора. Според Митев призоваването трябва да става по реда на АПК, а когато лице не се яви пред комисията по неуважителни причини, да бъде наказвано с глоба. Добавя, че с предложената от него редакция няма да се допусне нарушаване на принципите за необходимост и съразмерност при намеса в личната сфера, каквато представлява принудителното довеждане. „Подобна намеса върху неприкосновеността на личността на гражданите не е пропорционална и необходима с оглед осъществяване на дейностите по този закон. Наказанието глоба в случая се явява напълно достатъчна съразмерна мярка“, посочва депутатът.

Вносителите на проекта Кирилов и Хамид предлагат ал. 5 в чл. 156 от закона да отпадне. Разпоредбата гласи: „Когато се изисква доказването да се извърши с писмен документ, не могат да се правят изводи във вреда на ответника, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната“.

Христиан Митев не е съгласен и предлага да се добави второ изречение, което да гласи: „Изречение първо не се прилага по отношение на юридически лица и еднолични търговци“.

Според него тази разпоредба е приета с цел гарантиране на ефективно упражняване на защита на засегнатите лица и недопускане на непропорционално засягане на права на гражданина в производството за отнемане на незаконно придобито имущество. „Задължение да отчитат приходите и разходите си имат само лицата, които са задължени от закона да водят счетоводство. Всички останали не са длъжни с документ да доказват нито приходите си, нито разходите“, сочи депутатът от „Обединени патриоти“.

Не на последно място той предлага и намаляване на размера на глобите за неявяване пред комисията след надлежно призоваване. Вместо предлаганата от вносителите глоба в размер от 100 до 2000 лева при първо нарушение и от 500 до 5000 лева при последващо, Митев предлага „по-ниски и по-адекватни размери на санкциите“ – от 100 до 1000 лева и от 200 до 2000 лева. В противен случай се нарушава принципът за съразмерност на наказанието с нарушението, изтъква депутатът.

Наред с това според него трябва да отпадне и идеята за налагане на санкции на онези хора, които имат информация за корупция по високите етажи на властта, но не сигнализират за нея. Ако все пак се вземе решение този текст да остане, тогава Митев предлага размерът на глобата да се приравни с този за неявяване пред комисията.

5
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Подозрителен
Подозрителен
09 април 2019 16:27
Гост

Много подозрителни са тези предложения, ако се вгледаме по-внимателно, извън благозвучните им аргументи. Крайно време е гражданското общество да сформира експертен екип, който редовно, а не спорадично да следи всички предложения за законодателни изменения, но най-вече тези свързани със заемането на отговрни длъжности, а също и с назначенията в съдебната система!

Анонимен
Анонимен
05 април 2019 19:43
Гост

Пак лобизъм в полза на НК и КЧСИ. Откровен, явен лобизъм! #Спретесебе#

Шест пъти НЕ
Шест пъти НЕ
05 април 2019 17:47
Гост

А защо не започнат да проверяват и жилищните собствености на роднините. Много хора купуват апартаменти точно така.

Анонимен
Анонимен
05 април 2019 17:42
Гост

И какво е това изискване кандидатът да е бил 5 години на ръководна длъжност? Абсолютно излишно е.

Анонимен
Анонимен
05 април 2019 17:12
Гост

Изискването да не е само юрист може да означава две неща – вече са намерили „достоен“ заместник на Пламен Георгиев и искат да засилят репресията.