Как трябва да постъпи съдът, когато в производството по издаване на заповед за изпълнение установи, че в договора за кредит има неравноправна клауза – дали да отхвърли изцяло заявлението на кредитора, или само частично по отношение на вземането, произтичащо от нищожната клауза, или пък да издаде заповедта за сумата, за която е поискана? Тези въпроси (точните формулировки виж по-долу) поставя съдията от Софийския районен съд (СРС) Димитър Демирев пред Съда на Европейския съюз (СЕС).

Той решава да се обърне към съда в Люксембург (пълния текст на преюдициалното запитване виж тук) след като Софийският градски съд (СГС) не се съгласява с избрания от самия него подход към казус с договор за потребителски кредит с неравноправна клауза и въпреки че констатира наличието ѝ, разпорежда издаването на заповед по чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) така както е заявена от кредитора.

Подходът на районния съд

Най-общо от предюдициалното запитване на СРС става ясно, че фирма за бързи кредити иска съдът да издаде в нейна полза заповед по чл. 410 ГПК срещу клиентка, която е спряла да си плаща вноските. Когато преглежда заявлението, съдът установява, че в договора за кредит има включен „пакет от допълнителни услуги“. За него кредитополучателят дължи близо 2300 лв., но нито е изброено изчерпателно какви са услугите (както изисква Законът за потребителския кредит), нито е посочена цена за всяка от тях. И на това отгоре се плащало предварително „за възможността за предоставяне на услугите“, като било без значение дали някоя от тях въобще ще бъде използвана. Накратко съдът установил, че длъжницата по бързия кредит в продължение на 36 месеца трябва да плаща за нещо, което не ползва.

При това положение, стъпвайки на практиката на СЕС, че когато съдът счете клауза за неравноправна, не я прилага (освен ако потребителят се противопостави на това), СРС преизчислява цялото задължение като изважда сумата, произтичаща от нищожната клауза, включително и от вече погасените вноски, следвайки правилото в чл. 76 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). И издава заповед за изпълнение за по-малка сума от претендираната от фирмата за бързи кредити по всички пера – главница, възнаградителна лихва и лихва за забава.

Какво прави градският съд

Дружеството обжалва разпореждането и делото отива в СГС. Втората инстанция първо посочва, че според чл.411, ал.2, т.3 ГПК съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това. СГС подчертава, че съдът следи служебно за неравноправни клаузи и приема, че в случая има такава.

Но разпорежда заповедта за изпълнение да бъде издадена. СГС посочва, че първоинстанционният съд е постъпил неправилно, като е отхвърлил част от претендираната главница, възнаградителна лихва и лихва за забава, поради нищожността на клаузата за допълнителен пакет услуги, защото това е извън правомощията му в преценката за издаване на заповед за изпълнение.

В окончателното си разпореждане градския съд посочва, че паричните притезания за главница и лихви са надлежно индивидуализирани по основание и размер в заявлението и при липса на някое от основанията по чл.411, ал.2, т.1-3 ГПК са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. А дали се дължат в пълния им заявен размер, ще се реши в евентуално исково производство (по чл.422 ГПК).

Защо проблемът стигна до Люксембург

Накратко – всички са единодушни, че има неравноправна клауза, ГПК казва, че в такъв случай не се издава заповед за изпълнение, първата инстанция, счита, че задължението трябва да бъде намалено (по всички пера, защото длъжникът вече е извършвал плащания за погасяване на сумата, произтичаща от неравноправната клауза), а втората – че съдът няма право да извършва подобни преизчисления на главницата и лихвите в едностранно производство.

Пред СЕС съдия Демирев изтъква, че други състави от СГС са заявявали, че е допустимо да се извърши служебно прихващане при преценка за неравноправен характер на договорна клауза, по която има плащане от потребителя и така при издаване на съдебното разпореждане длъжникът няма да е необходимо да подава възражение по чл.414 ГПК и да се развива исково производство, в което той да упражни правото си на прихващане.

„Настоящата юрисдикция намира, че е важно да се установи дали в случаите на производства, при които потребителят не участва, когато националният съд има съмнения, съответно служебно разгледа  неравноправен характер на договорна клауза, съответно когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства, следва изцяло да откаже издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съответно следва частично да откаже издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по отношение на конкретната договорна клауза, в който случай служебно да зачете последиците свързани с неравноправния характер на клауза, когато има данни за плащане по нея, вкл. обвързан ли е съдът от указания на горна инстанция, която приема неравноправен характер на договорна клауза, но въпреки това указва издаване на заповед по чл.410 ГПК, с което по същество не зачита част от последиците свързани с неравноправния характер на клаузата“, обяснява съдия Демирев в преюдициалното си запитване.

И подчертава, че в България прихващане на вземания е допустимо единствено при упражнено субективно право, а само по изключение се допуска по чл.19, ал.6 по Закона за потребителския кредит. „Поради което, ако чл.6, §1 от Директива 93/13 ЕИО задължава съда служебно да не прилага договорна клауза поради съмнения за неравноправен характер спрямо потребител, в случаите на производства, при които длъжникът не участва, и не задължава съда изцяло да откаже издаването на съдебен акт, разпореждащ плащане, а частично да откаже издаването на такава, при данни за плащане от страна на потребителя по неравноправната клауза, трябва ли съдът служебно да зачете последиците от неравноправния характер, каквато аналогия е допустима по националното право с прилагане на чл.19, ал.6 ЗПК?“, пита районният съдия.

И поставя пред съда в Люксембург пет въпроса, с които да се установи какво трябва да прави съдът при заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за вземане по договор, съдържащ неравноправна клауза:

  1. Следва ли чл.6, §1 от Директива 93/13 ЕИО, да се тълкува в смисъл, че в случаите на производства, при които длъжникът не участва до произнасяне със съдебно разпореждане за плащане, съдът е длъжен служебно да разгледа неравноправен характер на договорна клауза, и когато има съмнения, че такава клауза е неравноправна, съдът е длъжен да не я приложи?
  2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, длъжен ли е националният съд изцяло да откаже издаването на съдебен акт, разпореждащ плащане, когато част от претенцията се основава на неравноправна договорна клауза, формираща размера на заявената претенция?
  3. При утвърдителен отговор на първия въпрос, но отрицателен отговор на втория, длъжен ли е националният съд частично да откаже издаването на съдебен акт, разпореждащ плащане, за частта от претенцията, която се основава на неравноправна договорна клауза?
  4. При утвърдителен отговор на трети въпрос, длъжен ли е и при какви условия, националният съд служебно да зачете последиците свързани с неравноправния характер на клауза, когато има данни за плащане по нея, вкл. да извърши прихващане с други неплатени задължения по договора?
  5. При утвърдителен отговор на четвърти въпрос, обвързан ли е националният съд от указания на горна инстанция, които по националното право са задължителни за проверяваната инстанция, с които указания не се зачитат последиците свързани с неравноправния характер на клауза?

Т.е. очаква се СЕС с отговорите си да сложи край на споровете как трябва да постъпи съдът със заявление за издаване на заповед за изпълнение, когато се усъмни, че част от вземането произтича от неравноправна клауза.

42
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Атанас Русев
Атанас Русев
06 юли 2021 18:58
Гост

Какво унижение, да питаме СЕС, като че сме малолетни деца и трябва да питаме родителите си. Не допускам, че друга нация в Европа ще изпадне в подобнатрагична ситуация, да не говорим за Унгария или Полша. Няма ли в РБългария достаъчно закони за да се реши един проблем от подобен вид ? А ако местните РС или ОС не са се сблъсквали с подобни случаи, затова има ВКС, да разгледа подробно случая и да вземе решение ! Но не и да залагаме суверенитета на държавата и българските закони. Последното се върши само от колониални администрации или държави-васали.

ляляля
ляляля
23 юни 2021 23:52
Гост

Изключително глупаво запитване. На всички е ясно, че ако има неравноправна клауза или обоснована вероятност за такава, заявлението се отхвърля само за сумите, които се претендират по нея – пише го в закона. Прихващания в това производство няма как да се правят – има си ред за такива, в ЗЗД и в ГПК. Има си и искове по чл.55, ал.1 от ЗЗД, както и възражения за погасяването на недължимо платените суми по давност и т. н., да не навлизам в дълбочина. По важното обаче е, че ако си СЪДИЯ – независим и действащ по вътрешно убеждение, изградено въз основа на… Покажи целия коментар »

jjjjj
jjjjj
24 юни 2021 0:55
Гост

„За съжаление истинските СЪДИИ в РБ са твърде малко“ – само тук има някакъв разум в това мненийце – а пък за „измисленяците от СЕС“ дори не трябва човек да си хаби словата да обсъжда коментарчето на „лелята“. Свещената простота действително е завладяла правната общност – не очаквах, че „лелите“ въобще ще си помислят да изкажат нещо, а те дори обсъждат и „измисленяците от СЕС“. Трагично е, „лельо“

ляляля
ляляля
24 юни 2021 2:12
Гост

К’ви „лели“, к’ви пет лева, бе? Толкова и си „прочел“ коментара! Какво остава пък и да си го осмислил… А камо ли и да дадеш някакво обосновано становище по въпроса (мненийце – по твоите думи). Очевидно е, че чак дотам не ти стига акълът. Ама няма страшно, измисленяците от СЕС ще ти кажат какво да правиш… след има няма две години, ако тогава все още има ЕС. Сега удри чело у земята и обяснявай колко са велики… на леля си, измисленяк…

Страх тресе кредиторовата кочина
Страх тресе кредиторовата кочина
24 юни 2021 9:08
Гост

По-спокойно, лельо. Не трепери толкова за схемите, които ползваш. СЕС може да се смили над Профикредит и подобни, където явно паразитира и ти. 😂

въпросче
въпросче
24 юни 2021 15:59
Гост

Може и да не кажат…. И като една също леля , смятам, че трябва да си прочетем първо закона , пък после и да питаме.

Герги
Герги
23 юни 2021 19:34
Гост

Като цяло ми се струва доста излишно. Въпроси 1-3 са излишни, доколкото отговорите им се извеждат от съшествуващата практика на СЕС относно правните последици при констатиране на неравноправни клаузи – договорът се прилага без неравноправните клаузи, поради което отхвърлянето не може да бъде друго освен частично, освен ако нищожната клауза е такава, че да влияе върху възможността договорът да се изпълнява изобщо. Въпрос 5 няма пряка връзка с материята на запитването и е в наивната и леко срамна за запитващата юрисдикция стилистика „моля Ви се другарко, кажете им, че аз съм прав и не трябва да се съобразявам с глупавия… Покажи целия коментар »

Рики
Рики
23 юни 2021 13:29
Гост

Неравноправните клаузи в договорите с банките-обирджии въобще не са рядкост.

въпросче
въпросче
23 юни 2021 10:54
Гост

Присъединете се към дискусията…
Аз ли нещо не разбрах? Коя точно норма от правото на ЕС е намесена тук, че да занимаваме СЕС?

отговорче
отговорче
23 юни 2021 11:48
Гост

Европейското право досежно защитата на потребителите не ти я ясна материя, явно.

въпросче
въпросче
23 юни 2021 10:52
Гост

Присъединете се към дискусията…

Тартарен дьо Тараскон
Тартарен дьо Тараскон
23 юни 2021 10:24
Гост

Ентусиаст, тръгнал да преизчислява, да пише, браво… Какво правя аз със заповедните по 410 – значи уважавам всичко, така както си е предявено, въобще не се и занимавам с тези глупости за неравноправните клаузи и прочее усложнения, дори и не ги чета. То е елементарно бе – ако отхвърлиш, 100 % ще ти жали заявителя, и делото ще ходи в окръжен по жалбата, където могат да те клъцнат. А длъжника няма как да жали, а само може да си подаде възражение и тогава вече даваш срок на заявителя, и в установителното дело си решаваш казуса. Какво да му се занимаваш… Покажи целия коментар »

Любител
Любител
23 юни 2021 12:27
Гост

Извинете, но Вие правораздавате ли, или си следите коефициента, та да нямате проблем с атестацията ? Виждам, че пределно са Ви ясни проблемите с призоваването, но мечтата Ви е – „пайдос в архива“ ? А и помислете кога образувано дело пред СЕС по преюдициарно запитване е основание за спиране на производтво ?

Стамат
Стамат
23 юни 2021 12:50
Гост

Евалла, пич!
Много ме кефиш!
И аз мисля като теб!

Мислител
Мислител
23 юни 2021 18:17
Гост

А за отговорността на държавата за неприлагане на директивата мислите ли?

Тартарен дьо Тараскон
Тартарен дьо Тараскон
23 юни 2021 19:15
Гост

Не. Честно казано, отдавам приоритет на националното право пред батака, наречен „право на ЕС“, защото според мен така трябва да е. В моята зала адвокатите си знаят – ако се позоват на европравото, коефициента вероятност да загубят нараства много рязко и безпощадно 🙂

адвокат
адвокат
24 юни 2021 1:23
Гост

До “Тартарен дьо Тараскон 23 юни 2021 19:15… В моята зала адвокатите си знаят – ако се позоват на европравото, коефициента вероятност да загубят нараства много рязко и безпощадно“ Ужас… О.К.- продължавайте така, само си кажете състава и съда- предупреденият човек е спасен човек…

ляляля
ляляля
23 юни 2021 23:01
Гост

Тоя пък, можело да го клъцнат… Хората са казали, като те е страх от мечки, не ходиш в гората. В случая – като те е страх от тъп въззив, не ставаш съдия. Яко бой по каските на колекторите, с право на жалба, а въззивната инстанция ДГД! Онези от ВСС с атестациите – също.

ВЛК
ВЛК
24 юни 2021 11:41
Гост

Системата е пълна със „съдии“ като тоя, той само че е и достатъчно нагъл, че да се хвали с това, че си правораздава без да се съобразява нито с националното, нито с европейското право. Законът те ЗАДЪЛЖАВА да се занимаваш с „тези глупости и усложния“, пич, а не да си гледаш само статистиките и атестацийките. Ако смяташ нормата за неправилна – хвърляй тогата и отивай на избори! Егати! Адвокатите да не се позовавали на европейското право – ти нормален ли си?!?

Прокурора
Прокурора
28 юни 2021 22:20
Гост

Според мен, ако в някоя тъмна уличка се срещнете с глава с някой винкел или куршум, и пайдос в гробищата – и на никой няма да липсвате. Според мен, светът ще стане много по-добър с един престъпник-педераст по-малко в съдебната власт. Пък ела на мен да ми отхвърлиш европейското право, да видиш как ще те срещнем моменталически с азиатското право!

съдия
съдия
23 юни 2021 10:15
Гост

Да се преценява неравноправна клауза във фазата по издаване на заповед за изпълнение по 410 ГПК е все едно да се преценява в тази фаза дали договорът за кредит е автентичен например. Да се присъди сума по неравноправна клауза е не по страшно от това да се присъди сума по неавтентичен договор, и т.н. и т.н. А представяте ли си какво ще стане ако заповедите се издават от ЧСИ, каквито идеи има?! – дали някой там ще се церемони да издава заповедта?! Съжалявам, но някои колеги съдии имат сбъркана представа за заповедното производство поради много учене ли, поради много свободно… Покажи целия коментар »

ляляля
ляляля
23 юни 2021 23:09
Гост

Някои клаузи са очевидно неравноправни, а за други, за които не може да се направи категорична преценка в едностранното производство, законът дава възможност да се отхвърли заявлението (частично) при наличие на обоснована вероятност за това. Заявителят получава право да доплати държавната такса и да си предяви осъдителен иск, където да си доказва вземането… Е, никога не го правят това.

Анонимен
Анонимен
24 юни 2021 13:42
Гост

Не е баш никога. Има едни заявители, които всеки път жалят и едни други, които никога не жалят. Няма сега да посочвам конкретни колекторски имена, пък и те се различават по отделните региони. Ама докато има съдии като оня Тартарен горе, дето го е страх да не го отменят въззивните мързеливци и затова го кара като тях през закона – на тия дето никога не жалят пак им минава номера. А при тях неравноправните клаузи са нарисувани, че очите ще ти избодат.

Анонимен
Анонимен
23 юни 2021 8:52
Гост

Нямаше ли наказателна процедура срещу България заради тази Директива и неправилното й транспониране. После май нещо отговаряхме, промени се ГПК и пак има спор

Лазар
Лазар
23 юни 2021 13:31
Гост

Колко ли още такива процедури и глоби ще отнесем заради нашето правосъдие?

Анонимен
Анонимен
23 юни 2021 8:43
Гост

Не мога да разбера къде е лобизма – на СРС или СГС, щом има бързи кредити, то е ясно, тук има някаква логическа въртележка, според мен съдията в СРС иска да помогне, СГС са пословично цинични, поне на ниво частни жалби. Може би – трябва ад се обмисли, а и – честно – така – на общи данни, няма как, това не е учебник, както и да е, има неистово желание на кредитните колектори да си задържат позициите – обаче – няма как. Жалкото е – че рано или късно ще си го получат, Немезида ще намери ключалката – един… Покажи целия коментар »

съдия
съдия
23 юни 2021 8:41
Гост

Струва ми се, че тази казуистика, започнала с промените в ГПК относно служебната проверка на неравноправната клауза, напълно ще обезсмисли запоевдното производство, като замислено да разтоварва съдебната система с бързо решаване на безспорни спорове. Според мен противоречи на идеята на закона да се създават служебно правни спорове там, където такива няма. Няма осъден за неравноправна клауза длъжник, който не се крие от правосъдието. Има осъден за неравноправна клауза длъжник, който взима пари, подписва договори без да ги чете и накрая се крие от съда. Подобни осъждания се правяр и с неприсъствените решения, но именно това е смисълът на тези алтернативни… Покажи целия коментар »

454443
454443
23 юни 2021 8:52
Гост

Да се надяваме, че не сте съдия! Но и вече нищо не може да ме „О“чуди, „стари“ ми „колега“.

Аман
Аман
23 юни 2021 8:32
Гост

Българското заповедно производство е пълен батак и от години става само по-зле. През три дни има тълкуватели решения на ВКС, питания до СЕС, промени в ГПК… И всеки път само се стига до поредната задънена улица.

Анонимен
Анонимен
23 юни 2021 8:26
Гост

В какъв срок трябва да дадат отговор от СЕС?

Анонимен
Анонимен
23 юни 2021 8:54
Гост

Няма срок. Средно едно дело се гледа за около две години. Така че ще се чака

Kalinka
Kalinka
23 юни 2021 8:26
Гост

Ще чакаме да видим какво ще отговорят. Няма как.

Benaglevska
Benaglevska
23 юни 2021 8:25
Гост

Ясно. Има си казус.

Златимирова
Златимирова
23 юни 2021 8:23
Гост

Радвам се, че някой повдига този въпрос и отправя запитване. Защото това е належащо да се изясни.

Дидо
Дидо
23 юни 2021 13:32
Гост

Да, добре че колегата пое инициативата.

Drob4ev
Drob4ev
23 юни 2021 8:23
Гост

Става ми смено не за друго, а защото има усещането, че тия хора са потрупани в Страсбург вече с нашите запитвания.

Златимирова
Златимирова
23 юни 2021 8:24
Гост

А кой трябва да каже? Явно не сте много в час с правото.

Фики
Фики
23 юни 2021 13:33
Гост

Жалкото е, че ние ставаме смешни. При всяка спънка се допитваме до тях.

Sanjeta
Sanjeta
23 юни 2021 8:23
Гост

Има си хас да не се пита СЕС

Филипа
Филипа
23 юни 2021 8:25
Гост

Прочетете абзаца „Защо се стигна до запитване“.

мхм
мхм
23 юни 2021 11:33
Гост

Абсолютно е прав колегата по-горе. Районните съдии наглеят и се опитват да вкарат и СЕС в пуническите си войни с горните инстанции. Иска се малко смирение. Никакво право на СЕС няма в това дали на ниво заповедно производство, без възражения на ответника може да се прави прихващане- не може, дори сам районния съдия си го е казал. Крещи единствено несъгласието му със СГС. А за забавеното от него дело кой ще плаща?

Виктор
Виктор
23 юни 2021 13:34
Гост

Класика в жанра!