Определяне на приложимостта на ПЕС – първа по важност задача на всеки, който прилага право
Мисля, че е несъмнено: първият свързан с Правото на ЕС (ПЕС) въпрос, пред който се изправя националният съдия, е въпросът дали то е приложимо по делото[1]. Отговорът предопределя приложимото право и целия ход на делото. По-общо определянето на приложно поле на ПЕС предопределя цялото му действие: от него изцяло и пряко зависи изпълнението на всички, произтичащи от ПЕС, задължения. И възможността за позоваване на съюзна правна норма, т. е. правните субекти, вкл. частните лица, да черпят субективни права от ПЕС (и в частност от Хартата на основните права на ЕС, ХОПЕС). Най-просто казано, за физическите и юридическите лица въпросът за приложното поле на ПЕС е въпросът „Кога имам съюзни права и мога да разчитам да бъдат защитени?”.
Разбира се, задължение да преценява – за всяка конкретна ситуация – има всеки, който прилага право: всички държавни органи и всички частни лица във всяко обществено отношение.
Тази преценка понякога е и най-трудната задача. Особено в материите (или отделни аспекти на материи), определяни поради това като „гранични” (сами по себе си неуредени от ПЕС, но пряко свързани с такива, които имат съюзна уредба). Практиката на СЕС дава немалко ориентири (които анализирам тук накратко), но все още изглежда противоречива[2] или поне непълна.
Изпълнението на тази задача обаче не е въпрос на свободна преценка или желание – това е служебно задължение на националния съдия по всяко дело[3].
Пренебрегването на задължението на националния съдия сам да установи (и надлежно да аргументира) наличието на връзка на делото с ПЕС, многократно е било санкционирано от СЕС с недопустимост на преюдициално запитване (пост. практика – виж напр. определенията по делата Omalet, C‑245/09, т. 18; Chartry, C‑457/09, т. 25 и 26; Corpul Naţional al Poliţiştilor, C‑134/12, т. 15 и др.). Съдията трябва не просто да изложи основните факти, но и да очертае приложимото право – и най-вече връзката с ПЕС. Той е длъжен – не само в акта за отправяне на преюдициално запитване, но и във всеки съдебен акт – да посочи и обоснове установената от него връзка с ПЕС (Chartry, C-457/09, т. 25; Pagnoul, C-314/10, т. 24). Разбира се, понякога на националния съдия ще е необходимо преюдициално тълкуване от СЕС именно за да определи дали делото попада в приложното поле на ПЕС, т. е. тълкуване дали конкретна съюзна правна норма (СПН) е приложима в (или поне има връзка с) висящото пред него дело – но дори тогава той трябва да може да очертае основанията за съмнение, налагащи необходимостта от произнасяне на СЕС.
Съществен – теоретичен и практически – проблем създаде и чл. 51, § 1 от Хартата на основните права на ЕС, който определя, че държавите членки са длъжни да спазват ХОПЕС „единствено когато прилагат Правото на Съюза”. „Разясненията” към Хартата от своя страна – а те се ползват със същата сила като „обвързващ тълкувателен източник”[4] – обясняват разпоредбата по очевидно различен начин: „когато действат в обхвата на Правото на ЕС”. Което във всички случаи изисква преди всяко позоваване на ХОПЕС първо да се установи дали делото (ситуацията, приложимата национална норма) е в приложното поле на ПЕС. За нуждите на това изследване[5] приемам за несъмнено, че държавите членки „прилагат Правото на ЕС” винаги, когато действат в неговия обхват!
Смятам за изключително важно да се разбира: Определянето дали една ситуация попада в приложното поле на ПЕС е не само първата по време, но и първата по важност задача на всеки, прилагащ право, и на първо по важност и последно по ред място на националния съдия.
Ако правоприлагащият субект установи правилно дали ситуацията има връзка с ПЕС и на основание кои негови разпоредби, след това обикновено е относително по-лесно да извлече/спази всички, произтичащи съюзни последици (прилагане на установените като приложими СПН, прилагане на приложимите вътрешни правни норви (ВПН) със съответстващо на относимите СПН тълкуване[6] и неприлагане на същите ВПН, когато се установи противоречие). И обратно: определянето на обхвата на ПЕС изисква преценка за наличието на връзка между конкретна ситуация и поне една СПН (или поне духа/целите на ПЕС, респ. целите и/или ценностите на ЕС), респ. обща преценка на цялото действащо Право на ЕС. От всекиго, във всяка ситуация…
Вторият наложителен предварителен извод е, че практически е много вероятно (позволявам си да твърдя: дори по-вероятно) една ситуация в държава членка да има връзка с ПЕС, отколкото да няма. Неслучайно съдията в СЕС Алан Розас настоява, че „все по-трудно е да се намери област, в която Правото на ЕС отсъства напълно!“ [7].
Поради което предварителното обобщение е, че приложното поле на Правото на ЕС е изключително широко. Съдия Марек Сафян определя, че то е „значително по-широко от полето на директно прилагане на Съюзното право или на неговото формално, техническо имплементиране в националното право”[8]. От своя страна съдия Розас приема, че „може да се застъпи становището, че изразът „когато те прилагат Правото на Съюза“, използван в чл. 51, § 1 от Хартата, изисква по-скоро широко тълкуване“[9].
Особено чувствителни са „граничните зони“ между Съюзното и националното право[10], където доброто използване на тълкувателните методи е решаващо за установяването на косвена приложимост на ПЕС (въздействие на СПН, която не е годна за прилагане като източник на субективно право). Големият практически проблем е способността да се различават изцяло вътрешните ситуации (спрямо които ПЕС е напълно неприложимо) и ситуациите „в обхвата на ПЕС”.
Затова ще представя накратко методите за определяне дали конкретна ситуация (респ. конкретна ВПН, правоотношение, в крайна сметка съдебно дело) попада в обхвата на Правото на ЕС: понятието за приложно поле, критериите за „връзка с ПЕС”, особено в „привидно изцяло вътрешни ситуации” и разбирането за „реална връзка”.
Първа част
Понятие за „приложно поле” на Правото на ЕС
Въпросът за приложното поле (обхвата) на ПЕС може да бъде сведен до два наглед прости въпроса: Има ли разлика между „ситуация на прилагане на ПЕС” и „ситуация в приложното поле на ПЕС”? (на който веднага предлагам отговора: не) и Кога една ситуация попада в приложното поле на ПЕС? (т. е. кога има реална връзка с ПЕС – пряка или косвена, на който краткият отговор е: в повечето случаи…).
1. Терминологично различие?
1.1 Понятието е проблематично дори за официалните езикови версии на ХОПЕС.
1.1.1 Изразът „the scope of Union law” в българската версия е преведен като „приложното поле на Правото на Съюза”, същият е изразът във френската версия (le champ d’application), в италианската (ambito di applicazione) или испанската (ámbito de aplicación)[11] – но …тези изрази в обратен превод на английски език би могло да се преведат и с „field of application”… „Scope” е именно и точно „обхват”. Важно е да се разбира, че „приложно поле на ПЕС” и „обхват на ПЕС” са синоними. Прецизният термин е „приложно поле” и може да бъде обясняван с „обхват” – именно и най-вече за да се разбере, че обхваща и ситуации, в които Правото на ЕС не се „прилага” (в тесен смисъл), а „въздейства” (прилага се в широк смисъл), като и в двата случая е „приложимо право”.
1.1.2 Смятам за несъмнено и че текстът на „Разясненията” цели да внуши приложимост на ХОПЕС извън случаите на „прилагане” на ПЕС (в тесен смисъл) и да насочи и към случаите на въздействие без формално прилагане.
1.1.3 От своя страна Съдът на ЕС обаче обикновено използва прецизното „приложно поле” (le champ d’application matériel du traité, the material scope of the Treaty), за да обоснове, че всяка наистина „изцяло” вътрешна ситуация е извън обхвата (приложното поле) на ПЕС[12].
1.2 По отношение на обхванатите от ПЕС ситуации СЕС минава през широка палитра от изрази в различни случаи (а понякога дори в рамките на едно и също решение): „произтичащо от ПЕС” (Dereci, C-256/11, т. 71), „уредено” („…Applicable in all situations governed by European Union law” – Åkerberg Fransson, C‑617/10, т. 19) или „определено от ПЕС” („…Determined by European Union law” – пак там, т. 29) или „вписващо се в съюзна рамка” („…Within a framework such as that laid down” – IBV & Cie, C-195/12, т. 49).
Понякога СЕС настоява за установяване на „определена връзка” (sufficient connection, lien suffisant – Kremzow, C-299/95, т. 16. Виж също делата Wachauf, 5/88, т. 19, и Carpenter, C-60/00) и налага разбирането, че „няма да е достатъчен само условен допир, „съседство” или индиректно въздействие между материите (разпоредбите). Друг път извежда като водещ критерии „целта” на една национална правна уредба и това дали тя включва (дори не на първо място) „прилагане” на съюзна разпоредба или преследва цели, различни от тези, които са предмет на Съюзното право (Annibaldi, C-309/96, т. 21-23; Iida, C-40/11, т. 79 и Ymeraga e.a., C-87/12, т. 41). Трети път набляга на това дали дадена материя има съюзна уредба, респ. дали тя засяга (обхваща) именно конкретен аспект от материята. В решението по делото Siragusa (206/13, т. 34) СЕС използва формулата „национална правна уредба, която попада в приложното поле на Правото на ЕС или го прилага”. Немислимо е да приемем, че това „или” се появява случайно… То ни задължава да осмислим разликата между „прилагане” (в тесен смисъл) и „действие в приложното поле” (спазване или прилагане в широк смисъл).
2. Единно разбиране
Както когато „прилага” ПЕС (прилага самоизпълнима СПН като източник на субективно право – най-типично при регламент), така и когато „действа в приложното поле” (приема/прилага вътрешни правни норми в материя, уредена от или свързана с ПЕС – най-типично при директива), държавата прилага Правото на ЕС. Във всяка ситуация, свързана с Правото на ЕС, то е „приложимо право” – било защото негова норма се прилага пряко (когато прилагат съюзна правна уредба“ – Kjell Karlsson et a., C-292/97, т. 37), било защото се прилага косвено („национална правна уредба попада в приложното поле на Съюзното право – Bostock, C-2/92, т. 16, където припомня пионерското в това отношение решение по делото ERT (Elliniki Radiophonia Tileorassi), C-260/89, т. 42.), като въздейства (влияе върху тълкуването на приложимите ВПН или препятства прилагането им в случай на противоречие).
2.1 Изводът е ясен: националният съдия (и всеки преди него) трябва за вземе предвид всички аспекти на действието на Правото на ЕС както на съюзно, така и на национално равнище, което естествено (именно предвид природата и смисъла му) включва не само прилагането на самоизпълнимите СНП, но и прилагането на националните норми, приети по повод (в изпълнение) на съюзна норма (напр. транспониране на директива и изпълняване на регламент чрез създаване на последващи вътрешни правни норми), както и преценката за съобразеност с ПЕС на която и да било вътрешна за държавата членка правна норма, попадаща в материалния обхват (очертан не само от буквата, но и от дума) на съюзната норма.
2.2 Своеобразното премятане на двата израза „прилагат” и „действат в приложното поле” е ясно доказателство, че „Разясненията” към ХОПЕС налагат разбиране за идентичност на двата израза и за понятийно единство в рамките на по-широкия прочит:
Всеки правен субект прилага Правото на ЕС (винаги), когато действа в приложното му поле!
Затова, за да е в обхвата на ПЕС, дадена ситуация в държава членка трябва:
– или да представлява „случайна на прилагане/изпълнение на ПЕС;
– или да разкрива друг „елемент на връзка“ с ПЕС[13].
3. Разнообразие на ситуациите
Правото на ЕС е много динамично – и често една материя променя „статуса си” във времето: била е „изцяло вътрешна ситуация”, но след приемането на съюзни разпоредби вече е „уредена от ПЕС” или поне „във връзка с ПЕС”.
Затова е необходима особена бдителност на националния съдия – той не може да си позволи небрежно да се осланя на позната му (стара) практика на СЕС в дадена материя (например установяваща „липса на връзка с ПЕС”), без да се постарае да установи дали междувременно не е създадено ново Съюзно право. Несъмнено съдията е свободен, но и понякога принуден, да отправи преюдициално запитване до СЕС именно за да установи наличието на връзка на делото с ПЕС.
4. Широко разбиране за приложно поле
Решението по делото Åkerberg Fransson[14] е основополагащо за цялата доктрина за приложението на ПЕС, тъй като налага много широко[15] разбиране за обхват на ПЕС[16].
4.1 Запитването от шведски наказателен съд е по дело за данъчна измама (срещу рибар, укрил добив и респ. ДДС). Съдът определя ясно, че приложното поле на ПЕС засяга дори случаите, които имат отношение само към (финансовите) интереси на ЕС, независимо как са уредени (със съюзни или само с вътрешни норми).
4.2 ЕК и повечето взели отношение държави членки[17] оспорват изобщо допустимостта на запитването с аргумент, че материите (относно данъчните санкции или наказателното преследване) не „произтичат от прилагането на ПЕС”. Затова и аргументите, с които Съдът им се противопоставя, са още по-важни и показателни.
4.3 Най-голямо значение има изразът на СЕС „във всички случаи, уредени от ПЕС”. Съдът посочва, че това е дефиниция (т. 34)!
4.4 След това СЕС налага разбирането, че всяка връзка, дори „частична”, е достатъчна, за да обоснове, че материята (респ. националната ù уредба) е в обхвата на ПЕС[18].
Макар в конкретния случай да не е налице „прилагане” в тесен смисъл на СПН (приложими по делото са само ВПН, но в материя, уредена с директива – ДДС), критерият е общ: дори когато се прилагат вътрешни (вкл. заварени при влизането в сила на съюзна норма) разпоредби, приети с оглед други цели (и напълно извън всякакво прилагане на ПЕС – напр. приети преди присъединяването към ЕС), когато ги прилагат във връзка с (по отношение на) права (или задължения), произтичащи от ПЕС, тези ВПН са норми по прилагането на ПЕС.
4.5 Разбирането за „всяка връзка” (разбира се, реална, не абстрактна – виж във Втора част) се потвърждава ясно: достатъчно е дадена национална уредба (ситуация) да има отношение към „собствените ресурси на Съюза”.
Очевидно всяко правоотношение, дори и уредено изцяло от вътрешни норми (които може да са приети преди и/или съвсем извън контекста на прилагането на ПЕС и във всички случаи извън всякаква компетентност на ЕС), ако свързано (поне пряко) с облагаема с ДДС дейност, ще попада в обхвата на ПЕС. („представляват прилагане” (на релевантното съюзно материално право – т. 26, уточненията в скоби са мои). А дали в обхвата на ПЕС ще попада всяко обществено отношение, свързано с приходната част на бюджета на държавата, от чийто размер зависи ежегодната вноска в бюджета на ЕС?…
4.6 Съдът на ЕС фактически налага[19], че прилагане на ПЕС е всяка мярка в приложното му поле. И за да няма съмнение, уточнява: „обстоятелството, че националните правни норми …не са приети, за да се транспонира…, не може да постави под въпрос този извод, тъй като с прилагането им (не непременно и с приемането им) се цели да се санкционира нарушение на разпоредбите на (посочената директива, по-общо на ПЕС” – т. 28, уточненията в скоби са мои).
4.7 Делото по същество (пред питащата национална юрисдикция) е наказателно: за „…тежки престъпления против данъчната и осигурителната система” (т. 2). Г-н Ханс Акерберг Франсон е шведски рибар, обвинен (от прокуратурата) за това, че в данъчните си декларации е предоставил невярна информация, което е довело до загуба на бюджетни приходи (във връзка със събирането на ДОД и на ДДС) и не е подал декларации за осигурителните вноски за сметка на работодателя, което също води до загуби (за бюджета на социалното осигуряване).
4.8 Разбира се, СЕС полага необходимата грижа да не се допусне волунтаристко разбиране за прекалена всеобхватност. Той се стреми да очертае ясни „граници…”: чрез изискване за реална връзка[20]. Но не възприема твърде строгото разбиране за „степен на връзка” (очевидно по-висока) на генералния адвокат по делото Круз Вилалон[21].
Като обобщение приемам, че една ситуация (респ. една национална/вътрешна правна уредба) ще попада в обхвата на правото на ЕС, когато се намира в реална връзка с него – това изисква връзката да е съществена/реална, но не непременно пряка!
4.9 Решението по делото Åkerberg Fransson е в тясна и важна връзка с решението по делото Melloni[22], постановено пак от Големия състав на Съда (!) и то в същия ден. Делото Melloni също се отнася за наказателноправна материя, която в голямата си част[23] е извън обхвата на ПЕС. Макар формално да става дума за различни институти на наказателното право (престъпление срещу данъчното облагане – Åkerberg и престъпление във връзка с фалит на търговско дружество – Melloni), двете дела изграждат общ прочит на обхвата на Правото на ЕС. Това решение предизвика изключително много коментари[24]… Особено интересно е развитието в края на 2015 г., когато и Германският конституционен съд взе отношение по това дело (и то какво[25]!).
СЕС намери повод отново да потвърди незаобиколимото значение на пълното зачитане на принципа на примата на ПЕС (в духа на практиката по делото Internationale Handelsgesellschaft[26]). Сетне наложи водеща роля на принципа на взаимно доверие между държавите членки („основен за правната система на ЕС” и основополагащ за целия механизъм на европейската заповед за арест) и дори отхвърли позоваването на чл. 4, § 3 от ДЕС (зачитане на националната конституционна идентичност на ДЧ[27]), въпреки че самият Испанския конституционен съд настоява за това…
5. Частично ограничаване на широкото разбиране
Макар и по правило изключително стабилна, съюзната юриспруденция не е напълно чужда на известна динамичност или гъвкавост[28]. Можем да мислим и за политическа чувствителност… Само година по-късно по делото Siragusa[29] СЕС наложи известно ограничение[30] на широкото разбиране за приложно поле.
5.1 Преюдициалното запитванена административния съд на Сицилия се отнася до приложимостта на чл. 17 от ХОПЕС (относно правото на собственост) по повод недвижим имот в зона, подчинена на специални правила за защита на ландшафта (във връзка с опазването на културното наследство). Запитващият съд приема, че „опазването на ландшафта не е самостоятелно уредена област в ПЕС и няма различно смислово съдържание от опазването на околната среда, а е част от нея”, поради което материята попада в обхвата на компетентността на ЕС (околна среда). ЕК и няколко правителства настояват, че материята е извън обхвата на Правото на ЕС („поради липсата на достатъчна връзка с Правото на Съюза” – т. 17). ЕК настоява, че всички конкретни разпоредби, на които се опира запитващата юрисдикция, са адресирани до самия Съюз, не и до държавите членки (ДЧ).
5.2 Този път Съдът възприема изложените виждания и прави наглед учудващо (предвид делото Akerberg) строго уточнение: „Съдът трябва да тълкува Правото на Съюза в пределите на предоставената компетентност” (т. 20, където препраща и към Dereci, C-256/11, т.71 и цитираната там практика).
5.3 И допълва, че „понятието „прилагане на ПЕС“ налага[31] съществуването на известна степен на връзка, надхвърляща сходството[32] между разглежданите области или непрякото[33] въздействие на една от областите върху другата (т. 24). При това СЕС напомня практиката си по делото Kremzow, където приема, че наличието само на „чисто теоретична перспектива” не представлява „достатъчна връзка с ПЕС”[34].
5.4 В отклонение от концепцията („дефиницията”?) по Akerberg, СЕС отива дори още по-далеч[35]: „основните права на Съюза са неприложими по отношение на национална уредба, когато разпоредбите на Съюза в съответната област не възлагат каквото и да било задължение на ДЧ” (т. 26[36]). Разбира се, нека го кажем ясно: евентуалното разбиране, че една материя ще попада в обхвата на ПЕС само ако съюзна разпоредба възлага на ДЧ задължения (изрични или поне подразбиращи се) в тази материя, просто е нежизнеспособно!
5.5 За СЕС обаче „само косвено засягане” не е достатъчно и „не може да представлява достатъчна връзка” (т. 29). И, логично, когато „не е доказана достатъчна връзка”, Съюзното право ще е неотносимо (респ. ХОПЕС ще е неприложима). Остава обаче едно силно усещане за условност: възможно е връзка да има, но тя просто да не е… „доказана”. По този начин тежестта (отговорността?) се прехвърля на националния съдия – ако или не е успял добре да изследва наличието на връзка или просто добре да го аргументира в запитването си до СЕС. По конкретното дело СЕС се обявява за некомпетентен („материята не е във връзка с ПЕС, поне не може да се установи…”), а по-общо за нас остава притеснението дали неговите ограничителни формулировки трябва да се тълкуват стриктно.
Още повече, че СЕС превръща в устойчива формулата за „национална уредба, имаща за цел прилагането на ПЕС …или материя, за която в ПЕС не се съдържат конкретни разпоредби…”[37] и многократно я използва, за да обоснове недопустимост на различни преюдициални запитвания, свързани с приложението на ХОПЕС[38]…
5.6 Въпреки че мнозина изразяват силна тревога[39], смятам, че притесненията за отстъпление на СЕС все пак не трябва да се преувеличават. Смятам, че той налага едно необходимо уточнение, което не променя съществено „дефиницията” от Akerberg, а естествено я развива. И след концепцията Akerberg никой не си е помислил, че всяка евентуална свързаност, дори най-малко сходство, близост, допир, биха били достатъчни, за да се приеме, че дадена вътрешна ситуация е обхваната от Съюзното право. В този смисъл е наложителен разум в прочита на понятието за „връзка” и по-общо за „приложно поле”.
5.7 Отговорният разум ще потърси винаги елементи на свързаност, по-устойчиви или по-сериозни от сходството. Един от тези елементи е целта на националната правна мярка – според практиката по делото Annibaldi (C-309/96, т. 21-23), цитирано изрично в „Разясненията” и потвърдена изрично по делата Iida (C‑40/11, т. 79) и Ymeraga (C‑87/12, т. 41). Ако националната мярка има за цел (макар и не единствена, нито дори основна)[40] да „приложи Правото на ЕС”, връзката ще е очевидна[41]. Тук в решението по делото Siragusa най-смущаващо изглежда уточнението „дали националната норма не преследва цели, различни от тези, които Съюзното право обхваща, дори ако националната норма може косвено да му влияе”. Веднага след това обаче е въведено огледалното изискване: да се установи дали пък „в Правото на Съюза съществува конкретна уредба на съответната материя или уредба, която може да ѝ влияе”. Това ни позволява да установим, че втори важен елемент е дали съществуващата съюзна правна уредба „може да влияе” на националната[42].
6. Неизбежната разумна конкретизация на критерия за „връзка”
Само 4 месеца след делото Siragusa по делото Julián Hernández (C‑198/13.) СЕС изгражда списък на критериите за определяне на приложното поле на ПЕС (и ХОПЕС), наглед тревожен, но всъщност насочващ към трезвост и прагматизъм, естествено необходими изобщо при прилагането на всяка норма от Правото на ЕС.
6.1 СЕС уточнява (тревога първа…), че „…Съдът трябва да тълкува ПЕС в пределите на предоставената компетентност”[43]. Понятието „прилагане на Правото на Съюза“ „предполага съществуването на връзка, надхвърляща сходството между разглежданите области или непрякото въздействие на една от областите върху другата”[44]. И дори ПЕС е неотносимо, когато[45] разпоредбите на Съюза в съответната материя не възлагат каквото и да било конкретно задължение на държавите-членки”[46]. Означава ли това, че приложното поле на ПЕС не обхваща както материи, в които ЕС няма предоставена компетентност[47], така и материи, в които има компетентност, но не я е упражнил (с правни актове)[48], и дори ако е упражнил компетентността си, но без изрично (щом трябва да е „конкретно”) да е закрепил задължения на ДЧ (тревога втора…) и даже националните норми в материята да са предназначени да гарантират ефективността на съюзната? Разумният отговор може да бъде само отрицателен…
6.2 Може би най-съществено (и най-смущаващо – тревога трета) е тълкуването, което СЕС прави на чл. 19 от ДЕС: разбирането за широк обхват на задължението на ДЧ „да създадат необходимите правни средства за ефективна правна защита в областите, обхванати от Правото на ЕС”, е заменено (нима?!) с по-ограничено: чл. 19 от ДЕС „не би могъл сам по себе си да включи в приложното поле на Правото на Съюза …национална мярка, която не спада към мерките, приети на основание на посочения член” (Siragusa, 206/13, т. 36). И това е постоянна практика („Съдът вече е постановил, че…”[49])?! Известно е обаче, че разпоредбата на чл. 19, § 1, ал. 2 от ДЕС закрепва общо задължение на ДЧ за гарантиране на ефективността на ПЕС. Държавите членки обаче прилагат (изпълняват) тази разпоредба винаги когато друга съюзна норма изисква (вкл. и съгласно принципа на лоялно сътрудничество по чл. 4, § 3, ал. 2 и 3 от ДЕС[50]) създаването (или прилагането на заварена) национална правна уредба за ефективно изпълнение на съюзно задължение (и по-общо за ефективно прилагане на ПЕС).
6.3 Извън това изводът изглежда ясен: една национална мярка се определя като обхваната от ПЕС само ако е мярка по прилагането на ПЕС или гарантира неговата ефективност. Чудесно, в това няма нищо ново – и въпросът остава същият: как се определя дали една национална мярка гарантира ефективността на съюзна разпоредба във вътрешния правен ред на ДЧ? Може би търсеното внушение е просто, че няма да е мярка, свързана с Правото на ЕС, национална норма, която не цели да гарантира (или постига!) ефективността му?
6.4 СЕС осъзнава противоречието и в следващите си мотиви опитва да го преодолее. Не съвсем непротиворечиво… Той потвърждава формулировката: за да се установи дали национална мярка е свързана с прилагането на ПЕС, трябва „наред с други обстоятелства” да се провери:
- дали „предназначението на разглежданата национална правна уредба е да се приложи разпоредба от Правото на ЕС” (това е въпросът за функцията, ролята, в крайна сметка връзката – пряка, но дали и косвена, подразбираща се по силата на чл. 19 от ДЕС?);
- „от какво естество е тази правна уредба” – но понятието за „естество” на уредбата остава все така открито, голо, самотно… – а може би именно там е „философският камък” на проблема, неговата „божествена частица”? Именно „естеството на уредбата” може да разкрие връзка на една ВПН със Съюзното право, независимо от предназначението ù, но в контекста на съюзните цели!;
- „и дали нейните цели са различни от следваните от ПЕС” – тук проблемът може да се окаже голям: целите (законодателни) на една процесуална ВПН например очевидно са различни от тези, които преследва една материална СПН и дори от целите на самия ЕС, същото безусловно се отнася и за националната наказателноправна уредба. Нима цялото национално процесуално право и наказателното право ще остане извън обхвата на ПЕС (и ХОПЕС)? Разбира се, че не…
За общото разбиране за смисъла на целта водеща не може да е целта на законодателя, а крайният резултат – и дори когато националната нормотворческа воля е (дори очевидно) да създаде уредба извън обхвата на съюзната, крайният резултат (и нейното действие) могат да се окажат във връзка с (относими към или обхванати от) съюзната!
- „въпреки че тя (въпросната национална уредба) може косвено да му (на Съюзното право) влияе”. Е как така „въпреки”?! Че нали връзка може да се установи именно и когато има „косвено” (но реално, важно, свързващо ги) влияние? Нали ако влиянието е пряко, ще е налице чиста форма на прилагане (действие в приложното поле)? И, разбира се, ако няма и косвено влияние, няма да има никаква връзка…
Нима това „въпреки” трябва ли да се чете като „въпреки досегашната практика”?! И „въпреки” цялата логика на съюзния правопорядък, природата и особеностите му? Разбира се, че не – „въпреки косвеното” влияние трябва да се разбира единствено в смисъл „въпреки че изглежда, че влияе”, но всъщност няма реално влияние! Т. е. само „наистина изцяло вътрешна ситуация”. Другото просто няма смисъл… Върху „наглед (prima facie, apparently) изцяло вътрешна ситуация” Правото на ЕС влияе – косвено, но реално, и затова ситуацията е само наглед „изцяло вътрешна”, но всъщност е …съюзна (това ще разгледам подробно във Втора част)!
- „и дали в Правото на Съюза съществува конкретна уредба на съответната материя или уредба, която може да ѝ влияе”. Сега пък нима посоката на влияние е определяща, или реалната връзка? Ако съюзната уредба влияе на националната, връзка очевидно ще има. А ако националната влияе на съюзната – напр. като гарантира нейната ефективност?
Трябва да е налице „конкретна съюзна уредба” – а абстрактната, а противоречието с духа на Съюзното право, с неговите цели[51]? За мен е сигурно: връзката може да е както с „пряко влияеща” (конкретна, в същата материя, за същото обществено отношение), така и с „косвено влияеща” (по-обща, принципна, или пък отнасяща се до друго обществено отношение, но въздействаща и върху въпросното) съюзна уредба… И да произтича както от „буквата”, така и от „духа” (целта, смисъла, полезния ефект) на съюзната норма/уредба!
Нали същият съд през 2000 г., като се позова на собствената си практика по делото VNO (51/76) от 1974 г., настоя, че „когато една национална юрисдикция трябва да провери законосъобразността (на дадена национална мярка – б. м.), …тя може да проверява дали националният законодател е останал в границите на преценка, определени от директивата” (Linster, С-287/98) – и националният съдия може да остави неприложени националните норми, които противоречат на общото значение и предназначение на директивата, дори и когато те не противоречат на нито една конкретна разпоредба, която да дава право на частните лица да поискат това (т. е. няма норма с директен ефект, но се предписва безусловно или достатъчно определено задължение за тази държава).
А през 1990 г. и в постоянна практика след това СЕС бе дори още по-ясен: „националните юрисдикции са длъжни при тълкуването на националните разпоредби – предварителни и/или последващи – да ги тълкуват доколкото е възможно в светлината на буквата и духа на директивата, с оглед постигането на определените в нея цели…” (Marleasing, С-106/89. В същия смисъл Wagner Miret, C-334/92, т. 20; Bellone, C-215/97; Coote, C-185/97, т. 18 ; Oceano Grupo, C-240-244/98, т. 30).
6.5 СЕС подхожда отговорно и с много внимателен анализ на релевантното испанско законодателство той стига до правилния извод, че конкретното положение „не може нито да засегне, нито да ограничи минималната закрила, гарантирана… в съответствие с …директивата” (Siragusa, 206/13, т. 43). И именно този подход може да ни успокои: само когато задълбочен анализ покаже разминаване между предмета на националната и на съюзната правна уредба, можем смело да приемем, че няма покриване на „обхвата” (и след това – неприложимост на ХОПЕС). При което можем да си поемем дъх и по-смело да твърдим, че в обратната хипотеза – когато не може да се установи, че националната уредба (респ. конкретната ситуация) не може да засегне, да повлияе, още повече да ограничи, съюзната уредба – ще сме в положение на наличие на връзка. Поради това (първо успокоение…) критерият трябва да бъде „възможно ли е да се установи засягане”, поне някакво, разбира се реално – и в никакъв случай да не се търси много „много съществено засягане”, „пряка връзка”, съвсем не само „прилагане” в тесен смисъл.
7. Обяснение на отстъплението от Akerberg?
7.1 Очевидна е особената чувствителност (сама по себе си възхитителна, не непременно във всичките ù измерения…) на Съда на ЕС към вижданията на националните конституционни юрисдикции (и несъмнено – на германската). Струва ми се, че можем да установим пряка връзка между последвалата Akerberg практика на СЕС и решението на Германския конституционен съд (BVerfGE, 4. 2013, Counter-Terrorism Database, 1 BvR 1215/07) само 8 седмици след обявяването на решението Akerberg, което може да се определи като „отхвърляне и предупреждение”[52]. Той настоява, че практиката Akerberg недопустимо би наложила приложимост на основните права, закрепени в ХОПЕС, към всяка ситуация, за която по неподлежащ на реално ограничаване начин може да се установи връзка с Правото на ЕС, разглеждано абстрактно (т. 91).
Проф. Даниел Тим дори установява не само „послание СЕС да ограничи своя подход в по-нататъшната си практика”, но и „внушение, че това предупреждение трябва да се възприеме сериозно от СЕС”, тъй като в противен случай ГКС „би могъл, за първи път, да обяви решение на СЕС за акт, превиващ компетенциите (ultra vires) и/или противоречащ на националната конституционна идентичност”[53].
За нуждите на това изследване приемам, че ГКС изисква просто да не се разглежда в обхвата на ПЕС материя, която има „абстрактна връзка с” или „бегли последици спрямо” (т. 91) Съюзното право.
***
В заключение смятам за полезно да цитирам – дори само като илюстрация или подкрепа на критичния прочит на практиката на СЕС – блестящият коментар на Филипо Фонтанели[54]:
„След делото Akerberg Fransson… липсата на яснота продължава да е факт, а разсъжденията на Съда остават непрогледни: някои тестове са предложени наведнъж, почти като синоними, за да се определи кога Правото на ЕС не се прилага. Поради тяхната широкообхватност и съвместно прилагане е невъзможно те да бъдат използвани като тестове.
Нормално е да очакваме бъдещи дела …да донесат дългоочакваното изясняване. Рискът обаче е в това, че може да е твърде късно за СЕС да вразуми досегашната си практика и да формулира принципен тест. По-конкретно безумното използване на разбирането за неприложимост (и негодност да доведе до неприлагане на противоречаща вътрешна норма) може да му пари и да го принуди занапред пък да потвърждава прилагане …при много слаба връзка между вътрешните ситуации и Съюзното право.
Но дори в такива случаи Съдът не трябва да се тревожи – по делата Siragusa и Hernández той заложи цял паноптикум от извинения, от които изобщо не се нуждаеше по самите дела. Всяко от тези извинения обаче, ако бъдат приложени правилно, може да бъде полезно в бъдеще. С малко усилия Съдът чрез така наложените ограничения ще може да се измъква от специфични и особено деликатни казуси. Той ще може да избягва избухването на бомбата на Хартата, като използва инцидентно някое от спящите ограничения по делото Siragusa – точно както един играч на „Монополи” в краен случай използва картата „освобождаване от затвора”, когато ситуацията загрубее…”
От което за нас остава един извод: можем все пак да очакваме, че практиката на СЕС ще се развива по-скоро към по-широк прочит на приложимостта на Правото на ЕС (и на ХОПЕС). И по този начин сам да даде пример за „разумен подход”, какъвто сам изисква от националния съдия!
Освен в някои случаи, когато …инцидентно ще виждаме обратното…
*Изразените в това научно съчинение виждания са авторски и по никакъв начин не ангажират институцията, на която авторът принадлежи.
[1] Най-важна съюзна задача на съдията е за всяко дело правилно да прецени дали има връзка с ПЕС: „…ако …с оглед на фактите в главните производства прецени, че положението на жалбоподателите в главните производства се урежда от Правото на Съюза… …Обратно, ако приеме, че положението не попада в приложното поле на Правото на Съюза…” – Dereci, C-256/11, т. 72.
[2] „Традиционно хаотична и неясна”, „…много години безразборни решения” – Daniel Sarmiento, The purely internal situation in free movement rules – Some clarity at last (and from the Grand Chamber of the Court!), https://despiteourdifferencesblog.wordpress.com/2016/11/16/the-purely-internal-situation-in-free-movement-rules-some-clarity-at-last-and-from-the-grand-chamber-of-the-court/.
[3] Категоричен аргумент в това отношение съдържа чл. 94 на новия Процесуален правилник на Съда (посл. изм. ОВ, 6.12.2019, L 316, виж в rp_bg.pdf (europa.eu)), който изрично и безусловно изисква съдържанието на преюдициалното запитване да включва (редом с кратко изложение на предмета на спора и приложимите национални разпоредби) изложение на „установената от запитващата юрисдикция връзка между съюзните разпоредби (чието тълкуване или преценка на валидност иска) и приложимото национално законодателство”. Затова способността на националния съдия да установи приложимо ли е Съюзното право стои в самото начало на механизма на преюдициалното запитване. И по-общо в самото начало на всяко дело!
[4] Чл. 6, § 1, ал. 3 от ДЕС и преамбюла и чл. 52, § 7 от ХОПЕС. „Достоверен източник на тълкуване, предназначен да осветли разпоредбите на Хартата” – DEB, C-279/09, т. 32.
[5] Подробно виж в Атанас Семов, Права на гражданите на Европейския съюз. Том ІV. Приложимост на Хартата на основните права на ЕС. Приложно поле или кога се прилага ХОПЕС?, УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2020.
[6] Виж подробно в Атанас Семов, Съобразено с Правото на ЕС тълкуване на вътрешните правни норми”, Изд. на БАН „проф. Марин Дринов”, С., 2021, и предходни публикации в Лекс.
[7] Allan ROSAS, When is the EU Charter of Funfamental Rights Applicable at National Level?, http://www.mruni.eu/lt/mokslo_darbai/jurisprudencija, Mykolas Romeris University, 2012, JURISPRUDENCE, 2012, 19(4), p. 1269–1288, spec. 1281, и припомня своя анализ (A. Rosas, L. Armati, EU Constitutional Law: An Introduction, 2nd rev ed., Oxford: Hart Publishing, 2012) относно новата компетентност на ЕС в материите на наказателното право (р. 194-197) или на сигурността и отбраната (р. 254-260).
[8] Mаrek Safjan, Areas of Application of the Charter of Fundamental Rights of the European Union: Fields of conflict?, European university institute, Working paper LAW 2012/22, www.eui.eu, p. 10.
[9] Виж Allan Rosas, Heidi Kaila, L`application de la Charte des droits fondamentaux de l`Union européenne par la Cour de Justice : un premier bilan, Il Dritto dell`Unione Europea, 1/2011.
[10] „…Приложно поле с променлива геометрия”! – Jörg Gerkrath, En tant que clé de voûte du système de protection des droits fondamentaux de l’Union européenne la Charte demande une application large et décentralisée, esp. p. 6, https://core.ac.uk/display/18585400.
[11] В немската версия на чл. 51, § 1 от ХОПЕС е употребено „Anwendung”, в „Разясненията” отново „Anwendungsbereich” – което отново е по-близко до „обхват”, макар относно § 2 да се използва „Geltungsbereich”.
[12] Виж знаковото дело CJUЕ (Голям състав), 1. 4. 2008, Gouvernement de la Communauté française et Gouvernement wallon, C-212/06, т. 39.
[13] „Според съдебната практика ефектът на основните права на ЕС в ДЧ отива отвъд обикновеното изпълнение на Съюзното право. По принцип е достатъчно национална мярка да попада в неговия обхват, за да се задейства и прилагането на съюзните основни права” – Julianne KOKOTT, Christoph SOBOTTA, The Charter of Fundamental Rights of the European Union after Lisbon, European university institute, Academy of European law, AEL 2010/6, р. 1, www.eui.eu. Авторът посочва своите заключения по делата Gambazzi, C-394/07 и Apostolides, C-420/07.
[14] Åkerberg Fransson, C‑617/10. Виж и Заключенията на генералния адвокат P. Cruz Villalȯn, 12. 6. 2012.
[15] Виж оценката на Laura Delgado, Mise en oeuvre du droit de l’Union et principe ne bis idem …précisions jurisprudentielles sur l’applicabilité de la Charte des droits fondamentaux, ELSJ, Réseau universitaire européen, Droits fondamentaux, 11. 3. 2013, mise-en-oeuvre-du-droit-de-lunion-et-principe-ne-bis-in-rem-precisions-jurisprudentielles-sur-lapplicabilite-de-la-charte-des-droits-fondamentaux.
Критичен прочит обаче предлага проф. Шима, правен съветник в Правната служба на Комисията: Bernhard Schima, EU Fundamental Rights and Member State Action After Lisbon: Putting the ECJ’s Case Law in its Context, Fordham International Law Journal, Volume 38, Issue 4, 2015.
[16] Това предизвиква някои анализатори да изразят учудване. В коментара на професора по публично право от Сорбоната Розлин Летрон само дни след обявяването на решението четем: „Понятието за „Право на ЕС” се превръща в чантата на Мери Попинс, в която могат да вкарат всички видове невъзможни материи, стига да имат връзка, макар и косвена, с Правото на ЕС”… – Roseline Letteron, Liberté, Libertés chéries, http://libertescheries.blogspot.bg/2013/03/la-charte-des-droits-fondamentaux-de.html.
[17] Да отбележим ли, че и по това дело, както по толкова много други важни дела пред СЕС, позиция на българската държава не се забелязва? Чехия не пропуска дело, ние не пропускаме възможността да пропуснем…
[18] „В настоящия случай …данъчните санкции и наказателното преследване …отчасти са свързани..”.
[19] „ …New view on the concept of implementation” – Ida Karlsson, Petra Enmalm and Amandine Doum, Åklagaren v. Hans Åkerberg Fransson, Case C-617/10 of 26 February 2013, April 26, 2013, https://eulaworebro.wordpress.com/2013/04/26/aklagaren-v-hans-akerberg-fransson-case-c-61710-of-26-february-2013/.
[20] СЕС неведнъж настоява, че връзката трябва да бъде реална: Kremzow, C-299/95; Grogan, C-159/90; Annibaldi, C-309/96.
[21] Изразени в т. 57 на Заключението на генералния адвокат Villalȯn. Не можем впрочем да не отбележим, че този случай е един от сравнително редките примери, когато в свое решение Съдът проявява повече смелост от свой генерален адвокат – обикновено именно генералните адвокати, ползващи се със свободата на самостоятелния анализ, предлагат по-дръзки виждания, немалко от които съдът възприема едва по-късно – виж повече в Атанас СЕМОВ, Особености на ролята на генералния адвокат в Съда на ЕС, www.eu.bg.
[22] Melloni, C‑399/11.
[23] Но далеч не изцяло – виж подробно в трудовете на Христо ХРИСТЕВ и Пламен ПАНАЙОТОВ.
[24] Виж напр. коментара на големия Анри Лабайл: Henri labayle, Mandat d’arrêt européen et degré de protection des droits fondamentaux, quand la confiance se fait aveugle, ELSJ, Réseau universitaire européen, Droits fondamentaux, 3. 3. 2013, http://www.gdr-elsj.eu/2013/03/03/cooperation-judiciaire-penale/mandat-darret-europeen-et-degre-de-protection-des-droits-fondamentaux-quand-la-confiance-se-fait-aveugle/?utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=mandat-darret-europe. Виж също Myriam Benlolo Carabot, Mandat d’arrêt européen (Décision-cadre 2002/584/JAI) : La protection des droits fondamentaux, oui… mais subordonnée aux exigences de la primauté du droit de l’Union européenne, La Revue des Droits de l’Homme, 22 mars 2013, http://revdh.org/tag/article-6-du-traite-sur-lunion-europeenne-ue или Elisabeth Aronsson, Hevi Dawody, Magnus Österdahl, Case C-399/11, Melloni v. Ministerio Fiscal, 22. 5. 2013, EU Constitutional Law, https://eulaworebro.wordpress.com/author/eulaworebro.
[25] Най-просто казано през декември 2015 г. Германският конституционен съд постави под съмнение позицията на СЕС с оглед по-висока защита на националната конституционна идентичност (като за първи път приложи „контрол за идентичност” по отношение на материя, изцяло уредена от Правото на ЕС – европейската заповед за арест)… – Bundesverfassungsgericht, Leitsätze zum Beschluss des Zweiten Senats vom 15. Dezember 2015, 2 BvR 2735/14, http://www.bundesverfassungsgericht.de/SharedDocs/Entscheidungen/DE/2015/12/rs20151215_2bvr273514.html;jsessionid=4F493F11A57F52C0262DE47350D86F5E.2_cid361.
Виж подробно в Catherine Hagenau-Moizard, Identité constitutionnelle et mandate d’arrêt européen: l’exploitation de la jurisprudence Melloni par la Cour constitutionnelle allemande, Revue Europe, LexisNexis, Jurisclasseur, Mars 2016, p. 37.
[26] Internationale Handelsgesellschaft, 11/70.
[27] Подробно по тази тема виж в Атанас СЕМОВ, Защита на националната конституционна идентичност в Европейския съюз, Изд. на БАН „проф. Марин Дринов”, С., 2021.
[28] Проф. С. Платон говори за „лъкатушеща (синусоидна) крива на линията на съюзната юриспруденция”… – Sébastien Platon, Applicabilité et inapplicabilité de la Charte des droits fondamentaux aux Etats : la ligne jurisprudentielle sinueuse de la Cour, Journal d’actualité de Droits européennes, 7.5.2014, http://jade.u-bordeaux.fr/?q=node/754.
[29] Siragusa, C-206/13.
[30] Някои автори говорят за „съществена промяна” (un changement significatif) – Sébastien Platon, Applicabilité et inapplicabilité de la Charte…, op. cit., spéc. р. 4.
[31] На френски език е impose (именно „налага”), на английски език е requires (поне „изисква”), вместо немощното „предполага” в българския превод.
[32] Тук не мога да не призная, че българският превод е добър и точно отразява нюанса на фразата (фр.: voisinage, англ.: being closely related”)…
[33] Ала, уви, веднага след това българският превод отново шокира: в него четем „…или прякото въздействие на една от областите върху другата”, докато и по смисъл, и според другите езикови версии става дума именно и само за „непряко въздействие”: „or one of those matters having an indirect impact” ; „ou les incidences indirectes”! Как ще надхвърля „прякото” въздействие? Къде по-далеч да отиде? Кое е по-пряко от „прякото”? Понякога се чудя ако не друг, получаващ заплата за това, българските съдии в СЕС не четат ли българските преводи на решенията и ако ги четат – защо не реагират своевременно?!…
Затова нека още веднъж призовем българските юристи: винаги търсете поне още една езикова версия на всяко решение на СЕС, на всеки съюзен акт, на всичко, минало през български преводач! Иначе рискувате да бъдете подведени, в някои случаи – опасно…
Такъв случай на опасна небрежност в официален превод е напр. българския текст на чл. 265, ал. 3 от ДФЕС (относно производството за установяване на противоправно бездействие на институциите), където четем, че институцията-нарушителка е „пропуснала да адресира до него даден акт”, сякаш става дума за грешка в пощенска услуга (докато става дума за неиздаване на акт, чийто адресат би било частното лице)…
[34] Kremzow, C-299/95, т. 16.
[35] Проф. Платон подозира СЕС в опит за „задържане” на практиката, въведена с делото Akerberg, и много игриво (артистичният език не бил уместен в научни анализи?!) сравнява съюзния съд с „пожарникар-пироман”!… – Sébastien Platon, Applicabilité et inapplicabilité de la Charte…,op. cit., spéc. p. 9.
Ще се изкуша да цитирам още: „трябва да кажем, че съдията от Люксембург се трябва да слаломира между грижата да не остави Хартата „да излезе от леглото си” и грижата да осигури ефективна защита на основните права във всички ситуации, подчинени на правото на Съюза. Дори тези грижи да са съвсем легитимни, съвсем не е сигурно, че правната сигурност и предвидимостта на правосъдието печелят много от тази промяна между топъл и студен душ в изказа на СЕС” – ibid, преводът, артистичен съобразно оригиналния текст, е мой…
[36] СЕС препраща към Maurin, C‑144/95, т. 11 и 12.
[37] По делото Marcos, C‑265/13 СЕС отхвърля запитване, отнасящо се до национална уредба, която „няма за цел прилагането на разпоредбите на Правото на Съюза”, а пък то „не съдържа каквито и да е специфични правила в тази област или разпоредби, които могат да засегнат това национално законодателство” (т. 32).
Но една вратичка сякаш пак остава отворена: „Налага се обаче изводът, че на настоящия етап от главното производство (at the present stage of the main proceedings…) разглежданото положение не попада в приложното поле на тази директива, нито в приложното поле на Правото на Съюза като цяло”. Дали отново не става дума не за липса на връзка, а за недоказаност на наличието ù?… Още повече, че при по-задълбочен прочит ще се установи, че действителният проблем (заплащане на съдебни такси) създава затруднения, по същество засягащи приложното поле на въпросната директива – но питащата национална юрисдикция не е извела по достатъчно ясен начин тази връзка…
[38] Виж определенията по делата Pedone, C-498/12, т. 14; Gentile, C-499/12, т. 14; C-73/13, т. 13; Sociedade Agrícola e Imobiliária da Quinta de S. Paio, C-258/13, т. 21.
[39] Виж напр. Sébastien Platon, Applicabilité et inapplicabilité de la Charte…, op. cit. Виж също Benedikt Pirker, Case C-206/13 Siragusa: A further piece for the Åkerberg Fransson jigsaw puzzle, European law blog, 12. 3. 2014, http://europeanlawblog.eu/?p=2253, или EU litigation comment, Case C-206/13 Siragusa: the Scope of the Charter of Fundamental Rights, Preliminary References and National Law, EU litigation, https://eulitigationblog.com/2014/03/13/case-c-20613-siragusa-the-scope-of-the-charter-of-fundamental-rights-preliminary-references-and-national-law/.
[40] Iida, C‑40/11, т. 79: „За да се определи дали… (една национална мярка – б. м.) е приета при прилагане на Правото на Съюза по смисъла на чл. 51 от Хартата, следва наред с други фактори да се прецени дали предназначението на разглежданата национална правна уредба е да се приложи разпоредба от Правото на Съюза, от какво естество е тази правна уредба и дали нейните цели са различни от следваните от Правото на Съюза, въпреки че тя може косвено да му влияе, и дали в Правото на Съюза съществува конкретна уредба на съответната материя или уредба, която може да ѝ влияе” (виж Annibaldi, C-309/96, т. 21-23).
[41] СЕС го потвърждава ясно: „за да се установи дали дадена национална уредба е свързана с прилагането на ПЕС, следва наред с други обстоятелства да се провери дали предназначението на разглежданата национална правна уредба е да се приложи разпоредба от ПЕС” – Siragusa, C-206/13, т. 25.
[42] Виж пак и в Iida, C‑40/11, p. 79. По това дело обаче СЕС също установява, че… наличието на връзка не е установено.
[43] Т. 32, където СЕС се позовава на McB, C-400/10 PPU, т. 51; Dereci, C-256/11, т. 71, както и Siragusa, 206/13, т. 20. Сякаш утешително (или подвеждащо?) в т. 33 СЕС се позовава и на делото Åkerberg Fransson, т. 18.
[44] Т. 34, където СЕС се позовава на решения, „предхождащи влизането в сила на Хартата”: Defrenne, 149/77, т. 29-32; Kremzov, C-299/95, т. 16 и 17; Mangold, C‑144/04, т. 75, но и на делото Siragusa, 206/13, т. 24 (там формулировката е „известна степен на връзка, надхвърляща сходството между разглежданите области или прякото въздействие на една от областите върху другата”, или „връзка от определена степен”).
[45] В българския превод „тъй като”, което е напълно неуместно – това не е причина (поради която), а очертаване на ситуация (когато)…
[46] Т. 35, където СЕС препраща към делата Maurin, C‑144/95, т. 11 и 12, и отново Siragusa, 206/13, т. 26 и 27.
[47] Какво става с приложимостта на ПЕС към материи, които очевидно не отговарят на този критерий, възприет буквално – напр. наказателното право (по Akerberg и др.)?
[48] Siragusa, 206/13, т. 36. Според СЕС в този смисъл са решенията по делата Gueye et Salmerón Sánchez, C‑483/09 и C‑1/10, т. 55, 69 и 70, както и Pringle, C‑370/12, т. 104, 105, 180 и 181. В т. 48 СЕС потвърждава това разбиране: „самò по себе си обстоятелството, че разглежданата в главното производство национална правна уредба попада в област, в която Съюзът има компетенции…, не би могло да доведе до прилагане на Хартата”.
[49] СЕС препраща към решенията по делата Bartsch, C‑427/06, т. 18; Kücükdeveci, C‑555/07, т. 25 и Römer, C‑147/08, т. 61. Позволявам си да споделя известно съмнение дали така цитираната практика води до същия извод (същия прочит на чл. 19 на ДФЕС)…
[50] Виж подробно в Атанас СЕМОВ, Фундаментална доктрина за европейската интеграция – в: Правна система на ЕС, цит. съч., стр. 19 и сл.
[51] Къде отива цялата практика на СЕС относно последиците на примата при „косвено противоречие?! Виж в Атанас СЕМОВ, Правна система на ЕС, цит. съч., , спец. стр. 581 и сл.
[52] Някои автори определят това решение на ГКС като „мощен предупредителен изстрел” (forceful warning shot) – виж Daniel Thym, Separation versus Fusion – or: How to Accommodate National Autonomy and the Charter? Diverging Visions of the German Constitutional Court and the European Court of Justice, European Constitutional Law Review, № 9/2013, р. 391, esp. p. 396. Той дори говори за „ясно и несъмнено послание към СЕС”.
[53] Daniel Thym, Separation versus Fusion – or: How to Accommodate National Autonomy and the Charter? Diverging Visions of the German Constitutional Court and the European Court of Justice, European Constitutional Law Review, № 9/2013, р. 391, esp. p. 398.
[54] Filippo Fontanelli, Implementation of EU Law through domestic measures after Fransson: the Court of Justice Buys Time and “Non-Preclusion” Troubles Loom Large, European Law Review 39/2014, подчертаването е мое.
37
Коментирайте
Печелиш! Брат.
Какъв пес, какво жълто куче, какви 5 лв.?! Има си бг закони и те се прилагат тук. И без друго някои от тях са достатъчно некадърно и неясно написани, сега остава и с евроГейските глупости да ни занимават.
Заболя ме главата
моля някой специалист по европейско право да поясни кокво е искал да каже господина. Казват не е блестящ юрист
Изключително важно е да се установи дали национална мярка е свързана с прилагането на ПЕС.
Брилянтен както винаги! Браво.
Категоричното ми правно становище е, че не е нужно свикване на ВНС с за промяна на чл.46 ал.1 от КРБ и въвеждане на еднополовите бракове в България, с цел Р. България да хармонизира законодателството си с ЕС законодателство, защото този въпрос попада извън приложното поле на ПЕС и е оставен на компетенциите на самите ДЧ, колкото и да се тикат нещата в друга посока чрез политически внушения от политическите платформи на някои партии. А хаджигеЙов да си яде ушите- той не може да промени границите на компетенциите на ПЕС, така, че- всичките му напъни и заплахи как щял да принуди… Покажи целия коментар »
Консолидиран текст на Договора за функционирането на Европейския съюз КАТЕГОРИИ И ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ НА СЪЮЗА Член 2 1. Когато Договорите предоставят на Съюза изключителна компетентност в определена област, само Съюзът може да законодателства и да приема правно обвързващи актове, докато държавите-членки имат тази възможност, единствено ако са оправомощени за това от Съюза или с цел прилагането на актовете на Съюза. 2. Когато Договорите предоставят на Съюза компетентност, споделена с държавите-членки в определена област, Съюзът и държавите-членки могат да законодателстват и да приемат правно обвързващи актове в тази област. Държавите-членки упражняват своята компетентност, доколкото Съюзът не е упражнил своята. Държавите-членки… Покажи целия коментар »
КОНСОЛИДИРАН ТЕКСТ НА ДОГОВОРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ Член 4 1. В съответствие с член 5, всички области на компетентност, които НЕ СА ПРЕДОСТАВЕНИ на Съюза в Договорите, принадлежат на държавите-членки. 2. Съюзът ЗАЧИТА равенството на държавите-членки пред Договорите, както и националната им идентичност, присъща на техните основни политически и конституционни структури, включително по отношение на местното и регионалното самоуправление. Той зачита съществените функции на държавата и по-специално онези, които имат за цел да осигуряват нейната териториална цялост, да поддържат обществения ред и да опазват националната сигурност. По-специално, националната сигурност остава единствено в рамките на отговорността на всяка държава-членка. Член 5… Покажи целия коментар »
“…4.4 След това СЕС налага разбирането, че всяка връзка, дори „частична”, е достатъчна, за да обоснове, че материята (респ. националната ù уредба) е в обхвата на ПЕС[…“Да, да, ама не- имаме като фактическа обстановка началните членове на ДЕС и ДФЕС, в които ясно са очертани ГРАНИЦИТЕ НА КОМПЕТЕНЦИИ на съюзното право и поради тази причина, ЯСНО Е ПОСОЧЕНО в кои области ПЕС се прилага директно и в кои- не. Според мен , СЕС надхвърля правомощията си и тълкува твърде РАЗШИРИТЕЛНО ПЕС, въпреки гореописаните съюзни норми от основополагащите съюзни договори. С две думи- правата на глбт НЕ СА НАРУШЕНИ В БЪЛГАРИЯ,… Покажи целия коментар »
Супер
Добре казано от интелигенстен човек
Имам удоволствието да го познавам лично. Невероятен човек и колега.
Определено добре казано
Страхотна статия, благодаря
Съдии прилагат пеС все по често
Атанас Семов трябва да стане министър, според мен
Не не трябва, както не трябваше да става и конституционен съдия. Моралът и характерът, наред с интелекта, би трябвало да са определящи при избора на професионалисти, които да заемат такива длъжности, а човекът от снимката…е, знаем що за човек е. Пътят е зад нас и по него трябва да се съди що за стока си, а не по позите и сладкодумието. Все пак е син на Марко Семов, наследил е и сладкодумието, ведно с привилегиите.
ох, не мога
Бай Ганьо като за бай ви Ганя.
И това към кой жанр го отнасяме?
Пастирски нравоучения в стил Роско Боско а ла ОПГ ГЕРБ. Докато Баце не рече да асфалтираме по другата магистрала на Изток. Към Великият кормчия. С кинтите.
След случилото се в Кабул ПЕС ще става все по-непрестижно и неприложимо.
По една проста причина. Прието е от органи без представителна власт и под диктовка на либералните ужким световни ценности. А това са интересите на корпорации и банки и чужди специални служби за защита на националната им сигурност.
Трагедия Семов – трагедия! А и ти винаги си бил трагичен, но поради своята самодостатъчност никога не го схвана.
Точно така е
Европеизмът – висш и последен стадий на джендъризма!
СССР като за СССР.
Семов да си каже за онзи дето го определи за съдия в КС. Със зелените чорапи.
Натовският генерал от Димитровград.
Кадрите Радев, кадрите – решават втория ти мандат!
Глупости говориш
Такива нравоучения вече, от една страна, ме дразнят, а от друга, знам, че за много са непозната или непризната материя, а точно те трябва да я прилагат.
Материята е непозната. Именно за това интервюто е изключително полезно.
Да вземе и ЕСПЧ да си преразгледа практиката за незаконните римски постройки и конфискацията
Прави впечатление, че все повече съдии прилагат ПЕС.
И откъде придоби такива впечатления,защото аз мисля точно обратното. Предимно в столицата е така. В страната проблемът е сериозен
Пак ли ще делим съдиите на софийски и останалите. Хайде стига вече
За това – колкото повече такива статии, толкова по-добре.
По-добре.
Баластра си требе. Па и боза. За баницата.
Не е така
Номенклатура не само увеличи властта си, но и доказа, че не може да управлява. Преди метаните бяха пред червена Москва, а сега са пред еврогейски Брюксел. Само кадрите са същите. Или поне наследниците им. Преди 30 години бяхме 9 млн. мишлета. Сега сме 7 млн. В резултат от доброто управление на мат’риала. А той се топи. И като в евангелието – от моите ръце камъните ще стават хлябове, а от вашите – хлябовете – камъни. Който иска да си го прилага. Аз не го приемам! Старомоден съм за разлика от Наско. Пък и от 1648 година знам, че в основата… Покажи целия коментар »