Две от общо 15-те разпоредби в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), които бяха атакувани в Конституционния съд, противоречат на основния закон. Това становище застъпва пред КС главният прокурор Сотир Цацаров (пълния му текст виж тук).

След приемането на мащабните изменения в АПК 15 от общо 156 изменения бяха оспорени пред КС от президента Румен Радев, 53-ма депутати от левицата и омбудсмана Мая Манолова. Конституционният съд събра исканията им в едно дело и покани десетки институции, организации и представители на правната наука да дадат становища. Един от тях е главният прокурор.

В становището си до КС Сотир Цацаров не споделя повечето твърдения за противоречие на новите разпоредби в АПК с основния закон и излага подробни аргументи. Но заявява, че новите правила за това кога касационната инстанция разглежда делото в открито или закрито заседание, както и за това към кой момент се преценява законосъобразността на общите административни актове, противоречат на Конституцията.

Новата подсъдност

Главният прокурор първо се спира на промените в родовата и местната подсъдност. С тях много дела, които Върховният административен съд гледаше на първа инстанция бяха „свалени“ в административните съдилища. Това стана възможно след като КС разтълкува разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията и посочи по кои дела ВАС задължително трябва да остане първа инстанция. Според президента от новата разпоредба на чл. 132 АПК не ставало ясно кои актове на правителството и министрите ще се гледат от ВАС като първа инстанция.

В становището си главният прокурор посочва, че КС вече е определил кои са те. „Административните актове, с които посочените органи не осъществяват властническите си правомощия от Конституцията, макар и да засягат права и законни интереси на граждани или юридически лица, са изключени от предметния обхват на прекия съдебен контрол на ВАС“, пише той. И заявява, че не може да се агрументира извод за противоречие на новата подсъдност с Конституцията.

Сотир Цацаров отхвърля и тезата на президента, че промените в местната подсъдност ще затруднят достъпа до правосъдие. (В чл. 133 от АПК се предвиди, че делата по оспорване на индивидуални административни актове вече ще се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на адресата на акта.)

„Целта на законодателната промяна е да улесни гражданите като адресати на административен акт, при евентуална негова незаконосъобразност, да се обърнат към административния съд по техния постоянен адрес. Оспорваното законодателно решение цели фактически да „доближи” гражданите до правосъдието. Наред с това, с промяната ще се ангажират ненатоварени съдилища и ще се облекчи прекомерно натовареният АССГ, което също ще допринесе за бързина на правораздаването“, заявява главният прокурор.

Като посочва, че това, че не е отчетена възможността постоянният адрес да е различен от настоящия, не обуславя настъпване на непропорционални затруднения и негативни последици за гражданите при търсене на съдебна защита.

Закритите заседания

В АПК се направиха изменения, с които се дава възможност за разглеждане на касационните дела в закрито заседание от тричленни състави на ВАС. Това ще става само ако никоя от страните, прокурорът или съдът не са поискали провеждането на открито заседание. В открито заседание задължително ще заседават петчленните състави, както и тричленните, ако са единствена съдебна инстанция.

Това според главния прокурор противоречи на конституционния принцип за публичност при разглеждане на делата. „Публичността е гаранция за справедлив процес, в който страните имат право да участват лично и върху който може да се осъществява публичен контрол. Публичното разглеждане на съдебните дела е безусловна предпоставка за прозрачно правораздаване, до което обществеността има достъп, и защитен механизъм срещу евентуален съдебен произвол. Публичността гарантира в пълна степен правото на страните в процеса да се запознаят с цялата документация, подлежаща на преценка при разглеждане на делото, а така също и правото на пълна информация за хода и протичането на самото производство“, пише той.

В становището се посочва, че Конституцията допуска изключение от принципа на публичност само в определени със закон случаи, като КС приема, че такива може да се правят, само когато са оправдани с оглед на особено значими обществени интереси. А според Цацаров в случая това не е така.

„Такова ограничение не е оправдано особено по отношение на касационното производство, в което се осъществява контрол на решение на първоинстанционния съд и ВАС действа като последна редовна инстанция (неговият акт е окончателен). С активна процесуална легитимация разполагат много повече лица – страните, за които решението е неблагоприятно, без ограничение дали са участвали при първоинстанционното разглеждане на делото, главният прокурор или неговият заместник. Тези специфики на касационното производство по административни дела изискват публичност на процеса и възможност за участие на страните в него“, заявява главният прокурор.

Таксите за касационно обжалване

Сотир Цацаров отхвърля твърденията, че въведените с АПК нови размери на таксите за касационно обжалване противоречат на Конституцията.

„Оспорваните разпоредби не влизат в противоречие с изискванията на чл. 60, ал. 1 от Конституцията. Съдебните такси за касационно обжалване са определени със закон. Макар Конституцията да не поставя изискване, размерът на тези такси също е определен със закон. По отношение на важни правно защитими интереси, като здравното, пенсионното и социалното осигуряване, е предвидено гражданите да дължат такси в минимален размер. Социално слабите и малоимотни граждани са освободени от държавни такси. Съдебни такси при касационно обжалване по дела по ЗАНН също не са предвидени. Това обосновава извод, че с атакуваните разпоредби не се препятства достъпът до правосъдие и не се нарушава правото на защита, регламентирано в чл. 56 от Конституцията“, пише той до КС.

И припомня, че когато администрацията загуби делото, защото е отменен незаконосъобразният ѝ акт, тя ще плати всички разноски и обратното, ако гражданинът загуби делото, ще ги понесе той. Това по думите му е израз на социална справедливост.

В становището специално се подчертава, че в АПК беше предвиден механизъм всеки гражданин да поиска да бъде освободен от заплащането на такси. Като преценката за това е на съда и то по ясно регламентирани критерии.

Премахването на касационната инстанция

В исканията до КС се атакуват и няколко разпоредби, с които се предвиди, че някои дела ще се гледат от една съдебна инстанция. Според Цацаров твърденията за противоконституционност на тези изменения са неоснователни.

Позовавайки се на няколко решения на КС, той заявява, че въпросите за съдебните инстанции са предмет на уредба в устройствените, процесуалните и други закони, съдържащи процесуални правила, а не в Конституцията.

„Фактът, че определено дело не преминава през всички инстанции, не води до нарушаване на правото на защита, регламентирано в чл. 56 КРБ. Защитата срещу постановените административни актове в производствата по оспорваните разпоредби е именно защита пред съд, макар и да преминава през една съдебна инстанция. Налице е съответствие с изискванията на разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, в която е възприет принципът на общата клауза на обжалване на всички административни актове пред съдилищата“, пише той.

Кога се преценява законосъбразността на наредба

Главният прокурор сочи, че на Конституцията противоречи една от новите разпоредби в АПК, която беше атакувана от депутатите от БСП. Това е разпоредбата на чл. 192а, която предвижда: „Компетентността на органа за издаване на подзаконовия нормативен акт се преценява към момента на издаването му. Съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното решение“. Тя се отнася до оспорването на общите административни актове.

Според депутатите така може да се стигне до саниране на незаконосъобразна наредба например, като междувременно Народното събрание промени закона, така че тя вече да не му противоречи.

Главният прокурор споделя тезата им. И заявява, че правната доктрина и съдебната практика са последователни в разбирането си, че преценката за действителността на административния акт, следва да се прави към момента, в който е постановен и е станал изпълняем, а последващата промяна в правната уредба не се отразява върху неговата валидност.

„С атакуваната разпоредба се дава възможност несъответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон и нарушаването на изискванията на ЗНА да бъдат санирани впоследствие – в хода на съдебното производство. Това по същество обезсмисля изискването към нормативните актове за съответствие с Конституцията и актовете от по-висока степен и последващия съдебен контрол за тяхната материална законосъобразност“, заключава Цацаров.

4
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Мунчо
Мунчо
26 ноември 2018 16:59
Гост

Този път Цацаров не е прав, малко на популизъм ми бие.

Анонимен
Анонимен
26 ноември 2018 16:51
Гост

Вдигането на таксите въобще не е израз на социална справедливост.

Анчо
Анчо
26 ноември 2018 16:48
Гост

Закритите заседания освен противоконституционни са и в разрез с прозрачността на правосъдието.

Анонимен
Анонимен
26 ноември 2018 16:45
Гост

Напълно пидкрепям становището на Цацаров. Особено за местната подсъдност, защото целта на законодателната промяна е да улесни гражданите. А ВАС е доста натоварен.