Въпреки ръста на разследванията за корупция, присъдите са малко, липсва възможност за ефективно разследване на главния прокурор и заместниците му, Висшият съдебен съвет (ВСС) е структурно ограничен да защитава независимостта на съдебната власт, има проблем с критериите, по които се определя допълнителното възнаграждение на магистратите. Това са част от темите, върху които се фокусира Европейската комисия в първия си доклад за върховенството на закона в частта му за България (с пълния текст на доклада можете да се запознаете тук).

Чрез него ЕК вече следи процесите във всичките 27 страни-членки, но беше въведен без да бъде отменен т. нар. Механизъм за сътрудничество и проверка по отношение на България и Румъния. Затова констатациите в новия документ са повече от познати и са правени не само от Брюксел, но и от Венецианската комисия, и Групата на държавите, борещи се срещу корупцията (GRECO). Прави впечатление, че Брюксел почти не прави собствени коментари за положението в България, а по-скоро чертае картина въз основа на множество документи, доклади, анализи и т.н., изготвени от други институции, като всички са посочени в множество бележки под линия. Все още е отворен въпросът точно как състоянието на върховенството на закона ще бъде обвързано с еврофинансирането.

Първата тема – отчетността на главния прокурор

Първата тема, която ЕК поставя в доклада за България, е за отчетността на главния прокурор и заместниците му. Като комисията отчита, че са предприети реформи за преструктуриране на държавното обвинение. Но заявява: „Въпреки този напредък, в България съчетанието на правомощията и длъжността на главния прокурор оказва значително влияние, тъй като главният прокурор може да отмени или измени, всяко решение, взето от който и да е прокурор, което не е било разгледано от съдия. Освен това той може да командирова прокурори до 3 месеца без тяхно съгласие и да им дава писмени указания, включително по отделни дела“.

В доклада се посочва, че де факто всички обвинители и следователи са подчинени на главния прокурор. А той може да бъде отстранен от длъжност само по предложение на Пленума на ВСС до президента.

„Въпреки че правомощията на главния прокурор не са присъщи само на българската правосъдна система, се изказват опасения във връзка с тяхното съчетаване с позицията на главния прокурор във ВСС. В Прокурорската колегия главният прокурор, като член по право и председателстващ, играе решаваща роля във връзка с кариерата и дисциплинарните производства по отношение на прокурорите“, се посочва в доклада.

ЕК отчита, че темата за отговорността на обвинител №1 се поставя от дълги години. И припомня как се разви до момента опитът на правителството да регламентира процедура за ефективно разследване на главния прокурор – предложените промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), питането по тях до Венецианската комисия, както и произнасянето на Конституционния съд за възможността на главният прокурор да упражнява надзор за законност върху действията на този, който го разследва.

В доклада се коментира предложението на правителството шефът на инспектората към Върховната касационна прокуратура, който да се избира от Прокурорската колегия, да поеме разследванията срещу обвинител №1 и заместниците му (повече за него виж тук). „Той (шефът на ИВКП) би се ползвал с процесуална независимост от надзора върху разследване срещу главния прокурор и неговите заместници, но остава подчинен на главния прокурор в други сфери на дейност. Някои елементи от процедурата по назначаване и разследващите правомощия на „специалния прокурор“ предизвикаха опасения и би било важно законопроектът да отчита препоръките на Съвета на Европа“, заявява Брюксел.

Като специално подчертава, че решението на КС не премахва тези опасения и посочва, че по-нататъшни консултации по промените в НПК и ЗСВ „биха дали увереност за ефективността на новия механизъм за отчетност“ (повече за решението на КС виж тук).

Структурата на ВСС поставя в риск независимостта на съдиите

Въпросът за влиянието на главния прокурор е засегнат и в частта в доклада, отнасяща се до Висшия съдебен съвет. Според ЕК обвинител №1 има влияние не само в Прокурорската, но и в пленарния състав и в Съдийската колегия. Това е така, защото за членове на СК от парламентарната квота могат да бъдат избрани и прокурори, става ясно от доклада.

Проблемът произтича от разпоредбата на чл. 16 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), в който се казва, че Народното събрание избира 11 членове на съвета – шестима за Съдийската колегия и петима за Прокурорската, като изборът по колегии се извършва между съдии, прокурори, следователи, хабилитирани учени по правни науки, адвокати и други юристи с високи професионални и нравствени качества. На практика до момента няма случай на действащ прокурор, избран за член на СК, но на теория е възможно, се казва в доклада, в който за пореден път се отбелязва, че в момента съдиите, избрани от съдии, са малцинство.

Цялостната структура на ВСС може да ограничи неговата способност да защитава съдебната независимост срещу натиск от страна на изпълнителната, законодателната, съдебната власт, включително и службата на главния прокурор и на самия ВСС“, изтъкват от ЕК.

И се допълва: „Рискът за съдебната независимост се доказва от множеството съдии, обект на атаки, насочена критика, базирана върху техните решения или актуални изказвания от публични фигури“.

От бележките под линия става ясно и точно какво има предвид ЕК. Изрично е посочен случаят с условното предсрочно освобождаване на австралиеца Джок Полфрийман от състав на Софийския апелативен съд, който заради това свое произнасяне стана обект на атаки от много страни – както от изпълнителната, така и от законодателната власт (виж тук и тук). Освен това Съдийската колегия първоначално даде противоречиви сигнали (виж туктук и тук) и защити членовете на състава (виж тук) след като близо 300 съдии от цялата страна излязоха с открито писмо до българските граждани (виж тук).

Докладът препраща към изследване, в което са дадени и други примери за атаки срещу съдии – срещу Владислава Цариградска (РС-Луковит), Антоанета Симеонова (РС-Троян), Цветко Лазаров (САС) и Райна Мартинова (СГС) (виж повече тук), Катерина Енчева (СГС). Силвия Хазърбасанова (СРС) (виж тук и тук), Калин Кунчев (РС-Бургас) (виж тук).

В доклада на ЕК обаче специално се подчертават и обидни думи на представители на изпълнителната власт към съдебната власт като за пример се сочи изказване на бившия вече министър на правосъдието Данаил Кирилов на заседание на правната комисия от юни т.г. по време на изслушване на годишните доклади на ВКС, ВАС, главния прокурор и ВСС (виж пълната стенограма тук).

Тогава Кирилов обвини председателя на ВКС Лозан Панов, че основно членове на Съюза на съдиите се командироват като дори беше извадил статистика и заключи: „Тази проверка установи, че в съдебната система има едно ново БКП и ако не си негов член, не можеш да бъдеш повишен по този ред“.

В тази връзка от ЕК посочват, че от закона отпадна изискването магистратите да декларират членства в съсловни организации. „Въпреки това, регистърът на магистратите, членуващи в професионални организации, все още е достъпен на интернет страницата на ВСС и както се твърди, е използван за натиск върху съдии от страна на публични фигури“, се казва в доклада (виж регистрите тук и тук).

От ЕК отбелязват, че през август в условията на протести премиерът Бойко Борисов обяви проект на нова Конституция, който включва и структурна реформа на Висшия съдебен съвет (виж тук). Идеята е ВСС като такъв да бъде закрит, да останат само съдийски и прокурорски съвет, като в първия да влизат седем съдии, избрани от съдии, и шестима, посочени от парламента. Предвижда се още да има два инспектората, мандатите на председателите на ВКС и ВАС и на главния прокурор да бъдат намалени от 7 на 5 години, като се премахва изискването президентът да издава указ за тяхното назначаване (виж повече тук).

В тази връзка от Брюксел посочват, че е важно при тази реформа да се вземат предвид препоръките на Съвета на Европа и Венецианската комисия, които в края на 2019 г. настояха да се въведе ефективен механизъм за разследване на главния прокурор и намаляване на влиянието му във ВСС (виж повече тук).

В доклада се посочва, че нивото на съдебната независимост у нас остава ниско.

Критериите за допълнително заплащане на съдиите и прокурорите също са посочени като проблем, защото създават риск от нежелано влияние върху магистратите, става ясно от доклада. В него е маркирана и темата за кариерните бонуси за членовете на ВСС (виж тук и тук) и инспекторите като се посочва, че това е притеснително за независимостта в светлината на препоръките на Венецианската комисия. Според нея всички решения за професионалното развитие трябва да се основават на обективни критерии, а подборът и кариерата на съдиите трябва да бъдат въз основа на заслуги, като се вземат предвид квалификацията, почтеността, способността и ефективността. А заслугата, казва Венецианската комисия, не е въпрос само на юридически и академични знания, аналитични умения или съвършенство, а трябва да включва и въпроси за характера, преценката, достъпността, комуникацията, ефективност за изготвяне на преценки и др.

Борбата с корупцията – малко присъди и протести

Предизвикателствата остават. Така може да се обобщи оценката на ЕК за работата на антикорупционната комисия и резултатите от нея в последната година. В доклада е отбелязано, че борбата с корупцията е главен приоритет на правителството, направени са реформи, но резултатите още липсват като все още се очакват солидни резултати от окончателни присъди по дела за корупция по високите етажи на властта.

„В същото време, протестите, които стартираха през лятото на 2020 г., показват недоволство в обществото при липсата на напредък в ефикасността при борбата срещу корупцията. Протестите доведоха до оставките на петима министри през юли и септември 2020 г.“, посочва комисията.

След това отбелязва, че големи скандали са съпътствали антикорупционната комисия от самото ѝ създаване, като е посочен „Апартаментгейт“ с придобитите жилища на преференциални цени от хора на висши длъжности, довел до оставки, включително на първия шеф на КПКОНПИ – Пламен Георгиев.

В доклада се казва, че макар МВР и прокуратурата да отбелязват ръст на разследванията за корупция, присъдите са малко. Цитирани са данни от последния доклад на ВКС, според който потвърдените осъдителни присъди са 20 от 28 дела, сред които за корупция са осъдени седем души, заемащи публични длъжности.

Комисията признава, че проблем пред разкриването на корупция по високите етажи на властта е и сложната и формалистична наказателна процедура в България.

Място е отделено и на гражданската конфискация на имущество, която позволява това да се случи без присъда. Като се посочва, че до юни 2020 г. има 309 окончателни съдебни решения, потвърждаващи конфискацията на имущество на обща стойност 133 133 611.25 лв.

ЕК отбелязва, че методологията за оценяване на стойността на имуществото и неговите източници не са публично достъпни.

„Заинтересовани лица изразиха сериозни притеснения, че антикорупционната комисия не ръководи случаите за гражданска конфискация на незаконно придобито имущество по независим и безпристрастен начин“, се казва в доклада.

В него комисията отбелязва още, че в България лобизмът не е правно регламентиран и няма специфични задължения за регистрация на лобистки организации или за докладване на контакти между длъжностни лица и лобисти. В този контекст обаче е цитиран анализ на Националния център за парламентарни изследвания, който посочва практиката на депутатите да променят едни закони с дописване на преходни и заключителни разпоредби в други.

„В някои случаи измененията засягат правни актове, които са напълно несвързани с изменения акт. Заинтересовани лица изразиха сериозни притеснения, че тази практики не само оказва отрицателно влияние върху прозрачността на законодателните процеси в държавата, но в някои случаи могат да бъдат и знак за неправомерен лобизъм“, посочва ЕК.

Съдебният инспекторат да не се избира от парламента

В доклада се съобщава за едно предложение на Инспектората към ВСС, което досега не е огласявано, като се сочи, че то идва след като беше направен анализ от службата за подкрепа на структурните реформи. То е за промени в ЗСВ, с които да се регламентира, че главният инспектор и инспекторите се номинират от други органи, а не от членове на парламента, който ги избира. Като се посочва, че кандидатури може да бъдат издигани от пленумите на двете върховни съдилища, общи събрания на магистрати или професионалните им организации. Като целта е да се намали политическото влияние върху ИВСС.

ЕК специално подчертава, че в момента инспекторатът работи при изтекъл мандат и процедурата за избор трябваше да бъде открита от Народното събрание още през февруари, но това не се е случило и до днес.

В доклада е влязъл случаят с огласената без заличени лични данни декларация на съдията от Софийския градски съд Мирослава Тодорова (повече виж тук). Както и случаят от края на 2018 г., когато Специализираният наказателен съд измени мерките на бившата кметица на кв. „Младост“ Десислава Иванчева и заместничката ѝ Биляна Петрова в „домашен арест“, като постанови тяхното незабавно изпълнение. След това спецпрокуратурата протестира и поиска спиране на незабавното изпълнение, делото отиде в АСНС, но понеже имаше съмнения за правилното му администриране, Лозан Панов назначи проверка, а после и дисциплинарка за шефа на АСНС Георги Ушев (повече за случая виж тук). Вътре е и проверката, поискана от предишния главен прокурор Сотир Цацаров на съдията от спецсъда Андон Миталов, който разреши на шефа на движение „Русофили“ Николай Малинов да пътува до Русия, без да е искано преди това разрешение от прокуратурата. След това САЩ обявиха, че Миталов е замесен във „висока корупция“ (повече виж тук).

В доклада се посочва, че достъпът до правосъдие се нуждае от подобрение, като се констатира, че има искания за намаляване на прага за достъп до правна помощ, за освобождаване на ползвателите ѝ от съдебни такси , за намаляване въобще на съдебните такси и за подобряване на дигитализацията в съдебната власт. „В сегашното състояния на системата за правна помощ в България дори и лице, чиито доходи са на или под прага за бедност на Евростат, няма право на правна помощ“, констатира ЕК. И коментира, че в България не е възможно да се заведе дело онлайн, а само размяна на призовки и да се наблюдават някои дела.  Напомня се, че заради липсата на е-правосъдие при възникването на епидемията от коронавирус спря разглеждането на повечето дела.

ЕК посочва, че прокуратурата и Специализираният наказателен съд изпитват затруднения, свързани с липсата на човешки или финансови ресурси.

Отчетено е положително развитие по отношение на продължителността на делата във ВКС и специално е подчертано, че ефективността на административните съдилища демонстрира подобрение.

ЕК пише, че „използването на обществените обсъждания и оценките за въздействие към проектите за изменения на нормативни актове е ограничено“. „Счита се, че в регулаторния процес на България липсва предвидимост и стабилност поради честите промени в законодателството. Например Законът за обществените поръчки е бил изменян 11 пъти през 2018 г., а този за съдебната власт от приемането му през 2007 г. е бил обект на 51 изменения“, посочва комисията.

И коментира две чести напоследък практики в законодателния процес – да се правят изменения чрез преходните и заключителни разпоредби на друг и между първо и второ четене да се внасят предложения без връзка с предмета на първоначалния законопроект, като подчертава, че това става без съответния обществен дебат.

22
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
30 септември 2020 15:35
Гост

Върховенство на закона няма. Къде са санкциите?

ПОЗОР! ОСТАВКА! ЗАТВОР!
ПОЗОР! ОСТАВКА! ЗАТВОР!
30 септември 2020 15:23
Гост

За пореден път ЕС споделя становището на Лозан Панов за негативната роля на всички свързани с ДПС уродливи явления в съдебната ни система – докато лайнометите на Пеевски заливат с помия Панов, но същевременно обръчите от фирми на Доган и Пеевски усвояват милиарди от ЕС. ВРЕМЕ Е ДА ИЗМЕТЕМ ТАЗИ МАФИОТСКА ПАСМИНА!!! ИСКАМЕ НЕЗАВИСИМА СЪДЕБНА СИСТЕМА!!!

Анонимен
Анонимен
30 септември 2020 17:21
Гост

Абе, ти не си в ред. Пиеш ли си хапчетата редовно, че май прескачаш? Къде го буташ Лозан Панов – нали и той дойде от тази кохорта! Кой го избра на този пост – народа ли, ти ли, гласувал ли си за него? Не бяха ли Цацаров и Борисов тия, дето го лансираха, пробутаха и избраха?? Не бяха ли прокурорите и парламентарната квота във ВСС, а? Не знаеш ли, че кандидатът на съдиите за председател на ВКС беше друг, а не Панов? Не знаеш ли, че този човек вече заслужено е в Конституционния съд и то по предложение и избор… Покажи целия коментар »

Запознат
Запознат
30 септември 2020 17:34
Гост

Панов беше лансиран за председател на ВКС точно от задкулисието и след „кастинг“ при Пеевски. Но скоро след това се обърна срещу тях като отказа да изпълнява заповедите им и да участва в далаверите им. И оттогава е безспорен факт е, че всички негови публично изразени становища и критики съвпадат с изразените от ЕК, ЕП и в частност Лаура Кьовеши становища и критики.

Анонимен
Анонимен
30 септември 2020 14:45
Гост

Голата истина е, че има корупция, но не и борба срещу нея.

Янко
Янко
30 септември 2020 14:43
Гост

На въпрос по време на пресконференцията, от ЕК казаха в прав текст – решенията на проблемите трябва да дойдат от българския парламент, ние можем само да предложим помощ и „съпорт“.

Анонимен
Анонимен
30 септември 2020 14:38
Гост

Не Механизъм за сътрудничество, не доклади, нищо не може да накара Ганьо да се вземе в ръце.

Анонимен
Анонимен
30 септември 2020 14:33
Гост

Резултатът от гешевтурата и разследването на корупцията.

Анонимен
Анонимен
30 септември 2020 14:33
Гост

ОСТАВКА!

Анонимен
Анонимен
30 септември 2020 14:18
Гост

Само докладчета и нищо не се променя. ЕС не може да влиае, а ние не правим нищо

Анонимен
Анонимен
30 септември 2020 14:18
Гост

Нищо ново

Анонимен
Анонимен
30 септември 2020 14:17
Гост

Трагедия….

Кирилова
Кирилова
30 септември 2020 14:16
Гост

Изключително лошо е положението и нямаме съдебн систем н практика. Бавна и корумпирана

Englishman
Englishman
30 септември 2020 14:15
Гост

Дали ЕС се чуди какво правим в ЕС и какви сме дървари

Лимоновски
Лимоновски
30 септември 2020 14:15
Гост

Нямаме свобофни медии, нямаме съд…

Анонимен
Анонимен
30 септември 2020 14:34
Гост

Е, след като Пеевски окупира всичките, от къде да има свободни.

Да питам за Кояджиков
Да питам за Кояджиков
30 септември 2020 14:14
Гост

Може ли да си член на ВСС и жена ти да е командирована във ВКП , като ти ежедневно показваш на къде клонят везните в конфликта на интереси?

Kosta
Kosta
30 септември 2020 14:13
Гост

Абе вие луди ли сте. ЕС е напълно наясно колко сме зле

Анонимен
Анонимен
30 септември 2020 14:13
Гост

Ами ням персонал, защото много желаещи знаят, че ако идат да работят в родната прокуратура, то реално ще изпълняват поръчки от управляващите

Да питам за Кояджиков
Да питам за Кояджиков
30 септември 2020 14:20
Гост

Как да няма?! В Русе се натискат и хвърчи перушина.Вече нивото е назначаване на роднини по сватовство, за другите- да не отваряме дума.Само проверете конкурсите от последните 2 години, кои са в комисиите и кои са спечелили- мъже , кумове , женоря и всякаква рода

Анонимен
Анонимен
30 септември 2020 14:12
Гост

ЕК посочва, че прокуратурата и Специализираният наказателен съд изпитват затруднения, свързани с липсата на човешки или финансови“ ма кой луд ще работи с гешев бе

Анонимен
Анонимен
30 септември 2020 14:11
Гост

С тоя главен прокурор сме за никъде