Скорошното и свързано с България решение на Съда на ЕС (СЕС) по делото Панчарево[1] постави много съществени въпроси за значението на националната конституционна идентичност на държавите-членки на ЕС.

Фактите по делото по същество са сравнително прости. Две жени – едната български гражданин (В.М.А.), другата гражданин на Обединеното кралство – са сключили законен брак в Испания, където живеят. Те имат дъщеря[2] (С.Д.К.А.), родена и живееща с тях в Испания. Нейният издаден от испанските власти акт за раждане посочва българката като „майка А” и англичанката като „майка”. Българската майка поисква от Столична община (р-н „Панчарево”, където има постоянен адрес) да издаде акт за раждане на детето, за да може то да получи документ за българско гражданство. Общината поисква „доказателства относно произхода на С.Д.К.А. по отношение на нейната биологична майка” (в т. 21 от мотивите на Съда), като утвърденият образец на акт за раждане предвижда само една графа за „майка“ и една за „баща“, във всяка от които може да фигурира само по едно име. В.М.А. отказва да предостави такава информация и общината отхвърля нейното искане поради липсата на данни за самоличността на биологичната майка на детето и защото вписването в акт за раждане на двама родители от женски пол би противоречало на обществения ред в Република България, където бракът между две лица от един и същ пол не е разрешен. В.М.А. обжалва отказа пред Административен съд София град (АССГ), който отправя преюдициално запитване до СЕС[3].

І. Общи особености на решението

1. Делото е решено не само с участието на генерален адвокат, но и от Големия състав на Съда. Толкова по-озадачаващи обаче са някои особености на решението, които анализирам нататък.

2. Обратно на практиката си в редица други случаи, Съдът не възпроизвежда обстойно изложението на сезиращата юрисдикция[4] и изобщо не споменава аргументи на изложилите становища по делото субекти по чл. 23 от Устава на СЕС.

3. В посочването за приетото от него за „правна уредба” Съдът посочва чл. 25 от Конституцията на Република България (уреждащ придобиването на българско гражданство), но изобщо не посочва релевираната от сезиращия го АССГ на първо място сред „приложимото право” разпоредба на чл. 46, ал. 1 от Конституцията, според която „бракът е доброволен съюз между мъж и жена“, въпреки несъмненото значение на тази разпоредба за делото, дори извън въпроса дали тя изразява национална конституционна идентичност (НКИ).

4. Освен това СЕС приема (т. 17) за приложима правна уредба чл. 60 ал. 1 и 2 от Семейния кодекс (относно определянето на произхода на детето и определянето на майката), но не и посочените от АССГ (и приети от Генералния адвокат за приложима правна уредба[5]) ал. 1-4 на чл. 61, и особено ал. 1, определяща, че „съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака…”, което би могло да има съществено отношение към положението на родителите на детето по настоящото дело. И изобщо не посочва релевираните от АССГ видимо относими към предмета на делото пред него разпоредби на Закона за гражданската регистрация и на Наредбата за функциониране на Единната система за гражданска регистрация, пряко приложима по отношение на издаването на акт за раждане и към признаването на издаден в друга държава документ за раждане на дете, и на Заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на правосъдието за утвърждаване на образци на актове за гражданско състояние, също очевидно относима към предмета на делото, доколкото закрепва образец на акт за раждане, изрично предвиждащ посочване на „майка” и „баща”… При това става дума за нормативна уредба, за която може основателно да се смята (видно от мотивите на искането на АССГ – стр. 14-15) за пряко свързана с националната конституционна идентичност, като доуреждаща конституционните норми относно националното гражданство и относно брака – и поради това пряко свързани с единия от трите най-съществени проблема по делото (вторият въпрос в запитването на АССГ).

5. Въпросът за националната конституционна идентичност е релевиран – не само изрично, но и богато мотивирано – в искането на АССГ (стр. 13-16). Той посочва, че се смята за прието, че традиционният брак е част от българската конституционна идентичност и това конституционно разбиране е изразено в Семейния кодекс и в други актове от вътрешното право относно произхода и относно реда за издаване на акт за раждане, и настоява, че наличната практика на СЕС не дава отговор на поставените въпроси, а делото по същество се различава от многократно цитираното решение по делото Coman[6].

За СЕС това би трябвало да е повече от достатъчно, видно от подхода му в други случаи, когато се произнася относно националната конституционна идентичност на държава-членка при значително по-скромна аргументация на сезиращата го юрисдикция[7].

Съдът обаче почти напълно е пренебрегнал този въпрос и се е произнесъл по него крайно лаконично и практически без никакво изследване дали изобщо е засегнат елемент от националната конституционна идентичност на държавата, дали тя е нарушена, ако да – дали нарушението е пропорционално, ако не – дали нарушението е оправдано от други съображения (напр. запазване на единството и примата на правото на ЕС, както напр. приема по делото Melloni[8]).

6. СЕС оставя напълно без внимание и факта, че този аспект на българската национална конституционна идентичност е бил предмет на изрично произнасяне на конституционната юрисдикция на засегнатата държава – и то съвсем наскоро[9] – и изобщо не отчита неговите мотиви. Позволявам си да определя такова пълно пренебрегване от СЕС на произнасянето на един национален конституционен съд за озадачаващо, трудно обяснимо и контрапродуктивно.

7. Смущаващо е и защо Съдът не само не е възприел, но и е оставил напълно без внимание разгърнатия анализ на същите въпроси и изводите в Заключенията на Генералния адвокат по делото. Особено като се има предвид, че става дума за едно от най-ярките имена в Съда на ЕС днес – особено в материята на правата на човека – г-жа Жулиане Кокот[10].

8. Без внимание са оставени и релевираните от АССГ съображения за обществен ред. Съдът припомня, че „понятието „обществен ред“, като основание за допускане на изключение от основните свободи, трябва да се тълкува стриктно, така че обхватът му не може да бъде определян едностранно от държавите-членки без контрол от страна на институциите на Съюза, поради което позоваване на обществения ред може да се прави само в случай на реална и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основен обществен интерес[11] (т. 55).

Нека приемем това за установено. Но защо, след като подчертава именно тези условия, съюзният съд изобщо не ги изследва?! В неговите мотиви няма нито дума дали засягането на националния режим на произхода, семейството и брака, които имат несъмнено отношение към всякакво разбиране за обществен ред – включващо, и в практиката на самия СЕС, общественото разбиране за морал – представлява „реална и достатъчно сериозна заплаха за основен обществен интерес”. Че става дума за основен обществен интерес мисля може да се смята за несъмнено. Дали в случая става дума за реална и особено за достатъчно сериозна заплаха би могло да е дискусионно, но във всички случаи изисква проверка. За да не се изправим към оставащия риторичен въпрос не представлява ли типичен пример за достатъчно сериозно нарушаване на обществения интерес отказът от съществени елементи на националното обществено и законодателно разбиране за брак и семейство – имащи при това изрична основа в националната конституция и тълкувани еднозначно от националната конституционна юрисдикция?

В крайна сметка решението на Големия състав на Съда на ЕС изглежда лишено от пълноценни мотиви и поставя много съществени въпроси относно обхвата на правото на ЕС и значението на режима на компетенциите на ЕС и техните граници и относно ефективността на предвидения в правото на ЕС механизъм за защита на националната конституционна идентичност на държавите-членки, които ще анализирам подробно нататък.

ІІ. Пълно пренебрегване на защитата на националната конституционна идентичност?

Решението на СЕС по делото „Панчарево” поражда съществени въпроси относно критериите, по които СЕС преценява дали по едно дело има засегната НКИ. И по-общо относно подхода на СЕС: кога и при какви условия смята за необходимо да анализира нарушаване на НКИ (особено когато е релевирано ясно в преюдициалното запитване и анализирано в заключението на генералния адвокат)?

В редица свои решения досега Съдът обръща значимо внимание на въпроса за засегната/нарушена национална идентичност – но не и по това дело. И в редица решения уважава аргументи за нарушена идентичност – но не и в този случай и без да става ясно защо. По немалко дела взема предвид заключенията на Генералния адвокат, но този път ги пренебрегва напълно, макар да са впечатляващо аргументирани. По някои дела отчита произнасянията на съответната национална конституционна юрисдикция, тук дори не ги споменава – и отново без да е ясно защо…

Което, поне от гледната точка на един конституционен съдия, поставя въпроса насърчава ли СЕС наистина диалога между съдии и ако да – защо оставя без внимание произнасяне на една национална конституционна юрисдикция по въпрос, пряко свързан с разглежданото от него дело? Разбира се, СЕС би могъл да не се съгласи с едно или друго виждане на една или друга конституционна юрисдикция, но защо напълно пренебрегва съществуването му?

При това в материя с особена чувствителност и важност сама по себе си, а и поради болния въпрос за блокираното поради позицията на същата конституционна юрисдикция присъединяване на ЕС към т. нар. Истанбулска конвенция.

1. Общи съображения

Въпросът за националната конституционна идентичност е релевиран – не само изрично, но и богато мотивирано – в искането на запитващата национална юрисдикция (стр. 13-16 на определението на АССГ), като се посочва изрично, че:

  • се смята за прието, че традиционният брак, разбиран като съюз на мъж и жена, изрично предвидено в чл. 46, ал. 1 от Българската конституция (като повелителна правна норма, която не предвижда дерогации), е неразделна част от българската конституционна идентичност;
  • това конституционно закрепено разбиране намира явен израз в Семейния кодекс, в частност в разпоредбите относно произхода от майката и др., които (АССГ изрично подчертава, че това е неговото разбиране) са изразители на националната конституционна идентичност[12] на Република България по смисъла на чл. 4, § 2 от ДЕС;
  • тези разпоредби намират отражение и в другите релевирани актове от вътрешното право, в частност относно произхода и относно посочването на родителите на лицето, на което се издава акт за раждане;
  • трябва да се установи (от СЕС) дали съображенията за защита на идентичността (и на обществения ред) биха могли да оправдаят отказа на българските власти да съставят акт за раждане на детето и сочи по-специално, че евентуалното задължаване на тези власти при съставяне на акт за раждане да впишат като родители на детето две лица от женски пол би могло да накърни обществения ред и националната идентичност на Република България, тъй като българските конституция и семейно право не предвиждат наличието на двама родители от един и същ пол;
  • разпоредбата на ХОПЕС (чл. 9) изрично потвърждава, че правото да се създаде семейство е гарантирано съгласно националното право, което „всъщност е огледален образ на зачитането на националната конституционна идентичност”, призната в чл. 4, § 2 от ДЕС;
  • налице са „констатирани между държавите-членки на ЕС разлики в ценностната скала на обществените отношения”;
  • и поради това е съмнително дали чл. 24, § 2 от ХОПЕС „налага на държава-членка да не приложи основополагащи норми от националното си право”;
  • единствено законодателят би могъл суверенно да реши (при положение, че материята все пак остава изключителна национална компетентност – б. м.) как трябва да се установява произходът на едно лице;
  • трябва да се прецени дали задължаването на българските власти да издадат акт за раждане, като впишат в него като родители две „майки”[13], „няма да накърни националната идентичност на българската държава”;
  • поради което е „необходимо да се търси баланс между различните засегнати легитимни интереси: от една страна идентичността и от друга страна интересите на детето и в частност правото му на… свободно движение”;
  • и че трябва да се прецени дали такъв баланс може да се постигне посредством принципа на пропорционалност (като дори предлага разумен подход, стр. 16);
  • и подчертава, че наличната практика на СЕС (и в частност многократно цитираното от него решение по делото Coman, от което според АССГ – и напълно правилно – делото по същество се различава!) не дава отговор на поставените въпроси[14].

Всичко това на практика е оставено без никакво внимание от Съда на ЕС…

2. Преценката относно националната конституционна идентичност

Вместо това СЕС направо приема (т. 45), че „чл. 4, § 3 от Директива 2004/38 задължава българските власти да издадат карта за самоличност или паспорт на С.Д.К.А. независимо от съставянето на нов акт за раждане на това дете”.

Това „независимо” означава просто компетентните национални власти да оставят неприложени приложимите норми от вътрешното право. Очевидно като несъвместими с Правото на ЕС – въпреки че материята е изключителна национална компетентност: „…доколкото българското право изисква съставянето на български акт за раждане преди издаването на българска карта за самоличност или паспорт, тази държава членка не може да се позове на националното си право, за да откаже да издаде такава карта за самоличност или паспорт” (т. 45).

И максимално лаконично се произнася, че произтичащото според него от Правото на ЕС задължение на България „не нарушава националната идентичност, нито застрашава обществения ред на тази държава-членка” (т. 56).

Поради което налага на България задължението да издаде карта за самоличност или паспорт на дете, неин гражданин, родено в друга държава-членка и със съставен от нейните власти акт за раждане, който посочва като негови родители две лица от един и същ пол, и от друга страна, да признае връзката на произход между това дете и всяко от тези две лица…”. Второто от тези задължения може да се смята за изпълнено – никой в България не отрича произхода на детето при упражняването от него (или от „родителите” му) права, произтичащи от правото на свободно движение в ЕС. Първото обаче засяга пряко и съществено българската национална конституционна идентичност (дори наистина да не нарушава идентичността). Това обаче остава напълно извън вниманието на СЕС.

Струва ми се трудно обяснимо: защо Съдът на ЕС – и то в Голям състав – смята за достатъчно да направи ключова за делото констатация за ненарушаване на националната конституционна идентичност на една държава-членка практически без никакви мотиви?

И то след като сам е изградил вече разгърната концепция за защита на идентичността по чл. 4, § 2 от ДЕС (вкл. по отношение на аспекти, за които може да се спори дали представляват елемент на национална идентичност – като напр. правото на човешко достойнство[15]). И то по отношение на задължения, които очевидно пряко противоречат на съществуващите в засегнатата държава – и много широки и устойчиви – представи за обществен морал и за национална конституционна идентичност (с които в ЕС – неизбежно и съдиите в СЕС – са наясно…) и то след като дори националната конституционна юрисдикция вече се е произнесла достатъчно ясно по същия елемент от идентичността. Пълното пренебрегване от СЕС както на практиката на националния конституционен съд, така и на нуждата да се аргументира – при това въпреки че Генералният адвокат по делото е анализирал същия въпрос разгърнато – намирам за силно непродуктивно и поради това неприемливо.

Може да се приеме, че решението на Съда на ЕС по делото „Панчарево” е немотивирано в най-съществената си част.

3. Подходът, който изглеждаше логичен

Генералният адвокат беше предложил според мен правилен подход (който остава невъзприет от Съда): първо да се установи дали отказът да се издаде акт за раждане на детето представлява пречка за упражняване на съюзни субективни права (т. 43 от Заключенията) и сетне да се провери „дали наличието на евентуална пречка за свободното движение може да бъде оправдано по-специално с оглед на чл. 4, § 2 от ДЕС, който гарантира зачитането на националната идентичност на държавите-членки” и евентуално дали позоваването на националната идентичност налага „претегляне спрямо други интереси”, като гарантираните от Хартата основни права (т. 44).

Съдът изглежда отговаря положително на първия въпрос, лаконично отговаря отрицателно на втория и напълно пренебрегва въпроса (сам по себе си фундаментален и отговорът би бил от огромен принос за правото) за претеглянето между националната конституционна идентичност и „други интереси”, като напр. гарантирани от ХОПЕС права.

Мисля, че Съдът на ЕС можеше:

  • да установи, че определянето на произхода на едно лице не е елемент от българската НКИ;
  • или поне че изискването за посочване на биологичната майка на едно лице за нуждите на определянето на произхода на детето не е такъв елемент;
  • или че релевираните от АССГ като приложими по делото по същество пред него разпоредби от вътрешното право не изразяват националната конституционна идентичност;
  • или обратно: да приеме, че макар и засегната, националната конституционна идентичност не е нарушена (няма противоречие с приложимите съюзни норми) – както предлага Генералния адвокат;
  • или че нарушение има, но то е пропорционално на преследвана легитимна цел от висш порядък – напр. „висшият интерес на детето”;
  • или, в краен случай (и с несъмнено интересна мотивация), че непропорционалното нарушение на НКИ е оправдано по съображение за единство и примат на Съюзното право…

Но да остави всички тези въпроси без какъвто и да било отговор ми изглежда необяснимо и неприемливо.

В краен случай СЕС можеше да предложи на националната юрисдикция подходящи методи за съответстващо на Правото на ЕС тълкуване на приложимите вътрешни правни норми, за да се избегне тяхното неприлагане (и по този начин – нарушаването на националната конституционна идентичност).

Съдът можеше и да се задоволи просто да посочи, че България е задължена да издаде акт за раждане на детето, стига в искането пред българските власти за издаване на такъв акт да бъде изпълнено изискването по вътрешното право да се посочи биологичната майка на детето.

Всъщност чудесните мотиви на запитващата юрисдикция (стр. 16 на определението) предлагаха достатъчно добър изход от ситуацията – толкова добър, че остава въпросът защо изобщо е било необходимо запитването, ако съдът смята обсъждания подход за възможен.

Налагането обаче от СЕС на задължение всъщност за издаване на акт за гражданско състояние при пълно пренебрегване на редица съществени разпоредби (не само императивни, но и „с основополагащо значение в българската конституционна традиция и в българската семейноправна и наследственоправна доктрина, както в чисто юридически план, така и в ценностно отношение”[16]) не само създава много съществени практически и правни проблеми (което може да се смята за пренебрежим аргумент, видно от досегашната практика на СЕС[17]), но и очевидно пряко противоречи със съществуващите в държавата – и много широки и устойчиви, видно и от отношението към т. нар. Истанбулска конвенция! – представи за обществен морал и за национална конституционна идентичност.

4. Ключови елементи от заключенията на Генералния адвокат, останали пренебрегнати от Съда

Генералният адвокат Кокот подхожда към делото не само много аналитично, но и с очевидна ангажираност с гарантирането от СЕС на националната конституционна идентичност на държавите-членки. За съжаление в последвалото решение Големият състав на Съда не възприема нито гледната точка на своя генерален адвокат, нито нейния аналитичен подход.

4.1. Още в началото (т. 2 от Заключенията), г-жа Кокот посочва, че в България преобладава разбирането за т. нар. „традиционно“ семейство, което съгласно сведенията от запитващата юрисдикция представлява ценност, закриляна като част от националната идентичност по смисъла на чл. 4, §  2 от ДЕС. Всъщност действителният проблем по делото по същество не е в правото на детето да получи документ за българско гражданство, още по-малко в признаването на това гражданство, а единствено в отказа на българската гражданка, която твърди, че е негова майка, да посочи това в заявлението за издаване на акт за раждане.

4.2. И подчертава (т. 3), че „този въпрос е особено чувствителен”, но именно защото материята е „изключителна компетентност на държавите-членки”, както и (нещо, което СЕС също подминава) заради „значителните различия, съществуващи в рамките на Съюза понастоящем, по отношение на правния статус и правата на еднополовите двойки”[18].

4.3. Предлага и много разгърнат анализ на понятието „национална идентичност“ по смисъла на чл. 4, § 2 от ДЕС.

4.3.1. На първо място, трябва да се подчертае много силно, че според Генералния адвокат „точното съдържание на това понятие може да варира в отделните държави-членки” (т. 70).

4.3.2. И определянето му е възможно единствено ако се вземат предвид разбиранията на държавите-членки за националната им идентичност” (пак в т. 70)! Съдът обаче изобщо не възприема в мотивите си подобно разбиране, впрочем такова не присъства и в досегашната му практика, а си позволявам да го определя като ключово за самата същност на правото на държавите-членки на ЕС на зачитане на тяхната национална конституционна идентичност[19].

4.3.3. Затова зачитането на националната конституционна идентичност е определено изрично не само като „задължение на Съюза” (т. 71[20]), но и като „задължение за зачитане на многообразието от разбирания, а оттам и на разликите, характеризиращи всяка държава-членка”. Вече подчертах, че целият въпрос за идентичността остава без какъвто и да било анализ в решението на Съда, поради което няма да го отбелязвам по всеки елемент от съображенията на Генералния адвокат.

4.3.4. В частност Генералният адвокат установява, че „понастоящем в Съюза няма консенсус относно предпоставките за достъпа до основните институти на семейното право” и дори че „що се отнася например до развода, в хода на изготвянето на регламент относно приложимото по отношение на този институт право са констатирани непреодолими концептуални различия, довели до неуспеха на законодателната инициатива…” (т. 75).

Тя не се колебае да отчете и че „по отношение на брака, понастоящем само 13 от 27‑те държави-членки са дали на еднополовите двойки достъп до този институт” (т. 75)[21] и при това само част от тези 13 предвиждат „автоматично“ родителски права на съпругата на биологичната майка на детето[22].

4.3.5. Поради това е изключително важно разбирането, че „понятието за национална идентичност не подлежи на абстрактно тълкуване на равнището на Съюза” (т. 72)! Съдът обаче изобщо не възприема в мотивите си подобно разбиране, впрочем такова не присъства и в досегашната му практика, а си позволявам да го определя като ключово за самата същност на правото на ДЧ на ЕС на зачитане на тяхната НКИ[23].

4.4. И затова „отправната точка за тълкуването на чл. 4, § 2 от ДЕС са насоките на запитващата юрисдикция и на съответната държава-членка[24], която (юрисдикцията – б.м.) разполага с широка свобода на преценка в това отношение”[25] (т. 73). Разбира се, със „задължението за лоялно сътрудничество, залегнало в § 3 от същата разпоредба”. Много спорно обаче е твърдението, че „може да бъде защитено само разбиране за национална идентичност, което е в съответствие с основните ценности на Съюза, прогласени по-специално в чл. 2 от ДЕС”[26]. Освен че е трудно да си представим елемент на националната конституционна идентичност на една държава-членка на ЕС, който не е в съответствие с неговите ценности по чл. 2 от ДЕС, струва ми се, че ако подобна хипотеза би възникнала (при все по-широкия прочит от страна на СЕС както на компетенциите, така и на ценностите на ЕС), то много ще има по-съществени политически, отколкото тясно правни последици.

4.5. Поради това е много важно нейното разбиране, че „…Съдът може да упражнява само ограничен контрол върху мерките, приети от държава-членка за целите на защитата на националната ѝ идентичност” (т. 90). Това е повече от ключово, това е централният въпрос на делото! „Що се отнася до такъв основен израз на националната идентичност, степента на контрола трябва да се ограничи, за да може извън приложното поле на Правото на Съюза да останат области на материалноправна компетентност, запазени за държавите-членки” (т. 96)[27].

5. Семейно право и национална идентичност

5.1. Съвсем основателно Генералният адвокат потвърждава, че „семейното право е особено чувствителна правна материя, характеризираща се с многообразие от разбирания и ценности на равнището на държавите-членки и на обществата, които ги съставляват” (т. 77). И акцентира, че дори да се „основава на традиционни или на по-„модерни“ ценности (като кавичките са на Генералния адвокат, очевидно за да се подчертае пълната относителност на разбиране за модерност по темата!)”, правната уредба на материята „е израз на самоопределянето на държавата както в политически, така и в социален план”. И то „може да се основава на религиозни идеи или да бележи отказа на съответната държава от тези идеи”.

5.2. За да обобщи – ключово! – че „то във всички случаи е израз на националната идентичност, присъща на основните политически и конституционни структури”! И че „правилата за определяне на семейните връзки са от първостепенно значение за функционирането на държавността като цяло” (т. 78). Както и много същественото: „определянето в правен смисъл на това какво е семейство или на единия от членовете му засяга основните структури на дадено общество. Следователно това определяне може да спада към националната идентичност на държава-членка по смисъла на чл. 4, § 2 от ДЕС” (т. 79).

5.3. След което прави еднозначна – и изключително важна за делото! – констатация, че „Съдът вече негласно е признал, че правилата, уреждащи брака, са част от националната идентичност по смисъла на чл. 4, § 2 от ДЕС(т. 76), като се позовава на т. 42 и 43 от решението по делото Coman, което самият Съд многократно цитира в своите мотиви, но не и по този въпрос.

5.4. Правната регламентация на семейството и брака несъмнено е част от националната конституционна идентичност на държава като България, белязана от векове от демографска криза, поради което силно ангажирана с утвърждаването на възпроизводствената роля на пола[28]. Нима някой би помислил да отрича, че конституционната забраната на абортите в Ирландия, която през дълъг период от време позна тежка демографска криза, не изразява нейната идентичност? Нима вече е забравена демонстративно добрата воля на СЕС, който призна елементи на идентичността на отделни държави по отношение на такива универсални принципи, като човешкото достойнство[29] и равенството[30]? С какво насърчаването на езиковото многообразие[31] или на еднонационалния езиков режим[32] е по-защитим елемент от конституционната идентичност на една държава, от режима/ролята на семейството и брака? Или трябва наистина да приемем, че правата на еднополовите двойки вече имат надпринципно измерение, което позволява защитата им да отива отвъд ключови елементи на националния конституционен ред? А ако да – защо Съдът не смята за необходимо поне да го мотивира?

5.5. При това Генералният адвокат изрично припомня и решението Lissabon на Германския федерален конституционен съд от юни 2009 г.[33], според което семейното право е сред особено чувствителните за демократичното самоопределяне на всяка конституционна държава области, от което следва, че действието на ЕС трябва да се сведе до строго необходимото за координирането на трансграничните положения.

5.6. Генералният адвокат еднозначно установява, че определянето на семейните връзки „може да е част от националната идентичност на държавите-членки” (т. 80). Това поражда два въпроса: защо констатацията все пак е условна („може да е”), а не категорична („е”), при категоричните аргументи, на които се основава, и защо констатацията е абстрактна (за всички държави-членки), а не конкретна за България, за която при това несъмнено има много съществени допълнителни „собствени” основания?

5.7. И категорично подчертава, че в досегашната си практика СЕС многократно е признавал за защитени елементи, които не представляват „съществен израз” на националната конституционна идентичност (т. 93)[34]. И дори разгърнато анализира (т. 94) досегашни решения на Съда, в които се признават за защитени елементи, които не могат да бъдат определени като „съществен израз”[35].

И ясно подчертава, че по делото Coman, което Съдът иначе цитира многократно, ясно е постановено, че „задължението за признаване на браковете между лица от един и същ пол, сключени в друга държава-членка в съответствие с нейното право, единствено за целите на предоставянето на производно право на пребиваване на гражданин на трета държава, не накърнява института на брака, който е от изключителната компетентност на държавите-членки (т. е. прави преценка на степента на засягане на НКИ, респ. дали е налице „нарушаване” – виж надолу в т. 6, б.м.). Причината за това е, че признаването на такъв брак единствено за целите на предоставянето на право на пребиваване не означава, че съответната държава-членка трябва да предвиди в националното си право института на брака между лица от един и същ пол.” (т. 94).

6. Разликата между „засягане” и „нарушаване”

Не може да не се спомене, че Генералният адвокат анализира и правните последици от позоваването на идентичността”, като разграничава „естеството и функцията на клаузата за защита на националната идентичност” и „правните последици от позоваването на тази идентичност” (т. 80 и сл.). И след като е приела, че става дума за засягане на националната конституционна идентичност (очевидно и на България), прави следващата логична и ключово важна крачка: да се установи дали е налице и „нарушаване” на идентичността – като по-тясно от „засягане” (в смисъл на връзка)[36].

Неизбежно – и според мен основателно – тя подчертава, че на защита по смисъла на чл. 4, § 2 от ДЕС подлежат само съществените елементи, а не „всеки израз на националната идентичност”, „за да не се стигне до разрив между прилагането на чл. 4, § 2 от ДЕС и принципа на примат на Правото на Съюза” (т. 92).

Всички тези аргументи и дори посоки на разсъждение отсъстват в решението на Съда. Неизбежен е въпросът: все пак, защо?!

В Заключение приемам, че независимо от оценката за диспозитива на решението и неговите последици за българската правна система и в частност за делото по същество пред АССГ, мотивите на Съда и неговият подход по това решение са най-меко казано силно озадачаващи…

[1] CJUE (Голям състав), 14. 12. 2021, Pancharevo, C‑490/20.
[2] Може да се отбележи, че СЕС изрично посочва пола на детето – т. 2, 19, 39 и др.
[3] Административен съд София-град, ІІ отделение, 22 състав, адм. дело № 3654 по описа за 2020 г., съдия Десислава Корнезова, Определение № 7424, 2. 10. 2020 г. (нататък: „искането” или „определението”).
[4] Трябва да посоча: искането на съдия Корнезова е много добре мотивирано!
[5] Julianne Kokott, Заключения по дело В.М.А. срещу Столична община, район „Панчарево“, България, C-490/20, т. 14.
[6] CJUE (Голям състав), 5. 6. 2018, Coman et a., C-673/16.
[7] Напр. CJUE, 14. 10. 2002, Omega, C-36/02.
[8] CJUE (Голям състав), 26. 2. 2013, Melloni, C‑399/11, p. 60.
[9] Решение на Конституционния съд от 26. 10. 2021 г. по к. д. № 6/2021 (докл. Кр. Влахов).
[10] Може би заслужава да се припомни, че Съдът се произнесе по напълно обратен на виждането на Генералния адвокат Кокот начин и по друго знаково българско дело – СЕС, 31. 1. 2013, Валери Хариев Белов срещу „ЧЕЗ Електро България“ АД и др. (Белов), C‑394/11, където прие, че КЗД не е „юрисдикция”, годна да прави преюдициални запитвания – виж подробно в А. Семов, Ново или допълнено виждане на СЕС относно понятието за „национална юрисдикция” по чл. 267 на ДФЕС (Изводи от едно от най-важните български преюдициални запитвания – дело Белов, C‑394/11) – в: „Научни трудове на Института за държавата и правото”, БАН, С., Том 16/2017, стр. 345-372.
[11] СЕС отново препраща към решението Coman, т. 44 и цитираната там съдебна практика.
[12] В определението неправилно „националната и конституционна”, като да са две отделни идентичности… Правилното според мен понятие е „национална конституционна идентичност”, а не само „национална идентичност” или „конституционна идентичност” – виж подробно в Атанас Семов, Защита на националната конституционна идентичност в Европейския съюз, Изд. на БАН „Проф. Марин Дринов”, С., 2021, стр. 49 и сл.
[13] Впрочем от решението на СЕС не произтича точно такова задължение – решението оставя на българските власти (питам се кои, ако АССГ просто отмени отказа на общината…) да преценят какво е необходимо да направят, за да се издаде акт за раждане. Това не означава непременно вписване на две майки, но очевидно – при техния отказ да посочат биологичната – означава неспазване на подзаконовите норми относно издаването на такъв акт…
[14] Трябва да се отбележи и много добрият прочит от сезиращия съдия на релевантната практика на СЕС, впрочем и на ЕСПЧ (стр. 17-18 от определението).
[15] Виж CJUE, 14. 10. 2002, Omega, C-36/02 и др.
[16] Трябва да отбележим, че тук мотивацията на съдия Корнезова е безупречна.
[17] Виж напр. наложеното от СЕС задължение на Германия и Австрия да намерят начин да уредят помежду си въпроса за гражданството на едно лице, така че то да възстанови своето гражданство на едната държава, преди да бъде лишено от гражданството на другата (!) по делото CJUE (Голям състав), 2. 3. 2010, Rottmann, C-135/08.
[18] Този въпрос има и съществено практическо значение, както личи от дело C‑2/21, Rzecznik Praw Obywatelskich, все още висящо пред Съда, чиято фактическа и правна обстановка е доста сходна с тази по настоящото дело и в което отчасти се поставят почти идентични въпроси.
[19] Виж подробно в Защита на националната…, горепосочено, стр. 63 и сл.
[20] Генералният адвокат отново се позовава на решенията CJUE, 22. 12. 2010, Sayn-Wittgenstein, C‑208/09, т. 91 и 92, и CJUE, 2. 6. 2016, Bogendorff von Wolffersdorff, C‑438/14, т. 73.
[21] …Може би си струва да се подчертае, че Върховният съд на Обединеното кралство (High Court of Justice, Queen’s Bench Division, Administrative Court, 22. 6. 2018, Case No: CO/2704/2017 (Elan-Cane, R (on the application of) v Secretary of State for the Home Department & Anor [2018] EWHC 1530 (Admin) (22 June 2018) (bailii.org)) отхвърли въвеждането на полово неутрални паспорти и определи, че обозначаването на пола със знака „Х” ще подрие правна система, която е изградена върху ясното разграничаване между мъже и жени… В решението се посочва, че няма законодателство, което признава небинарните хора, но има много закони, които категоризират хората като мъже или жени.
[22] Генералният адвокат отбелязва в бележка, че Испания е една от тях, но уточнява: „в повечето от тези страни обаче тази възможност се допуска само в случай на асистирана репродукция, извършена със съгласието на съпругата на биологичната (забележете…) майка”.
Поради тези различия, в Регламент 2016/1191, с който се опростяват изискванията за представяне на някои официални документи, удостоверяващи, наред с другото, раждането, брака, развода и произхода, нееднократно се посочва, че той не променя нито материалното право в тази област, нито задълженията за признаване на свързаните с такъв документ правни последици. Съдът на ЕС не приема този регламент за изобщо относим към делото, също озадачаващо…
[23] Виж подробно в Защита на националната…, горепосочено, стр. 47.
[24] Видно и от CJUE, 17. 7. 2014, Torresi, C‑58/13 и C‑59/13, т. 58.
[25] И самият СЕС е показал, че споделя такова разбиране – виж CJСE, 4. 12. 1974, Van Duyn, 41/74, т. 18, CJСE, 14. 10. 2004, Omega, C‑36/02, т. 31, CJUE, 22. 12. 2010, Sayn-Wittgenstein, C‑208/09, т. 87, и CJUE, 2. 6. 2016, Bogendorff von Wolffersdorff, C‑438/14, т. 68.
[26] Подкрепено с позоваването на заключението на генералния адвокат Cruz Villalón по дело CJUE (Голям състав), 16. 6. 2015, Peter Gauweiler et a. c/ Deutscher Bundestag, C-62/14, т. 61. И силно несподелено от сезиралия СЕС по това дело Германски конституционен съд…
[27] Г-жа Кокот се позовава на блестящите и изключително важни по темата Заключения на Генералния адвокат Poiares Maduro по делото CJUE (Голям състав), 2. 3. 2010, Rottmann, C-135/08, т. 24 и 25.
[28] Виж в мотивите на решението на КС по к. д. № 6/2021 (горепосочено).
[29] Относно Германия – CJUE, 14. 10. 2002, Omega, C-36/02.
[30] Относно Австрия – CJUE, 22. 12. 2010, Sayn-Wittgenstein, C‑208/09.
[31] CJUE, 5. 3. 2009 UTECA, C-222/07 (Concl. Kokott) по отношение на Испания.
[32] CJUE, 12. 5. 2011, Runevič-Vardyn et Wardyn, C‑391/09 по отношение на Литва.
[33] Bundesverfassungsgericht, 30. 6. 2009, 2 BvE 2/08, Lissabon-Urteil, т. 251 и 252.
[34] Тя еднозначно посочва, че „в делата, в които до момента е повдиган въпросът за защитата на националната идентичност, не е разглеждан основен израз на националната идентичност. Повечето от тези дела се отнасят до ограничения на свободното движение на граждани на Съюза поради отказа да се признае името, което те са приели в друга държава-членка. Наистина, Съдът констатира, че отмяната на благородническите титли, закрилата на официалния национален език или републиканската форма на държавно управление, посочени съответно като основание за този отказ, могат да бъдат част от националната идентичност по смисъла на чл. 4, § 2 от ДЕС – и посочва знакови именно поради това решения на СЕС, в които Съдът анализира основанието, което съответната държава-членка изтъква като легитимна цел, годна да обоснове ограничението”, очевидно приемайки, че трябва да се произнесе мотивирано по всеки релевиран елемент от идентичността – нещо, което не прави по настоящото дело…
Следва да се подчертае и че задължението за вписване или признаване на име обикновено не засяга същността на идентичността…
[35] Виж подробен анализ на тези решения в Защита на националната…, горепосочено.
[36] Този практически най-важен въпрос анализирам подробно в Защита на националната…, горепосочено, стр. 63 и сл.

52
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Както казва проф.Близнашки:
Както казва проф.Близнашки:
22 юни 2022 20:50
Гост

Както казва проф. Близнашки: „Бок…а по Европейско право, дето го избраха за „Член-кореспондент“ на БАН, не може да стъпи и на малкия пръст на Георги Близнашки!“

Бай Ганьо
Бай Ганьо
22 юни 2022 18:09
Гост

чекайте сега да ви обясним к’во туй “конституционна идентичност“ – га му се сака на СЕС я има, ама га му се не сака, я нема. Туй то, па ако си немате работа, мислете друго. Taka че таз удурма не е за Семова, ами само за СЕС-а. Туй то.

НИКОРЛАЙ СТАТКОВ
НИКОРЛАЙ СТАТКОВ
21 юни 2022 11:48
Гост

Противоречието със закона прави решението нищожно.
На нищожното не се дължи подчинение!

Павлин
Павлин
21 юни 2022 11:39
Гост

Само на мен ли това становище ми изглежда като добре прикрита хомофобия? Много срамно. За сведение на Г-н Професора, паради за отстояване правото на равни граждански права на хората с нетрадиционна сексуална ориентация датират от 1970 г. в САЩ в условията на демокрация. Е, в България датират от 1963 г. – 7 години по-рано! – в условията на комунистически режим. Да, властта прави всичко, за да смаже правата на гражданите си, като в продължение на години ги интернира и дори извършва медицински експерименти за „лечение”, които не дават резултат. В резултат на тези провалени експерименти, както и на връзката на… Покажи целия коментар »

Харалби
Харалби
21 юни 2022 13:09
Гост

Нито Семов, нито друг ви пречи да си имате каквато щете сексуална ориентация – обратна, към животни, към предмети. Това си е ваша работа. Когато обаче става въпрос за брак, раждане, отглеждане и възпитание на деца, каквито не можете да имате по естествени природни причини нито с лице от същия пол, нито с животно или предмет, съжалявам, но не иде реч за хомофобия. Или ако вярвате в такова нещо, то обвинете природата, че е хомофобски настроена. Законът у нас само следва естествените й правила. Както едно дете не може да има две майки, понеже природата е решила така, така не… Покажи целия коментар »

Асистент по данъчно право
Асистент по данъчно право
22 юни 2022 20:52
Гост

Павлине, тука пишат задръстеняците. За един юрист НЕ не му отива да бъде хомофоб. Аз затова провокирам студентите с подобни теми, мерна ли грам хомофобство у даден студент, петокурсник, няма да го пусна да завърши, ако ще и КС да сезира! И никой нищо не може да ми каже!

Бай Ганьо
Бай Ганьо
20 юни 2022 19:25
Гост

Семов се е разфилософствал, понеже СЕС просто не се съобразява с неговите еквилибристики – без това многословие, бях написал – има стабила практика на ЕСПЧ, никаква “конституционна идентичност“ няма да мине – така че професорите са за университета, а практиците – за съдии

Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
23 юни 2022 0:40
Регистриран

Напротив Конституционната идентичност е важна.Правото на ЕС сме приели с ДЕС и ДФЕС да го прилагаме над националното.Но от последните няколко години СЕС се съобразява с националните юрисдикции. Знаете за решението на КС на РБ ,което отказа да приеме Истанбулската конвенция.А тя е ратифицирана от повечето ДЧ и от ЕК също е подписана.В чл.,5 от КРБ международните договори са над законите.Въпреки това,родният КС не се съобрази с тази конвенция.

Георги Ат.
Георги Ат.
20 юни 2022 18:03
Гост

Браво проф.Семов! А националната идентичност за ЕС/СЕС нищо не значи, особено с онова клиширано мото „Единни в многообразието“. Най-скорошният пример е за РСМ как ние членовете на ЕС трябва се отажем от важни за нас теми в полза на държава нечленка. Чий интереси се защитават – на членовете на съюза, на националните идентичности?

СОЛО ПАСЕ
СОЛО ПАСЕ
20 юни 2022 15:34
Гост
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица
Просккубания бухал
Просккубания бухал
20 юни 2022 11:32
Гост

Добра статия на проф. Семов! Принципно не съм поддръжник на фриволния му понякога подход към правото, но това, което не може да се отрече, е, че той защитава твърдо консервативния характер на някои институти на правото, и по-специално брака и семейството.
Една от най-важните части на изложението, която извън всички юридичеки аргументи, е от практическо естество, което създава голяма опасност с оглед проследяването на биологичния произход на граджаните. Ако тази информация е неясна или непълна може да се стигне до бракове и деца от близки роднини, което автоматично означава генетични малформации и т.н.

Пхахахахах
Пхахахахах
20 юни 2022 10:33
Гост
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица
-------
-------
20 юни 2022 11:06
Гост
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица
Ангел
Ангел
20 юни 2022 11:38
Гост
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица
Анонимен
Анонимен
20 юни 2022 10:24
Гост

Чудесен анализ, но и доказателство защо СЕС и ЕСПЧ са действително соросоидно боклучави и джендъристки.

Юрист
Юрист
20 юни 2022 16:27
Гост

Тук се обсъждат правни тематики и няма място за опорните точки на Копейкин.

Подлогите на Путлер вън!
Подлогите на Путлер вън!
20 юни 2022 16:53
Гост

Утре пещерните хора на Копейкин ще дойдат с няколко маршрутки от Варна и ще обяснят цялото действащо право на цяла България.

Студент
Студент
20 юни 2022 10:22
Гост
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица
1432
1432
20 юни 2022 10:28
Гост

„Стига с тоя талян, бе Миташки!“

1432
1432
20 юни 2022 10:18
Гост

Чудесно е, че се критикува решение на СЕС – и толкова осъзнато и подчертано категорично („по това решение са НАЙ-МЕКО казано СИЛНО озадачаващи…“). Дали трябва в правен анализ да се използват похватите на публицистичната и художествената реч и то от чл.-кор. проф. д.ю.н., е съществено различен въпрос? По същество – този академичен вопъл от конституционен съдия е насочен, сякаш, към защита на решението на КСРБ относно тълкуването на пола. Но както казвахме тогава, а сега повтаряме – КСРБ трябва да излезе извън тесните догматични схващания (или както авторът би се изразил извън „националната конституционна идентичност на държавите-членки на ЕС“), защото… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
20 юни 2022 12:10
Гост

А поради каква причина българската държава следва да бъде задължена да признае акт на чужда държава, който е несъвместим с вътрешното ѝ право по въпрос, попадащ в обхвата на нейната национална идентичност? Поради каква причина следва да бъде задължена да признае правните последици от такъв акт и да осигури защита на произтичащите от него права? „защото светът се променя и националните юрисдикции трябва да дадат защита на всички граждани, вкл. и на такива, чиито родители са от един и същ пол“? Това не е правен аргумент, а лично мнение основано на разбирането, че чл. 4, § 2 от ДЕС е… Покажи целия коментар »

1432
1432
20 юни 2022 12:29
Гост

Очевидно е, че Големият състав на СЕС трябва по-просторно да изяснява, за да се разберат простичките правила, на които всяка държава членка на общността е подчинена, вкл. когато отстъпва част от своя правен суверенитет (доброволно, за да се прилагат еднообразно правните норми на ЕС в цялата общност; зная, че е ясно, но за по-сигурно…). Да започнем от учредителните актове на ЕС (вкл. цитирания от Вас Договор), да преминем през чл. 8 ЕКЗПЧ и най-после да достигнем до практиката на СЕС и ЕСПЧ. Да се задават такива въпроси в правен форум е напълно нормално – може да се породи дискусия. Обаче… Покажи целия коментар »

LSSAH
LSSAH
20 юни 2022 13:19
Гост

Психично болните се лекуват в специализирани институции. Не занимават съдебните органи с психотичните си разтройства.

Дебси
Дебси
20 юни 2022 20:50
Гост

По вашата логика, ние трябва да се отказваме от собствените си права и на всяка цена да признаваме чуждите измишльотини!

Krasen
Krasen
21 юни 2022 10:17
Гост

Не, трябва да направим нещо с децата, родени от еднополови бракове с българско гражданство! Дали ни харесва или не, такива връзки са факт. Не може да оставим децата без документи за самоличност, например.

Aidan
Aidan
20 юни 2022 10:07
Гост

Да. Отказва.
И го прави отдавна.
Прави го тенденциозно и все по явно и арогантно.
И не само досежно нашата национална идентичност, СЕС и ЕСПЧ вече работят умишлено против всяка национална идентичност и суверенитет на държавите в Европа.

Контра
Контра
20 юни 2022 9:57
Гост

Добра контра от наша страна би била да издадат документ на детето, но да не се споменават 2 майки. Т.е. да може свободно да пътува и да не е нарушена свободата му на придвижване съгласно основополагащите принципи на ЕС, но същевременно да не бъде удовлетворено перверзното (съгласно българското право и традиции) желание на „майките“ да бъдат и двете записани официално като родители.

гражданин
гражданин
20 юни 2022 9:43
Гост

Ако внимателно изследваме и практиката на ЕСПЧ, ще забележим, че през последните 20-тина години решенията нямат никакви съществени мотиви, а са пълни с алабализми, като накрая се преви някакъв паднал от небето извод в зависимост от това коя държава е ответник по жалбата. По правило при идентични или сходни казуси източноевропейските държави са прецакани. Очевидно и СЕС и тръгнал по тая линия, прокарвайки догмите на войнстващия неомарксизъм, наложил се без революции в Европа и Северна Америка.

Йорданов
Йорданов
20 юни 2022 9:38
Гост

Пак дрънканиците на Семов! Той иска ПЕС да е над Конституцията! Ама както казва проф. Близнашки: “Ония от европейското право САМО ще си мечтаят! Трябва да четат повече Георги Близнашки, за да разберат, че по-Върховен закон от КРБ- няма!”

А се позапри с рекламите, "Йорданов"!
А се позапри с рекламите, "Йорданов"!
20 юни 2022 10:15
Гост

Като стигнах пак до напъните ти да рекламираш Близашки и ми стана смешно. Де е Семов – истински преподавател и юрист, къде – Близашки! Очевидно не си юрист и затова пишеш глупости от сорта на това, че Семов бил искал – нищо не иска, той отразява реално ситуацията – взаимовръзки и йерархия на ПЕС и националното право.

Йорданов
Йорданов
20 юни 2022 10:18
Гост

Айде, моля Ви се! Проф. Близнашки ми е преподавал КП и Парламентарано право и много добре знам, че е невероятен специалист и конституционалист! Единственият юрист в България, награден с почетноя орден на Испания и с почетния ферман на Кралица Елизабет 2! Няма втори като него! А Семов -среден юрист! Все пак Близнашки е от старата школа, той както казваше, е преподавал на Семов и го знае що за юрист е!

4567
4567
20 юни 2022 11:56
Гост

До „А се позапри с рекламите, „Йорданов“!“ Всъщност това е самият Близнашки, който си прави автореклама, но не осъзнава, че постига обратния ефект – става за още по-голям смях

yuyuyuyuyu
yuyuyuyuyu
20 юни 2022 16:47
Гост

Убедих се, че е така.
То бива реклами, бива нагло навиране на тая личност, но отдавна се прекали и всъщност се постигна обратният резултат.

Айде спри срекламата, че досади много.
Айде спри срекламата, че досади много.
20 юни 2022 16:46
Гост
Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица
Чичко Ичко
Чичко Ичко
21 юни 2022 9:44
Гост

В коментара нямаше „обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица“. Нито една нецензурна дума, нито обида, ка-моли на така посочената „основа“.
Съжалявам, че не ви минава постоянната реклама, но много я прекалихте. Превърнахте и този сайт в пропаганда. Достатъчно такива има. Не бе нушно и този да става такъв.

Не е лошо да модерирате И качествено, освен идейно-целенасочено и да затривате спама – разни мненийца, рекламки и опитчета за отбиване на вниманието, които не са по темата.

уеиш89
уеиш89
21 юни 2022 13:14
Гост

Ще отговоря пак, понеже ме изтриха против собствените си правила, т.к. в отговора ми нямаше нищо забранено. И на мен ми е преподавал – слава Богу беше асистент и не можа да ми обърка представите за дисциплината. Имах друг лектор и понякога – друг асистент – наистина блестящи конституционалисти. Всяка школа си има всякакви представители. Старостта и младостта не са гаранция за качество. Семов също ми е преподавал и мога лично да сравня високо му ниво като преподавател и юрист с твоето. Съжалявам, че от 2-3 години тук модерирането е също на ниско ниво. Ако бе качествено, спамове, като твоите… Покажи целия коментар »

КАЗВАМ
КАЗВАМ
22 юни 2022 20:57
Гост

Проф. Близнашки е един от най-изтъкнатите съвременни конституционалисти! Самият факт, че е отличен от кралицата на Англия, за своята конституционноправна дейност там, е достатъчно основание!

eyes wide shut
eyes wide shut
20 юни 2022 8:47
Гост

Семов е напълно прав! С това решение СЕС я свърши като кучето на нивата, т.е. с нищо не помогна нито на либералите, нито на консерваторите, а успя и да обиди българския КС. Генералната адвокатка показа повече право и повече топки от големия състав. Тъпото е, че сега български съд много трудно ще пробие с подобно запитване, ще трябва да вади от 9 кладенеца вода, за да докаже, че не е същото като на АССГ, а няма да е лесно. И това ще позволи на СЕС да избягва темата колкото си иска и да я гледа с широко затворени очи

Анонимен
Анонимен
20 юни 2022 8:45
Гост

Жалко. Остава необяснимо защо СЕС претупа решението

Анонимен
Анонимен
20 юни 2022 8:44
Гост

Чудесен анализ. Браво

елементарно, българино
елементарно, българино
20 юни 2022 8:42
Гост

Хайде да си говорим сериозно. Как концепцията за брак само между мъж и жена може да е част от идентичността на която и да е държава?! Да, вписали сме го в КРБ, а някои не са го вписали, защото е толкова ясно и толкова логично, че е излишно, а не защото стотици години не са го вярвали. Нима преди 50 години е имало държава, която да одобрява еднополовите бракове? Това не прави брака между мъж и жена конституционна ценност, а традиция. Ама преди такава е било да се заклеймява животът без брак, а сега младите въобще не се женят. И… Покажи целия коментар »

И все пак...
И все пак...
20 юни 2022 10:03
Гост

С голяма част от написаното от Вас съм съгласен по принцип, но не и с крайния извод. В крайна сметка говорим за биологичен произход – това дете да не е било в квантова суперпозиция, че да се намира в две матки едновременно? Иначе нямам проблем по всякакви останали документи да ги пишат жените родител 1/2, но майката може да е само една с баща неизвестен (ако е от донор). ОК, нека сме модерни и в крак с времето по отношение на брака (съгласен съм, обществените отношения търпят развитие), но все пак правото не бива да се налага спрямо биологията.

Анонимен
Анонимен
21 юни 2022 20:45
Гост

Това дете няма как да има две майки… Смущаващо заключение правите.

Калоян
Калоян
20 юни 2022 8:38
Гост

Семов! Брилянтен както винаги.

Ники
Ники
20 юни 2022 8:36
Гост

Явно тези имат съвсем различни представи за обществен морал и за национална конституционна идентичност.

хм, хм
хм, хм
20 юни 2022 8:34
Гост

Всъщност СЕС вместо да разсече гордиевия възел и да каже: Пичове, вашата конституционна идентичност няма нищо общо с това дали едно дете на две майки, които са се оженили в чужбина, трябва да получи акт за раждане и паспорт. Издавайте го, пък не признавайте брака на тези жени колкото си искате – така си го зачитате вашият идентитет и приключваме.

Анонимен
Анонимен
20 юни 2022 8:30
Гост

Това решение е доста смущаващо.

Гери
Гери
20 юни 2022 8:33
Гост

Не очаквах от тях такова пренебрегване на защитата на националната конституционна идентичност.

Хари
Хари
20 юни 2022 8:26
Гост

Тези много добре са наясно, че бракът между две лица от един и същ пол тук не е разрешен. Като искат повече права -да живеят в чужбина.

Анонимен
Анонимен
20 юни 2022 8:36
Гост

Тук няма чужбина – не разбрахте ли? Всички сме в ЕС. Това му е смисълът на ЕС – Франция да не ти е чужбина, Германия да не ти е чужбина и тн. Ние сме едно.

LSSAH
LSSAH
20 юни 2022 13:45
Гост

Едно сме, ама друг път. Как бързо по време на чумата върнаха граничния контрол и започнаха да спират чужди граждани. Всички сме едно, ма до първата криза. И така ще си остане, защото няма централно ръководство. По-скоро за добро, гледайки западните джендъри.

OMG
OMG
20 юни 2022 8:52
Гост

Нищо не си разбрал от написаното и това е обяснимо от начина ти на мислене, ама поне не пиши…