Конституционният съд отказа да тълкува Конституцията специално за изтеклия мандат на членовете на ВСС
КС допусна делото за отхвърления референдум за еврото
КС допусна делото за отхвърления референдум за еврото
Конституционният съд (КС) допусна до разглеждане делото за отхвърления от Народното събрание референдум за отлагане с 20 години на приемането на еврото. Въпросът, който от „Възраждане“ искат да се постави на обществено допитване е „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствена официална валута в България до 2043 г.?“. За докладчик по делото е определена Соня Янкулова.
Срещу референдума гласуваха от „Продължаваме промяната-Демократична България“ и всички от ДПС, а повечето депутати от ГЕРБ се въздържаха. Освен от „Възраждане“, за провеждане на референдума дадоха своя вот всички от БСП и „Има такъв народ“ (ИТН) с обясненията обаче, че са за въвеждане на еврото, но вярват, че при допитването гражданите ще са на същото мнение.
Основният спор в НС беше за това дали поставеният от „Възраждане“ въпрос противоречи на чл. 9, ал. 4 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Според него с референдум не могат да се решават въпроси, уредени в сключени от България международни договори, а такъв може да се проведе само преди ратификацията на тези договори.
Конституционният съд (КС) отклони единодушно (пълния текст на определението виж тук) исканията на бившия главен прокурор Иван Гешев и на състав на Върховния административен съд (ВАС) за тълкуване на Конституцията за изтеклия мандат на Висшия съдебен съвет (ВСС).
Както е известно, той изтече през октомври миналата година, но кадровиците продължиха дейността си, заради решението, произнесено малко преди това от КС по отношение на Инспектората към съвета. В него КС прие, че е допустимо т. нар. „несъщинско удължаване на мандата“ на ИВСС, когато Народното събрание не е избрало нови инспектори. „Конституционно недопустимо е да се преустанови автоматично, за неопределено време, дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет поради изтичане на срока на пълномощията на главния инспектор и на инспекторите и неизбирането от Народното събрание на нов състав на Инспектората, осигуряващ му функциониране в съответствие с конституционните предписания. Дискреционната власт на парламента е лимитирана и обратното подрива демократичния ред под върховенството на правото, което е конституционно установено по волята на суверена като елемент на фундаменталната структура на Основния закон“, изтъкнаха конституционните съдии (повече за решението виж тук).
Малко след като беше поискано предсрочното му освобождаване от длъжност Иван Гешев се обърна към КС с искане за тълкуване на Конституцията и три въпроса за мандата на ВСС. Той попита може ли съвет с изтекъл мандат да взема решения за административните ръководители в системата, включително и за тримата големи, може ли въобще ВСС да упражнява функциите си след изтичане на мандата и допустимо ли е да се сформира нов съвет само с избраните от съдебната квота и тримата големи (повече за искането на Гешев виж тук).
Скоро след това и състав на ВАС постави три въпроса за мандата на ВСС. Върховните съдии Тодор Тодоров, Росен Василев и Весела Николова посочиха, че техните въпроси, макар и да са близки по смисъл с тези на Гешев, са с различно значение.
Те попитаха КС:
1.Прекратяват ли се с изтичането на мандата по чл. 130, ал.4 от Конституцията функциите на изборните членове на Висшия съдебен съвет в хипотезата, когато не са избрани нови членове от парламентарната квота, но са избрани нови членове от съдебната квота и са налице всички членове по право по чл. 130, ал.1, изр. 2 от Конституцията?
2.Конституционно допустимо ли е започването на изпълнението на функциите на новоизбраните членове на Висшия съдебен съвет от съдебната квота да се постави в зависимост от изпълнението на задължението на Народното събрание за избор на членове на Висшия съдебен съвет от парламентарната квота?
3.При наличието на изтекъл мандат по чл. 130, ал.4 от Конституцията и осъществен нов избор само на част от изборните членове на Висшия съдебен съвет конституционно допустимо ли е и при какви условия избраната част да започне изпълнението на функциите си?
Днес единодушно конституционните съдии гласуваха, че няма да се произнасят по двете искания.
Мотивите им по отношение на искането на Иван Гешев най-общо казано, са, че ВСС като орган няма мандат, а мандат имат само членовете му. Т.е. че такова нещо като Висш съдебен съвет с изтекъл мандат не съществува, тъй като той е постоянно действащ орган с непрекъсваеми функции. Очаквано КС стъпва на решението си от миналата година за ИВСС, но и на по-старата си практика.
„Преодоляването на ситуация, каквато е налице в настоящия случай (Народното събрание не формира политическа воля за избор на членове на ВСС съобразно конституционните предписания), налага приоритетна защита на непрекъснатостта като конкурираща се висша ценност с друга такава – мандатността, за да бъдат гарантирани осъществяването на възложените от Основния закон функции на ВСС и конституционно установеният баланс на властите в конституционната правова държава. Тази приоритетна защита е социално потребна и обществено оправдана, за да бъде осигурено върховенството на закона“, посочват конституционните съдии в определението си. И заключават, че от практиката на КС може да се направи еднозначен извод, че функциите на ВСС не се прекратяват с изтичането на мандата на неговите изборни членове.
Интерес представлява произнасянето на КС по питането на състава на ВАС. По него макар да са единодушни, че е недопустимо, конституционните съдии са се разделили във виждането си кое обуславя тази недопустимост.
Петима от тях – Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Надежда Джелепова, Янаки Стоилов и Соня Янкулова, застъпват виждането, че искането за тълкуване на чл. 130 от Конституцията е недопустимо, тъй като не е отправено от легитимиран субект. Те се обосновават с практиката на КС до 2019 г., че състави на двете върховни съдилища нямат право да искат тълкуване на основния закон, а това е правомощие само на общите на събрания на колегиите или на пленарния състав.
„Приравняването на двете хипотези, очертани в чл. 150 от Конституцията, води до пренебрегване и заличаване на отликата между двете възможности за сезиране на Конституционния съд от ВКС и ВАС. Така на практика се прави промяна в съдържанието на конституционните разпоредби чрез „изключване“ или „вливане“ на изрично предвидено конституционно правило с по-ограничен обем в друго с по-голям, което превръща Конституционния съд в позитивен конституционен законодател, а това е недопустимо“, пишат те.
Както „Лекс“ писа, през 2019 г. КС застъпи друго виждане и допусна за разглеждане искане за тълкуване на Конституцията на състав на ВКС (повече виж тук), а в последствие постанови по него едно от основополагащите си решения (повече виж тук).
Поддръжници на тезата, че състав на ВКС или ВАС може да иска тълкуване на основния закон са Павлина Панова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Атанас Семов и Красимир Влахов. Те изтъкват, че „принципът на правовата държава предпоставя съдилищата пpи пocтaнoвявaнe нa cвoите aĸтове дa прилагат пряко релевантни по делото конституционни разпоредби, ĸaтo cъoбpaзят въpxoвeнcтвoто на Конституцията и йepapxиятa нa изтoчницитe нa пpaвoтo“. И заявяват, че сaмo тaĸa щe се ocигypи и гapaнтиpa cпpaвeдливo и ĸoнcтитyциoнocъoбpaзeнo пpaвocъдиe.
„Поради това, когато разкриването на действителния смисъл на приложима по делото конституционна норма има преюдициално значение за правилното решаване на разглеждания спор, състав на съответния върховен съд e легитимиран да отправи искане до Конституционния съд за упражняване на правомощието му по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията. В противен случай се рискува да бъде разколебан принципът за непосредствено действие на конституционните разпоредби, както и принципът на върховенство на Основния закон (доколкото чрез непосредственото действие на Конституцията се осигурява нейното върховенство, и именно поради това разпоредбата на ал. 2 на чл. 5 от Конституцията систематично следва тази на ал. 1)“, сочат Панова, Пенчев, Димитров, Семов и Влахов.
Те заявяват, че искането на ВАС е недопустимо, но не защото съставът няма право да сезира КС, а защото подобно на Иван Гешев, е поставил въпроси, чийто отговор е изяснен в практиката на съда.
Докладчик по делото е Атанас Семов.
31
Коментирайте
Честно казано живеех си по-добре без да го зная това, щото със всеки ден вярата ми в българското правосъдие отслабва ей заради такива индивиди и като си помисля, че ми е преподавала едната, уви, студентска наивност….
КС се продаде за едната пуста нова сграда.
Дребни душици, обслужващи политическата класа, която ги назначи.
“ ..заключават, че от практиката на КС може да се направи еднозначен извод, че функциите на ВСС не се прекратяват с изтичането на мандата на неговите изборни членове.“
Уау, както се казва изродиха нещо рядко се и сега започнаха да го размазват по стените, а от другото се разбира, че ВАС е към лош съд за разлика от ВКС, който принадлежи към „добрите сили“.
Имаше една умна приказка, като не знаеш какво да кажеш, по-добре замълчи, а тези успяха и с определение да сътворят още бъркотия.
„Ако отделните квоти не са с еднаква продължителност на мандата, същият не би могъл да функционира, докато не бъдат избрани новите членове, образуващи квотата, чийто мандат е изтекъл“. Изложеното налага извод за невъзможност да бъде конституиран състав на ВСС без една от двете квоти. При невъзможност ВСС да бъде конституиран само с членове, избрани от едната квота, въпросът за „минималните изисквания за кворум“ е ирелевантен.“ Добре се изхлъзнаха, похвално – вземаме старото решение и се аргументираме с него, давайки му приоритет пред новото, потвърдено и в казуса с председателя на Сметната палата, но защо ми се струва, че двете не… Покажи целия коментар »
За тези, които се чудят защо КС отклонява искания за тълкуване на закона, но с удоволствие се произнася за противконситуционност, което задължително има сила ex nunc, а едно произнасяне по същество по настоящия казус ще ги постави в неудобното положение да се оправдават защо мотивите им са занапред. КРБ: „Чл. 151. (1) Конституционният съд постановява решенията си с мнозинство повече от половината от всички съдии. (2) Решенията на Конституционния съд се обнародват в „Държавен вестник“ в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на… Покажи целия коментар »
Тук по-същественият момент е доколко са законосъобразни актовете и решенията на ВСС при положение, че съдебната квота е с проведен избор и следваше да се назначат отдавна избраните от нея лица. Вместо това вотът на магистратите бе иззет насилствено и до сега стоят там едни хора с изтекъл мандат при наличие на избрани.
НС прекрати чрез закон проведенота процедура. Няма в провния мир “избрана съдебна квота”.
Считано откога е прекратена процедурата?
Когато законът влезе в сила.
А до тогава бе иззето правомощието на съдебната власт да попълва ВСС със свои избраници насилствено и незаконно.
Изземване на конституционни праомощия, тц тц
Щом казваш „конституционни правомощия“, може и така да се нарекат. Пречки няма. Но на практика си е точно така. Именно правомощие е правото и задължението да се изберат представители на съдебната власт в състава на ВСС и те да отстояват интересите й в този орган. Пречката това да се направи, каквато определено е налице вече от година не по вина нито на съдебната власт, нито на избраните, си баш изземване на правомощия от страна на тези, чийто мандат е изтекъл и има вече избрани на тяхно място. Не виждам да има пречки квотата на съдебната власт да се запълни, а… Покажи целия коментар »
Ами аз се позачетох в практикат на КС за мандатите по принцип и нещата са меко казано доста зле, извадили са мотивите за единното начало, край и продъжителност на мандата на двете квоти на ВСС от по-старо решение, но само частично, защото не им изнася и се хващат за това като удавник за сламка, като се има предвид, че предходния казус е включвал конситуционни промени в организационната структура на съдебната власт, което налага изцяло нов избор и там даже си пише, „консититуционно основание“. На други места директно си казват, че „квотния принцип“ е водещ и няма как със закон да… Покажи целия коментар »
Да видим мотивите.
Без значение са….
До кога ли ще продължава тази сага?
Много разочароващо.
Наско Семов обичайно гледа да разкара разпределените му конст. дела по най-лесния начин – чрез прекратяване. Зер му отнемат от драгоценното време да пише статии и да дава интервюта по ТВ по всякакви исторически, политически, народопсихологически и други въпроси. Виж за пряката му работа в КС, за която получава немалка заплата, не го търсете. Но иначе претенции големи и все дава акъл.
Каквото му е преподаването , такава е и работата му в Конституционния съд, чудеса не стават. Човекът иска да е харесван, да е известен , свикнал е да се бута, да го бутат и да го пробутват и спокойно си е живял по този начин досега, при това успешно. Не може да се очаква характер от някой който е стигнал до върха с пълзене, колкото и да гледа отвисоко, няма никакъв шанс да литне.
Дай боже тази година да имаме нов ВСС и да се приключи с всякакви питания, съмнения и чесане на езиците.
Абе както е тръгнало с промените в Конституцията и после в съдебния закон, този ВСС ще си откара още много дълго време и то ако коалицията не се разпадне междувременно.
Да се стягат с индивидуаланата конституционна жалба
Тия пак се скатават като трябва да вземат важни решения, аман от страхливци в тая държава.
Е, кво скатават, иначе щяха да мъдрят едно „Не“ 5 месеца и пък същия резултат.
Проблемът е, че чисто теоретично ВСС може да функционира само с професионалната квота, а в решението си за Инспектората КС казва, че продължаването на мандатите става само при извънредни обстоятелства и при условие, че няма никаква друга възможност колегиалният орган да работи, като целта е да се гарантира законосъобразното избиране на нови членове, което вече е направено, т.е. и двата минамално изискуеми елемента са изпълнени – кворум и спазена процедура.
КС – Р Е Ш Е Н И Е № 5 София, 22 юни 2023 г.: Това е за председателя на Сметната палата. „Конституционният съд приема следното: „Продължаването на изпълнението на възложените функции би могло да се определи като „несъщинско удължаване“ на определения мандат, защото не засяга установения срок и реда за избиране на съответния държавен орган… То е защитен механизъм, приложим в изключителни ситуации, при които не са избрани членовете от състава на определен колективен конституционно установен орган, минимално необходими, за да функционира той, и при липсата на други, установени изрично, конституционни (законови) механизми за продължаване на дейността на… Покажи целия коментар »
Когато не им и изгодно, защото биха се поставили под кръстосан политически огън, се правят на две и половина, пък и нали те измундриха онова тълкувателно решение за обратното действие на индивидуалните актове, какъвто е указът на президента. Правят кашата, а после се изнизват по терлици все едно нищо не е станало.
Питането на Гешев беше само за тупане на топката, при толкова ясен казус е напълно излишно. Просто халостни патрони.
КС: Тук не е информация!
На Иван Консервативни очаквано му отрязаха питането, ама поне на два от въпросите на ВАС можеше да се отговори.
Хахах, ами изказали са се вече по въпроса и толкоз.
Явно старческата деменция е в напреднала фаза сред някои членове на КС и затова забравят под какво са се подписали в миналото. Двама от днес приелите, че състав на ВАС или на ВКС не може да иска тълкуване на КРБ, бяха на обратното мнение през 2019 г. – Марияна Карагьозова и Надежда Джелепова. Тогава по к.д. № 5/2019 г. и двете подкрепиха допустимостта на искането на състав на ВКС за тълкуване във връзка с едно от „царските дела“. Явно това важало само, ако страната е със синя кръв, а простолюдието – кучето го яли. Да си спомним, че съпругът на… Покажи целия коментар »