Промени в АПК: Ще се приемат денонощно заявления за издаване на административни актове, преписките стават електронни
Слага се край на надлъгване на властта с оспорващите незаконни наредби
От 1 юли 2025 г. администрацията ще е длъжна да води преписките си в електронен вид, а гражданите и бизнесът ще могат денонощно да подават заявления за издаване на индивидуални административни актове (ИАА). Това са част от ключовите изменения в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), които днес бяха огласени за обществено обсъждане (пълния им текст виж тук).
Промените в АПК поставят нормативната основа за дигиталната трансформация на административното правосъдие, която е залегнала в Плана за възстановяване и устойчивост и е проект, който се осъществява от Върховния административен съд. Тя обхваща административното производство от първата му до последната фаза – от заявлението за издаване на ИАА, през административната преписка и произнасянето на органа, до обжалването пред съд. „Лекс“ е представял визията на административните съдии за осъществяването на реформата, която получи одобрението и подкрепата на бизнеса (повече виж тук).
Основните нови разпоредби в АПК, посветени на дигитализацията на административното производство, са чл. 29а, чл. 29б и чл. 29в.
Законопроектът задължава административните органи да осигурят възможност производствата по издаване на ИАА да се осъществят по електронен път, „освен ако поради естеството на производствата или на актовете това е невъзможно или закон предвижда особена форма за извършване на отделни действия или издаване на съответни актове“.
Административният орган ще изпраща официално потвърждение за получаването на искането под формата на електронен документ. А ако искането е подадено на хартия, то ще се въвежда в е-системата на съответната администрация.
Административните органи, органите на съдебната власт, омбудсманът, лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите, участници в производствата, ще подават исканията си по електронен път, спазвайки изискванията на Закона за електронното управление.
Те ще са длъжни да посочват електронен адрес в производствата пред административен орган и пред съдa за призоваване и получаване на документи и съобщения. В случай на техническа неизправност или технологична невъзможност, страната, извършваща действието в електронна форма, след уведомяване за пречката, може да ползва хартиен носител.
За всяко искане за издаване на ИАА ще се създава електронна преписка. Като АПК изисква електронните документи в нея да са хронологично подредени по реда на постъпването им, както и да съдържат кратки наименования относно съдържанието им.
Изискването за водене на електронна преписка е в основата на реформата и е детайлно уредено в нов чл. 29б. Измененията в АПК задължават административните органи да осигурят поддържането и съхранението на електронните преписки по начин, който не позволява случайното или незаконното унищожаване на данни от тях и не допуска неправомерен достъп, изменение или разпространение.
В тях е уредено и как ще се извършва връчването на електронни изявления от административния орган. Това ще става чрез изпращане на съобщение на електронния адрес, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за електронно връчване, от портала на електронното управление или от електронна препоръчана поща.
Проектът предвижда, че „Документите се смятат за връчени с изтеглянето им“. А когато получателят не е изтеглил документа в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне.
„Подаването и връчването на документи по електронен път се удостоверява с електронния запис за изпращането, съответно изтеглянето, съхранен в система за електронно връчване. Връчването може да се удостоверява и от доставчик на услуга за електронна препоръчана поща“, урежда новата разпоредба на чл. 29в.
Електронизацията продължава и в съдебната фаза на административния процес. Измененията в АПК предвиждат, че „съдът издава актове и извършва всички други предвидени в закона процесуални действия в електронна форма при условията на Закона за съдебната власт, освен ако поради естеството им това е невъзможно или по силата на закон е предвидено извършването им по друг начин“.
Урежда се и използването на видеоконференция по административни дела. „По съображения за сигурност или други важни причини съдът служебно може да постанови разглеждане на делото или извършване на отделни процесуални действия чрез видеоконференция“, регламентират промените.
Отмяната на незаконна наредба от издателя ѝ не води до прекратяване на делото
Измененията в АПК решават и един спорен въпрос, породил противоречива практика за последиците от едно решение на Съда на Европейския съюз.
Става дума за решението на СЕС от 2022 г., в което той прие, че „Принципът на ефективност по Хартата на основните права не допуска процесуално правило на държава членка, съгласно което – когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред – се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв интерес да е бил взет предвид“ (подробно за решението на СЕС можете да прочетете тук).
„Лекс“ многократно е представял проблема – съдилищата прекратяват делата срещу подзаконови нормативни актове, щом издателят им ги измени или отмени и това позволява на изпълнителната и местната власт да се надлъгват с гражданите и бизнеса, които оспорват пред съда техни наредби. Той стои още по-остро откакто с промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди се даде възможност да се търси обезщетение за действието на незаконни наредби. Т.е. гражданите и бизнесът се нуждаят от акт на съда, с който подзаконовият нормативен акт се обявява за незаконосъобразен, за да могат да търсят обезщетение за вредите, които им е причинил. Но в много случаи не го получаваха, защото част от съдиите, дори и след решението на СЕС, приемат, че е налице оттегляне на акта от подателя му и прекратяваха делата.
Съдиите във ВАС се разделиха във вижданията си и това пролича покрай делата срещу заповедите на министъра на здравеопазването с противоепидемични мерки при ковид кризата. При оспорване на някоя от тях, преди първото заседание министърът я отменяше и издаваше друга на нейно място.
Част от върховните съдии примат, че при това положение делото подлежи на прекратяване, защото актът е оттеглен и жалбоподателят няма правен интерес.
Други техни колеги обаче изтъкват, че не всяка отмяна на акта от издалия го орган е равносилна на оттегляне по смисъла на чл. 159, т. 3 АПК, а само тази, която заличава с обратна сила разпоредените с акта права и задължения. „Правният интерес за оспорващия не е изключен и по аргумент от разпоредбите на чл. 204, ал. 1 и ал. 3 АПК, съгласно които процесуална предпоставка за предявяване на иска за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт, е предварителната му отмяна по съдебен ред, а само когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение“, посочват още застъпниците на тази теза.
Ако се възприеме първото виждане, делото ще бъде прекратено и пострадалият от действието на дадена наредба или постановление, ще следва да води дело за вреди, в което да доказва незаконосъобразността на оттегления акт. Т.е. ще има възможност само за косвен съдебен контрол за незаконосъобразността на подзаконовия акт и решението няма да има действие спрямо всички.
В проекта за промени е предпочетено второто виждане, при което делото срещу отменения от издателя му акт продължава.
„При отмяна на оспорения общ административен акт от издалия го орган след подаване на жалбата, съдът се произнася по оспорването, когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на оспорващия. В този случай съдът може да обяви нищожността на оспорения акт, да установи изцяло или отчасти незаконосъобразността му или да отхвърли оспорването“, предвижда нов чл. 182б (същото предвижда и нова ал. 2 на чл. 193).
Като в чл. 204, ал. 1 АПК изрично се урежда допустимостта на иск за вреди „след установяването на незаконосъобразността по чл. 182б, ал. 2 или 193, ал. 2.“
Предвидено е и изменение в чл. 143 АПК, за да се гарантира, че при установяване на незаконосъобразност на отменения междувременно от издателя му акт, оспорващият има право на разноски.
По темата
-
Започва дигитална трансформация на административното правосъдие с хоризонт 2026 г.
-
СЕС обръща практиката: Съдът не може автоматично да прекратява дело срещу нормативен акт само защото е бил променен
-
Когато властта промени незаконна наредба, делото срещу нея „умира“ – ще обърне ли СЕС практиката на ВАС
-
Полицай поиска ВАС да спре надлъгване с наредби между МВР и служителите му
Смешки на парцали! И администрацията па същата. Съдът още повече ШИШИ и ЮЗУ. ВАС.
Усвоили едни 💸 през храносмилателния тракт и отделителната система. Еврогейски и излизат с джендърски проекти, с които още повече ще влошат положението!
2010 г. населението на България ще е 2 млн., ако въобще я има България.
Браво Баце, страшен си в сглобка!
Защо не са арестувани милиционерите, които убиха човека в Стара Загора? Колко милиционера излязоха на протест против колегите си,убиици?
Кога ще бъде арестувана милиционерката, която уби дете в София-през суептември 2023г, в гръб, докато бяга ,без да оказва съпротива. В добавка-се оказва,че е стреляла с лично, а не служебно оръжие. Дали убитото дете е извършило твърдяната кражба или не е без значение-милиционерите не са съдии-екзекутори ,че да определят и налагат наказание.
Жeна ми кyпи кaпки, които ми помогнаха да спpа да пия за пъpви път и да пpочиcтя тялото си. Отъpвете се от тази завиcимост, дoкато не е късно, ето тези кaпки:–- https://e.vg/Alkotox
Заглавието е тъпо написано, защото няма как да се ПРИЕМАТ документи, дори и електронно 24 часа в денонощието, понеже терминът предполага някаква обработка, а и в проекта за изменение на кодекса е посочено нещо съвсем различно:
„Електронна форма на искането
Чл. 29а.
…..
6) Подаването на заявления за издаване на индивидуални административни
актове по електронен път се извършва денонощно. “
P.S. Лекс, знам, че идват избори и сега вниманието Ви е насочено към машинния вот, свързаните с това държавни поръчки и „новите флашки“, ама стегнете малко редиците де, излагате се.
Простотия
Любопитно
Разботата е ела ме ритни. Сега с управлението на ГЕРБ/ДПС/ИТН ще цъфнем и вържем. Ама сами ще си ги изберете. Аз отговорност няма да нося за глупавия ви избор. Вие ще сте си ги избрали
Пак някакви експерименти. Ще видим, дано са сполучливи
Е? Добре е да се направи като хората само
Абе както и да го гледаш подобренията не са за отхвърляне
Поздравления
Колкото повече дигитализця има, толкова по-добре
Модернизация
Олигофренизация!
ВАС се напълни и с калинки с дипломи от ЮЗУ. Кат на „митничарката“. И не само. Шиши …
Последните пет години практиката, особено на новоприетите калини и калинки, е ужасна! Има съдебни актове, писани като от студенти първи курс в ЮЗУ или НБУ. А може и от хора с такива знания да са писани. Напълни се навред по високите етажи с хора без знания и опит.