ВАС в тълкувателно решение:
Трябва да са минали три години от последното повишаване в ранг, за да има ново
За да бъде повишен магистрат на място в по-горен ранг, е необходимо да са минали три години от предходното повишаване. Това реши Общото събрание на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд (ВАС) в тълкувателно решение по повод възникнал преди година спор по въпроса.
Тълкувателното дело беше образувано по предложение на председателя на ВАС Георги Чолаков след възникнала противоречива съдебна практика във връзка с повишаването в ранг.
Отговорът, който дава сега ВАС гласи: „За повишаване на място в по-горен ранг на съдия, прокурор или следовател по чл. 234 от Закона за съдебната власт е необходимо да са изминали три години от предходното повишаване в ранг“.
Решението е подписано с особено мнение от зам.-председателя на ВАС Любомир Гайдов, който преди това беше ръководител на Шесто отделение, което разглежда и дела по ЗСВ, както и от още петима съдии – Йовка Дражева, Николай Гунчев, Даниела Мавродиева, Христо Койчев и Десислава Стоева (пълния текст на тълкувателното решение и особеното мнение виж тук).
Както „Лекс“ писа, през януари 2023 г. тричленен състав на ВАС заяви, че не е необходимо да са минали три години от предходното повишаване в ранг на един магистрат. Достатъчно е той да отговаря на законовите изисквания в чл. 234 от ЗСВ, а именно да има оценка „много добра“ от последната атестация, да е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и има необходимия стаж за заемане на длъжността, съответстваща на по-високия ранг. Тричленният състав на ВАС допълни, че няма правно значение това, че не са минали три години от предходното повишаване в ранг, защото няма такова изискване в закона (повече виж тук).
След решението на ВАС десетки съдии и прокурори поискаха да бъдат повишени в ранг, въпреки че не бяха минали три години от предходното им повишаване (виж още тук и тук).
Въпросът беше обсъден от Съдийската колегия и мнозинството от кадровиците заявиха, че това решение на ВАС е в противоречие с досегашната практика както на ВСС, така и на съда.
Заради това кадровиците се обединиха около становището, че трябва да поискат общото събрание на ВАС да излезе с тълкувателно решение по въпроса (виж повече тук). Но на няколко заседания членовете на СК не можеха да постигнат съгласие най-напред за мотивите, а след това дали искането трябва да бъде внесено от Пленума на ВСС, или от колегиите.
В крайна сметка председателят на ВАС Георги Чолаков сам сезира Общото събрание с искане за тълкуване на чл. 234 от ЗСВ, който гласи: „Повишаване на място в по-горен ранг и съответно на възнаграждение на съдия, прокурор или следовател може да се извърши при получена положителна комплексна оценка „много добра“ от последното атестиране, ако е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и има необходимия съгласно чл. 164 юридически стаж за заемане на длъжността, съответстваща на по-високия ранг“.
За докладчици по тълкувателното дело бяха определени Николай Гунчев и Тодор Тодоров (двамата от Шесто отделение на ВАС и на различно мнение).
С преобладаващо мнозинство Общото събрание реши, че трябва да са минали три години от предходното повишаване, за да може съдия, прокурор или следовател отново да бъде повишен на място в по-горен ранг.
Мотивите
Върховните съдии отбелязват, че преди да отговорят на поставения пред тях въпрос, първо трябва да се изясни съдържанието на правните понятия „съответна длъжност“, „приравнена длъжност“, „приравнен ранг“.
И обясняват, че под „съответна длъжност” се разбира длъжността, спрямо чийто съответстващ ранг по правилата на чл. 164 ЗСВ – за длъжностите на съдии, прокурори и следователи, и на чл. 233, ал. 1 ЗСВ – за възходящите рангове, се извършва повишаването на място в по-горен ранг.
Под „приравнена длъжност” по смисъла на чл. 234 ЗСВ пък се разбира длъжността, която има нормативно признат по-висок ранг от ранга на заеманата длъжност. Такъв е случаят със Софийския градски съд, Административен съд София-град, Административен съд София-област и Софийския районен съд. Магистратите в първите три са с признат ранг на съдия в апелативен съд, а колегите им от СРС – с ранг на окръжен съдия.
„Този ранг е признат по силата на специалната разпоредба на чл. 233, ал. 2 ЗСВ и представлява „приравнен ранг” по смисъла на чл. 234 ЗСВ, тъй като рангът „съдия в апелативен съд” не е съответен на заеманата длъжност на съдия в административен или окръжен съд, каквито са АССГ, СГС, АССО. Аналогично е значението на посочените понятия и за системата на прокуратурата и следствието“, посочва ВАС.
В тълкувателното решение е посочено, че чл. 234 от ЗСВ урежда предоставена и гарантирана от закона възможност за професионално и кариерно развитие на магистратите. „По аргумент от чл. 30, ал. 5, т. 1 ЗСВ и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗСВ при повишаване на място в по-горен ранг съответният магистрат не осъществява функции по правосъдие реално в по-високия по степен съд, прокуратура или следствени органи“, отбелязват върховните съдии.
Те припомнят, че, за да бъде повишен на място в по-горен ранг един магистрат, трябва да са изпълнени три законови изисквания – да има положителна комплексна оценка „много добра“ от последното атестиране, да е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години и да има необходимия по чл. 164 от ЗСВ юридически стаж за заемане на длъжността, съответстваща на по-високия ранг.
ВАС посочва, че трите години прослужено време на съответната или приравнена длъжност започват да текат от датата, на която магистратът е получил по-висок ранг.
„Изискването за най-малко три години, прослужени на съответната или приравнена длъжност, се прилага и когато рангът на съдията е придобит при условията на чл. 234 ЗСВ, т.е. когато вече има едно повишаване на място в ранг. Условието магистратът да е прослужил на съответната или приравнена длъжност най-малко три години е относимо както при преценката дали магистратът да бъде повишен на място за първи път в ранг, така и при последващо повишаване на място“, се казва в тълкувателното решение.
Отбелязва се още, че нормалното кариерно развитие, заложено в закона, е магистратите да се повишават в длъжност и да получават и ранг за съответната длъжност.
„Институтът по чл. 234 ЗСВ неслучайно се нарича повишаване на място в ранг, т.е. магистратът стои на място, но поради прослужен период от време, за който при нормалното упражняване на професията се предполага, че той е придобил нови знания, умения и опит в дейността по правораздаване, въпреки че е на по-ниска длъжност, той може да придобие ранга на по-високата длъжност предвид тези новопридобити умения. Трябва обаче да е ясно, че повишаването в по-горен ранг не е защото някой има юридически стаж с определена продължителност, а защото зад този юридически стаж стоят в еквивалентна зависимост придобити знания и умения в професията“, пише ВАС.
Върховните съдии допълват, че изискването за три години прослужено време при повторно повишаване в ранг не е обусловено от механичното придобиване на определен период от време, а съдържа в себе си имплицитно предполагаемото за кариерното израстване на магистратите наличие на съответните знания и опит за по-високата длъжност. А тази оценка на професионалните качества на магистрата е ясно диференцирана от повишаването в длъжност, което става след конкурс, посочва ВАС.
„В рамките на систематичното тълкуване на разпоредбата на чл. 234 ЗСВ във връзка с разпоредбите за атестирането, както и във връзка с разпоредбата на чл. 303, ал. 2, т. 3 ЗСВ за предсрочно повишаване в ранг, ясно се очертава хипотезата на правната норма, включваща изискването за новопридобит 3-годишен юридически стаж след последния получен ранг. Ако бъде игнорирано това изискване, тогава предвиденото от законодателя поощрение за предсрочно повишаване в ранг би се обезсмислило. Възможността за придобиване на нов ранг на място за срок по-рано от три години от предходния би могло да се реализира единствено в хипотезата на чл. 303, ал. 2, т. 3 ЗСВ – предсрочно повишаване в ранг като поощрение“, заключава Общото събрание на ВАС.
Особеното мнение
Зам.-шефът на ВАС Любомир Гайдов, Йовка Дражева, Николай Гунчев, Даниела Мавродиева, Христо Койчев и Десислава Стоева обаче не са съгласни с колегите си – според тях не е необходимо да са минали три години от предходното повишаване в ранг, за да има ново и мнозинството тълкува чл. 234 от ЗСВ разширително.
Шестимата припомнят, че с промените в ЗСВ през 2016 г. в чл. 234 е премахнато условието за доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, както и изискването атестацията да е периодична, за да бъде магистрат повишен в ранг.
Те посочват, че сегашната редакция на разпоредбата съдържа три критерия, на които трябва да отговарят съдиите, прокурорите и следователите, за да бъдат повишени в ранг – много добра оценка от атестацията, три години прослужено време на съответната или приравнена длъжност и необходимия юридически стаж.
„Анализът на нормата води до извод, че в нея не е посочено наличието на тригодишен период от прослужено време от предходното повишаване в ранг като условие за повишаване на място в по-горен ранг. Изчерпателното посочване на основанията не дава възможност за разширяването им по аналогия. Липсва като изискване за повишаване на място в следващ възходящ ранг магистратът да е прослужил на съответната или приравнена длъжност с придобития по-горен ранг най-малко три години. Липсата на такъв обективен критерий не може да бъде преодоляна чрез разширителното тълкуване на разпоредбата, предвид липсата на празнота в закона и изчерпателността на нормативната уредба“, отбелязват шестимата върховни съдии.
Те обясняват, че в ЗСВ се прави ясна разлика между повишаване в длъжност и повишаване в ранг, на процедурите и на предпоставките за съответното повишаване.
След което посочват и какви са различията – повишаването в длъжност става след конкурс, какъвто няма за повишаването в ранг. Освен това в конкурсите за повишаване в длъжност комисията взема предвид резултатите от последното атестиране, но няма изискване за наличието на оценка „много добра“ от последното атестиране.
„Атестацията представлява обективна оценка на професионалните, деловите и нравствените качества на съдия, прокурор и следовател, проявени при изпълнение на заеманата от него длъжност. Предмет на атестирането са квалификацията, достиженията, професионалната компетентност на магистратите и спазването на правилата за етично поведение. Съгласно дадените с двете наредби определения квалификацията е съвкупност от придобитите професионални знания, умения и лични способности на атестирания. Достиженията са персоналните качествени и количествени резултати, постигнати от атестирания в практическата му дейност. Професионалната компетентност (професионалната пригодност) е специфичната квалификация за конкретно определена длъжност. Комплексната оценка от атестирането представлява словесно обобщение на квалификацията, достиженията и професионалната компетентност на съответния магистрат. Много добра оценка се формира при констатирано „много добро изпълнение на работата“, което на свой ред означава, че атестираният системно изпълнява работата си много ефективно и добросъвестно на ниво, съществено надхвърлящо изискванията за длъжността, и притежава много добра квалификация, достижения и професионална компетентност (пригодност) за съответната длъжност по чл. 163 от ЗСВ“, пишат шестимата върховни съдии.
И поясняват, че включването на изискването за наличието на „много добра“ оценка от атестацията като задължително условие за повишаване в по-горен ранг обезпечава в достатъчна степен притежаваните от магистрата квалификация, достижения и професионална компетентност за заемане на длъжността, съответстваща на по-високия ранг, което би лишило от смисъл евентуалното изискване за наличието на три години прослужено време на длъжността от предходното повишаване в ранг.
В особеното мнение е отбелязано, че в ЗСВ няма легална дефиниция на понятието „ранг“ за магистратите. Има по отношение на служителите, за които рангът е израз на равнището на професионална квалификация. Сходна дефиниция е дадена и в Закона за държавния служител, а в Закона за професионалното образование и обучение пък е казано що е то професионална квалификация.
„Доколкото професионалната квалификация е функция на извършваната дейност на заеманата длъжност съдържанието на понятието обхваща придобитите при изпълнението ѝ професионални знания и умения. Oт друга страна, професионалната квалификация на магистрата задължително предполага и придобити преди заемането на длъжността теоретични и практически знания и умения. Целта на института на повишаване в по-горен ранг по ЗСВ е да бъде въведена една допълнителна, алтернативна форма на професионално израстване на магистратите. Същевременно придобитият по-горен ранг представлява обективиран израз на преценката за професионалните качества на магистрата и притежаваните от него професионални знания и умения. Повишаването на място в по-горен ранг може да бъде възприето като изключение от принципното положение, при което заемането на по-висока по степен длъжност е съпроводено от повишаване в по-горен ранг, съответстващ на длъжността“, посочват шестимата върховни съдии.
Те поясняват, че при повишаването на място в по-горен ранг магистратът реално не осъществява функциите си в по-високия по степен орган на съдебната власт. В тази хипотеза, допълват върховните съдии, ясно се откроява липсата на обусловеност на повишаването в по-горен ранг от повишаването в длъжност на магистрата.
„Именно с оглед на нея законът въвежда една своеобразна гаранция, че при невъзможност магистратите да заемат длъжност в по-горестоящите органи на съдебната власт, включително поради наличие на обективни пречки за това (като например липсата на обявен конкурс), придобитите от тях професионални знания и умения и притежаваната от тях професионална компетентност ще получат израз в придобитият по-горен ранг и ще бъдат съобразени при определяне на възнагражденията им“, пише в особеното мнение.
В него се посочва още, че трябва да бъде ясно разграничено прослуженото време на заеманата от магистрата длъжност, т.е. периодът, през който той е осъществявал дейност по изпълнение на магистратските си функции, от професионалната квалификация като съвкупност от професионални знания и умения, придобити в резултат на изпълнението.
„В този смисъл магистратът може да притежава необходимите квалификация и професионална компетентност за повишаване в по-горен ранг преди изтичането на предвидения в нормата минимален срок, който магистратът следва да е прослужил на съответната или приравнена длъжност, в която хипотеза е налице приложното поле на чл. 303, ал. 2, т. 3 от ЗСВ. Липсват правни основания и фактически аргументи за приравняване на законовото изискване на чл. 234 от ЗСВ за прослужено време на съответната или приравнена длъжност с прослуженото време с придобития по-горен ранг на същата длъжност. Тълкуването на разпоредбата в обратния смисъл не намира нормативна опора“, заключават шестимата върховни съдии.
22
Коментирайте
Има смисъл в административните съдилища – аз понякога съм имал нужда.
Приетата от мнозиството теза изглежда по-правилна, защото е важно не сама последната атестационна оценка да е „много добра“, но и въпросният магистрат да се показал системност в съвестното изпълнение на ангажиментите си, стандартът за качество на които би следвало да се повишава с всяко издигане в ранг, т.е. колкото по-висок е рангът толкова изискванията стават по-строги, естествено при запазване на достигнатото ниво на компетенции, за да се говори за реално надграждане на интелектуалния капацитет на кадрите в съдебната власт. Няма как физическото пребиване на дадена длъжност, означавано с понятието „стаж“ и оценка, обхващаща по-малко от 3-те години реална работа, отговаряща… Покажи целия коментар »
Принципно сте прав, но има много колеги, чиито атестации и съответно ранговете им се бавеха с по 2-3 години от КАК.
Поръчано и доставено. ВАС не греши.
Thank you very much for taking your precious time to share with us this very useful information. Your article is very good and meaningful. Kahoot Game PIN
Защо трябва да се чака, след като има наличие на съответните знания и опит за по-високата длъжност?
И аз това се чудя.
Много разочароващо решение.
Така е Лозане бачкаш на районно ниво, придобиваш несменяемост и веднага хоп ранг на място ВКС и ВАС .Какви са тези ОС ,пък АС само губене на време .След пет години стаж си е само за върховно ниво, щото нивото е важно
Напълно съм съгласен, че магистратът може да притежава необходимите квалификация и професионална компетентност за повишаване в по-горен ранг преди изтичането на предвидения в нормата минимален срок.
И все пак в ЗСВ не е посочено да е задължително наличието на тригодишен период от прослужено време.
Аз подкрепям особеното мнение.
Двамата докладчици на различно мнение? Интересно.
Така решението ще е по- обективно.
Ето заради ей такива тълкувания ще се предлагат смесени състави, с идея за по-обективно произнасяне
За мен особеното мнение е правилното. Другото е дописване на закона
на върховни съдии какво им дреме за рангове
Поредното лобистко решение.
На Гайдов, гайдата явно вече не свири правилно!
Много правилно даже, за разлика от повечето съдии е работил със ЗСВ и не може да си плюе отгоре и да го допише с несъществуващо изискване. В случая особеното мнение очевидно е правилното.
Не е първото и последното тълкувателно решение на ВАС или на ВКС, в което истината се чете в ОМ
Ако иcкатe да опитaтe нeщo нoво в ceкca, тoгавa ви съвeтвaм кaпсyли, коитo са по-мoщни от Bиaгpa и вcякaкви aнaлози, тoвa е пpoсто бoмбa в cвeта на ceкca и оcвен тoва е aбсолютнo бeзопaсно на вcяка възpаст, пpочетeтe сaми на кaквo са cпоcобни:– https://use.my/bman