Юристи и лекари влязоха в задочен спор за правата на психично болните и възможността да участват чрез видеоконференция по делата, в които съдът решава дали да бъдат настанени в психиатрия.

Едните застъпват тезата, че трябва да се гарантира правото на лична свобода и справедлив процес, а другите изтъкват, че по-значимо е правото на закрила на здравето и съответно – правото на живот.

Спорът ще разреши Конституционният съд. Преди около месец той беше сезиран от омбудсмана проф. Диана Ковачева, която поиска да бъде обявено за противоконституционно последното изречение на чл. 158, ал. 5 от Закона за здравето: „Лицето, чието настаняване се иска, трябва да бъде разпитано лично и ако възникне необходимост, се довежда принудително. Когато здравословното състояние на лицето не позволява да се яви в съдебното заседание, съдът е длъжен да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние. В тези случаи, както и при обявено извънредно положение, военно положение, бедствие, епидемия, извънредна епидемична обстановка или други форсмажорни обстоятелства, лицето, чието настаняване се иска, както и вещото лице, назначено да даде експертно мнение, може да участват в делото и чрез видеоконференция, като самоличността им се удостоверява от директора на болничното заведение или от упълномощено от него лице“.

Видеоконферентното участие на лицето с психично разстройство в делото за задължителното му лечение е възможно от една година. То беше регламентирано, тъй като обикновено този човек вече е в болница и е във фаза на обостряне. Т.е. довеждането му до съда изисква специализиран транспорт и да се отделят санитари. Освен това често тези хора представляват опасност. Също така е възможно вещите лица, които дават мнението си за състоянието им, да работят именно в болницата, в която човекът е настанен за стационарно лечение и те губят много време, за да пътуват до съда.

В искането си до КС, проф. Диана Ковачева казва, че задължителното лечение по своята същност е лишаване от свобода и в производство трябва да се спазват всички стандарти, включително и за гарантиране на справедлив съдебен процес. „Такива определено не са налице в хипотезата на въведената видеоконференция е чл. 158, ал. 5, изр. трето от Закона за здравето“, пише омбудсманът (виж още тук).

Конституционният съд отправи покана до редица представители на правната наука и специалисти в областта на психиатрията да изразят правно мнение по делото. Предоставените до момента становища показват различните виждания на лекари и юристи по въпроса дали въведената опция за видеоконферентно участие на човек с психично разстройство противоречи на Конституцията, или не.

Съдът няма да има непосредствено впечатление за лицето, ако участието му е дистанционно

Становища до КС в подкрепа на искането на омбудсмана, са изпратили главният прокурор Иван Гешев, чрез заместничката му Красимира Филипова и Висшият адвокатски съвет (ВАдвС).

Прокуратурата изтъква значимостта на правото на защита и решението на КС, с което беше обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.64, ал.2, изр.2 НПК, според която при извънредно или военно положение, бедствия, епидемия и др., обвиняемият може да участва в делото за определяне на мярка за неотклонение и дистанционно.

Тогава конституционните съдии заявиха в решението си, че правото на защита, в това число и съдебната, е основно, всеобщо и лично право на гражданите.

„Процесуалните гаранции за правата на човека имат първостепенно значение, което за личността може да се окаже практически по-важно от самото материално право“, цитира и прокуратурата част от решението.

На следващо място в становището (виж тук) е обърнато внимание, че в мотивите към законопроекта, с който е приета разпоредбата на чл.158, ал.5, от Закона за здравето се казва, че необходимостта е била продиктувана от затруднения при транспортирането до съда на лица в обострено състояние, както и в условията на извънредно положение. Отделно е предвидена и възможност за дистанционно участие и на вещото лице. Според прокуратурата законът не въвежда надлежни критерии за тези ограничения и в двете хипотези, което е в пряко противоречие с принципа на правовата държава.

В становището е посочено и противоречие в самия текст на закона. В него едновременно се казва, че съдът трябва да придобие непосредствено впечатление за състоянието на лицето, чието настаняване се иска, а в същото време е добавено, че то може да участва в делото чрез видеоконференция.

„На практика така се дерогира правото на лицето да се яви лично пред съда, а именно в тези случаи е особено наложително съдът, както и прокурорът и вещото лице да придобият непосредствени впечатления за състоянието му, за да се изключи наличието неправомерно въздействие върху него от трети лица. Още повече, че във всички такива случаи се касае за крайно уязвими лица, нуждаещи се от специална закрила срещу манипулации, натиск, нечовешко или унизително отношение“, се казва в становището.

В него прокуратурата обръща внимание и на неизясненото понятие „или други форсмажорни обстоятелства“, при които също може да бъде допусната видеоконференция. Изтъква, че от разпоредбата не става ясно кои по-висши конституционни ценности оправдават това ограничение и заключава, че и то не отговаря на стандартите на правовата държава.

„Липсват легални определения на използваните понятия, а изразът „други форсмажорни обстоятелства“ е неясен, при което се генерира реален риск от различно или разширително тълкуване и прилагане. Самата разпоредба е вътрешно противоречива, тъй като бедствието и епидемията също представляват форсмажорни обстоятелства“, пише заместничката на главния прокурор и подчертава, че тези производства по същността си са такива за задържане и е много важно спазването на принципа на правната сигурност, за да се гарантира, че няма да се стига до произвол. Според прокуратурата текстът е в колизия и с конституционните права на защита и на свобода.

„Осъществяването на видеоконферентна връзка по начина, по който е уредена в атакуваната от омбудсмана на РБ разпоредба, поражда сериозни съмнения относно възможността лицето, чието задължително настаняване и лечение се иска, ефективно да може да защити правата си чрез директна комуникация със защитника си. Още повече че такава възможност е предвидена и за вещото лице, което в такова производство не е във физически контакт с лицето, а неговата експертиза е от съществено значение за съдебното решение. Неприсъственото участие на лицето в производството за настаняването му ограничава неговите възможности да се запознае със събраните материали, да осъществи личната си защита“, се казва в заключение в становището на прокуратурата.

Идентично е и виждането на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС), който също подкрепя в становището си (виж тук) искането на омбудсмана. В него адвокатурата припомня, че за принудително настаняване трябва лицето да страда от тежко заболяване, което да допуска възможност да извърши престъпление.

„Предвид необходимостта от обективна преценка за наличието на тези две предпоставки, законодателят е поставил изискването за лично явяване на лицето или принудително довеждане, за да може съдът да добие преки и непосредствени впечатления преди да постанови своето решение“, се казва в становището.

И адвокатурата акцентира на липсата на пряк контакт на хората, чието принудително настаняване се иска, със съда и със защитниците им, когато участват в делото чрез видеоконференция. От ВАдвС посочват, че тази разпоредба не отговаря нито на българските, нито на международните стандарти за справедлив процес.

„Безспорно, личната, физическа среща между съдията и лицето, чието настаняване и лечение се иска, проведена пряко, без използването на съвременни технически способи за комуникация, гарантира спазването на правата и законните интереси на конкретното лице и е гаранция за справедлив съдебен процес“, пишат от адвокатурата и подчертават, че въведените изключения за този пряк контакт не могат да гарантират, че лицето изразява своята свободна воля и не е под физически или психически натиск.

Не на последно място, Висшият адвокатски съвет посочва, че този текст от Закона за здравето е по-ограничителен и от обявената за противоконституционна разпоредба от НПК, допускаща видеоконференция с обвиняем при определяне на мярката му за неотклонение. Причината, която адвокатурата изтъква е, че НПК допускаше такъв разпит само при изразено писмено съгласие на обвиняемия, а в случая Законът за здравето не е предвидил дори такава възможност за хората, които са на лечение.

„С него се дерогира същността на едно право на българския гражданин, което българската държава трябва да зачита съобразно своя основен закон. При липсата на легитимна цел е въведено ограничение, което надхвърля необходимото за осъществяване на правосъдието, с което е нарушена разпоредбата на чл. 4 от Конституцията. В риск е поставена ефективната защита на основното право на лична свобода и неприкосновеност по чл. 30, ал. 1 във вр. с чл. 56 от Конституцията. Неоправдано са накърнени и гаранциите на гражданите по чл. 122 от Конституцията, че имат право на защита във всички стадии на процеса, по ред определен със закон“, пише още адвокатурата.

За противоконституционност на разпоредбата се обяви и преподавателят в Нов български университет доц. д-р Деяна Марчева (виж мотивите тук)

Лекарите: Съдът да ходи при болните, а не обратното

В съдебните сгради няма специални помещения, в които да се настанят хората с психични проблеми, те чакат началото на заседанието заедно с другите граждани и предвид състоянието им често са обект на присмех и унизително отношение, което е „абсолютно нетърпимо, неприемливо и недопустимо“.  Това казва д-р Ана Попова, управител на Центъра за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“ (виж становището тук).

Тя призовава да се прави разлика в производството по чл. 156 и следващите от Закона за здравето и това по чл. 64 от НПК. Обяснява, че целта на процедурата по Закона за здравето е да се помогне за подобряване на здравето на един човек, чието задължително настаняване се иска, и да бъде осигурен обществения интерес, който е заплашен от обстоятелствата.

Касае се не за лице, за което се предявява, че е извършило общественоопасно деяние, а за лице, за което се предявява, че е болно и е във висок риск за себе си и за околните, и се нуждае от медицинско лечение, за да бъде подобрено здравословното му състояние, когато то не желае да даде съгласие по чл. 87 от ЗЗ – за извършване на медицински дейности. Т.е. процедурите по Глава пета на ЗЗ са най-вече с цел да бъде помогнато на лицето с оглед неговото здравословно състояние и риска, в който се намира“, посочва д-р Попова.

Тя допълва, че от гледна точка на правовия ред и основните му принципи, възниква въпросът, кое благо на човека в случая е по-значимо за него и за правото – дали правото на закрила на здравето, или правото на лична свобода и защита. „Считаме, че правото на закрила на здравето на човека (от което зависи животът му според природните закони, съответно и правото му на живот) е по-значимо за него и би следвало да има приоритет пред защитата на неговата свобода и личен живот, които може да бъдат временно и пропорционално ограничавани и принудително, когато и доколкото това се налага и е неизбежно и необходимо за осигуряване на закрилата на здравето на човека“, изтъква д-р Попова.

Според нея разпоредбата на чл. 158, ал. 5 от Закона за здравето е логична, полезна и необходима. И обяснява защо това е така: „Исканията до съда за настаняване на задължително лечение се изпращат преди изтичане на 24-часов период от довеждането на лицето в лечебното заведение. Делата по закона за здравето се насрочват незабавно, обикновено в рамките на 48 часа след получаване на искането. Задължително лечение се иска обикновено за лица в остри психиатрични състояния – с дезорганизирано и болестно мотивирано поведение, включващо липса на критичност към състоянието, агресия, автоагресия и много висок риск от опасно за собственото им здраве и здравето на околните поведение. Овладяването на острите психиатрични състояния изисква време доста по-продължително от 48 или 72 часа – обикновено от 1 до 3 седмици. Поради това, транспортирането/довеждането до/пред съда (фактическото явяване) на такива лица, в този остър период от боледуването им, често е с изключително много висок риск както за самите тях, така и за околните, включително придружаващия ги медицински персонал или органи на съдебната власт. Но не само, а и на другите присъстващи лица пред и в съдебната зала“.

Д-р Надя Желязкова, председател на Управителния съвет на Българската психиатрична организация също настоява видеоконференцията да остане. „В духа на грижата за психично болния пациент, спазването на неговите граждански права и избягването на тегнещата над него стигма сме убедени, че превеждането му с ограничители и охрана (наложителни при лице с нарушена способност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията) пред погледите на всички граждани до пристигане в съдебна зала не може да се приеме като стъпка в правилна посока“, казва д-р Желязкова.

Тя отбелязва, че хората с психични разстройства, за които се иска задължително лечение, са с нарушени основни психични функции и не са способни да разбират свойството и значението на извършеното, не могат да ръководят постъпките си, включително да изразяват информирано съгласие за лечение.

По думите ѝ видеоконференцията е и би била облекчение както за съда, прокуратурата и адвокатите, така и за самия пациент и болницата, в която е настанен временно (виж повече тук).

Проф. Петър Маринов, преподавател по съдебна психиатрия в СУ „Св. Климент Охридски“ предлага адвокатът на психично болния човек да е с него в болничната стая и да участва в съдебното заседание чрез видеоконференция.

Друго негово предложение е да се заимства опитът от други европейски страни като Германия, Великобритания, Франция, където болните с опасно поведение не се транспортират до съда, а обратното – дежурни съдебни състави заседават на място в здравното заведение, в което е настанен пациентът.

Ако се приеме добрата съдебно-експертна практика от европейските страни, това би дало великолепен шанс не само за спазване на пациента, но и за допълнително вникване на съдебните състави в структурираната оценка на риска и неговото минимизиране“, изтъква проф. Маринов (виж тук).

Специалистът по психиатрия и по съдебна психиатрия доц. д-р Владимир Велинов се спира на изискването за информирано съгласие от страна на пациента за задължително лечение (виж още тук). В тази връзка той отбелязва, че няма да е грешка ако се допусне, че „лицата с психични разстройства, за които се обсъжда настаняване на задължително лечение, ще са некритични към състоянието си, няма да разбират болестната същност на преживяванията и поведението си и от тук априорно тяхната възможност да дадат информирано съгласие може да се предположи, че отсъства именно поради заболяването и некритичността им“.

37
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
22 август 2022 16:40
Гост

„В съдебните сгради няма специални помещения, в които да се настанят хората с психични проблеми, те чакат началото на заседанието заедно с другите граждани и предвид състоянието им често са обект на присмех и унизително отношение, което е „абсолютно нетърпимо, неприемливо и недопустимо“. Това казва д-р Ана Попова, управител на Центъра за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“ Нищо подобно не съм виждал по такива дела, в съда рядко на накого му е до присмех и подигравки. И както отбелязват някои колеги, не съм оставал по никое такова дело със съмнение в психическия проблем на лицето и нуждата от настаняване за… Покажи целия коментар »

Кисел прокурор
Кисел прокурор
22 август 2022 10:32
Гост

Познавам съдия, който ходеше лично на място. Но беше оплют от колегите си за това!

Доминик
Доминик
20 август 2022 19:29
Гост

Пак драми.

Анонимен
Анонимен
20 август 2022 16:25
Гост

На тези въпроси, касаещи задължителното лечение на психично болни, мястото въобще не е в съда. Болните хора се диагностицират и лекуват в болници и само лекарите са компетентните. Съдиите нямат мед.образование и на 100% възприемат заключението на вещите лица за задължително лечение, форма, срок и информ.съгласие. По тази причина няма никакво значение, дали лицето е в съд.зала, или участва чрез видеоконференция. Да не говорим, че в 99% от случаите лицата се защитават от служ.защитници, които дори не знаят какво правят и за какво се явяват. За сведение на ВАдС тези адвокати не контактуват с болните, не искат да ходят при… Покажи целия коментар »

Иванка Дончева
Иванка Дончева
20 август 2022 9:51
Гост

ТЕМАТА „ПРИНУДИТЕЛНО НАСТАНЯВАНЕ ПО ЧЛ.155 ОТ ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО“ МОГА ДА КОМЕНТИРАМ ОБСТОЙНО, КАКТО И ДА СЕ АРГУМЕНТИРАМ С ПРИМЕРИ, ПОРАДИ ФАКТА, ЧЕ СПРЯМО МЕН БЯХА СКАЛЪПЕНИ 4 НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА ВСЕ „ПО ЧЛ.155 ОТ ЗЗ…“! ПО-НАКРАТКО, СЧИТАМ, ЧЕ Е КРАЙНО ВРЕМЕ ЗАКОНЪТ ДА ЗДРАВЕТО ДА БЪДЕ ИЗМЕНЕН И В НЕГО, В РАЗДЕЛА ЗА ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ ДА СЕ РЕГЛАМЕНТИРАТ ЕДИНСТВЕНО МЕРКИ, КОИТО ДА СЕ ВЗЕМАТ СПРЯМО ЛИЦА С ТЕЖКИ ПСИХИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА, НО ДОКАЗАНИ НЕ САМО С ЕДНА ЕКСПЕРТИЗА, И ОТ ЕДИН ПСИХИАТЪР! КАК И ЗАЩО Е ДОПУСНАТО В ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО ДА СЕ РЕГЛАМЕНТИРАТ ПРОЦЕСУАЛНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА ПРИНУДИТЕЛНО НАСТАНЯВАНЕ, И ЛЕЧЕНИЕ,… Покажи целия коментар »

Адвокат
Адвокат
19 август 2022 23:41
Гост

От тридесетината такива дела, в които съм участвал досега, не помня някога съдът да е взимал решение, което не се припокрива изцяло със заключението на вещите лица. Точно вещите лица решават делото на практика. Тъй че личните впечатления на живо не са от кой знае какво значение. Има много по- важни въпроси за решаване в правосъдната ни система.

Иванка Дончева
Иванка Дончева
20 август 2022 10:18
Гост

ЧЕ ИМА ДРУГИ ВЪПРОСИ, ВАЖНИ ЗА РЕШАВАНЕ, ИМА, НО ВСЕКИ Е ВАЖЕН ПО ОТДЕЛНО! ДРУГОТО, С КОЕТО НЕ СЪМ СЪГЛАСНА С МНЕНИЕТО ВИ, Е, ЧЕ ДЕЛАТА СЕ РЕШАВАТ НА БАЗАТА САМО НА ЕКСПЕРТИЗИТЕ, ОК, ДОТУК ДОБРЕ, НО ЗАЩО НЕ СПОДЕЛИХТЕ, КАТО ВЕЩ ПО ТАЗИ ТЕМА, ЧЕ МАГИСТРАТИТЕ, ПО ЗАКОН, ИМАТ ВЪЗМОЖНОСТ И ДА НЕ РЕШАТ ДЕЛО САМО ВЪЗ ОСНОВА НА ЕКСПЕРТИЗА?! ТОЧНО В ТОВА СЕ СЪСТОИ ЯВЯВАНЕТО НА ОБЯВЕН ЗА ОПАСЕН ЧОВЕК В СЪДЕБНА ЗАЛА, ЗА ДА ПРИДОБИЕ ПРЯКА ПРЕДСТАВА МАГИСТРАТЪТ, КАКТО И ДРУГИ ЛИЦА В ЗАЛАТА, В СЛУЧАЙ, ЧЕ ИМА, ЗАЩОТО ПОНЯКОГА НЯМА ТАКИВА, А СА ЕДИНСТВЕНО СЪДИЯТА, ПРОКУРОРЪТ,… Покажи целия коментар »

Уффф
Уффф
19 август 2022 18:37
Гост

Нещо като пенсионното производство по осигурителното право, не си пенсионер, а говориш за старост, пхахаха

Запознат
Запознат
19 август 2022 17:53
Гост

Впечатлението, което ще придобие лично, и това, което ще придобие по конферентна връзка, не се различава чак толкова. Колко от вас коментиращите наистина са гледали такива дела? Щото някои сме. И да, ако съдът ходи то и адвокатите може да се уплашат и тн. Във връзка с шеговитите коментари. По принцип се ходи, възможно е. Но е ресурс и в двата случая – съдът да ходи ( със секретар, прокурор, адвоката и лаптоп) или да видят лицето .В съда няма удобства докато то чака…дали са му дали лекарства или не – те и в двата случая могат да го лекуват.… Покажи целия коментар »

още
още
19 август 2022 17:42
Гост

Изчакайте повече становища- почти месец има от допуснатото дело. А и лято е. Странно бързане.

Дичо
Дичо
19 август 2022 17:12
Гост

Убеден съм, че трябва да се бранят правата на психично болните. Те и без това са в неравностойно положение

Анонимен
Анонимен
19 август 2022 17:08
Гост

Стара истина е, че по медицински въпроси трябва да се слушат лекарите, а не юристите или балетистите.
Съзирам обаче опасност, че ако съдиите тръгнат по лудници и психиатрии да придобиват лични впечатления от лицата, то голяма част от магистратите ни ще бъдат диагностицирани и направо ще останат там.

Никифор
Никифор
19 август 2022 17:15
Гост

Факт! Преди време един се разхождаше полугол в Съдебната палата.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
19 август 2022 16:05
Гост

Съдът да отива в лудницата, току виж някои състави ги диагностицирали и ги боцнали с някой фармакологичен агент.
Много магистрати са си за там, ама нали, общественото им положение пречи да си ги въдворят в надлежния ред.

Анонимен
Анонимен
19 август 2022 15:50
Гост

Ковачева не е виждала зала от вътрешната страна, но говори за стандарти в процеса……….каква безмислица.

Анонимен
Анонимен
19 август 2022 15:15
Гост

според мен в доста случаи личното впечатление съпрводено с посещение при освидетелствувания си е едно напразно усилие. Не е необходимо съдът да добива лично впечатление- излишно и абсурдно е

Проскубания бухал
Проскубания бухал
19 август 2022 16:07
Гост

Да де, докато е в лудницата, лекарите ще го натъпчат с хапове и ще си го и заплашат какво да говори, много се знае какво става вътре. Само митове и легенди за това, че реално в тези институции се провежда терапия на хора.

Самуил
Самуил
19 август 2022 16:39
Гост

Те и в двата случа ще го натъпчат. Така че няма значение дали ще присъства на процеса или не.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
19 август 2022 18:06
Гост

Не е баш така, лудницата не ти е арест или затвор, там не си поплюват, щот пациентите може и да напомнят кво са ги правили, че да си търсят правата.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
19 август 2022 18:06
Гост

*не помнят какво са ги правили

Лозан
Лозан
19 август 2022 16:57
Гост

E, как ще отсъди без лично впечатление.

Опортюнист
Опортюнист
19 август 2022 15:12
Гост

Защо си мислим, че опитът на други европейски държави винаги е добър?

Стоянов
Стоянов
19 август 2022 16:43
Гост

Аз лично не мисля, че е така.

Леля Мичи
Леля Мичи
19 август 2022 15:09
Гост

Видеоконференцията не бива да се изключва изцяло, но е добре да се допуска само в крайни случаи

Данчо
Данчо
19 август 2022 15:09
Гост

а как ще се определи кога случаят е краен, колега

Страшен Кумчо Вълчо
Страшен Кумчо Вълчо
19 август 2022 15:10
Гост

Чрез изготвяне на експертно становище

Щерев
Щерев
19 август 2022 16:46
Гост

Така е. За някои по- тежки случаи например. Къде ще разкарват такива пациенти по съдилища. За тях това е допълнителен стрес.

Валентин Игнатов
Валентин Игнатов
19 август 2022 15:08
Гост

Дано този спорен въпрос не бъде решен в полза на съда, а не в полза на пациента

Мики
Мики
19 август 2022 15:07
Гост

10 х за проф. Маринов

Клавдий XIV
Клавдий XIV
19 август 2022 15:06
Гост

Подходът трябва да е индивидуален

Ники
Ники
19 август 2022 22:18
Гост

Рака е. Обаче нямат ресурси за съжаление.

Мери
Мери
19 август 2022 15:05
Гост

Понякога оставам с впечатлението, че магистратите са загубили нещо основополагащо, за да прилагат закона правилно – да са човеци преди всичко

Анонимен
Анонимен
20 август 2022 0:49
Гост

Така е, за жалост. Липсата на елементарна емпатия и на здрав човешки разум са смущаващи. Ама това е нивото. Успяха да набутат всякакви връзкари и кариеристи в системата, а и тези, което не попадат в графата, се излагат, защото не искат да поддържат нивото. Нихилизираха се. И така надмощие взе тоталното безразличие, а това е пагубно за съдията

gossip girl
gossip girl
19 август 2022 15:04
Гост

И аз застъпвам тезата, че съдът трябва да ходи при болните, а не обратното

Реалист
Реалист
19 август 2022 14:32
Гост

То обикновено психиатрите имат нужда от лечение.

Ванони
Ванони
19 август 2022 15:04
Гост

И така да е, но може един болен да се влачи из съдилищата. Тези хора са достатъчно изтормозени

Петър
Петър
19 август 2022 17:00
Гост

И през цялото време батъпкани с хапове.