България е изпълнила три от шестте показателя, по които Европейската комисия следи напредъка на реформите в страната. Това съобщи първият зам.-председател на ЕК Франс Тимерманс на пресконференция за поредния доклад по т. нар. Механизъм за сътрудничество и проверка (пълния текст на доклада виж тук).

Изпълнените показатели, по които наблюдението е временно прекратено, са „Независимост на съдебната власт“, Нормативна уредба и „Организирана престъпност“. Отворени остават „Продължаване на съдебната реформа“, „Корупция по високите етажи на властта“ и „Корупцията в по-общ план, включително на местно равнище и по границите“.

„Предвид това, че в някои случаи все още се извършват промени, се изисква продължаване на мониторинга, за да може тази оценка да се потвърди. Комисията е уверена, че България ще бъде в състояние да изпълни всички останали препоръки. С решителни последващи действия по останалите препоръки България ще направи важна стъпка към разрешаването на много от предизвикателствата, пред които е изправена. Тя трябва да продължи да отбелязва конкретни резултати, така че да бъде консолидиран постигнатият напредък“, пише в доклада.

Комисията ще продължи да наблюдава и да следи отблизо напредъка и възнамерява да направи отново оценка на постигнатия напредък преди края на мандата си догодина. И  очаква, че с това процесът по Механизма за сътрудничество и проверка за България ще бъде приключен. „В съответствие с тази цел Комисията приканва България да следва настоящата положителна тенденция в посока на изпълнение на всички оставащи препоръки“, пише в доклада.

„За България докладът отбелязва стабилния напредък на страната към изпълняване на препоръките. Ако тази положителна тенденция продължи и България поддържа устойчиви и необратими реформи, ЕК е убедена, че процедурата по наблюдение ще приключи преди мандата на тази комисия. Ще продължим да следим отблизо и да оценяваме свършеното“, заяви и Тимерманс.

Лошата медийна среда и атаките срещу съдии

В доклада специално място е отделено на „същественото влошаване на българската медийна среда през последните години“. „Българският медиен сектор се характеризира с непрозрачна собственост и слабо прилагане на журналистическите стандарти. Това положение се отразява върху качеството на обществения дебат и следователно поражда риск от ограничаване на достъпа на обществеността до информация поради ограничения брой независими източници“, заявява Еврокомисията.

И подчертава: „Медийната среда е от особено значение за независимостта на съдебната власт на фона на целенасочени атаки срещу съдии в някои медии, свързани с непрозрачни интереси, и трудности при намирането на ефективни средства за правна защита“.

Брюксел посочва, че Висшият съдебен съвет играе ключова роля в защитата на съдебната власт и отстояването на нейната независимост срещу подобни атаки. „В по-общ план, способността на медиите и на гражданското общество да търсят отговорност на властващите в плуралистична среда, свободна от натиск, представлява важна основа за осъществяването на реформите, обхванати от МСП, и като цяло е основа за по-добро управление“, се посочва в доклада.

Зам.-председателят на ЕК Тимерманс също специално акцентира на темата при представянето на доклада: „Медиите не бива да бъдат подлагани на натиск, това е един от устоите на демокрацията. Това е изключително важно“.

Промените в НПК и отвореният въпрос за предварителните проверки

Докладът отчита мащабните изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, които бяха направени през 2017 г. – въвеждането на разпоредителното заседание и прехвърлянето на делата за корупция по високите етажи на властта към спецсъда. „Ефектът от измененията що се отнася до бързината на съдебните производства се изразява в по-голям брой върнати дела в началната фаза на производството. Може би това е естествено по време на преходен период и отчасти отразява предпазливия подход на съдиите с оглед на новите правила. Очаква се това да се компенсира във времето чрез постигането на по-бърз напредък след приключването на етапа на разпоредителното заседание“, коментира Еврокомисията

В доклада се посочва, че по някои въпроси България все още обмисля дали да предприеме законодателни мерки. Като се дава пример с изискванията за образуване на досъдебно производство и предварителните проверки. „Има аргументи, отнасящи се до ефикасността, които са в подкрепа или против извършването на предварителни проверки, и които са свързани също така с чувствителни въпроси относно механизмите за съдебен контрол на прокурорските решенията“, пише в документа.

„Друг чувствителен въпрос, по който обсъжданията все още не са довели до заключение, се отнася до действащите процедури за подвеждане под отговорност на лицата, заемащи най-висшите магистратски длъжности, в това число на главен прокурор, в случай на сериозни твърдения за неправомерни или престъпни действия“, напомнят от Брюксел.

Борбата с корупцията – искат се присъди и безупречна репутация на КПКОНПИ

Българските власти ще трябва да покажат конкретни и трайни резултати, демонстрирани чрез окончателни решения по дела за корупция по високите етажи на властта. Новата институционална рамка за борба с корупцията изисква постоянен мониторинг с оглед на необходимостта от консолидиране на постигнатия напредък.

Това са основните изводи на Европейската комисия по отношение на борбата с корупцията у нас.

Основната част от доклада в тази му част е посветена на новия антикорупционен закон и създадената с него мегакомисия, която отговаря не само за конфискацията на незаконното имущество, но и за конфликта на интереси и публичността на имуществото на властта.

„За новото ръководство ще бъде важно да си изгради репутация на независимост и безпристрастност при управлението на дейностите на комисията. Основно предизвикателство за новата комисия ще бъде да организира ефективно упражняването на големите си по обхват правомощия, простиращи се от превенция до дейности, свързани с разследване и конфискация на имущество“, заявяват от Брюксел.

В пореден доклад се заявява, че ключов проблем е липсата на последователни резултати, що се отнася до присъди по дела за корупция по високите етажи на властта.

„Усилията за подобряване на рамката за разследване и наказателно преследване на корупцията трябва да продължат и в бъдеще, за да може България да успее да покаже конкретни резултати в продължителен период и така да се натрупат солидни постижения в това отношение“, заявява ЕК.

Предизвикателствата пред ВСС – изборът на шеф на СГС и съдебната карта

Европейската комисия отбелязва, че макар да има напредък по отношение на независимостта на съдебната власт, ВСС трябва да положи още усилия за по-прозрачни процедури при назначаването на председатели на съдилища. И посочва, че едно от предизвикателствата пред този състав на съвета е изборът на шеф на Софийския градски съд. „Ще бъде важно ВСС да гарантира, че това назначение ще се осъществи в рамките на открита и прозрачна процедура, така че новият председател да може да се ползва с доверието както на широката общественост, така и на съдиите, работещи в съда“, пише в доклада.

Иначе по отношение на самия съвет, от ЕК изтъкват: „Като цяло изглежда, че новият ВСС е поел и осъществява управленската си роля в дух на професионализъм и добро сътрудничество, избягвайки силно поляризираната атмосфера, която често пъти беше характерна за работата на предходния съвет. В миналото решенията за назначения на висши длъжности в съдебната система пораждаха загриженост поради липсата на прозрачност и твърдения за неправомерно влияние на политически или икономически интереси“.

В доклада се посочва и друга проблемна област през последните години, а именно дисциплинарните производства. Напомнят се допълните правомощия, предоставени на Инспектората към ВСС, както и по-централната му роля при образуването на дисциплинарни производства. „В съответствие с препоръката на Комисията за използване на външен експертен опит, неотдавна беше поставено началото на такъв проект със съдействието на Службата за подкрепа на структурните реформи към Комисията и Съвета на Европа, като той следва да приключи през 2019 г.“, пише още в доклада.

В него се засяга и проблемът с неравномерната натовареност на съдилищата и свързаната с това евентуална бъдеща реформа на съдебната карта. Отбелязва се, че прокуратурата вече е предприела първи стъпки в тази насока като от 1 януари 2019 г. закрива пилотно 11 районни прокуратури и на тяхно място открива териториални отделения, а намерението е да се окрупнят районните прокуратури.

Що се отнася до съдилищата, Висшият съдебен съвет е възприел предпазлив подход към този въпрос и в момента изглежда все по-невъзможно в близко бъдеще да се осъществи реформа на съдебната карта“, посочва ЕК. Отбелязва, че вместо това СК на ВСС е предприела други мерки, а именно промяна на подсъдността на застрахователните и потребителските дела, като тази идея е била подкрепена от изпълнителната и законодателната власт. Освен това се прехвърлят щатове и ще бъдат преместени съдии от слабо натоварени съдилища към СГС. „Тези усилия на законодателно и ръководно равнище ще бъдат от значение за облекчаването на натиска върху посочените съдилища в краткосрочен план. В по-дългосрочен план ще бъде необходимо да се осъществят реформи от по-структурен характер, които да гарантират ефективността и ефикасността на съдебната система. Важен аспект на тези реформи ще бъде разработването на решения в областта на електронното правосъдие в контекста на по-широко преразглеждане на съдебната карта“, отбелязва ЕК.

От там казват, че друг ключов аспект на работата съгласно стратегията за съдебна реформа цели да се подобри рамката за последващите съдебни действия, предприемани по делата за корупция и организирана престъпност. И напомнят, че през 2016 г. беше извършен функционален анализ на прокуратурата, в който бяха отправени редица препоръки.

Много от тях вече са били последвани от конкретни действия, като например укрепването на специализираната прокуратура за борба с организираната престъпност, която вече отговаря и за делата за корупция по високите етажи на властта. Някои препоръки не са получили подкрепа от страна на властите. По-специално препоръките за по-активно участие на ръководството на прокуратурата в работата на прокурорите по конкретни дела бяха счетени за проблемни от българските органи, тъй като такова официално признаване на ролята на йерархията за отделни дела би изглеждало като връщане към система, която в миналото се е смятала за проблемна“, се казва още в доклада.

В него се посочва, че редица препоръки от външния анализ са довели до конкретни действия на българските органи, включително разглеждане на възможните законодателни изменения, по някои от които все още се работи, и различни организационни мерки, главно в рамките на прокуратурата.

Ще отнеме време въздействието от тези мерки да бъде усетено, като за да се гарантира техният дълготраен успех, ще бъде необходимо да има траен и постоянен акцент върху частта, отнасяща се до управлението в рамките на прокуратурата“, отбелязват от ЕК и заключават, че е постигнат значителен напредък по отношение на реформата на съдебната карта, но за да се потвърди направената оценка, е необходим постоянен мониторинг.

4
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
13 ноември 2018 17:25
Гост

Браво на нас! На 50 % сме готови.

Анчо
Анчо
13 ноември 2018 17:06
Гост

Малко трудно ще се преборим с корупцията по границите.

Анонимен
Анонимен
13 ноември 2018 17:04
Гост

Защо ли не се учудвам, че още има да се работи върху корупцията по високите етажи на властта.

Кирил
Кирил
13 ноември 2018 17:01
Гост

И след като Нормативната ни уредба е както трябва, защо нашите ровят постоянно да я променят?