Установяване на връзка с ПЕС в материи в запазена компетентност на държавите-членки – наказателно право
Поредицата на чл.-кор., проф. д.ю.н. Атанас Семов
В поредица от публикации, озаглавена „Приложно поле на Правото на ЕС – установяване на връзка в наглед изцяло вътрешни ситуации: в материи, които нямат съюзна правна уредба или в които ЕС изобщо няма компетентност“, чл.-кор., проф. д.ю.н. Атанас Семов ще даде ценни насоки за практикуващите юристи за поставящите най-големи предизвикателства пред тях ситуации, свързани с приложението на Правото на ЕС.
1. Как СЕС включва националното наказателно право (изцяло в запазена компетентност на ДЧ) в приложно поле на ПЕС
1.1. Държавите-членки на ЕС (ДЧ) са запазили монопола над принудата в своя изключителна компетентност. ЕС не само няма никакъв монопол над принудата, но и има силно ограничена компетентност изобщо по отношение на режима на санкциите в някои материи, в които има предоставена компетентност[1]. Това е една от разликите между ЕС и държавата.
Воден от това разбиране, през 1979 г. СЕО определи, че „прилагането от национален орган или юрисдикция на една ДЧ на национална наказателноправна норма, която лишава работник, който е гражданин на друга ДЧ, от свободата да се движи на нейна територия поради извършването на престъпление на нейна територия, попада в изцяло вътрешни ситуации, които са извън приложното поле на разпоредбите на ДЕИО относно свободното движение на работници”[2].
1.2. Както обаче вече неведнъж беше посочено, СЕС редовно се позовава на принципа на лоялно сътрудничество (чл. 4, § 3 от ДЕС), за да изведе задължения на ДЧ, които не са очевидни (изрично произтичащи от конкретна съюзна разпоредба). Същият подход той прилага и по отношение на задължението за въвеждане и/или прилагане на санкции при неприлагане на съюзна норма[3]. Често чрез комбинация между принципа на лоялно сътрудничество и/или принципа на ефективност и друга, конкретна съюзна норма, той очертава пълния кръг задължения на ДЧ, произтичащи от нея, въпреки че нейното собствено съдържание не налага (изрично) такива задължения[4].
В не много богата, но ясна практика СЕС налага разбирането, че и по отношение на принудата ДЧ са обвързани с общото задължение за лоялно сътрудничество – и във всяка ситуация, която на друго основание е свързана с ПЕС, са длъжни да прилагат вътрешните правни норми (ВПН) по съответстващ на ПЕС начин.
И, разбира се, в същите ситуации да прилагат съюзните норми за защита на основните права (след 2001 г. и Хартата).
1.3. „Всички общи и специални мерки”, изискващи се от чл. 4, § 3, ал. 2 от ДЕС за изпълнение на задълженията, произтичащи от ПЕС, очевидно включват и мерки в материи, които не попадат в обхвата на съюзните компетенции или нямат съюзна правна уредба, но косвено имат отношение към действащи (макар и уреждащи други аспекти или материи) съюзни правни норми (респ. към компетенциите на ЕС) и са в обхвата на ПЕС, в неговото „приложно поле”.
Разбирането за „всички общи и специални мерки”, респ. за „мерки по прилагане на ПЕС”, включва и режима на санкциите при неприлагане на съюзна правна норма (СПН) или дори при неприлагане на вътрешна норма по приложение на съюзна. И на първо място наказателното право.
1.4. Националните наказателноправни разпоредби най-често са създадени много преди и извън всякаква връзка със Съюзното право (особено в някои нови области на съюзна компетентност) – но с присъединяването на държавата към ЕС или с влизането в сила на съответна (нова) съюзна правна уредба, някои национални наказателноправни норми се оказват „свързани със” (релевантни спрямо) съюзните разпоредби, доколкото се явяват годно „правно средство за осигуряване на ефективна правна защита в областите, обхванати от Правото на Съюза” (в смисъла на чл. 19 от ДЕС).
В някои случаи ДЧ (или само някои от тях) трябва да приемат нови вътрешни санкционни (административни или наказателни) правни норми. В повечето случаи обаче не е необходимо ДЧ да създават „нови правни средства”, тъй като заварените (макар създадени с други цели) са напълно годни да постигнат целта за „ефективно санкциониране на нарушенията на Съюзното право”. Винаги, когато се прилагат за санкциониране на нарушение на съюзна правна уредба (или на пряко свързана с нея вътрешна уредба), националните наказателноправни норми са в най-чист вид „мерки по прилагането на ПЕС” в смисъла на „мерки в приложното поле на ПЕС” (и в духа на прочита, единствено възможен, който следва от „Разясненията” по чл. 51 от ХОПЕС – респ. ХОПЕС ще се прилага и спрямо тях).
1.5. По делото Bickel et Franz СЕС определя еднозначно: „макар по принцип …наказателното законодателство да е в компетентността на държавите-членки, от постоянната практика (на самия СЕС – б. м.) следва, че Съюзното право налага ограничения на тази компетентност”[5].
2. Последици от включването на наказателното съдопроизводство в обхвата на ПЕС
В редица – макар и наистина не многобройни – случаи СЕС установява несъвместимост (очевидно косвена!) на наказателноправна норма от вътрешното право на една или друга ДЧ с Правото на ЕС. Много ярък пример е и българското дело Pinzaru et Cirstinoiu[6], което поради това разглеждам подробно в т. 2.6.
Може би най-съществената пряка последица от установяването, че предметът на едно наказателно дело попада в обхвата на ПЕС, е задължението по същото дело да бъде приложена Хартата на основните права на ЕС.
2.1. Много показателно е скорошното произнасяне на СЕС по делото Berlioz[7], в което установява връзка между изцяло вътрешните санкционни разпоредби (които изобщо не са приети с оглед каквото и да било „прилагане на ПЕС”) и съюзните норми, спрямо които се прилагат.
2.1.1. Апелативният административен съд на Люксембург иска от СЕС тълкуване на чл. 47 от ХОПЕС, за да се прецени дали държавата „прилага ПЕС по смисъла на чл. 51 от Хартата”, когато прилага предвидена във вътрешното си право санкция. Съдът приема, че следва да се установи дали националната норма, която предвижда санкция, може да се смята за „прилагане” на ПЕС.
2.1.2. За нуждите на тази преценка той констатира, че (…директивата) възлага някои задължения на държавите-членки. Според него това, че директивата „не предвижда изрично налагането на санкции, не е пречка да се приеме…”, че когато вътрешното право на една ДЧ предвижда санкции (за нарушение на вътрешни правни норми, транспониращи съюзна директива), „тези санкции се включват в прилагането на директивата и следователно попадат в приложното поле на Правото на Съюза”. В частност когато тази ДЧ предвижда в законодателството си имуществена санкция за правен субект, който не изпълнява друга вътрешна правна норма, която вече е приета по транспониране на директивата (т. 1 от диспозитива). Респ. спрямо тези вътрешни норми (и делото, по което те се прилагат) приложима е и ХОПЕС.
2.2. Ярък пример за установяване на връзка на национално наказателно дело с ПЕС е разглежданото и по друг повод решение на СЕС по делото Åkerberg Fransson[8]. То изисква самостоятелно цитиране заради наложеното от СЕС разбиране за връзка с ПЕС на едно дело (дори наказателно, по-общо на всяка наглед вътрешна за държавата ситуация) дори само когато предметът на делото (ситуацията) засяга финансите на ЕС („системата на собствени приходи”, „финансовите интереси”)[9] – очевидно в която и да е област!
ЕК и повечето взели отношение държави-членки[10] оспорват изобщо допустимостта на запитването с аргумент, че материите (относно данъчните санкции или наказателното преследване) не „произтичат от прилагането на ПЕС”. Затова и аргументите, с които Съдът им се противопоставя, са още по-важни и показателни.
Припомням, че запитването е отправено от шведски наказателен съд по дело за данъчна измама (срещу рибар, укрил улов и респ. ДДС). Съдът еднозначно определя, че приложното поле на ПЕС включва случаите, които имат отношение дори само към (финансовите) интереси на ЕС, независимо дали правната им уредба е съюзна или само вътрешна.
2.2.1. В мотивите на своето решение Съдът еднозначно постановява, че „данъчните санкции и наказателното преследване за престъпления против данъчната и осигурителната система” (макар и уредени изцяло във вътрешни правни норми, които може да са приети преди членството в ЕС и/или съвсем извън контекста на прилагането на ПЕС и във всички случаи извън всякаква компетентност на ЕС!, каквито именно са и приложимите в конкретния случай шведски наказателноправни норми), „представляват прилагане” на ПЕС[11].
Това за него е напълно достатъчно, за да приеме, че наказателното дело за престъпления относно ДДС попада в приложното поле на ПЕС (и поради това преюдициалното запитване е допустимо[12]) – в случая с пряко значение единствено за приложимостта на Хартата на основните права на ЕС (виж подробно тук ).
2.2.2. СЕС очевидно налага разбирането, че задължението на ДЧ за лоялно сътрудничество обхваща и задължение за бездействие с оглед не-засягане на целите на ЕС – в която и да е област!
2.2.3. Най-голямо значение има изразът „във всички случаи, уредени от Правото на ЕС”[13]. Съдът сам определя, че това е дефиниция[14]!
2.2.4. И налага много широко разбиране за „уредба” – очевидно в случая (наказателно дело с приложими единствено национални наказателноправни норми) не съществува никаква приложима съюзна правна уредба. Доколкото изобщо съществува съюзна правна уредба, тя е …далечно относима – урежда, и то с директиви, отношенията, свързани с данъка върху добавената стойност. От нейното действие не следват никакви преки правни последици за делото по същество. Никакви – освен, че връзката им (повтарям – макар и много косвена, ако не и типичен пример за „условен допир”, който СЕС иначе не възприема, както вече посочих…) с делото е напълно достатъчно основание за прилагане на ХОПЕС по същото дело пред националния съд.
2.2.5. И за СЕС във всеки такъв случай става дума не просто за връзка, а „пряка връзка”[15].
2.2.6. Неслучайно задължението на ДЧ за лоялно сътрудничество обхваща и задължение за бездействие с оглед не-засягане на целите на ЕС – изразът в ДЕС е дори по-силен: ДЧ „се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза”. От тази разпоредба Съдът ясно извежда разбиране, че обхватът на ПЕС трябва да се тълкува дори по-широко от обхвата на предоставените на ЕС компетенции и включва всички материи, които имат отношение към (могат да бъдат във връзка с) целите на ЕС. В конкретния случай по делото Åkerberg Fransson именно тази логика води и Съда, когато приема, че в обхвата на ПЕС ще попада всяка национална мярка, „засягаща (в смисъл на имаща отношение към, защитаваща или застрашаваща/нарушаваща – б.м.) финансовите интереси на ЕС”[16].
Националните разпоредби относно тези данъци, които имат значение за формирането на приходната част на бюджета на ЕС (какъвто е ДДС), са мерки, попадащи в приложното поле на ПЕС (и ХОПЕС). Националните разпоредби може да бъдат санкционни, процедурни или процесуални. И то въпреки че спрямо всички тях ДЧ имат свобода на преценка[17].
2.3. Несъмнено пряко свързано с изложеното и самò по себе си важно за разбирането на настоящото изложение е решението на Големия състав на СЕС (!) от 2018 г. по българското дело Колев и др.[18] В мотивите си Съдът на ЕС определя много ясно, че засягането на финансовите интереси на ЕС е напълно достатъчно основание за установяване на връзка на едно наказателно дело с ПЕС и извежда или потвърждава редица други важни постулати, вкл. неприложимост на национални наказателнопроцесуални норми (виж подробно в следващата студия), противоречащи на (в случая очевидно само косвено, несъвместими с целите на) релевантна, макар и неприложима по делото (като пряк източник на субективни права) съюзна правна уредба.
2.3.1. С отправеното от Специализирания наказателен съд в рамките на наказателно производство срещу служители на митница Свиленград[19] преюдициално запитване се иска тълкуване на чл. 325 от ДФЕС, на Директивата относно правото на информация в наказателното производство[20] и на Директивата относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство[21]. Искането за тълкуване има за цел да се установи дали приложимите по делото процесуални разпоредби (от българския НПК) противоречат на „съюзното задължение на ДЧ да гарантират ефективност на наказателното преследване на престъпления, които засягат финансовите интереси на Съюза”, и какви са евентуалните последици от такова противоречие, вкл. евентуално неприлагане на тези процесуални норми[22].
2.3.2. Съдът приема без коментар, че преюдициалното запитване е допустимо (т. е. че наказателното дело попада в обхвата на ПЕС), очевидно[23] просто защото е отправено по повод дело пред национална юрисдикция за „престъпления в митническата област”, която е материя в компетентността на ЕС. И приема за приложими (в смисъла на относими, както го изясних тук ) в главното производство релевираните от националната юрисдикция съюзни правни норми[24], като сам се позовава и на други[25].
2.3.3. Той потвърждава, че чл. 325, § 1 от ДФЕС „задължава ДЧ да се борят с измамата и всяка друга незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза”[26] и уточнява, че според Решение 2007/436 собствените ресурси на Съюза включват по-специално митата по Общата митническа тарифа, „поради което съществува пряка връзка между събирането на приходите от тези мита и предоставянето на разположение на бюджета на Съюза на съответните ресурси. Всеки пропуск при събирането на първите може да доведе до намаляването на вторите”[27].
Малко по-рано СЕС, отново в Голям състав, вече е посочил изрично, че „след като целят да гарантират правилното събиране на ДДС и да се борят срещу измамите (с ДДС – б. м.), административните наказания …и наказателните производства, образувани за престъпления в областта на ДДС, …представляват прилагане на… (конкретни СПН – б. м.) и следователно прилагане на Правото на Съюза по смисъла на чл. 51, § 1 от Хартата”[28].
2.3.4. Затова „за да се осигури защитата на финансовите интереси на Съюза, ДЧ следва да вземат необходимите мерки, за да гарантират ефективното и пълно събиране на мита…”[29].
2.3.5. СЕС непоколебимо уточнява, че „макар в това отношение ДЧ да могат свободно да избират приложимите санкции” – т.е. имат свобода на преценка (виж тук ) – те „трябва да гарантират” …съюзните интереси[30], вкл. като „гарантират, че правилата на наказателния процес позволяват ефективно наказване на престъпленията, свързани с такива деяния” против финансовите интереси на ЕС[31].
2.3.6. СЕС подчертава и че това са „наказателни производства, които представляват прилагане” (на конкретна СПН) по смисъла на чл. 51, § 1[32] от Хартата – поради което тя трябва да бъде спазена (т. е. приложена)[33]. В конкретното дело по същество това се оказва с решаващо за неговия резултат значение[34]!
2.3.7. Без да има връзка с предмета на това изследване, заслужава да се отбележи, че и в този случай СЕС подчертава, че „националните съдилища могат да прилагат националните стандарти за защита на основните права, само при условие, че не се застрашават приматът, единството и ефективността на Правото на Съюза”[35]…
2.4. Красноречив аналогичен пример ни предлага и скорошното българско дело Дзивев и др.[36]. Вече видяхме, че за СЕС е достатъчно едно наказателно дело да се отнася за (престъпления относно) ДДС, за да попада цялото дело в приложното поле на ПЕС. В това дело СЕС също еднозначно определя: „Задължението да се гарантира ефективното събиране на ресурсите на Съюза не освобождава националните съдилища от задължението да спазват основните права, гарантирани от Хартата, и основните принципи на Правото на Съюза, тъй като наказателните производства, образувани за престъпления в областта на ДДС, представляват прилагане на Правото на Съюза (по смисъла на чл. 51, § 1 от Хартата)”[37].
И при това подчертава, че във всеки случай, когато делото попада в обхвата му, Правото на ЕС (и в частност „основните права и основните правни принципи”) „трябва да се спазва не само в наказателните производства, но и във фазата на предварителното разследване, от момента, в който е обвинено съответното лице”[38]!
…Разбира се, неизбежен – макар да е невъзможно да получи ясен отговор – е въпросът:
Може ли в (почти) всяка свързана с икономиката, данъчната или осигурителната система на една ДЧ ситуация да се установи връзка с ПЕС (и поради това приложимост поне на ХОПЕС), след като не само приходите от ДДС, но и всички други бюджетни приходи на всяка държава-членка имат отношение към (и значение за) „собствените ресурси” и „финансовите интереси” на ЕС?…
2.5. Несъмнено ценни изводи предполага и произнасянето на СЕС съвсем наскоро по още едно българско дело – Районна прокуратура Лом[39].
2.5.1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на разпоредби от съюзни директиви[40] и на чл. 6, чл. 21, § 1 и чл. 47 от ХОПЕС. Отправено е в рамките на съдебно производство за настаняване на едно невменяемо лице в психиатрично заведение.
2.5.2. Районната прокуратура на Лом внася в Районния съд на Луковит предложение за настаняване на лице в психиатрично заведение на основание чл. 427 и сл. от НПК[41]. Районният съд „има съмнения дали производството попада в приложното поле (на посочените съюзни директиви)[42]. И при положителен отговор „има съмнения относно съответствието на приложимите национални разпоредби с правата, гарантирани от тези директиви и от ХОПЕС[43]. В частност защото засегнатото лице не е „разпитано нито веднъж в хода на разследването и не му е съобщено за образуваното срещу него наказателно производство, а и не му е осигурена адвокатска защита, понеже не е привлечено като обвиняем, респ. не може изобщо да обжалва по съдебен ред правните или фактическите изводи на прокуратурата[44].
2.5.3. СЕС изобщо не се произнася по допустимостта на искането, но анализира връзката на предмета на делото по същество с ПЕС.
2.5.4. Той анализира „целите” на релевираните директиви, преди всичко на основата на техните мотиви[45]. И установява, че те „не съдържат изрични разпоредби, сочещи, че имат връзка с наказателните производства[46] – т.е. конкретният предмет на делото на пръв поглед не попада в приложното им поле!
2.5.5. Позовавайки се и на Заключенията на Генералния адвокат по делото обаче, СЕС приема, че „тази липса на изрични разпоредби не означава, че такова производство …е изключено от приложното поле на тези директиви”[47]. Поради което „се прилагат по отношение на съдебно производство, като предвиденото в разглежданата в главното производство национална правна уредба…”[48].
2.5.6. Установява и че „мерки, …като разглежданите в главното производство, са обхванати от чл. 5 от ЕКПЧ” и поради това от аналогичната разпоредба (чл. 6) на ХОПЕС. Поради което и ХОПЕС (чл. 6) е приложимо право.
2.5.7. Съдът не пропуска да подчертае и че „съгласно постоянната му практика произтичащото от всяка директива задължение за държавите-членки да постигнат предвидения в нея резултат, както и задължението им по чл. 4, § 3 от ДЕС (принцип на лоялно сътрудничество) и по чл. 288 от ДФЕС да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на това задължение, тежи върху всички органи на държавите-членки, включително върху съдебните органи в рамките на тяхната компетентност”[49]!
И да подчертае, че произтичащото задължение (определено като „принцип”!) за съответстващо тълкуване (повече за задължението за съответстващо тълкуване на вътрешните правни норми виж тук и тук ) „изисква националните органи да използват всички свои правомощия, като вземат предвид вътрешното право в неговата цялост и като приложат признатите от него методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на Правото на Съюза и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от него цел”[50].
2.5.8. По отношение на „процедурата за задължително настаняване в психиатрично заведение с цел лечение, като установената със Закона за здравето”, Съдът на ЕС установява, че нищо в представената на Съда преписка не дава основание да се приеме, че представлява прилагане на Правото на Съюза” (респ. неприложима е и ХОПЕС)[51]. Поради което релевираните във връзка с това директива и разпоредба от ХОПЕС „не се прилагат по отношение на съдебно производство, като разглежданата в главното производство процедура (по чл. 155 и сл. от Закона за здравето)”[52].
2.5.9. В обобщение можем да установим, че това дело е полезен свързан с България пример не само за приложимост на съюзни правни норми по наказателни дела, но и за тълкувателните механизми за установяване на връзка между едно наказателно дело и Правото на ЕС.
2.6. Ключово важно – и за това изследване, и по-общо за българския правен ред, вкл. защото предизвика изрично изменение на разпоредба в българския Наказателен кодекс – е решението на СЕС по българското дело Pinzaru et Cirstinoiu[53].
2.6.1. Преюдициалното запитване[54] е отправено Районния съд на Свиленград във връзка с наказателно производство срещу Даниела Пинзару и Роберт-Андрей Черистиниу (румънски граждани) за недеклариране на пари в брой, пренасяни от тях при влизане на територията на Съюза от Турция с лек автомобил. При извършена гранична проверка под дрехите на г‑жа Пинзару са открити 100 000 евро в три пачки. Сумата е „отнета в полза на държавата на основание чл. 251, ал. 2 от Наказателния кодекс, като сума „в особено големи размери“ по смисъла на чл. 251, § 1. Срещу двете лица (съответно като извършител и помагач) е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 251, § 1 от НК, който предвижда наказание лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението.
2.6.2. Районният съд обаче (нека подчертая – релевирано от адвоката на обвиняемите) приема, че „налагането на едното или другото наказание в съчетание с отнемане на предмета на престъплението в полза на държавата има вероятност да надхвърли границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на задължението по чл. 3 от приложимия регламент и за осигуряване на осъществяването на преследваните с този регламент цели”[55]. Поради което (по искане на адвоката на обвиняемите) спира производството и отправя до СЕС преюдициални въпроси за тълкуване на чл. 65 от ДФЕС[56], разпоредба от съюзния регламент относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността[57], и чл. 17 от ХОПЕС (дали е спазен „балансът между общия интерес и изискването за защита на правото на собственост, прогласено в чл. 17”), като изразява съмнения и за противоречие с „принципа за пропорционалност на престъплението и наказанието, заложен в чл. 49, § 3 от ХОПЕС и прикрито ограничение на свободата на движение на капитали”[58].
2.6.3. Доколкото отговорът на преюдициалните въпроси на РС-Свиленград „се налага недвусмислено от съдебната практика или не оставя място за разумно съмнение” (отговорите се съдържат в многократно цитираното в мотивите на акта на СЕС скорошно негово решение по делото Chmielewski[59]), СЕС решава да се произнесе само с мотивирано определение[60]. В този смисъл едно перфектно българско правосъдно решение би било не да се отправя собствено преюдициално запитване, а да се извлекат и вземат предвид (вкл. чрез изрично позоваване) напълно относимите изводи от вече съществуващото произнасяне на СЕС по достатъчно аналогичен въпрос…
2.6.4. Връзката на делото с Правото на ЕС не е анализирана отделно нито в искането, нито в произнасянето на Съда, навярно просто защото е очевидна – внасянето в и изнасянето от ЕС на пари в брой е материя, уредена на съюзно равнище – при това с регламент (посоченият). И дори в неговия чл. 3, § 1 изрично се предвижда задължение за всяко физическо лице, което влиза или излиза от Съюза и носи пари в брой на стойност 10 000 евро или повече, да декларира тази сума[61].
2.6.5. СЕС установява еднозначно, че чл. 9, § 1 от същия регламент изисква всяка държава-членка да предвиди санкциите, приложими в случай на неизпълнение на задължението за деклариране. Но тези санкции „трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи”. Както и че – доколкото не съществува съюзна правна уредба на санкциите за такива нарушения (а и не би могло да има, тъй като ЕС няма такава компетентност!) – „съгласно постоянната му практика… държавите-членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи”. Но – отново… – настоява, че „държавите-членки са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на Правото на Съюза и на неговите основни принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалност[62].
2.6.6. И – съществено за предмета на това изследване – подчертава, че „в частност предвидени в национално законодателство административни или санкционни[63] мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от него цели, а „строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност”[64].
2.6.7. Съдът приема, че „санкции като разглежданите в главното производство се явяват подходящи за постигането на преследваните от /регламента/ цели”, но и че предвидените в българското наказателно законодателство санкции „не изглеждат съразмерни предвид естеството на съответното нарушение”, а „надхвърлят границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на задължението за деклариране”[65].
2.6.8. Поради което прогласява, че Съюзното право „не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство”[66].
2.6.9. От което следва само едно: националният съд е длъжен да остави тази правна уредба неприложена. Въпреки че няма съюзна норма, която да приложи на нейно място, нито може да приложи (поне по аналогия) друга вътрешна правна норма. В крайна сметка по делото по същество разглеждащите го български съдилища постъпват точно така: nullum crimen, nulla poena sine lege…
2.6.10. Нещо повече – произнасянето на СЕС предизвиква и доста бързо за нашенските нормотворчески традиции изменение на …обявената за негодна за прилагане правна уредба.
Действащата към момента на осъществяване на фактите по главното производство разпоредба на чл. 251, ал. 1 (Изм. ДВ, бр. 74 от 2015 г.) гласи: „Който не изпълни задължение за деклариране на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз, и стойността на предмета на престъпление е в особено големи размери, се наказва с лишаване от свобода до шест години или с глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението”. Разпоредбата на ал. 2 предвижда, че „предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност”.
През декември 2017 г. (след завеждането в СЕС на запитването от РС-Свиленград) разпоредбата на ал. 1 е изменена[67]: „Който не изпълни задължение за деклариране на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях, пренасяни през границата на страната, която е външна граница на Европейския съюз, и стойността на предмета на престъпление е в особено големи размери, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба в размер на една пета от стойността на предмета на престъплението.”
През 2019 г. – след произнасянето на СЕС – ал. 2 е отменена[68]…
Изводът е несъмнен: Правото на ЕС не само може да се окаже свързано с едно наказателно производство в ДЧ, но и може да обоснове неприлагане на (единствената приложима!) национална наказателноправна норма.
2.7. Ярък пример за възможното решаващо за изхода на едно наказателно дело в ДЧ въздействие на ПЕС Съдът на ЕС даде и съвсем наскоро – прилагането на забраната non bis in idem, закрепена в чл. 50 от ХОПЕС, (може да) предопредели изхода на делото[69].
…От което неизбежно следва отново и изводът, който е в основата на тази поредица изследвания: преценката дали е налице връзка с Правото на ЕС е не само дължима в самото начало на разглеждането на всяко дело (каквото и да е то), но и може съществено да повлияе на неговия ход и на неговия резултат.
И по-общо на всяко правоотношение – независимо дали евентуален спор по него изобщо ще стигне до съд!
[1] Виж подробно в Христо ХРИСТЕВ, Право на Европейския съюз. Наказателноправни въпроси, „Сиела”, София, 2012, и Пламен ПАНАЙОТОВ, Наказателното право на Европейския съюз и българското наказателно право, „Сиби“, С., 2012.
[2] CJCE, 28. 3. 1979, La Reine с/ Vera Ann Saunders, C-175/78.
[3] CJCE, 21. 9. 1989, Commission с/ Grèce, 68/88, т. 22-28; CJCE, 8. 7. 1999, Nunes et de Matos, C-186/98, т. 9-14; CJCE, 15. 1. 2004, Penycoed, C-230/01, т. 33-38; CJCE, 5. 7. 2007, Ntionik et Pikoulas, C-430/05, т. 52- 53.
За приложимостта на Правото на ЕС по наказателни дела виж Атанас СЕМОВ, Приложимост на Правото на ЕС по наказателни дела. Способи за определяне на „реална връзка” с правото на ЕС – в: Пламен ПАНАЙОТОВ и др. (съст.), Научна конференция на Катедра „Наказателноправни науки“ на СУ, УИ „Св. Кл. Охридски“, С., 2018, стр. 182-209.
[4] Виж напр. CJCE, 7. 12. 2000, de Andrade, C-213/99, т. 18-19; CJCE, 30. 9. 2003, Inspire Art, C-167/01, т. 61-62; CJCE, 16. 10. 2003, Hannl-Hofstetter, C-91/02, т. 17; CJCE, 3. 5. 2005, Silvio Berlusconi et a., C-387/02, C-391/02 и C-403/02, т. 63-64.
[5] CJCE, 24. 11. 1998 г. Bickel et Franz, C‑274/96, т. 17.
[6] CJUE (Опр.), 12. 7. 2018, Pinzaru et Cirstinoiu, C-707/17.
[7] CJUE (Голям състав), 16. 5. 2017, Berlioz Investment Fund, C-682/15.
[8] CJUE, 26. 2. 2013, Åkerberg Fransson, C‑617/10.
[9] Т. 26 и 28.
[10] Да отбележим ли, че и по това дело, както по толкова много други важни дела пред СЕС, позиция на българската държава няма? Чехия не пропуска дело, ние не пропускаме възможността да пропуснем…
[11] CJUE, 26. 2. 2013, Åkerberg Fransson, C‑617/10, т. 26, уточненията в скоби са мои.
[12] Въпреки че не само повечето взели отношение ДЧ, но и ЕК оспорват изобщо допустимостта на запитването с аргумент, че материите относно данъчните санкции или наказателното преследване „не произтичат от прилагането на Правото на Съюза” – т. 16.
[13] Т. 19.
[14] „…Тази дефиниция на приложното поле…” – т. 20.
[15] Т. 26.
[16] CJUE, 26. 2. 2013, Åkerberg Fransson, C‑617/10, т. 28 и т. 34.
[17] И ДЧ трябва да се съобразяват с (да зачитат) основните принципи на Правото на ЕС, вкл. основните права – виж CJUE, 31. 3. 2011, Аурубис България, C‑546/09, т. 41 и 42, разгледано подробно нататък в тази глава. Виж също CJCE, 7. 12. 2000, de Andrade, C-213/99, т. 20; CJCE, 16. 10. 2003, Hannl-Hofstetter, C-91/02, т. 18; CJCE, 12. 7. 2001, Louloudakis, C-262/99, т. 67; CJCE, 5. 7. 2007, Ntionik et Pikoulas, C-430/05, т. 53 и др.
[18] CJUE (Голям състав), 5. 6. 2018, Колев и др., C‑612/15.
[19] Обвинени за корупция или искане на подкуп от преминаващите през границата между България и Турция шофьори на товарни и леки автомобили, за да не извършват митническа проверка и да не отразяват в документите констатирани нередности (т. 24).
[20] Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и Съвета.
[21] Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и Съвета.
[22] Т. 37 и 38.
[23] Според смисъла на мотивите в т. 49 и сл.
[24] В частност в т. 77 СЕС все пак установява, че втората посочена директива (2013/48/ЕС), за разлика от първата, не съдържа конкретна разпоредба, установяваща (права, чиято защита се претендира по делото по същество), поради което няма да я разглежда в този контекст…
Заслужава си да се отбележи и че СЕС подчертава: „макар срокът за транспонирането на тази директива да не е изтекъл към момента на сезиране на Съда от запитващата юрисдикция с настоящото преюдициално запитване, този срок е изтекъл” по-късно, в рамките на висящото пред националния съд производство, поради което „директивата е приложима към положението на обвиняемите по делото в главното производство” – т. 102.
[25] В т. 53 и др.
[26] Т. 50, където СЕС припомня историческото дело CJUE (Голям състав), 8. 9. 2015, Taricco et a., C‑105/14, т. 37 и посоченото по-горе CJUE, 5. 12. 2017, M.A.S. et M.B., C‑42/17, т. 30.
[27] Т. 51.
[28] CJUE (Голям състав), 20. 3. 2018, Menci, C‑524/15, т. 21. Виж също CJUE, 5. 4. 2017, Orsi et Baldetti, C‑217/15 и C‑350/15, т. 16.
[29] Т. 52.
[30] Т. 54.
[31] Т. 55.
[32] Непонятно е защо в българския текст на решението – на сайта на СЕС! – не става ясно за кой параграф става дума, липсва „1”. Още по-непонятно е защо 4 години по-късно никой нито е забелязал, нито е оправил тази иначе очевидно печатна грешка…
[33] Т. 68.
[34] Виж т. 70 и сл. и диспозитива.
[35] Т. 75, Съдът използва тази формула в такъв контекст за първи път в знаковото (именно заради това) дело CJUE, 26. 2. 2013, Melloni.
[36] CJUE, 17. 1. 2019, Дзивев и др., C-310/16. При това в актуалната и чувствителна тема за допустимостта на доказателствени средства като „телефонно подслушване”…
[37] Т. 33.
[38] Пак там, като СЕС изрично припомня решенията си по делата CJUE, 5. 12. 2017, M.A.S. et M.B., C‑42/17, т. 52; българското CJUE (Голям състав), 5. 6. 2018, Колев и др., C‑612/15, т. 68 и 71 (разгледано подробно в предходната подточка) и CJUE, 20. 3. 2018, Di Puma et Zecca, C‑596/16 и C‑597/16, т. 31 и цитираната там практика.
[39] CJUE, 19. 9. 2019, Rayonna prokuratura Lom, C‑467/18.
[40] Конкретно на чл. 8, § 2 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно правото на информация в наказателното производство (OB, L, 142, 2012 г., стр. 1); на чл. 12 от Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (OB, L, 294, 2013 г., стр. 1) и на чл. 3 от Директива 2016/343/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (OB, L, 65, 2016 г., стр. 1).
[41] Т. 27.
[42] Т. 31. Странно е защо макар в самите преюдициални въпроси на първо място – съвсем логично – да е поставен именно въпросът за приложното поле – предопределящ нуждата от произнасяне и по останалите му въпроси – Съдът в своите встъпителни мотиви обръща внимание на този въпрос на последно място…
[43] Т. 28.
[44] Т. 29.
[45] Т. 35-37. Поредно доказателство за огромното практическо значение за националния юрист на мотивите на съюзните правни актове като ключов тълкувателен източник – включително и за определяне на попадащите в приложното поле на съответния акт национални правни норми!
[46] Т. 39.
[47] Т. 40-41.
[48] Т. 54.
[49] Т. 59.
[50] Т. 60. Виж подробно в Атанас СЕМОВ, Задължението за съответстващо на Правото на ЕС тълкуване на вътрешните правни норми. Най-широкообхватната последица от действието на Правото на ЕС, УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2022, и по-накратко в „Задължението за съответстващо на Правото на ЕС тълкуване на вътрешните правни норми. Най-широкообхватната последица от действието на Правото на ЕС. Наръчник” (52 стр.) и „Съответстващо на Правото на ЕС тълкуване на вътрешните правни норми. Най-широкообхватната последица от действието на Правото на ЕС. Требник” (8 стр.), УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2022.
[51] Т. 67.
[52] Т. 68.
[53] CJUE (Опр.), 12. 7. 2018, Pinzaru et Cirstinoiu, C-707/17.
[54] За него писах, че е първото българско смислено преюдициално запитване по наказателно дело и подчертах огромната роля на защитника на обвиняемите адв. Иван Иванов от Свиленград, аргументирано поискал отправянето на преюдициално запитване, в крайна сметка решило изхода от делото, а след това и изменението в НК!
[55] Т. 17.
[56] Чл. 63, § 1 от ДФЕС забранява всички ограничения върху движението на капитали между държавите-членки и между държавите-членки и трети страни.
Чл. 65, § 1, б. „б” определя, че не се накърнява правото на държите-членки „да предвидят процедури за деклариране на движението на капитали за целите на административната или статистическата информация”.
[57] В частност чл. 9 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността (ОВ, L, 309, 2005 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 238 и поправка в ОВ L 104, 2015 г., стр. 52).
[58] Т. 17.
[59] CJUE, 16. 7. 2015, Chmielewski, C‑255/14. Трябва да се подчертае, че предметът на това дело е по същество напълно идентичен – и българският съд е можел само да се позове на постановеното от СЕС, за да реши своето дело, без да отправя преюдициално запитване! Такава смелост – особено по наказателни дела – не е непременно типична за българските съдилища, особено районните. Но трябва енергично да се насърчава. Разбира се, още повече трябва да се насърчава смелостта във всеки случай на основателно съмнение (относно валидността или тълкуването на приложима или относима СПН) да се отправя преюдициално запитване. И най-вече – доброто познаване и разбиране на Правото на ЕС и на първо място неговата приложимост…
[60] Т. 18 и 19.
[61] Т. 23-24.
[62] Т. 25-28.
[63] В оригинала наистина е използван този израз (mesures administratives ou répressives – актът на СЕС е наличен само на български и френски език), не „наказателни” – но с предвид предмета на делото по същество е несъмнено, че се имат предвид и всички наказателноправни мерки.
[64] Т. 27-28.
[65] Т. 29-32.
[66] Т. 35 и диспозитива.
[67] ДВ, бр. 101 от 2017 г.
[68] ДВ, бр. 83 от 2019 г.
[69] CJUE, 20. 3. 2018, Garlsson Real Estate et a., C-537/16. Виж и CJUE, 15. 10. 2019, Dorobantu, C-128/18.
22
Коментирайте
Постановление № 203 на МС за определяне на допълнително месечно пожизнено възнаграждение на академици и член-кореспонденти, публикувано в ДВ, бр. 103 от 02.12.2008 год., според което всеки неработещ академик* получава основното месечно възнаграждение на народен представител за съответния месец до края на живота си, а член-кореспондентът пожизнено всеки месец получава 30% от него.
* 99 процента от академиците са пенсионери. Интересно е сравнението колко от бюджета на БАН отива за тези плащания, и колко отиват за стипендии на докторанти… И каква сума общо е платена от 2008 г досега. Ето числата от 2008 до 2015 г https://www.lentata.com/page_7459.html
„законът е напечатан само за робовете и ние имаме пълно право да кажем заедно с Прудона, че сяко едно правителство е заговор, съзаклятие против свободата на човечеството.“
ХРИСТО БОТЙОВ
Да попитам-кога ще бъде забранен Славейков, и кога площадът преименуван?
“ Немци, френци, англичани
наши са враждебници,
дружни с нашите тирани,
с нашите изедници.
Спекуланти са омразни –
интерес им покажи,
че да виж дела проказни
и чифутски в тях лъжи.“
Пореден копи – пейст.
ЕС отдавна опапа държавните суверенитети на държавите-членки и няма такава територия, която да се счита за тяхно запазено право.
Като се четат решенията на СЕС това става съвсем ясно.
Простотиите на Семов. Чудя се кой ги чете?
Поредната полезна информация.
Този човек да вземе да издаде книга.
Безспорно!
Чудесен текст. Благодаря
Уча се много, когато видя статии на Семов. Да, така.
Определено поредната добра статия
Полезни са винаги нещата излезли от устата на Семов
Все повече започвам да си мисля, че запазената компетентност на държавите членки е една димна завеса, с която ЕС успокоява и притъпява националното самочувствие на отделните страни без обаче да има покритието, което се предполага по дефиниция.
Ние изобщо нямаме съдебна система. Всичко живо там в корумпирано. Аз съм свидетел синът на полицай, нанесъл тежка телесна повреда на двама цивилни, отърва ареста, защото баща му плати сериозна сума на разследващите и прокурора.
Как би коментирал Семов отказа на СЕС да се произнесе по еднаквите състави на нарушения и престъпления, за които беше сезиран на два пъти от български съдилища? ХОПЕС не би трябвало да допуска подобно нещо.
„ЧЛ.-КОР., ПРОФ. Д.Ю.Н. АТАНАС СЕМОВ, НОСИТЕЛ НА КАТЕДРА….“
А тухли четворки мое ли да носи?
Радевчетата не са интересни, дори когато носят катедри.
За тези дейности си има други хора.
Колкото повече чета Семов, толкова повече си мисля, че сме обречени
Всъщност по отношение на наказателното право ПЕС има най-малко касателство и нещата са доста по-чисти и ясни, в сравнение с останалите материи, бих казал привидно оставени в компетентност на държавите
Смятам, че трябва промяна и да се даде възможност СЕС да действа и като наказателен, и като вонен съд. Така ще има повече справедливост. Да се създаде и единна европейска система на разследващи органи и обвинение. /Европейската прокуратура не е част от съдебната система на ЕС. / Така че трябва да се помисли по тези въпроси.
По темата
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Establishing a connection with the Principle of Subsidiarity (PES) in matters within the reserved competence of the Member States, particularly in criminal law, is crucial for maintaining a balanced and effective legal framework across the European Union.
Click Here: https://pfieuc-tsausk-kreaurt.yolasite.com/