Актуални проблеми на погасителната давност в практиката на съдилищата
Авторът
Велимир Димитров е семестриално завършил Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. През 2022 г. става носител на наградата „проф. Витали Таджер“ за студент с особен интерес в областта на гражданското право.
1. Кой е началният момент на погасителната давност при договора за кредит?
В практиката[1] и теорията[2] e по-разпространено разбирането, че началният момент на погасителната давност при договора за кредит започва да тече от падежа на всяка отделна вноска, а не с изтичането на крайния срок за погасяване на целия кредит. Така установеното виждане може да бъде променено поради неправилно разбиране на Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, в което върховните съдии разясниха, че срокът за предявяване на иск срещу главния длъжник по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече не от неизпълнение на някоя от вноските по кредита, а от изтичането на крайния срок за неговото връщане.[3] Дори преди постановяване на вече цитираното тълкувателно решение, в практиката се наблюдаваше, макар рядко, застъпването и на обратното становище по въпроса за началния момент на погасителната давност.[4]
1.1. Влияе ли плащането на части върху началния момент на давността?
Формалната причина за следващите редове е Решение № 50173 от 13.10.2022 г., по гр. д. № 4674, на III г. о., ВКС, в което се приема следното: „Следователно началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по погасителни вноски по договор за банков кредит, за който не е обявена и респективно, настъпила предсрочна изискуемост, е датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита.“ За да стигне до посочения по-горе извод, съдът е извел няколко аргумента, които не могат да бъдат споделени.[5]
В решението се приема, че връщането на погасителни вноски по разсрочен договор за кредит е всъщност изпълнение на основното задължение на длъжника, като кредиторът изрично е дал съгласието си да приеме плащане на части (арг. от чл. 66 ЗЗД).[6] По този начин фокусът се измества неправилно върху проблема за същността на периодичните плащания. Отричайки това качеството на отделната вноска по кредита, ВКС стига до там да отрече и въобще започването на каквато и да било давност за нея, правейки аналогия с началния момент на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Евентуалното възприемане на отделните вноски като периодично плащане би имало отношение единствено за приложимата тригодишната или петгодишната давност. Тази квалификация обаче няма как да доведе до липсата на каквато и да било давност преди изтичането на общия срок за погасяване на кредита.
В действителност чл. 147, ал. 1 ЗЗД говори за „главното задължение“. Решаващите мотиви на Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК относно началния момент на преклузивния срок са свързани с разбирането, че „главното задължение“ представлява главния договор, за който договорът за поръчителство се явява акцесорен.[7] Така за ВКС преклузивният срок тече от изтичането на общия срок на кредита, възприет именно като главен договор. Допълнителен аргумент в тази посока е, че в диспозитива на същото тълкувателно решение се посочва, че срокът ще започне да тече и от обявяване на кредита за предсрочно изискуем – още една хипотеза, в която ще се дължи целият кредит.[8] От същите мотиви става ясно, че се оспорва качеството периодично плащане на отделните вноски, но не и фактът, че същите имат самостоятелен падеж.[9]
Следователно е необходимо да се обобщи какви предпоставки трябва да са налице, за да може за едно вземане изначално да започне да тече погасителна давност. Фактическият състав на този институт е: изтичане на определен в закона срок и бездействие на кредитора,[10] като за успешната защита на длъжника следва да се направи и възражение в рамките на процеса.[11] Изтичането на срока е по-безспорният елемент, който трудно би ни затруднил, освен при спор за характера на вземането. По-интересен е вторият елемент. Под бездействие на кредитора се разбира такова поведение, което демонстрира липса на интерес у него да упражни облигационното си право на вземане.[12] За да е налице бездействие, кредиторът е трябвало да може да действа, с други думи да е разполагал с годно средство за събиране на вземането си. Следва да се сподели виждането в практиката, а и в доктрината,[13] че давност не тече, ако за кредитора не е възникнало право на иск в материален смисъл. Това е видно и от самия закон, тъй като в чл. 114, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, т.е. денят, в който предявен осъдителен иск би бил основателен спрямо длъжника.[14] Същото е било положението и по Закона за давността (отм.) в неговата редакция до 1908 г., където чл. 47 гласял: „Времето за погасяването на всякакъв вид искове се изчислява от деня, в който те са могли да бъдат упражнени, когато другояче не е разпоредено.“ Т.е. и исторически българският законодател е свързвал започването на погасителната давност с възникването на право на иск за кредитора.
От горното следва, че е необходимо изясняването дали всяка една неизплатена вноска може да се претендира с отделен иск, т. е. може ли кредиторът да бъде активен? Доколкото искът, в смисъл на волеизявление отправено до съда за защита на материални субективни права, се състои от основание (твърденията относно фактите, от които произтича субективно право) и петитум (конкретните целени правни последици),[15] за българското право не представлява пречка отделна вноска да се претендира с осъдителен иск. Същото е възприето и като аргумент в особеното мнение по ТР № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК (виж бел. № 5). Кредиторът не е длъжен да изчака крайния срок за погасяването на кредита, за да претендира неизплатената част. Предсрочната изискуемост, макар да не е задължение, а право за активната страна по облигационното отношение, е допълнителен аргумент, че кредитор по договор за кредит може да упражни правата си преди изтичането на общия срок на кредита. Ако се приеме, че за отделната вноска не тече погасителна давност, това може да стане единствено с уговорката, че кредиторът няма никаква възможност да предяви осъдителен иск за конкретната вноска/вноски, а трябва да изчака общия срок. Подобна теза би била очевидно неправилна.
Разбирането, че е налице правото да се обяви кредитът за предсрочно изискуем, но преди неговото упражняване погасителна давност не тече, би било в разрез със забраната давностни срокове да зависят от волята на страната.[16] Също така, не би следвало да се начислява и лихва за забава, доколкото тя също е последица от неизпълнението на едно изискуемо задължение, а след като се приема, че давност не тече, то вземането не би следвало да е и изискуемо.[17] Именно, за да преодолее това недоразумение, законодателят ни е създал стройна конструкция, при която не е възможно едно вземане да е едновременно и изискуемо, и за него да не тече погасителна давност. Нещо повече, ако е уговорено изискуемостта да настъпи след покана, давността не тече от нея, а от самото му възникване – арг. от чл. 114, ал. 2 ЗЗД, като по този начин се преодолява евентуално бездействие на кредитора.
В тази връзка могат да бъдат разгледани Решение № 31 от 1.01.2018 г. на САС по т. д. № 5087/2017 г. и Решение № 38 от 26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г., II т. о., ВКС. В решението на САС правилно се акцентира върху факта, че страните по договора за кредит сами са уговорили различни падежи, от които да започва погасителната давност за съответната вноска.[18] Във второто решение, на което се позовава и Решение № 50173 от 13.10.2022 г., по гр. д. № 4674, на III г. о., ВКС, този въпрос за началния момент на давността изобщо не стои. В него се отменя решението на САС и без аргументи се приема, че давността започва да тече от изтичане на общия срок за погасяване на задължението, което е неправилно.
Друг формален аргумент за защитаваната теза е текстът на чл. 116а ЗЗД. От чисто езиковото тълкуване на закона става ясно, че при частичното предявяване на вземането, давността се спира и съответно прекъсва с уважаването на иска, само за частта, за която е поискано съдействие от съда. Следователно дори да се приеме, че отделните вноски по договор за кредит не представляват периодични плащания, а уговорка за приемане на частично плащане, то законът изрично е уредил, че в тази хипотеза кредиторът 1) може да търси защита само за част от цялото си вземане и 2) давността за претендираната част подлежи на отделно спиране и прекъсване. След като с предявяването на иск за част от общата сума, какъвто би бил иск за отделна вноска, давността ще се спре и/или прекъсне само за сумата, която е предмет на иска, то явно, че за тази част давността е започнала да тече при разсрочено плащане с предварително съгласие по чл. 66 ЗЗД. В противен случай ще се стигне до положение да се прекъсва или спира давностен срок преди неговото начало. Точно поради това не може да бъде признато погасено по давност вземане. Признаването на дълга води до прекъсване на давността – арг. от 116, б. „а“ ЗЗД, но това волеизявление има действие занапред, а една вече изтекла погасителна давност не може да бъде прекъсната. Подобно волеизявление би могло да има характера на отказ от изтекла давност, който е допустим per argumentum a contrario от чл. 113 ЗЗД in fine.[19] Невъзможността да се прекъсва изтекла давност се подкрепя и от мотивите на ТР № 4 от 2019 г. от 14.10.2022 г. по тълк. д. № 4 от 2019 г. ОСГТК на ВКС, където е посочено, че признаването следва да бъде направено, след като е започнала да тече погасителната давност и преди нейното изтичане.
Въпросът за началния момент на давността при договора за кредит е бил разгледан и от известния френски юрист Марсел Планиол.[20] Като за автора няма съмнение, че давностният срок започва да тече именно от падежа на всяка вноска.
На последно място, погасителната давност служи най-вече, за да дисциплинира страните в оборота, да ги направи активни. Житейски, колкото по-отдалечен е един факт, толкова по-трудно може той да бъде съобразен или доказан.[21] При възприемането на обратната теза, би се достигнало до резултата кредитни задължения, които не са изпълнявани с десетилетия, да подлежат на принудително изпълнение.
Така оспорваното виждане противоречи не само на материалния закон, но и на самата социална функция на давността, поради което следва да бъде отхвърлено и с тези допълнителни аргументи.
1.2. Допустима ли е аналогия между правилата за давността и определен преклузивен срок?
В Решение № 50173 от 13.10.2022 г., по гр. д. № 4674, на III г. о., ВКС се използва и друг аргумент за защита на описаната теза, а именно аналогия между давностния срок по чл. 110 ЗЗД и преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, макар и в мотивите да не се твърди подобна аналогия, самото препращане към тълкувателното решение представлява именно това.
Не може да бъде споделено, че подобно правоприлагане е основателно и с оглед материалния закон. Между погасителната давност и преклузивните срокове са налице съществени разлики, като същите са видни и в конкретния пример. Както бе изяснено, началният момент на погасителната давност е в общия случай изискуемостта на задължението. Т.е. законът санкционира кредитора от момента на неговото бездействие. С изтичане на погасителната давност и позоваването на нея от страна на длъжника се погасява възможността за принудително изпълнение на вземането и същото става естествено право.[22] При преклузивните срокове не съществуват общи правила, а единствено отделни разпоредби в закона. Поради това преклузивният срок не подлежи на спиране или прекъсване. Съдът следи служебно за него и ако същият е изтекъл, искът се отхвърля като недопустим, тъй като се погасява самото субективно право. Даденото след изтичане на преклузивен срок, подлежи на връщане като дадено без основание – чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. При дадено след изтекла погасителна давност имаме изричното правило на чл. 118 ЗЗД. Горните разсъждения целят да убедят, че разликата между двата срока е твърде съществена от гледна точка на правната им същност, за да може да се прави аналогия между тях.
В доктрината е направен анализ и относно икономическата функция на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД.[23] Авторът посочва, че преклузивният срок съществува, за да освободи поръчителя от самия договор, когато кредиторът не упражнява своите права спрямо главния длъжник. Този срок е израз на акцесорността на обезпечителния договор спрямо главното вземане. Самите преклузивни срокове съществуват, за да сложат край на едно висящо правоотношение.[24] Те могат да бъдат уговаряни и по волята на страните, което е недопустимо за давността.[25] Погасителната давност, от друга страна, има за цел да санкционира кредитора спрямо главния длъжник, да намали или премахне изцяло възможността за принудително изпълнение.
Следва да се посочи и допълнителен аргумент – аналогията на закона е уредена в чл. 46, ал. 2 ЗНА. В разпоредбата се изясняват кои са предпоставките за подобно правоприлагане. На първо място, следва да е налице празнота в закона.[26] В конкретния казус подобна празнота не е налице, доколкото ЗЗД съдържа общи правила за погасителната давност и въпросът за началния ѝ момент е уреден от чл. 114. На следващо място, трябва въпросната аналогия да се основава на разпоредби, които се отнасят до подобни случаи. В изложението по-горе бе направен опит да се обособят давностните от преклузивните срокове, като между тях не може да се намери сходство, което да аргументира подобно приложение. В практиката не съществува и подобно виждане, което да прилага правилата на ЗЗД относно давността за някой преклузивен срок. Подобна аналогия противоречи и на целта на закона, макар и да не води до противоречие с морала, доколкото преклузивните срокове прекратяват самото право, докато погасителната давност, както бе обяснено, погасява единствено претенцията, като негова част. Следователно не е налице нито една от предпоставките на аналогията на закона и този аргумент от коментираното решение също се явява несъстоятелен.
2. Следваше ли съдът да спре делото?
Необходимо е да се посочи, че върховните съдии, постановили Решение № 50173 от 13.10.2022 г., по гр. д. № 4674, на III г. о., ВКС, са нарушили и процесуалния закон, когато не са спрели спора пред себе си и не са поискали образуване на тълкувателно дело. В мотивите си съставът анализира Решение № 45 от 17.06.2020 г. по търговско дело № 237 по описа за 2019 г. на II т. о. на ВКС, в което се приема, че началният момент на давността е отделен за всяка вноска по кредита. По-нататък в същите мотиви се твърди, че преобладаващата практика на ВКС била в обратния смисъл, като се цитират решения № 65 от 06.07.2018г. по т.д. № 1556/2017 г., № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ІІІ г. о., № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ІV г. о. и е обобщена в Решение №38/2019 по т. д. № 1157/2018 г. на II т. о. на ВКС. Макар с посочената практика в настоящата работа да се установява, че далеч не е преобладаващо второто виждане и сред актовете на ВКС, все пак е налице хипотезата на чл. 292 ГПК[27] и съставът е следвало да спре спора пред себе си, за да може Гражданската и Търговската колегии да решат въпроса с тълкувателно решение.
Не правейки това, ВКС е нарушил чл. 124 Конституцията на Република България, където ясно е посочено, че именно този съд е призван да осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, което според нашето законодателство става именно чрез приемането на тълкувателни решения. Не бива да се забравя, че доколкото практиката на ВКС е константна по отношение на разбирането, че отделните вноски по кредита са предварително разсрочване на едно общо задължение на осн. чл. 66 ЗЗД, едно бъдещо тълкувателно решение ще засегне всички подобни хипотези, като продажба на изплащане и др.
3. Нарушен ли е чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека – право на справедлив процес?
Може да се поддържа и нарушение на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека – право на справедлив процес.[28] Макар последователността на практиката да не е право, което конвенцията защитава, в определени случаи несъблюдаването на решения по идентични казуси е в разрез с правото на справедлив процес, тъй като така се създава правна несигурност и се нарушава принципа на правовата държава.[29]
Съдът в Страсбург използва три основни критерия в своята преценка, когато е изправен пред този въпрос: 1) дали различията в съдебната практика са дълбоки и трайни; 2) дали вътрешното законодателство предвижда механизми за разрешаване на такива несъответствия и 3) дали тези механизми са били приложени и с какъв ефект.
Различията по обсъждания въпрос са дълбоки и трайни, тъй като в настоящата работа бяха разгледани множество решения на ВКС, като в резултат на спора може да се достигне до кредитни задължения, за които да не тече давност в период от десетилетия, а според другото виждане, което следва да се сподели, давността, ще започва от неизпълнението на отделната вноска. Националното ни законодателство е предвидило начин за справяне с проблема, а именно спиране на висящия процес и образуване на тълкувателно дело (чл. 124 ЗСВ), но както става ясно, това не е било направено от състава на ВКС. Поради всички тези обстоятелства може да се поддържа тезата, че е налице нарушение на чл. 6 от Конвенцията, като в този смисъл са и решения Beian v. Romania (no. 1), §§ 37 and 39; Nejdet Şahin and Perihan Şahin v. Turkey, §§ 56-57 и 80. В решение Albu and Others v. Romania, § 38 се поставя и допълнителен критерий – дали въпросната непоследователност в практиката повлиява на голям брой хора. Със сигурност договорът за кредит е един от най-използваните методи за справянето с недостиг на средства, като той се използва еднакво от търговци и потребители, поради което подобна непоследователна практика влияе на всички субекти, било кредитодатели или кредитополучатели.
4. Кой е началният момент на погасителната давност за връщане на даденото от потребител въз основа на неравноправна клауза?
Следва да бъде разгледан и още един въпрос, който е част от темата – Кой е началният момент, от който тече погасителната давност за вземане, произтичащо от неоснователното обогатяване на кредитор, осъществено вследствие на приложението на неравноправни клаузи в потребителски договор в хипотезата, в която потребителят не е в състояние сам да прецени, че договорна клауза е неравноправна или в която не е узнал за нейния неравноправен характер?
На пръв прочит отговорът на въпроса е очевиден. Той е разяснен с Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, където в т. 7 се посочва, че давностният срок за дадено при начална липса на основание започва да тече от деня на даване на престацията.
Приложението на това постановление обаче би било в разрез със засилената потребителска защита, която следва от правото на Европейския съюз. Този въпрос е бил вече обект на научен интерес.[30] Според практиката на СЕС кредиторът би успял да запази част от недължимите суми по неравноправна клауза, тъй като договорите за кредит са с дълготрайно изпълнение и едва при погасяване на цялата сума може да стане ясен крайният икономически ефект за потребителя, който да го накара да потърси съдебна защита. В този смисъл е и решение по дело C-485/19, където се посочва: „Поради това следва да се приеме, че тъй като процесуални правила, като разглежданите в главното производство, изискват от потребителя да предяви претенциите си пред съда в срок от три години, считано от датата на неоснователното обогатяване, и доколкото това обогатяване може да е осъществено в хода на изпълнението на дългосрочен договор, те могат да направят изключително трудно упражняването на предоставените му с Директива 93/13 или с Директива 2008/48 права и при това положение такива правила нарушават принципа на ефективност (вж. в този смисъл решения от 9 юли 2020 г., Raiffeisen Bank и BRD Groupe Société Générale, C‑698/18 и C‑699/18, EU:C:2020:537, т. 67 и 75 и от 16 юли 2020 г., Caixabank и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, C‑224/19 и C‑259/19, EU:C:2020:578, т. 91).“
Необходимо е националните съдилища да вземат предвид цитираните решения на СЕС и да променят своята практика. За единен момент, от който да тече погасителната давност, следва да се подкрепи становището,[31] че знанието на потребителя за неравноправността настъпва едва след погасяване на кредита или неговата предсрочна изискуемост, когато той е наясно с цялата сума, която следва да заплати или вече е платил.
В тази връзка е налице противоречива практика относно основанието на претенцията на заемодателя за връщане на главницата по договор за кредит, когато същият е обявен за недействителен. Съгласно чл. 23 ЗПК потребителят връща единствено чистата стойност на полученото. В Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о., се приема, че чл. 23 ЗПК е специален по отношение разпоредбите за недействителността в ЗЗД и ако тази недействителност се установи в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, която е в рамките единствено на главницата и лихвата от деня на предявяване на претенцията.
5. Изясни ли се проблемът с признаване на вземането като основание за прекъсване на давността?
Доколкото въпросът е особено актуален, настоящето изложение следва да разгледа и вече споменатото ТР № 4 от 2019 г. от 14.10.2022 г. по тълк. д. № 4 от 2019 г. ОСГТК на ВКС.[32] В него се достига до един не толкова ясен диспозитив. Мотивите към тълкувателното решение са противоречиви, като през няколко изречения се възприемат несъвместими тези. Това води до опасност съдилищата да започнат тълкуване на тълкувателното решение и вместо да се уеднакви практиката, проблемите в нея единствено да се задълбочат.
От една страна, в диспозитива се приема, че за да се прекъсне давността, е необходимо да бъде отправено волеизявление[33] до кредитор или негов представител, но от друга – това волеизявление можело да се направи по начин, който с оглед обстоятелствата е нормално да достигне до знанието на кредитора. От втората част на изречението е видно, че не е необходимо признанието да е с директен адресат кредитора или негов представител,[34] а по-скоро самото волеизявлението да може да бъде узнато от него.[35]
Абсолютизиране на първото изискване ще доведе до крайно несправедливи резултати. Така признаване на вземането след покана от съдебния изпълнител по чл. 428, ал 1 ГПК не би могло да доведе до прекъсване на давността. Не би довело до прекъсване на давността и признанието в отговор на искова молба, в който ответникът твърди, че дължи вземането по друг, а не по претендирания договор, тъй като адресат е съдът, а не ответната страна, а волеизявлението не е направено в открито заседание. Този неудържим от практическа гледна точка резултат, в други законодателства води до липсата на изискване признанието да е отправено до кредитора, като пример в тази насока е чл. 2240 ФГК.[36] Подобно изискване е липсвало и в старата редакция на чл. 2248 ФГК.[37] Приемало се е, че същото може да е едностранно волеизявление или съглашение с кредитора, което няма нужда да е формално.[38]
Поради тези съображения към признаване на вземането по смисъла на 116, б. „а“ ЗЗД следва да се отнасят и волеизявления, които са направени пред държавен орган или обективирани в официален документ, но при спазване на изискването те да е нормално да достигнат до кредитора или негов представител. Такова е всяко волеизявление, което е публично достъпно и е направено със съзнанието, че кредиторът може да разбере за него.[39] Извън този обхват са тези изявления, които са направени в неформална обстановка или които по своето естество не са с публичен характер, независимо от евентуалното им достигане до знанието на кредитора, тъй като при тях не е налице недвусмислено желание давността да се прекъсне. Дори и исторически българският законодател се е стремял да не поставя допълнителни изисквания към признаването на вземането. Така чл. 23 ЗД (отм.) е гласял: „Давността така също се прекъсва по гражданска причина, когато длъжникът или владелецът признае правото на тогово, против когото тя е била започнала да тече.“
Друга неяснота на мотивите е как за ВКС волеизявлението е адресатно, но същото поражда правните си последици от отправянето му, а не от достигането му до адресата. За да може в действителност прекъсването на давността да има своето действие от волеизразяването, следва да се изостави разбирането за неговата адресатност. [40] Именно поради това в доктрината се среща разбирането, че признаването на дълга е юридическа постъпка, което следва да бъде споделено.[41]
6. Предявяването на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането от длъжника поради изтекла давност, води ли до спиране или прекъсване на давността?
По настоящия въпрос е налице противоречива практика, като едни състави възприемат, че е без значение характера на иска, за да се спре и прекъсне давността, докато други считат, че иск от длъжника не може да има това действие.[42] За правилна следва да се приеме първата теза. Давността за вземането се счита спряна с предявяване на отрицателен установителен иск от страна на длъжника на осн. чл. 115, б. „ж“ ЗЗД. Предмет на такъв иск е липсата на годно за принудително изпълнение вземане, поради което отхвърлянето му има същия ефект като уважен положителен установителен иск за кредитора.[43]
Така обективните предели на силата на пресъдено нещо (СПН) ще обхванат наличието на вземането и правото му на принудително изпълнение, което по съществото си е равнозначно на уважен положителен установителен иск. Допълнителен аргумент е и фактът, че в хипотезата на иск по чл. 439 ГПК кредиторът не може да предяви насрещен иск, тъй като той вече ще се е снабдил с изпълнителен лист, а действията по изпълнение, в рамките на изпълнителния процес, може да са спрени до решаване на делото. Предявяване на положителен установителен иск в друго производство ще е недопустим – арг. от чл. 126 ГПК и при отричане на спиращото действие на иска от длъжника, вземането може да се погаси по давност в хода на исковия процес.
В хипотеза, в която кредиторът не се е снабдил с изпълнителен лист, са приложими вече изложените аргументи за пределите на СПН, като не бива да се забравя, че е възможно вземането на кредитора да не е станало изискуемо, което би довело и до отхвърлянето на един осъдителен иск.
Давността следва да се счита и за прекъсната, когато ответникът-кредитор предприеме защита по същество, правейки възражение, че давността не е изтекла.[44] Това се подкрепя и от езиковото тълкуване на чл. 116, б. „б“ ЗЗД, където е прието, че давността се прекъсва с възражение, когато искът е бил отхвърлен, като законодателят не поставя допълнителни изисквания какво да е то.
7. Заключение
В настоящата разработка бяха разгледани няколко въпроса във връзка с погасителната давност. От направения анализ става ясно, че макар и традиционен, институтът създава сериозни затруднения за практиката и е необходим по-задълбочен подход при решаването на различните казуси.
Противоречията са най-видими при договора за кредит, като бе направен опит да се аргументира правилността на традиционните разбирания за началния момент на давността, дори след разгледаното тълкувателно решение по приложението на чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Нужно е да се държи сметка и за практиката на СЕС, която е постановена във връзка с потребителската защита. Като допълнителен въпрос към статията се представи опит за тълкуване на неясния диспозитив на ТР № 4 от 2019 г. от 14.10.2022 г. по тълк. д. № 4 от 2019 г. ОСГТК на ВКС относно признаването на вземанията, който също би могъл да доведе до нови разнопосочни решения и по този въпрос.
[1] Виж в този смисъл: Решение № 45 от 17.06.2020 г. по т. д. № 237 по описа за 2019 г. на II ТО на ВКС, където се приема: „Началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на изискуемостта на съответната вноска.“, така също Решение № 90 от 31.03.2014 г. по гр. д.№ 6629/ 2013 г., ВКС, IV г. о. и Решение № 161 от 08.02.2016 г. по т. д. № 1153 / 2014г.,ВКС, II т. о..
[2] Кунчев, К., Актуални проблеми, свързани с предстоящи тълкувателни решения за давността и поръчителството. – правен сайт Lex.bg, 2019 г., достъпна на адрес: https://news.lex.bg/%D0%B0%D0%BA%D1%82%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D0%B8-%D1%81-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%BE/;
Както и Първанова, Б. Периодични плащания ли са вземанията за главница по договор за банков кредит?. – пр. сайт Грамада, 2015 г., достъпна на адрес: http://gramada.org/%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D1%89%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D0%B0-%D0%B2%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/
[3] Правилността на това виждане не е предмет на настоящата работа, като в обратния смисъл виж: Димитров, А., Петров, Д., Дискусионни въпроси по прилагането на чл. 147 ЗЗД. – сп. Търговско право, 2018, № 2, с. 13 – 47.
[4] В Решение № 38 от 26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г., ВКС, ІI г. о. се приема: „Ето защо, приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски.“
[5] Това решение създава особено впечатление, тъй като и тримата съдии от състава са подписали Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5 / 2019 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК с особено мнение, в чийто аргументи се открива следния пасаж: „В съдебната практика никога не е имало съмнение, че при уговорено погасяване на задължението на отделни погасителни вноски с различни падежи, съгласно императивната норма на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от датата на настъпването на изискуемостта (падежа) на всяка отделна погасителна вноска, а не едва от падежа на последната вноска, т.е. – за всяка погасителна вноска тече самостоятелна давност.“
[6] Чрез този аргумент се приема разбираното и относно приложението на дългата петгодишна давност за всяка вноска по договора за кредит, вместо по-кратката тригодишна. Същото е възприето и в мотивите на ТР № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5 / 2019 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК. За обратното
[7] Това е видно от изречението: „Поставеният за разрешаване пред ОСГТК на ВКС въпрос касае конкретна хипотеза на прекратяване на поръчителството по реда на чл. 147, ал. 1 ЗЗД – когато главният дълг е паричен и когато погасяването му става чрез плащането на отделни вноски с различни, предварително уговорени падежи, а отговорът му изхожда от естеството на паричния дълг, като единно и цялостно задължение.“
[8] Относно размера на вземането, което ще се дължи от страна на длъжника, следва да се има предвид т. 2. на Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3 / 2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК.
[9] В мотивите на тълкувателния акт е прието следното: „Поради липса на самостоятелно /извън това на главното задължение/основание за плащане на отделните вноски, техният падеж е ирелевантен за приложението на чл. 147, ал. 1 ЗЗД.“
[10] Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК „давността е правна последица и санкция за бездействието на правоимащия кредитор, когато той е задължен и има възможност да действа, за да упражни правото си. Ако не е задължен и няма правна възможност да действа, давност не тече.“
[11] Въпросът дали възражението е елемент от фактическия състав остава спорен, но е налице ТР 4/2012 г. по тълк. д. № 4 от 2012 г., ОСГК на ВКС, в което се приема, че позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивната давност, а процесуално средство за защита на материалноправните й последици.
[12] Василев, Л. Гражданско право – обща част. В.: ТедИна, 1993 г., 391 с., под редакцията на Чудомир Големинов.
[13] Павлова, М. Гражданско право – обща част. С.: Софи – Р, 2002 г., 636 с.
[14] В същия смисъл виж: Байрактарова, Цв. Дискусионни въпроси във връзка с договора за банков кредит. – пр. сайт грамада, 2015 г., достъпна на: http://gramada.org/%D0%B4%D0%B8%D1%81%D0%BA%D1%83%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%B2%D1%80%D1%8A%D0%B7%D0%BA%D0%B0-%D1%81-%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE/
[15] Сталев, Ж. Българско гражданско процесуално право. 10-о издание. С.: Сиела. 2020 г., 191 с.
[16] Павлова, М. цит. съч. 659 с.
[17] В същия смисъл виж: Първанова, Б. цит. съч.
[18] Решение № 31 от 1.01.2018 г. на САС по т. д. № 5087/2017 г. – докладчик Милен Василев: „При това договорно съдържание е видно, че страните изначалноне са установили един единствен падеж на цялото задължение за главницата, а са предвидили множество такива, настъпващи периодично за отделните части от главницата, като падежът на последната вноска е уговорен на 20.11.2010 г.“
[19] Русчев, И. Допустимо ли е признаване на дълг след изтичане на давностния срок. – пр. сайт Труд и право, достъпна на:
http://trudipravo.bg/kompyutarni-produkti-epi/kompyutarni-informacionni-produkti-epi/epi-targovsko-i-obligatzionno-pravo/podbrani-statii/1097-epitkp201007
[20] Planiol, M. Civil law treatise volume 2. Translated by Louisiana state law institute. 1959, p. 359 “When a sum is payable in fractions at different terms, the prescription runs separately against each part of the debt, counting from the day when it comes due. This rule applies: (1) to the principal the reimbursement of which is payable by annuities or by fractions, to facilitate payment by the debtor; (2) to revenue (interest, rents, arrears, etc.) payable by installments; (3) to pledges and salaries payable at the end of the year or at various times of the year.”
[21] Таков, Кр. Към понятието „периодични плащания“, Гражданско право. Правни научни изследвания. С.: Сиби, 2018, 297 с. – авторът аргументира и ролята на давността за сигурността на оборота: „Давността има рефлексия и в сигурността на оборота. Счетоводните баланси и на кредитора, и на длъжника трябва да се изчистят от „упорити“ неизпълнения. Кредиторите не следва да разчитат на забавени до степен на безнадеждност плащания. Такива „лоши“ задължения не следва да стоят безкрайно като актив в имуществото на субектите и да заблуждават за платежоспособността им.“
[22] Павлова, М. цит. съч., с. 641
[23] Кунчев, К. цит. съч.
[24] Голева, П., Чернев, С., За квалификацията на давностните и преклузивните срокове, сп. Правна мисъл, кн. 1, 1987 г., 28-39 с.
[25] Таджер, В. цит. съч., 741 с.
[26] Павлова, М. цит. съч. 143 с.
[27] В т. 2. на Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011 г. по тълкувателно дело № 2/2010 г., ВКС, ОСГТК се приема: „Противоречиво разрешаване на въпроси по смисъла на чл. 292 ГПК е налице, когато в поне две решения по чл. 290, определения по чл. 274, ал.3 или между решение по чл. 290 и определение по чл. 274, ал.3 ГПК, един и същ материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин.“
[28] През 2013 г. Европейската комисия издава доклад за приложението на чл. 6 от ЕКПЧОС, в който доклад се прави задълбочен анализ на практиката на съда по въпросната разпоредба. Всички изводи и практика в настоящата статия по този въпрос са цитирани по този документ, който е достъпен на: https://www.ejtn.eu/PageFiles/15659/2013%20ECtHR%20Case-law%20Guide%20Article%206%20civil.pdf
[29] В същия смисъл Кунчев, К. Противоречива съдебна практика (част I). – сп. Предизвикай правото, 2017 г. Авторът застъпва същата теза, като приетата в настоящата разработка, като цитира и Raki and Others v. Serbia № 47460/07; Borovsky аnd Forrai v. Slovakia № 48554/10., статията е достъпна на: https://www.challengingthelaw.com/grajdanski-proces/protivorechiva-sadebna-praktika-1/
[30] Виж. Кунчев, К. Особености на защитата от неравноправни клаузи в заповедното, исковото и изпълнителното производство. правен сайт Lex.bg, 2020 г., достъпна на: https://news.lex.bg/%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B0/
[31] Пак там.
[32] Диспозитивът на решението гласи: „За да е налице прекъсване на давността по чл. 116, б. „а“ от Закона за задълженията и договорите, изявлението или действието на длъжника, в което се обективира признаването на вземането, следва да е адресирано до кредитора или до негов представител по начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално признаването да достигне до знанието на кредитора.“
[33] ВКС приема, че въпросното волеизявление може да е и конклудентно. Същото се споделя и от доктрината, като в този смисъл: Захария, К., Кроме, К. Ръководство по гражданско право., Том III, С.: Печатница „Право“, 1919 г., 378 с.
[34] Таджер, В., цит. съч., 728 с. Авторът счита, че волеизявлението следва да бъде направено пред кредитор или негов представител, но същото ще има прекъсващо давността действие, ако е извършено и пред компетентен държавен орган.
[35] Изискване волеизявлението да е с адресат кредитора не е налице и според френската доктрина. У Колен, А., Капитан, А., Елементарен курс по френско гражданско право, Том II, С.: Печатница на армейския военно-издателски фонд, 1929 г. 180 с. Авторите считат, че волеизявлението може да изрично или конклудентно, като не се поставя изискване да е адресатно.
[36] Art. 2240 CC « La reconnaissance par le débiteur du droit de celui contre lequel il prescrivait interrompt le délai de prescription. »
[37] В Планиол, М. Елементарно ръководство по гражданско право. С.: Печатница „Балканъ“, 1919 г., 225 с. се пояснява, че волеизявлението не се подчинява на никаква форма. За авторът волеизявлението може да е както съглашение, така и едностранно деклариране от страна на длъжника.
[38] Planiol, M. Civil law treatise volume 2. Translated by Louisiana state law institute. Volume 2, part 1, 1959, p. 359
[39] Това е посочено и в мотивите на решението, макар и в други части да могат да се открият противоречия: „Прекъсващо погасителната давност по чл. 116, б. а ЗЗД е всяко поведение на длъжника, което по своето съдържание ясно и недвусмислено манифестира съзнанието му за съществуване на дълга, ако начинът, по който и обстоятелствата, при които е осъществено, по естеството си предполагат достигането му до знанието на кредитора.“
[40] Традиционно в доктрина адресатни волеизявления се приема, че пораждат действието си от момента на получаването им. В този смисъл: Павлова, М. цит. съч. 458 с.
[41] Богданова, И. Съставлява ли изявление на длъжника, което не е адресирано до кредитора, признание на вземане по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, правен сайт Грамада, 2016 г., достъпна на: http://gramada.org/%D1%81%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D1%8F%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B4%D0%BB%D1%8A%D0%B6%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BA/
[42] Колебанията в практиката на съдилищата, както и предложението за допълване на тълк. д. № 3 от 2020 г. на ОСГК, ВКС са изложени тук: https://news.lex.bg/%d0%b2%d0%ba%d1%81-%d1%81%d0%b5-%d0%b7%d0%b0%d0%b5%d0%bc%d0%b0-%d1%81-%d0%ba%d0%b0%d1%88%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%81%d1%8a%d1%81-%d1%81%d0%bf%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%be/
[43] Сталев, Ж. цит. съч. 177 с.
[44] Пак там. 182 с.
91
Коментирайте
Точно така. Браво на колегата. Пожелаваме му да не се отказва въпреки негативизма да шепа хора!
Поздравления за младия колега, да именно колега, защото зная че дори смелостта да изложи собствено мнение по въпросите за давността, анализ на сроковете – преклузивни и давностни, през призмата на националното и общностно право и т.н., и т.н., ЗАСЛУЖАВА най-малкото УВАЖЕНИЕ за положения труд.
Браво, момче!
П.П. Колкото до перченето на оня „студент по право в СУ“, истински нехранимайковец и БАЦИЛ на обществото ни, оставам БЕЗ КОМЕНТАР!
Животът му ще е изпитание в среда на ЗНАЕЩИТЕ, МОЖЕЩИТЕ И най-важното – ПРИТЕЖАВАЩИ ХАРАКТЕР в отстояване на позициите си!
Благодаря на колегата за старанието! Честит празник, уважаеми колеги! Нека смелостта, мъдростта и силата да бъдат с Вас! За промяната на всичко са нужни стъпките на всички нас към истината и разума!
Честит празник на будителите!
Ще настъпи моментът, когато духът на разума, справедливостта и достойнството на българина ще излезе от гърлото на бутилката…
Вярвам!
От коментарите излиза, че видиш ли понеже е все още студент нямало право да коментира решения на ВКС, ха, алооо, това да не ви е социализма?! Като за начало е много добра статията, която въвежда в проблематиката. Поне се е постарал младежът. Можеше да си спестите лаенето и плюенето. Сигурен съм, че на неговите години вие ни най-малко сте мислили да пишете върху подобни практико-приложни проблеми. Така че айде по-полека. Ужасен народ сме! Затова и ще вървим все повече и повече към дъното.
Като цяло основните правни изводи на автора са логични и смислово издържани. Последните биха били направени и от отличен студент от СУ със завършен трети курс. А най-вероятно и се правят в коридорите на университета (това във връзка с възмущението на коментиращите, че клет абсолвент се е осмелил да критикува абсурдните тези на ВКС). Все пак, поздравления за смелостта. Стилът на изразяване, обаче, е далеч от задоволителен. Липсва уводна част. Част от анализа е изложен твърде протяжно, на моменти последователността на изложението се размива. Това може би и към менторите на автора, които са го въвеждали в академичното писане, ако… Покажи целия коментар »
Браво! Дори и на мен ми помогна тази статия за ориентир в гражданскоправната практика, тъй като давността по ДОПК е съвсем различна от тази в гражданското право, но логиката горе-долу се схваща. Като студент в ЮФ често ги бърках. Но примерно когато си партнираме с ЧСИ при събирането на държавни вземания е важно както ЧСИ да познава ДОПК, така и ние ГПК и ЗЗД, а ТЗ е задължителен при всеки случай.
Между другото НАП най-често си докарват осъдителни решения и изплащат солени обезщетения за вреди именно заради некомпетентността на публичните си изпълнители, които яко газят закона, особено въпросите за давността, мерките и т.н. Трябва промяна в закона – само юрист, т. е. – човек завършил “Право” и придобил правоспособност да може да заема длъжността “публичен изпълнител” в НАП, тъй като във функциите на ЧСИ, ДСИ и ПИ няма никаква разлика. Един икономист не може да играе ролята на изпълнител, а особено пък сложните въпроси за давност и т.н., които изобщо не са им ясни.
УВЕРЯВАМ СЕ ЧЕ В АДМИНИСТРАЦИЯТА РАБОТЯТ САМО ТАКИВА КОИТО НЕ ПОЗНАВАТ ЗАКОНИТЕ И СОБСТВЕНАТА СИ КОНСТИТУЦИЯ! ВИЕ ДОБРЕ ЛИ СТЕ? ЩО ЗА МУТРИ ГОРАЗДАВАТЕ? А НА ПСИХИАТЪР?
Добре писал момъкът, но и той не може да схване, че погасителна вноска няма самостойно значение, като периодично плащане. Последното е еднородно, но е независимо от другите. А, вноската е част от общото. В договора за кредит, се указва общата сума и начин на изплащане … на периодични вноски, но породени от ЕДИН И СЪЩ ЮРИДИЧЕСКИ ФАКТ, който продължава да съществува дори с плащането на поредната вноска. Ето защо кредитора при неизпълнение на погасителния план, който е ЗАКОН ЗА СТРАНИТЕ, може да обяви предсрочно за изискуем целият кредит. Кредиторът МОЖЕ да предяви цялата главница, но предпочита доброволно да признае платените… Покажи целия коментар »
Хайде пак със „самостойното“ и „несамостойното“ значение. Не разбрахте ли, че няма как да имате изискуемо вземане, за което да не тече давност? Или тече давност за погасителните вноски, или те не са изискуеми преди падежа на целия договор и не се присъждат. Разбирам, че имате силно лоби, но тук опирате до императивна норма /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/.
Това, че в договора е вписан начин на изпълнение на вноски, не означава, че вноската е със самостоятелен титул за изпълнение. НЕ Е случайно, че в договорите за кредит винаги се вписва, че кредитът става предсрочно изискуем при три непогасени вноски, защото това е системност за неизпълнение по ЦЕЛИЯ ДОГОВОР. Елементарни неща не се схващат от йористи … престацията на кредиторът Е ЕДНА, а престирането от длъжника е на части НО по онази ЕДНАТА на кредитора. Леле … как щесчиташ вноската като савмостойна, като е част от едно по-голямо. Това НЕ Епериодично пращане и си го набийте в кухите лей…… Покажи целия коментар »
Хайде да правите разлика между продължителност на давностния срок и начален момент на течението му. Не виждам някой да твърди, че вземането за главница е периодично. Задайте си въпроса – ако падежът на вноската е настъпил, тя трябва ли да се присъди независимо от изискуемостта на останалата част ор кредита и дължи ли се мораторна лихва върху нея. Ако отговорът е положителен, като един самостойно-функционално грамотен йорист ще си отговорите на въпроса за началния момент на давностния срок.
Досега не съм срещал случай на кредитор за една вноска да задейства процедура по изискуемост само по нея. Кредиторът действа, когато не са заплатени цели три вноски, което по нашето право се счита за системност, т.е. неизпълнение на договора, ерго обявява се за предсрочно изискуема цялата главница по кредита. Понеже изпълнението на главницата е разсрочена на вноски, когато се пропусне срок на вноска се дължи лихва за неизпълнение на уговореното. Това е вид обезщетение, а не неустойка! Вижте чл.79, ал.2 и чл.86. Обезщетение се дължи поради неизпълнение на договореното изпълнение за плащане на вноски през определен период по повод разсрочено… Покажи целия коментар »
Чакаме с нетърпение да прочетем гениалните правни достижения, обективирани в статии, на всички хейт-философи тук, които чудно защо ли имат толкова много свободно време да избиват комплекси под статията на младия колега.
Успех, статията е супер!
Това е много важен въпрос от Правото, наистина е заплетен, а аз се специализирах в тази област и имам няколко успешни дела, все тежки и за парични дългове, всичко ми е познато – но както и в спорта – непрекъснато трябва да се тренира.
С този „Върховен“ съд-толкова!
За професор Георги Петканов (1947 – 2015) – български юрист, прокурор, политик, министър на вътрешните работи и правосъдието в правителството на НДСВ и професор по Финансово право в Юридическия факултет на СУ ,,Св. Климент Охридски“. Седем години от неговата кончина и 75 години от рождението. Роден през 1947 г. в град Смолян. Завършва ЮФ на СУ ,,Св. Климент Охридски“ през 1971 г. Работи като прокурор в Девин в периода 1972 – 1974 г. Избран е за асистент по Финансово право от 1974 г. , а за професор по Финансово право през 1996 г. Зам.-ректор е на СУ и декан на… Покажи целия коментар »
Ех, приятелю, рано си отиде! Бог да те прости! Впрочем: Направете отделна страница, в която да публикувате само подобни неща. Мисля, че тук не им е мястото.
Аз се спирам само да благодаря на колегата за статията. Обобщил е огромно количество литература и практика по въпросите на погасителната давност и е представил своя аргументирана интерпретация на поставените проблеми. Трудът му е достоен за уважение и може да е само от полза за всеки, търсещ отговор на давностни дилеми.
А, ние в ЮФ на СУ студентите с интереси във финансовото и данъчното право, заедно с преподавателите по финансово право, събираме подписка за отделяне на отделна Катедра по финансово и данъчно право, тъй като тя е слята с административната катедра, което няма много общо. Финансовото право няма много общо с административното право. Велимир не се подписа, което е един минус за него. Тоест, катедрата по финансово право изобщо няма да му помага за вбъдеще.
Браво, Велимир! От чудесните студенти стават чудесни юристи, а очевидно и чудесни автори! Статията е практически полезна за всеки, който се вълнува от въпросите на погасителната давност (видно и от хилядите четения). Пожелавам ти да не угасва ентусиазма ти да търсиш истината и справедливостта и да пишеш полезни материали! И от мен да знаеш, че младостта не е порок – тя дава свежа мисъл и нова перспектива, които са толкова нужни във всезнайния ни правен свят! Е, привлича и злоба, но пък ти не й обръщай внимание, а пиши, за да има да четем!
АсистентЕ, Велимир не е неодушевен предмет или безличен. Прекланям се пред англосаксонския и всерусийския ти уклон, но на български обръщението е „ВелимирЕ“. Няма да обяснявам защо е така. Пише го в дебелите книги.
На 31.10. – Хелоуин се обръщаме по англосаксонски, а на 01.11.2022г. Денят на будителите вече може на български.
Оле, оле, ние, българите, наистина имаме голям проблем с екзистенциалните чувства – завист и злоба. От 48 коментара, само 2-3 по темата, останалите – плюене и злоба. Ужас! Нали знаете, че и авторът чете. Но според мен е написал много стегната и поучителна статия, която трябва да служи поне за коректив не само на съдиите от ВКС, но и за всички по-нискостоящи инстанции. А и какво очаквате от дете на 24-5 години? Искате да пише като практик с 20-годишен юридически стаж ли? Има време. Ще се научи с годините. Всички сме започнали от нулата, знаем какво е. Пожелавам му успешно… Покажи целия коментар »
Върховните съдийки изобщо няма да са поласкани, че някакъв тука хлапак им коментира решения. Не го съветвам да започва кариера като съдия, защото вече е белязан от върховните, а тия от ВКС бележат ли те – забрави за кариерно израстване.
Мислих си, че в този сайт се дискутира по правни проблеми, а не се говорят откровени глупости.
Няма страшно! И техният ред наближава.
Ясно, разбрах, че на Димитров изобщо не му е ясна давността. Не че и на мен ми е много ясна, но на него хептен. Прелива от тема в тема, което е направо детско:).
Не, опитал се е да обобщи проблематиката – на мен ми хареса като изказ и аргументи, с малки забележки. Но да не се забравя, че все още е млад. Какъв ли беше ти, младши?!
Е, аз когато спечелих конкурса за „младши прокурор“, Димитров още си е взимал изпитите:). И освен това спечелих конкурс и за „асистент“ по административен процес. Двойна работа, но двойна заплата. Макар че тия от ВСС ми орязаха магистратското заплащане с цели 5 %, заради това, че съм започнал и втора работа по трудово правоотношение с ВУЗ, което НЕ е забранено, съгласно ЗСВ, както и не изпадам в режим несъответствие, но отиди и го кажи на ВСС.
По-скоро в режим „несъвместимост“.
Не досаждах с писаниците си в официални сайтове, за да покажа колко съм умен. Трябва да се дава възможност на младите и неопитни студенти да се изявяват, но поне творбите им да са в отделна рубрика или с „дисклеймър“, ддз. Днешно време всеки е със самочувствие, че това, което говори си струва да бъде четено, но е желателно да има персонално чувство за мяра за личните възможности. Георги Господинов много добре обобщи проблемът на съвременното общество – не трябва да залагаш на клишето да бъдеш себе си, а да се култивираш постоянно. Резултатите ще дойдат сами. В никакъв случай не… Покажи целия коментар »
Е, и аз не харесвам как е написана статията, ама ти па са оля
Какво оспорва решения на ВКС. Съдиите във ВКС са се доказали отдавна, това са хора с голяма правна мощ в главите си. Да не говорим, че повечето съдии във ВКС са се обучавали преди 89-та година, където в Юридическия факултет на СУ ,,Св. Климент Охридски“ преподаваха най-големите гиганти на правната мисъл и познание. Малко е нелепо някакъв 25-годишен новобранец да спори с върховни магистрати. Все пак нито им е на нивото, нито на образованието, нито на годините
Всеки юрист /и бъдещ юрист/ може да оспорва тълкуванията на всеки съдия с юридически аргументи. Аргументът за авторитета не е правен и няма място в правото. Авторитетът предполага уважение, но не и съгласие.
Нито на рушветите, нали?
Тъй като бъдещият колега се е постарал да систематизира някои от правните проблеми в практиката относно давността и е имал смелостта да изрази своето становище по тях, ще си позволя да направя някои градивни бележки по становището му относно давността при отрицателните установителни искове. Подчертавам дебело думата градивни, тъй като целта ми не е да опровергавам абсолвенти, а да им помогна да усъвършенстват тезите си. „Давността следва да се счита и за прекъсната, когато ответникът-кредитор предприеме защита по същество, правейки възражение, че давността не е изтекла.“ Защитата на кредитора, че давността не е изтекла, не представлява възражение по смисъла на… Покажи целия коментар »
Така е, колега. Само да се „вмъкна“ по темата – според мен при иск за оспорване на изпълнението погасителната давност се спира, но не се прекъсва. Един от тълкувателните доводи за това сте посочил.
Споделям изцяло мнението Ви, колега, и се надявам да няма Върховни изненади по въпроса.
Постарал се е младежът, но статията си е хаотична и разглежда много различни теми, независимо от факта, че навсякъде става дума за давностен срок. Не е нормално да си излееш мислите не по една, а по последните няколко статии на Лекс.бг за обем и това да ги счетеш за научна/практическа публикация. Законът е от ясен по-ясен и еквилибристиките, с които е изпълнен този труд, касателно хипотетично начало на давностен срок и противоречието му с момента на изискуемостта са излишни при условие, че чл.114 от ЗЗД точно определя отношението между двете. Има къде по-интересни и актуални теми като правомерността на бомбардиране… Покажи целия коментар »
В този форум не е уместно да се споделят проскубани путинистки тези – това е долнопробна пропаганда в полза на един диктатор.
Това пък откъде излезе, че съм пропагандирал пропутински тези?? Очевидно нямате интерес към правото само по себе си, а смятате, че всичко е политическа агитация, редното е да спрете да гледате телевизия и да четете неспециализирани в определена област медии. Съвсем сериозно попаднах на интересна статия, в която са цитирани американски професори , разглеждаща въпроса от перспективата на международното право и се прави ясно разграничение между jus in bello и jus ad bellum
„Има къде по-интересни и актуални теми като правомерността на бомбардиране от страна на Русия КВАЗИцивилната инфраструктура на Украйна, каквито са електроцентралите и електропреносната мрежа, че и там се заражда спор.“ Един добър пропагандатор може умело да вплита пропагандата с истината – какво означава КВАЗИцивилната инстрактура? Това е тезата на Путин – оставяме цели градове без електричество, а гражданите да умират от студ, защото електроцентралите снабдявали И командни пунктове. А твоите „преподаватели“ по международно право дали спорят какво представлява удар по жилищни сгради, наред с техническата инфраструктура?!
Сериозно говоря за квалификацията на електропреносната мрежа. Потърсете в интернет, има доста разработки по тази тема. Не знам дали Ви прави впечатление, но критиките към Кремъл идват основно откъм ЕС, а САЩ си мълчат, що ли? Да не Ви държа в напрежение – в официалния им военене наръчник е отделено специално внимание на извеждането от строя на енергийната система на една държава като средство за отслабване на съпротивителните сили на противника, защото о, чудо – електричество ползват и военните. Подобен квазицивилен обект е Керченският мост – ползва се и за продоволствия на наслението, и за доставки на оръжие, така че… Покажи целия коментар »
Отдавна се опитваш да правиш пропаганда в този сайт, вкл. и партийна. При пореден опит ще трябва да те докладвам. Използваш сайта и да понаучиш правото…, което е добра идея, макар и понякога да ми додява да чета „проскубаните ти мисли“!
Щом е понякога, значи има още свободно място чайника преди да кипне. 🙂 Ако коментирането на актуални теми, макар и в международен план, имащи касателство с правото, а не политиканстване, са неудобни, е нещо различно. За понаучаването на правото сте прав/права, тонусът трябва да се поддържа в безопасна тренировъчна среда. Ще се постарая да не измествам темата на разговор извън конкретната статия, което признавам е погрешно и не следва да се прави.
Ти си пиши статии и си печели състезания, но като нямаш връзки си за никъде, колегаааааааа. Моите родители са в съдебната система и всичко ми е уредено после, затова не си и давам зор в унито. Естествено, те първо ще ме вредят за прокурорски-помощник, щото баща ми е прокурор, а после за прокурор. Майка е следовател, но нямам желание за нейната позиция.
кой те пита
Млади човече, не си слагайте таралеж в гащите. Бабите във ВКС много мразят да им противоречат, а въпросното ТР № 4/14.10.2022 г. е писано от самия зам. председател на ВКС и шеф на ТК. Не сте дорасли още да разбере юридическите гении – само те знаят как адресатни волеизявления не е нужно да достигат до своя адресат, за да породят действие. Вече сте вписан в черния списък на бабите…
Естествено, че трябва да се съобразим с практиката на СЕС, която е постановена във връзка с потребителската защита.
Браво на младия колега! Успешно дипломиране и попътен вятър!
Харесва ми, че говори за успешната защита на длъжника.
Цялата статия е изключително интересна и полезна.
„В нашия факултет па раздават и една награда, наречена „Витали Таджер“, да им се чудиш на акъла на тия от гражданскоправната катедра. Па ся ша ви кажа и кой беше тоя Таджер. Ми той и на мен е преподавал по гражданско право – обща част. Не беше кой знае какво. Написа някакви два учебника по ГП. Чел съм ги, за нищо не стават. Дрънканици. Сравнение с академик Ярослав Радев беше нищо. А академик Радев беше и мой учител, аз му бях и аспирант. Прочетете за него. Беше голяма работа, голямо нещо. Георги Близнашки беше в школата му по Държавно право.… Покажи целия коментар »
О, да, „най-големият държавноправник“, но друг път. Проф. Радев беше най-голям беше в това да подиграва студентите по време на изпит, с нарицателни като – „магаре“, „говедо“, а към колежките с „овца“ и „коза“. Много добре помня. Понеже беше покровителстван от Партията и никой не смееше да го закача. В онези тъмни за правото времена, партийците по правило не се закачаха и бяха богопомазани…
За сетен път се убеждавам, че хорската злоба няма граници.
Ми познавам го колегата. Само че аз съм в 4-ти курс. Готви ги тоя Венци Петров – чете ми лекциите по семейно и наследствено право. За нищо не става. Миналата година по облигационно не искаше да ми дава заверка, но баща ми му звънна и той веднага си промени мнението:))). Родителите ми са в съдебната система…поне ще ми уредят държавните
Този коментар за мен е крайна форма на ирония, нямам друго обяснения. Включвам се обаче да кажа, че за Венци Петров или хубаво, или нищо 😉
Аз не го харесвам. Изобщо няма да уча по СНП, да видим дали ще ме пусне. Но къде ще иде, ако иска да загуби работата си, нека да не ме пусне
Чудесна статия – показва и липсата на концептуалност, а и на откровена неправилност в юридическата аргументация на ТР по чл. 147 ЗЗД – довело до „поредната футболна изненада“ при приложението пък на давностния срок. Но все още опит липсва на автора – добре намерено искам да му изясня, че е недопусти ПУИ при защита на облигационни притезания. Да не бърка петорни с облигационни искове. Но ще се поправи, важното е, че е написал чудесна и задълбочена статия!
Съжалявам за смисловите грешки, но с такъв автокорект на телефона толкова :).
О, такива амбициозни не ги тачим при нас.
Браво на младия колега! Мощно лъха на мърша от лобитата.
Надявам се да се справиш дете! Защото за мен си дете.
Успех на всички такива млади момчета
Страхотно. Браво момче.
Много полезна статия. Успех му желая.
Много унесена статия. Някакъв си току-що завършил наивник с претенции да коментира решенията ми. Парадокс и половина. Но нищо…някой ден може да се срещнем с него на конкурсите за младши съдии, а и после на конкурсите за повишаване/преместване, тъй че….
Със съвестта си всеки ден ще се срещаш.
Трябват ни повече такива млади хора. Една птичка пролет не прави
Абе тия от ВКС пак много са си измисляли. Щом по такива теми трявба да се пишат статии, ‘ептен сме я ВТАСАЛИ!! Но иначе браво на колегата..
Многообещаващо! Поздравления за статията младия колега!
Да си взема правоспособността и догодина на изпит за младши съдия! Така се променя системата от долу нагоре със знаещи и можещи да мислят хора. Кадрите, Бруте!
Я не философствай, бе
Браво на младежа
Тезата за нарушение на ЕКПЧ ми е на ръба, макар да виждам какво стои за нея, иначе решението, което препраща към ТР за преклузията по чл. 147 ЗЗД вярно е дъно – смесват се институти и въобще гледам и не вярвам на ушите си.
Тази за образуване на ТД по проблема обаче не е, доста тъпо измъкване в решението с неотносимото ТР за преклузивния срок. Че ще има ТР, ще има, защото не ми се вярва първият състав, на когото му падне сгодно дело, да не го направи. Не съм от тези, които се правят на велики като критикуват върховни съдии за щяло и нещяло и смятам, че ще надделее мъдростта – да, има я във ВКС.
Когато решенията ти са толкова зле, че дори и младеж, току-що станал от студентската скамейка, вярно награден, ти посочва правните проблеми в тях.
Нали знаеш, съдиите от ВКС, а и от ВАС се държат така все едно са хванали Господ за шлифера. Срам
БРАВО! СЕГА СРАВНИ ЗНАНИЯТА СИ, ЧЕ НЕ НАМИРАМ ДУМИ ДА СЕ ИЗРАЗЯ! В противоречие с § 4 във връзка с § 3 алинея 2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Конституцията Република България /в сила от 13.07.1991 г. от различните народни събрания след 13.07.1992г., са приети и обнародвани закони, свързани с устройството и процесуалното действие на съдебната система както следва: Законът за съдебната власт е Обнародван в ДВ, бр.59 от 1994 г. с последвали актуализации до ДВ,бр.6 от 1999 г. и по-късно; Гражданско процесуалният кодекс е Обнародван в ДВ,бр.59от 20.07.2007 г.; Административно процесуалният кодекс е Обнародван в ДВ, бр.30 от… Покажи целия коментар »