Депутат предлага промени в закона
Еднолични състави да гледат делата за финансови санкции и конфискации в ЕС
Едноличен съдебен състав, а не тричленен, да разглежда делата за финансови санкции и конфискации, наложени в държави от Европейския съюз. Освен това тези производства да се насрочват не в 7-дневен срок, а до един месец.
Такива промени в Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС) чрез преходните разпоредби на Закона за адвокатурата предлага депутатът от ГЕРБ Иван Минев.
Според сега действащите разпоредби компетентен за разгледа решенията за конфискация или отнемане, постановени в друга държава-членка на Европейския съюз е окръжният съд, който заседава в състав от трима съдии. Делата се образуват незабавно и се насрочват в 7-дневен срок от получаването на решението за конфискацията и отнемане.
Сега депутатът Иван Минев предлага промени в две разпоредби (чл. 16, ал. 1 и чл. 45, ал. 1) от закона за налагане на финансови санкции като се запише, че този вид дела се гледат от едноличен съдебен състав и се насрочват не по-късно от месец от постъпване на решенията за конфискация или отнемане.
„Предвиденият съдебен състав от трима съдии, разглеждащ производствата по закона не съответства на процеса. Това е така, защото нито фактическата и правна сложност на делата, нито породените от съдебния акт правни последици оправдават тричленния състав“, пише в мотивите Иван Минев.
Той дава пример с производствата по законите за Европейската заповед за разследване, за европейската заповед за защита, за признаване, изпълнение, постановяване и изпращане на актове за обезпечаване на имущество, както и по Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, които са със значително по-висока фактическа и правна сложност, където съдебните състави са еднолични.
По делата по ЗПИИАКОРНФС съдът не се произнася по същество, тъй като взаимното признаване на актове за обезпечаване, конфискация и финансови санкции са в резултат на влезли в сила актове на съдебни или административни органи на държава от ЕС, отбелязва още Минев.
„Разглеждането на тези производства в едноличен състав би разрешило и редица практически проблеми. В голяма част от окръжните съдилища тези производства са вече стотици и техният брой продължава да нараства. В някои съдилища се налага като членове на съдебния състав да участват граждански съдии, което е абсолютно необосновано и с оглед специализацията, въведена в окръжните съдилища. Тройният съдебен състав води и до извънредни заседателни дни в седмицата, нарушаване на графика на съдебните заседания, излишно напрежение между съдиите и най-важното разходване на абсолютно неразумен кадрови ресурс“, отбелязва депутатът от ГЕРБ.
Що се отнася до идеята за промяна на срока за насрочване на делото, то Иван Минев отбелязва, че краткият срок е необоснован и неразумен. Той не позволява редовното призоваване на засегнатите лица, което на свой ред води до отлагане на делото, вместо ускорено приключване. „Предложеният „не по-късно от един месец“ срок за насрочване позволява, по преценка на съдията докладчик и наличие на други обективни предпоставки, производството да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание в по-кратък срок от законоустановения и в заседателните дни на съдията докладчик по делото“, заключава Иван Минев.
Както „Лекс“ писа, на 14 август депутатите напълно единодушно подкрепиха на първо четене промени в Закона за адвокатурата, Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (виж още тук).
С измененията се решават дългогодишни проблеми на адвокатурата и на гражданите, посочиха народните представители (виж повече тук).
Първият е този за разноските за адвокат. Проблемът възникна след 25 януари 2024 г., когато Съдът на Европейския съюз (СЕС) „развърза“ присъждането на разноски по делата от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения (виж тук). Това породи изключително разнородна съдебна практика за разноските за адвокат, като в някои случаи бяха възприети и крайни разрешения. При възражение за прекомерност, някои съдии намаляваха драстично сумата, с която загубилата делото страна трябва да обезщети спечелилата за разходите ѝ за адвокат. Това беше мотивирано с качеството и обема на работата на адвоката по делото, а за основа на разноските бяха използвани възнагражденията за правна помощ и минималната работна заплата (повече виж тук).
Тази ситуация се отразява пряко на гражданите и бизнеса, които не знаят, ако спечелят делото, което водят, колко от парите, които са платили за адвокат, ще им бъдат възстановени от насрещната страна.
Промените в ЗА предвиждат да се създаде наредба с необвързващ характер, която да урежда критериите за примерни адвокатски възнаграждения. Тя ще се приема от Министъра на правосъдието по предложение на Висшия адвокатски съвет.
Въз основа на критериите в нея адвокатските съвети ще определят възнаграждението на адвоката, когато няма договор между него и клиента.
Тази наредба ще се използва и от съда при възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от насрещната страна.
В ГПК се регламентира, че всяка страна може да възрази мотивирано срещу поисканите разноски на насрещната страна и да вземе становище по възражение срещу исканите от нея разноски. Това трябва да стане най-късно в срока за представяне на списъка с разноските – до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Т.е. слага се край на бланкетните възражения за прекомерност.
Освен това възражение за прекомерност ще може да се прави само от страна, която е платила поне с 1/3 по-малко на своя адвокат, а съдът при намаляване на разноските не може да пада под сторените от насрещната страна.
Ключово за решаването на друг проблем, който предизвиква напрежение в отношенията между адвокатите и съда, е предложение във връзка с определянето на особени представители.
В ЗА се регламентира, че адвокатският съвет определя адвокат и размер на възнаграждението му в 14-дневен срок от получаване на искането на съда. По искане на адвоката съветът може да определи допълнително възнаграждение преди приключване на делото. Съветите също ще се ръководят от критериите в новата наредба, като ще трябва да отчетат и фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната помощ, времето за извършването и спешността ѝ, както и квалификацията, опита и специализацията на адвоката.
В проекта се предлага и отпадане на забраната за адвокатите да рекламират дейността си и да използват посредници, която докара на България наказателна процедура от Европейската комисия.
При дебатите в пленарна зала депутатите заявиха, че някои от текстовете се нуждаят от редакция. Срокът за предложения между двете четения е до 2 септември.
24
Коментирайте
едноличен състав в срок 10 или 14 дни, и достатъчно е писмено становище на прокурор, без открито заседание
Правилно, по тези дела защитата няма поле за маневриране, освен ако не търси под вола теле.
А не може ли съдията да се произнесе в закрито заседание, защо трябва да е открито? И защо изобщо ги гледа съд, да си отиват направо в НАП. Там решението е от несъдебен орган, а тук го разглежда съдебен, защо?
Ужас! Това ще създаде предпоставки за субективизъм.
A иначе четирима души да заседават по жалба?
От една страна се иска производствата да бъдат гледани от еднолични състави, защото са с малка правна и фантическа сложност, касаейки веще влезли в сила актове в други държави членки, а от друга срокът се удължава за изясняване на допълнителни обстоятелства, сякаш на страните им изнася процесът да се върши по-бавно и некачествено, отколкото досега. Мотивите леко понамиеисват, което съчетано спорочните практики в джуркането на произволния принцип при разпределението на делата, минава границите на законодателното благоприличие.
А, сетиха се.Трима съдии и прокурор карат по две заседания за едни жабки 200 евро, които после НАП не събира.
Много добро предложение!
Да. Дано да го приемат.
Излагация на корем. Излагация на корем!
Пак се чудят какви реформи да си правят
Всъщност това е единственото смислено предложение от поне десетина години насам. Останалото е див популизъм под натиска на тълпата, преследване на тясно партийни интереси и безкрайна неграмотност и некомпетентност вследствие на което с бясна скорост се руши и без това анемичната ни държавност.
Все са ги прегледали. На тия всички по държавни и общински учреждения им дай да си оправят личните бакий – да се карат, да си правят подсечки. Народа куче го яло. Има безводие, има Ебола в света…никакви мерки не се вземат. Дори не говорят за тия неща освен свинята да говори за путлерови партии и да мята слюнки по микрофоните
е да ги гледат де
ГЕРБ-аджии отчитат дейност ми се струва, предваканционно
Точно това правят, за сметка на това законите, които са съществени и ни се изискват от ЕС, за да не ни глобят баснословни милиони си стоят непипнати, а онези в НС се събират да се дърлят все едно са в махалата
Поредният им цирк!
Съдиите ни са достатъчно компетентни и по единично да разглеждат подобни дела
Щом от ГЕРБ ги инициират, значи има някой таен замисъл.
Абсолютно съм съгласен,а ако го инициираха от ПП-ДБ определено нямаше да има скрит замисъл, основно защото дадения замисъл няма къде да се зароди -било то открито или скрито….,
Еднолични състави в 10-дневен срок не е ли по-удачно?
Да се мотаят с насрочването по цял месец… абсурд
И защо промяната е през Закона за адвокатурата? Може да е през ЗУТ или ЗГВ, някак по-интелигентно, по-правно щеше да е! ЗНА мълчаливо отменен ли е, що ли ….