Критики и предложения за подобрения на проекта за личен фалит отправи международна конференция
Законопроектът за несъстоятелност на физическите лица, приет на първо четене от Народното събрание (повече за него виж тук), има съществени недостатъци, които трябва да бъдат усъвършенствани преди окончателното му гласуване. Това е основният извод от провелата се международната конференция „Несъстоятелност на физическите лица“, организирана от Камарата на частните съдебни изпълнители. В рамките на форума се чуха множество остри критики към законопроекта. В конференцията участваха зам.-министърът на правосъдието Юлия Ковачева, председателите на Комисията по правни въпроси в Народното събрание Стойо Стоев и на Комисията за защита на потребителите Стоил Алипиев, представители на Асоциацията на банките в България, работодателски и потребителски организации, Висшия адвокатски съвет, съдии, преподаватели и други.
В изказването си председателят на КЧСИ Иван Хаджииванов подчерта, че камарата винаги е изразявала принципната си подкрепа за въвеждането на закон, уреждащ несъстоятелността на физическите лица. Но предупреди, че ако законът не почива на добрите европейски практики, съобразени с българските условия и не е прецизен, може да има тежки последици за гражданите, бизнеса и съдебната система.
„Проектът може значително да се подобри по отношение на процедурата, нейния обхват, времеви рамки и последици, на лицата, които я провеждат и не на последно място по отношение на разноските. Цената на производството е от съществено значение за неплатежоспособните граждани, защото именно те ще я плащат“, каза Хаджииванов.
Преподавателят в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ Александър Кацарски маркира проблемните области в законопроекта, с което даде ход на дискусията.
„Проектът е плод на сериозна подготовка, следва традициите на българската правна система. С него е постигнат баланс между защитата на интересите на длъжника и на неговия кредитор, между финансовото обезпечаване на производството и ограничените финансови възможности на длъжника“, заяви зам.-министърът на правосъдието Юлия Ковачева и увери, че по време на обществените консултации са били разгледани внимателно всички становища на заинтересованите страни.
Участниците в конференцията изразиха мнение, че механичното преписване от Търговския закон е довело до ненужно сложна и бавна процедура, която ще блокира окръжните съдилища с години. Въвеждането в българското законодателство едновременно на абсолютна давност, несеквестируемост и несъстоятелност на физически лица, силно застрашава правата на кредиторите. Голяма част от участниците в дискусията изтъкнаха, че с приемането на този законопроект следва да се преразгледа институтът на абсолютната давност. Те се обединиха около позицията, че разноските по процедурата са силно завишени, което уврежда длъжниците и кредиторите.
Подкрепа срещна предложението да се използват в производството по несъстоятелност вече извършените действия от съдебните изпълнители по проучване, запориране и описване на имуществото на длъжниците, тъй като то ще доведе до спестяване на време и значителни средства за длъжниците. Както и прагът за започване на процедурата, който в законопроекта е 10 минимални заплати, да бъде завишен по подобие на практиката в други европейски държави. Така например в Литва е 25 минимални заплати. В момента заложеният праг е неоправдан с оглед на големия ресурс на институциите, които ще бъдат включени в процеса и създава възможности за злоупотреба от страна на недобросъвестни длъжници, беше изтъкнато на конференцията.
Несъстоятелността на физически лица е изцяло нов институт за българската правна система, поради което сред лекторите бяха Довиле Саткаускиене (Dovile Satkauskiene), изпълнителен директор на Камарата на съдебните изпълнители на Литва и Йос Уитдехааг (Jos Uitdehaag) – първи вицепрезидент на Международния съюз на съдебните изпълнители. В Литва такъв закон действа вече 10 години, като съдебните изпълнители и синдиците извършват процедурата в рамките на няколко месеца. В Нидерландия се акцентира върху доброволната фаза, в която се водят преговори и се постигат споразумения с участието на съдебните изпълнители, извършващи годишно 2 млн. посещения на адресите на длъжниците. Целта е да не се достига до следващата фаза – принудителна разпродажба на имущество.
Участниците в конференцията настояха организаторите да обобщят изразените становища и да ги предоставят на Комисията по правни въпроси на Народното събрание, за да бъдат взети предвид преди гласуването на законопроекта на второ четене. Както „Лекс“ писа, депутатите си дадоха три седмици за предложения между двете четения и няма да пришпорват разглеждането му.
19
Коментирайте
Visit here :
McDonald’s Menu
The blog is quite informative and helpful for me. A great example of an Drift Hunters entertaining game.
Този закон наистина има съществени недостатъци.
A, не е първият, нито ще е последният.
Три седмици е достатъчно дълъг период
Я колко добре работели в Нидерландия – тази иначе „сатаниска държава и част от соросоидния еврогейски алианс.“
Сефте. Ще се приеме от НС някакъв урудлив закон и после ще му се правят изменения
Е, там нали са едни нормотворци!
Ако има несъвършенства, естествено, че гражданите и бизнесът ще плащат за тях
Kakто обикновено.
Дано стигнат до правилните заключения
Искрено се надявам
Само да не стане така, че ЧСИ-тата искат да си уредят тях си.
Сигурно ще се пробват.
И по други проектозакони ще има несъвършенства, ако не се допитат до специалисти
Определено трябва да се изгладят несъвършенствата
Виждам положителни сигнали, че страните седят на една маса и обсъждат
Хубаво е, че е имало такава конференция
Значи в Литва има такъв закон от 10 години. Защо в България все още го няма? Защо пак се гледат интересите на кредиторите? Те какъв риск поемат за сключения договор за кредит? – Никакъв! В нормалните държави тази дейност приключва до 5 години от спиране на плащанията по дълга. Целта на занятието е хората да не се крият, а да продължават легално работата си, да има отчисления за данъци и осигуровки… По мое мнение голяма част от длъжниците се изселиха в чужбина. Какво ще им вземат? Нито ще идват на гости в България, нито ще си харчат чужбинските пенсии, след… Покажи целия коментар »