При умишлено убийство да не се провежда съкратено съдебно следствие. Тази промяна в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) предлагат от Патриотичния фронт като реакция на жестокото убийство на журналистката от Русе Виктория Маринова, съобщи депутатът от партията Искрен Веселинов.

Идеята им не е нова – през 2016 г. самите те бяха внесли законопроект в този смисъл, който така и не беше приет. В него предложението им беше частично да бъде възстановен старият текст на отменената през 2010 г. разпоредба на чл. 369а от НПК. Тя предвиждаше, че „съкратено съдебно следствие не се допуска при умишлено причиняване на смърт или тежка телесна повреда, или когато деецът е бил в пияно състояние“.

Забраната действа съвсем за кратко – от 14 април 2009 г. до 27 май 2010 г. И беше отменена след като в Наказателния кодекс бяха приети нови правила за определяне на наказанието при съкратено съдебно следствие, регламентирани в чл. 58а. Те пък бяха разяснени от Наказателната колегия на Върховния касационен съд в тълкувателно решение по дело №2/2015 г.

Искрен Веселинов мотивира предложението си за забрана да се провежда съкратено съдебно следствие за умишлени убийства така: „Извършителите на най-тежкото възможно престъпление и посегателство имат законовата вратичка да получат много милостиво наказание. Накърнява се чувството за справедливост на обществото. Един закоравял убиец получава 15 години, излиза и убива. Кой вярва тогава, че съдът е справедлив“. И допълни: „Преди години съществуваше защита съкратеното съдебно следствие да не се прилага при тежки престъпления, специално при предумишлените убийства и тежката телесна повреда. Отново трябва да поставим на въпрос тези неща, да разискваме това тежките предумишлени убийства да бъдат изключени от обхвата му“.

Той обясни, че идеята първо ще бъде обсъдена вътре в коалицията „Обединени патриоти“, а после и с партньорите им в управлението от ГЕРБ.

Шефът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че от партията ще подкрепят всяка промяна, която е за повече справедливост, но направи изричната уговорка, че трябва да се действа изключително прецизно при подобно изменение на законодателството. „И към настоящия момент, когато имаме достатъчно годни доказателства и има извършено тежко престъпление, извършителят може да понесе най-тежката строгост на закона. Може да бъде с осъдителна присъда, която да съответства на извършеното от него деяние“, каза Цветанов.

„Може би идеята на „Обединени патриоти“ има резон, но трябва да се прочетат текстовете, които се предлагат, за да изкажем становище“, каза депутатът от БСП Пенчо Милков.

Становището на ВКС

Преди две години, когато предложението за забрана за провеждане на съкратено съдебно следствие по делата за умишлено убийство и тежка телесна повреда, Наказателната колегия на Върховния касационен съд изготви становище, в което направи специален анализ, който „Лекс“ припомня:

Съществена особеност на делата за престъпления по чл. 115 – 119 от НК и по чл. 128 от НК е, че по правило те разкриват значителна фактическа и правна сложност и изискват събирането на голям обем гласни доказателства и изслушването на множество различни по естеството си експертизи. Това неизбежно е свързано със сериозни разходи на време и средства, защото освен че е нужно да бъдат призовани и разпитани отново пред съда всички свидетели, депозирали показания на досъдебното производство и да бъдат изслушани всички експертни заключения, назначени от разследващите органи, много често е наложително събирането на нови доказателства с оглед потребностга да бъдат изяснени обстоятелства, за които подсъдимият или свидетелите съобщават едва при разпита им в хода на съдебното следствие, а също и предвид необходимостта на вещите лица да бъдат поставени нови задачи.

Наред с това, за разлика от диференцираната процедура по чл. 371, 2 от НПК, когато делото се разглежда по общия ред, подсъдимият изобщо не е длъжен да признае собственото си участие в престъплението и начина,  който го е осъществил. Той може да отрича съпричастността си, може да твърди, че деянието е извършено по друг начин и с други средства, а може да се възползва и от правото си изобщо да дава обяснения. Всичко това създава несигурност относно крайния резултат от наказателния процес, защото внасянето на обвинителен акт в съда не означава, че подсъдимият задължително ще бъде признат за виновен – постановяването на осъдителна присъда е възможно единствено ако обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин.

Освен това само по себе си разглеждането на делото по общия ред не означава, че в случай, че подсъдимият бъде признат за виновен, непременно ще му бъде наложена най-тежката санкция, предвидена за съответното престъпление, защото индивидуализацията на наказанието е сложен оценъчен процес, който зависи от множество фактори, които съдът следва да съобрази. Не бива да се забравя освен това, че разглеждането на делото по общия ред е свързано с и с принципната възможност за провеждане на въззивно съдебно следствие, което създава предпоставки за ново забавяне на производството. С други думи, наказването на престъплението, в случай че бъде доказана виновността на подсъдимия, се отлага във времето, което неминуемо рефлектира върху постигането на целите по чл. 36 НК.

От друга страна диференцираната процедура по чл. 371, ал. 2 от НПК улеснява значително прокуратурата в доказването на обвинителната теза, тъй като се избягват рисковете, произтичащи от евентуална промяна в свидетелските показания или от невъзможност да бъде проведен разпит на свидетеля пред съда и да бъдат ползвани показанията му от досъдебното производство, а подсъдимият може да бъде оправдан само ако деянието му изобщо не съставлява престъпление. Задължително условие за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НГIК е подсъдимият да признае фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и преди всичко тези, свързани със собственото му участие в престъплението и механизма на извършването му. Тъй като не се събират повторно доказателствата от досъдебната фаза, първоинстанционното производство по правило приключва в едно единствено заседание, а провеждането на въззивно съдебно следствие е изключение, свързано с доказването на факти, които не са несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт или са относими единствено към индивидуализация на наказанието или размера на гражданския иск. като следствие от всичко това се съкращава периодът, между извършване на престъплението и налагането на санкция за него, а самото наказание е неизбежно, което е от особено значение за постигане на целите по чл. 36 от и особено на генералната превенция. В чисто емоционален аспект не е без значение обстоятелството, че с бързото приключване на производството на близките на жертвата (в случаите на умишлено причиняване на смърт) или на самия  пострадал (когато се касае за тежка телесна повреда) се спестява необходимостта да се срещат многократно с извършителя на деянието и да преживяват отново и отново травмиращите за тях събития.

Дори само това бегло съпоставяне на диференцираната процедура по чл. 372, т. 2 от НПК с общия ред показва неоспоримите предимства на последната и изисква законодателят да направи внимателна преценка дали ще се постигнат целите, преследвани с предложеното изменение.

9
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
10 октомври 2018 14:22
Гост

Преди две години не приеха законопроекта.Дано сега да постъпят по-разумно.

Георги
Георги
10 октомври 2018 14:27
Гост

Това ще върне вярата на хората в справедливото правосъдие. Освен това престъпниците ще получават заслужено наказание.

Възмутен
Възмутен
10 октомври 2018 14:39
Гост

Тази нормативна уредба така и не я оправиха. Не виждам защо през 2010 г. трябваше да отменят разпоредбата на чл. 369а от НПК.

Анчо
Анчо
10 октомври 2018 14:45
Гост

Абсолютно подкрепям мнението на Искрен Веселинов. Така ще се затворят вратичките за престъпниците.

патриотичен популизъм
патриотичен популизъм
10 октомври 2018 16:11
Гост

след ВКС няма какво да се добави. Особено, ако се прочете тълкувателното решение. кой е казал, че при разглеждане на делото по общия ред дори ще стигнем до осъдителна присъда, камо ли – до доживотен затвор? пак популизъм и пак в НК, където им се струва, че всичко разбират

Човек
Човек
10 октомври 2018 17:18
Гост

Аз не съм юрист, нито популист, но ми се струва справедливо при наистина тежки престъпления да няма възможност за дори и частично помилване на подсъдимия каквото за мен се явява съкратеното производство.

Друг човек
Друг човек
10 октомври 2018 17:22
Гост

Правилно, в крайна сметка съкратеното производство помилва един вид обвиняемия, защото той пести пари на правосъдието – признава, няма много разпити на свидетели, инстанции и т.н. Обаче, ако сложим на везните пестенето на пари и цената на човешкия живот и жестокостта, кое е по-важно?

Пич
Пич
10 октомври 2018 17:32
Гост

При съкратеното производство обаче е много по-лесно да се стигне до присъда и без безпорни доказателства, без оспорването им, без протакане. С една дума – бърза и сигурна присъда без риск от издънки на полицията или прокуратурата.

о неразумни юроде...
о неразумни юроде...
10 октомври 2018 22:58
Гост

промените в НПК в предлаганата популистка насока няма да подобрят с нищо положението…. Ако подобни дела се гледат по общия ред се започва по няколко пъти разпити на едни и същи свидетели, експерти, това води до забавяне на наказателното производство. А когато наказателното производство се забави, нашата държава е възприела вместо да дава пари на престъпника, да му намалява наказанието…Така, че като се махне тази ускорена процедура, ще се стигне практически до същия резултат, но пък остава мъката за близките на жертвата, които трябва да гледат с години цирковете на подсъдимите и техните защитници в съда….А и да не забравяме,… Покажи целия коментар »