Новите общински съветници все пак ще декларират имуществото си
Данаил Кирилов и Хамид Хамид обявиха, че се отказват от предложението си да бъдат извадени от антикорупционния закон
Общинските съветници все пак ще декларират имуществото си, като изискването ще важи за тези, които бъдат избрани в местната власт тази есен. Това стана ясно на днешното заседание на правната комисия, която единодушно прие на първо четене проект за изменения в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), но със заявка много от предложенията в него да бъдат ревизирани.
Вносители на проекта са председателят на комисията Данаил Кирилов (ГЕРБ) и заместникът му Хамид Хамид (ДПС). Те го огласиха през декември миналата година, като едно от основните им предложения беше 5400-те общински съветници да не декларират имуществото си, тъй като има риск това да блокира работата на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Двамата автори на проекта обаче решиха той да не бъде обсъждан веднага от парламента, а да бъде подложен на обществена дискусия.
Последваха множество критики срещу предложението им общинските съветници да не обявяват имотите си, включително и от главния прокурор Сотир Цацаров.
Така, три месеца по-късно, измененията в ЗПКОНПИ бяха внесени за обсъждане в правната комисия и двамата им автори обявиха, че се отказват от идеята си общинарите да не декларират имуществото си.
„С колегата Кирилов направихме общо събрание на вносителите и решихме, че някои предложения ще оттеглим на второ четене, защото срещу тях имаше реакция“, каза Хамид, като посочи единствено промяната ,свързана с общинските съветници. Хамид обясни, че двамата с Кирилов се отказват от нея, защото има големи общини, където потенциалният конфликт на интереси е подобен на този при народните представители.
Съд, прокуратура и адвокатура срещу принудителното довеждане пред КПКОНПИ
Критиките по законопроекта обаче не са само по този въпрос. Сериозни опасения по друга идея в него изразиха Върховният касационен съд, главният прокурор Сотир Цацаров, Министерството на правосъдието и Висшият адвокатски съвет.
Законопроектът предвижда, че служители на КПКОНПИ ще могат да призовават граждани „в служебните помещения за изпълнение на определените им с този закон правомощия“. Как ще става това, ще се уреди с правилник. Надлежно призованият, който не се яви „на определеното място и време без уважителни причини“, ще се наказва с глоба и ще се довежда принудително, не само ако явяването му е задължително, но и ако в КПКОНПИ „намерят, че то е необходимо“. Принудителното довеждане ще се извършва от МВР през деня, освен ако не търпи отлагане, предвижда законопроектът.
Глобата, която го съпътства, за първо неявяване е от 100 лв. до 2000 лв., а при повторно – от 500 лв. до 5000 лв.
Комисията ще налага глоби в същия размер и на държавни служители, които не ѝ предоставят незабавно информация за корупция на лице, заемащо висша публична длъжност. Това задължение се вменява с проектозакона на „всички държавни институции, служби за сигурност, обществен ред и охрана“.
С измененията в закона служителите на КПКОНПИ получават правото да „използват защитни средства, гарантиращи тяхната лична безопасност и прикритие на самоличността им“, a шефът ѝ Пламен Георгиев да бъде пазен от Националната служба за охрана.
По този въпрос в становището си до парламента Върховният касационен съд (становището е изготвено от Марио Първанов от Гражданската колегия и Бисер Троянов от Наказателната колегия, пълния му текст виж тук) припомня, че принудителното довеждане на граждани, които не са се явили пред КПКОНПИ по неуважителни причини, се явява форма на задържане. „Считаме, че необходимостта от вземане на обяснения от граждани не предполага тяхното принудително довеждане през нощните часове, защото това съществено накърнява техните граждански права“, заявяват върховните съдии.
Ето какво заявява по този въпрос Сотир Цацаров: „Следва внимателно да се прецени дали правомощието за разпореждане на принудително довеждане (и през нощта), е съразмерно и съответно на правомощията и компетентността на комисията. Нейната дейност се осъществява чрез административни процедури и в нашето законодателство има общи процедури за призоваване — в АПК, ГПК и НПК. Комисията не може да използва призоваването по НПК, но няма пречка да прилага (дори и ако следва това изрично да се посочи) призоваването по АПК, за което не е нужно да се разписва нова процедура“. (Пълния текст на становището на главния прокурор виж тук).
В становището си до парламента от Висшия адвокатски съвет (пълния му текст виж тук) припомнят, че антикорупционната комисия има различни по природа правомощия. Неслучайно за „установяване на конфликт на интереси” законодателят препраща за неуредените въпроси към Административнопроцесуалния кодекс, в производството пред съда за отнемане на незаконно придобито имущество препращането е към Гражданския процесуален кодекс. И двата процесуални закона уреждат правила за съобщения и призоваване“, посочва ВАдС. И заявява: „Недопустимо е в административно производство, каквото по същество е производството пред КПКОНПИ да се въвеждат правила за призоваване, които нямат общо с административния процес. Недопустимо е в подобно производство, което има за цел единствено да прецени дали са налице основанията за подаване на искане до съд, административния орган да има правомощие за принудително довеждане на граждани, при това по своя преценка. Не трябва да се забравя, че участието в производството по никакъв начин не създава презумпция във вреда на проверяваното лице (виж например чл. 139 от ЗГКОНГШ). Разпоредбата на чл. 104а от проекта противоречи на конституционните стандарти и на стандартите на ЕКПЧ“.
Другите забележки
Главният прокурор Сотир Цацаров възразява и срещу предвиденото в проекта задължение (в нов чл. 47а) за всички държавни институции незабавно да предоставят на КПКОНПИ информация „за корупция” на лица, заемащи висша публична длъжност, под заплаха от глоба, която може да достигне 5000 лв.
Цацаров обяснява, че предложеният текст наподобява на чл. 205, ал. 2 НПК, който задължава гражданите и длъжностните лица незабавно да уведомяват разследващите за извършено престъпление от общ характер. „Но ако разпоредбата в НПК се явява логична, това не може да се каже за нормата на чл. 47а от проектозакона, защото комисията и нейните служители не са разследващи органи и нямат правомощие да преценяват налице ли са данни за извършено престъпление. Комисията е един от проверяващите органи със специална компетентност борба с корупцията, който събира и проверява данни за престъпления от тази категория, подобно на МВР“, пише той. И поставя следния въпрос: „Например, ако информацията сочи, че е извършено корупционно престъпление от лице, заемащо висша публична длъжност, узналият за него прокурор или друг разследващ орган следва ли да съобщи на комисията под страх от административно наказание? И с оглед задължението по чл. 205, ал. 2 НПК трябва ли, че всички държавни институции незабавно да уведомяват както прокуратурата, така и комисията?“.
По тази разпоредба възражения има и правосъдното министерство, като в становището му (виж тук) се казва, че тя може да доведе до административен произвол.
Главният прокурор изразява твърдо несъгласие с предложението служителите на КПКОНПИ да носят качулки, с които да се скрива самоличността им. „Това с категоричност не е съответно на правомощията на комисията, чиято дейност се проявява в превантивни и оперативно-издирвателни способи и се осъществява чрез административни процедури“, заявява Сотир Цацаров.
Върховните съдии пък се противопоставят на промяната, която предвижда, че от започването на проверката на КПКОНПИ давността не тече. Като подчертават, че общото правило е, че давност не тече само докато трае съдебното производство, в което длъжникът участва и то трябва да се запази и при исковете на комисията.
ВКС критикува остро и идеята в антикорупционния закон да се предвиди, че „при прекомерно възнаграждение за един адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.З6 от Закона за адвокатурата.” „Така формулирана разпоредбата няма правна логика и съдържа вътрешно противоречие, защото не може да се направи преценка дали е прекомерно възнаграждението за един адвокат, без да бъде извършен анализ на действителната правна и фактическа сложност на делото“, казват върховните съдии.
Днес и Христиан Митев от Обединени патриоти заяви, че трябва да се преразгледат разпоредбите за принудително довеждане пред КПКОНПИ. „Не смятам, че те са необходими, комисията се справя и без тях и не би следвало да се създават опасения, че ѝ се предоставят свръхправомощия. Апелирам за създаване на работна група по измененията в закона, защото има доста други текстове, които изискват дебат и доработване“, заяви той. А председателят на комисията Данаил Кирилов прие предложението му.
4
Коментирайте
Такова нещо не се беше виждало отдавна, щом са ядосали и Цацаров, който покровителства Пламен Г., значи…
Принудителното довеждане пред КПКОНПИ ми се вижда пресилена мярка.
Загрижили се декларациите да не блокират работата на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, или пазят някой общинар.
Явно от МВР ще трябва да осигурят още служители при така създалата се ситуация.