Теория на наказателното законотворчество. Социална обусловеност на наказателния закон
Увод
Един от модерните проблеми на наказателноправната наука е да се създаде теория на наказателното законотворчество. Целта е да се построи модел, алгоритъм (от принципи и критерии) на законотворческия процес, който законодателят да следва, когато създава наказателноправни норми.
Две са основните задачи, пред които се изправя законодателят, когато създава наказателния закон. Първо, да определи кръга на престъпленията, с други думи – да прокара границата между престъпното и непрестъпно поведение. За целта е нужна система от критерии за криминализация на деянията. Втората задача пред законодателя е – вътре в рамките на престъпното поведение да диференцира отделните престъпления и наказанията за тях. Диференциация означава да се систематизират различните категории престъпления по глави и раздели на НК, а вътре в рамките на дадено престъпление – да се обособят по-тежко и по-леко наказуемите варианти на дадено престъпление, т.е. – квалифицирани състави на престъплението.
Преди да се създаде теоретичен модел на наказателното законотворчество е нужно да се изследва социалната обусловеност на наказателния закон. С други думи нужно е да се открият социалните корени на юридическите решения и по-точно – да се установят социалните причини, които пораждат наказателните норми и определят тяхното съдържание. Тези явления се изучават от социологията на наказателното право. Тя има за предмет: а) Първо, социалната обусловеност на наказателния закон – както криминализацията на деянията, така и диференциацията на наказателната отговорност (правотворчеството); б) Второ, социалния механизъм на действие на наказателния закон (правоприлагането): в) Трето, социологията на наказателното право изучава ефективността на наказателния закон и изготвя препоръки за усъвършенстването му.
За да се изучи социалната обусловеност на дадена наказателна норма, трябва да се установи влиянието на различните обстоятелства и елементи на поведението върху тежестта (обществената опасност и вината) на престъплението. Фактическото и нормативното са диалектически свързани – да се изследва значението на различните обстоятелства за тежестта на престъплението и да се изучат съответните наказателни норми е в последна сметка едно и също. Това са две страни на един и същ познавателен процес. Само че първият – социалният подход (социологията на наказателното право), се занимава със социалните факти, а вторият – нормативният подход (наказателното право), се занимава с отражението на тези факти в закона, т.е. с нормите, които криминализират деянията и диференцират отговорността за тях.
Тези въпроси ще бъдат разгледани последователно в три статии: 1. Социална обусловеност на наказателния закон: 2. Криминализация на деянието: 3. Диференциация на наказателната отговорност.
Социална обусловеност на наказателния закон
Престъпността не е вечно и неизменно явление, еднакво за всички времена и народи. Тя се променя с хода на историята през различните епохи. Съдържанието и формите на престъпността се определят в крайна сметка от обществено-икономическите условия. Но от волята на законодателя зависи, до известна степен, кои деяния ще бъдат обявени за престъпни. Законодателят създава наказателния закон, като отразява обективните обществени потребности, но като отчита също и интересите на управляващата класа. Исторически дълго време наказателният закон се е създавал емпирично. При това значителна роля са играли интуицията и правната традиция.
Днес е назряла нуждата от научен подход при наказателното законотворчество. Бурният ръст на престъпността, отслабването на социално-правния контрол, динамиката на обществените отношения в условията на преход изискват теоретичен инструмент, който ще позволи на законодателя да взема правилните, научнообосновани решения при законотворчеството. Качеството на наказателния закон е предпоставка за ефективността на наказателното правосъдие.
Два са основните проблеми, пред които се изправя законодателят, когато създава наказателния закон. Първо, да определи кръга на престъпленията, т.е. да проведе границата между престъпното и непрестъпното поведение. За целта е необходима теория на криминализацията на деянията.
Тя обаче не е достатъчна. Вътре в рамките на престъпното поведение е нужно да се диференцират престъпленията и отговорността за тях. Следователно, криминализацията на деянията и диференциацията на наказателната отговорност са двата основни проблема на наказателното законотворчество. Когато се решават те, трябва да се излиза от следното принципно положение.
Правото е отражение на факта. Наказателноправната норма отразява типичното, разпространено обществено опасно поведение. Наказателният закон закрепва обективни обществени потребности, но пречупени през съзнанието на законодателя. Ролята на съзнанието не се ограничава само до пасивно отразяване на обективната действителност. Съзнанието не само и не просто отразява обществените нужди (познавателна функция), но играе и активна роля (оценъчно-регулираща функция) в нормотворческия процес. Наказателноправната норма е специфична форма на отражение на обществената действителност. Тя е плод от единната познавателна, оценъчна и регулираща дейност на законодателя.
1. Престъплението е сложно явление, което има социална, юридическа и психическа страна. Поради това то може да бъде изучено само чрез комплексен подход, като се привлекат възможностите на различни науки.
Основните методи за изследване на социално-правните явления са два: социален и юридически. Формалният, юридическият подход изучава правните норми, т.е. догмите (дължимото), а не реалното поведение (съществуващото). Посредством юридическия анализ се установяват признаците на различните престъпления, предвидени в закона; разкрива се съотношението между съответните норми на наказателния закон. При юридическия подход се използват общоприетите методи на тълкуване на правото, правилата на формалната логика, сравнително-правният анализ и др. Юридическият аспект, обаче, не позволява да се види материалната, социална същност на престъпното явление. Формалният юридически анализ не дава отговор на въпросите: защо законодателят е закрепил определени факти (деяния) в закона; какви социални задачи възлага той на съответните норми; какъв е механизмът на тяхното действие и социалният ефект от прилагането на нормите.
За да изясним поставените въпроси, трябва да излезем извън рамките на правото и да открием социалните причини, които пораждат законовите правила и определят тяхното съдържание. С други думи, за да изучим престъплението като социално-правно явление, трябва да тръгнем от социалните факти по пътя, който води към тяхното абстрактно изражение в закона – юридическите норми. Така ще открием основанието за създаване на наказателноправните норми и техните социални функции. Този подход, който изучава общественото битие на правните норми, е социален (социологически). Социалният подход при изследване на „престъплението“ означава да се разкрие: първо, социалната обусловеност на нормите, които обявяват дадени деяния за престъпления; второ, функциите и механизмът на социално действие на тези норми; трето, ефективността от прилагане на наказателните норми.
Днес е назряла нуждата от комплексен подход при изследване на наказателноправните явления. Само съчетаването на юридическия със социалния анализ позволява да се разкрие диалектическото единство от юридическа форма и нейното обществено съдържание[1].
2. Безспорно е, че наказателният закон е социално обусловен. Той отразява обективните обществени потребности и субективните интереси на управляващата класа. Това принципно положение е ключ за разбиране на наказателното законотворчество − както на криминализацията на деянията, така и на диференциацията на наказателната отговорност. Но проблемът възниква, когато трябва да се „преведат“ на юридически език съществуващите икономически потребности и политически изисквания. Какъв е „механизмът“, чрез който обществените интереси се превръщат в наказателноправни норми? От какви принципи и критерии се ръководи законодателят, когато криминализира деянията и след това диференцира отговорността за тези престъпления, т.е. когато създава нови наказателноправни норми?
Създаването на наказателноправните норми минава логически през следните етапи: а) изучаване на обективните икономически и политически закономерности на общественото развитие; б) изучаване на състоянието, динамиката, структурата и тенденциите на престъпността; в) определяне на конкретните цели в борбата срещу престъпността, т.е. насоките на наказателната политика; г) избор на средствата, в т.ч. и наказателноправни, за постигане на поставените цели; д) анализ на ефективността на различните наказателноправни мерки и подбиране на най-подходящите от тях; е) изразяване на волята на законодателя в конкретни юридически правила; ж) съобразяване на издадените разпоредби с вътрешните закономерности на правната система.
3. „Криминализация на деянията“ и „диференциация на наказателната отговорност“ са сравнително нови понятия на наказателноправната наука. Тяхната поява е свързана с усилията да се създаде теория на наказателното законотворчество, т.е. теоретичен модел (система от принципи, критерии и понятиен апарат), който позволява на законодателя да взема научнообосновани решения при нормотворчеството. Този теоретичен модел следва да се прилага от законодателя винаги, когато създава наказателни норми. Научният подход е гаранция за адекватно отразяване на общественоопасното поведение в състава на престъплението и за установяване на справедливо наказание в санкцията на наказателноправната норма.
Криминализацията е обявяване на дадено деяние за престъпление, а декриминализацията е изключване на деянието от кръга на престъпленията. Декриминализацията може да се разглежда като криминализация с обратен знак.
Диференциацията на наказателната отговорност е средство за провеждане на принципа на справедливостта в наказателното право. От диференцирания подход на законодателя към престъпленията и наказанията зависи ефективността на наказателното правосъдие. Развитието на наказателното законодателство е свързано със задълбочаване диференциацията на наказателната отговорност.
4. Преходът от централизирана държавна икономика и авторитарно политическо управление към пазарно стопанство и демокрация съставлява по същество социална революция. Този преход се характеризира със смяна на производствените отношения, основани на обществена собственост върху средствата за производство. При прехода в България обществената (държавна и кооперативна) собственост се замени с частна собственост. Държавното имущество се приватизира и премина в ръцете на малка група хора. Обществото се раздели на бедни и богати.
Смяната на икономическия базис (материалните отношения) доведе до промяна и на надстройката (идеологическите отношения). Всички елементи на надстройката: а) идеите − политически, правни, нравствени, философски и т. н.; б) съответстващите на тях идеологически отношения; в) учрежденията и организациите − политически (държавата, партиите), правни (съдебните органи) и т.н. претърпяха изменения и продължават да се променят.
В периода на преход единната държавна собственост се разпредели между редица физически и юридически лица. Това доведе до преразпределяне и на политическата власт между множество субекти. По силата на принципа за разделение на властите държавната власт у нас се раздели на законодателна, изпълнителна и съдебна (чл. 8 от Конституцията). По-нататък управляващите партии продължават да преразпределят властта между държавните органи в зависимост от конюнктурните си интереси, посредством промяна на законодателството.
Преходът у нас породи редица положителни последици: по-ефективно управление на собствеността, засилване на стопанската инициатива, демократизация на общественополитическия живот, увеличаване свободата на личността. Заедно с това преходът има и отрицателни страни: отслабване на социално-правния контрол и нарастване на престъпността.
5. В заключение: в условията на преход престъпността бурно нарасна. Характерът ѝ се промени съществено. Разви се организираната престъпност (незаконен трафик на наркотици, оръжие и хора, крупни финансови измами, изпиране на пари, корупция и т.н.) и тероризма.
Организираният престъпен свят влияе върху всички сфери на обществения живот, както върху икономиката, така и върху политическите решения.
В същото време социално-правният контрол изостана от развитието на престъпността. Наказателното правосъдие e в криза. Процедурата за наказване на престъпниците е сложна и бавна. Корупционният натиск върху правозащитните органи се засилва. Големите босове на престъпния свят остават недосегаеми за правосъдието.
Необходимо е, следователно, да се засили социално-правният контрол, като се повиши ефективността на наказателното правосъдие. Тук възниква въпросът, коя от двете ценности да се предпочете – обществената нужда от ефикасен контрол върху престъпността или индивидуалните права на човека. Защото всеки контрол е свързан с известно ограничаване на човешките права. Проблемът е да се намери балансът между защитата на личните права (свободата на индивида) и защитата на обществото от престъпността чрез засилване на контрола (в частност − на наказателното правосъдие). Обществото, като че ли, е изправено пред избора − „държава на мафията“ (където престъпността е висока, поради слабия социален контрол) или „държава на Мусолини“ (където престъпността е ниска, но контролът върху живота на хората е тотален).
Европейската конвенция за правата на човека, приета от Съвета на Европа през 1950 г., постави ново начало. Тя има за цел да защити личността от ограниченията и посегателствата на държавата. Конвенцията извежда на преден план индивидуалните права на личността като висша ценност. По силата на Конвенцията наказателната процедура трябва да предоставя максимални гаранции за правото на защита на обвиняемия, срещу злоупотреби на държавните органи.
Но организираният престъпен свят също ограничава правата на гражданите и установява диктатура върху обществото. Тази криминална диктатура е не по-малко опасна от политическата диктатура на тоталитарната държава. Следователно, обстоятелствата днес изискват да се засили социалният контрол върху престъпността. Все пак, Европейската конвенция за правата на човека е създадена доста отдавна и не отчита новите реалности − организираната престъпност и тероризма.
Днес повечето европейски държави предприемат решителни мерки за борба с организираната престъпност, корупцията и тероризма: допуска се използването на специални технически средства (т. нар. „електронно следене“) за събиране на доказателства в наказателния процес; предвижда се защита на свидетеля, когато той е застрашен; въвежда се фигурата на „агента-провокатор“, който не носи наказателна отговорност за участието си в престъплението; засилва се контролът върху „изпирането на мръсни пари“; допуска се предварително отнемане (замразяване) на имуществото, придобито чрез престъпление; създават се опростени, бързи процедури за разглеждане на някои наказателни дела и т.н.
Новите мерки за борба с организираната престъпност и тероризма обаче не бива да накърняват основните права на човека. Както е известно, в света на Джордж Оруел, където държавата упражнява тотален контрол и навлиза дълбоко в личния живот на хората, като нарушава човешките права (наблюдава, следи, подслушва, записва, прониква в жилища, нарушава тайната на съобщенията и т.н.), няма престъпност. Нашият идеал обаче не е държавата на Оруел.
[1] Херцензон, А. А. Уголовное право и социология. М., 1970, с. 5, с. 39.
36
Коментирайте
Голям е Филчев….
ТЪКМО ЗА ПРОФ.ФИЛЧЕВ ГОВОРИХМЕ С ЕДИН КОЛЕГА В МОЯТА АДВОКАТСКА КАНТОРА МИНАЛИЯ ПЕТЪК.
РАДВАМ СЕ ДА ПРИВЕСТВАМ С ПОЖЕЛАНИЕ ЗА ДЪЛЪГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ ПРОФЕСОР ФИЛЧЕВ,КОГОТО МНОГО ОБИЧАМ КАТО СПЕЦИАЛИСТ В ОБЛАСТТА НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРАВО И ДА СЕ ОБЪРНА КЪМ НЕГО С ДУМИТЕ ДА СЕ ПРИСТРАШИ И ДА ДАДЕ ЕДНО МЪДРО ИНТЕРВЮ ПО ТЕЛЕВИЗИЯТА ,ЧЕ ОТ ТОВА СЕГА ИМАМЕ НУЖДА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД.
БЪДЕТЕ ЖИВ И ЗДРАВ ПРОФЕСОРЕ.
Чудно е, че на тази възраст Филчев има много остър и проницаем правен ум. Ама си личи, че е заклет русофил, комунист отвсякъде.
Браво на проф. Филчев! Беше ми асистент по наказателно право в годините на 80-те в юридическия факултет на СУ, той тогава беше съдия и поддържаше високо ниво в теорията и практиката, за разлика от непоносимия Александър Стойнов.
При Филчев започна мафотизацията на прокуратурата. Явление, доразвито от Цацаров и използвано по най-безскрупулен начин от Гешев.
Статията се чете много мазно, но май е изтипосана, за да оправдае импотентността на управляващите, които се бяха вторачили в Гешев, многократно говорил за неефективността на остарялата уредба, и сега изтърваха коня у ряката, докато се намърдват във властта.
Управляващите 12 години се бяха вкопчили първо в Цацаров, а после и в Гешев. Но след като преживяха катарзис, внезапно решиха, че не е нужен на съдебната система, за да могат да останат във властта.
Да благодарим на „професора“ и ментор на Каскета за още тегнещата над България европейско-правна прокоба „Колеви срещу България“.
Съдът решава жълтопаветнико! Корумпираният до мозъка на костите си съд.
Съдът решава, но преди това трябва някой да внесе обвинителен акт. За каскетопитеците от ПУЦа, естествено, съдът е корумпиран, а не Гешев, Сарафов и Пепи Еврото.
Истинската корупция не е в наказателните дела, а основно в търговските и административните и т.н.
В съда наглецо и лъжецо – в съда!!!
Като теоретик е много добър, като главен прокурор беше кръгла нула. Трябваше да го оставят само да преподава, а не да се опитват да използват заболяването му, за което сметките им излязоха пак криви на костоваците.
Мафиотизацията на прехода е следствие, а не причина. Причината няма нищо общо с наказателното право. Причината е в непазарните предимства, започнати от Луканов, продължени от Виденов и доразвити от Иван Костов. Конкретно:
Луканов – „ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 76 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 20 ЮЛИ 1990 Г. ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА УСЛОВИЯ ЗА РАЗВИТИЕТО И ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА ФОНДАЦИЯ „ОТВОРЕНО ОБЩЕСТВО“ /Сиела/
РМД-тата на Виденов и Костов – „Спорната работническо-мениджърска приватизация“ /Капитал/
Мафиотизацията на прехода, символизирана от СИК и ВИС, е естествено следствие на политическата мафиотизация на прехода.
Резултатът – светилата на Мелтигруп осветяват пътя на Румен Радев…
Нали го видехме и помним кат Главен.
Филчев и прекрасен теоретик да е, на практика бе изключително отрицателно явление. Част от проблема, а не част от решението. Да престане с това ВИИ „Карл Маркс“! Всички сме жертви на ВИИ „Карл Маркс“. Начело на прокуратурата бе трагичен. И благодарение на него сега ручаме жабетата му кат Татин Стою и останалите които ужким се учат в движение. На наш гръб и за наша сметка. Сега се опитва да учи със статии. Да беше реализирал нещо реално и на практика когато беше Главен. С какво остана? С медийната си подкрепа за Иван Магнитски. ЛИЦЕМЕР. И на практика обслужи интереса на… Покажи целия коментар »
Иван Костов отряза прокуратурата на Филчев точно както Бойко Рашков отряза прокуратурата на Гешев от разследващите органи – МВР, ДАНС, а преди това НСС, оглавявана от верния на Костов Атанасов /Гнома/.
След това ЕСПЧ вдигна на пиедестал Колев и Колеви, удобно пренебрегвайки истината за прокурор Колев – https://nbox.bg/redaktora/item/8544-koi-zastrelya-prokurora-nikolai-kolev.html
Оправдания, оправдания, оправдания …
Професионално
Управлението му като главен прокурор ли?
Хаде да видим и още анализи. МОже ли. Чакам ги
Добре е. Добре е .
Чудесен анализ.
Айде, айде. Най-малкият му проблем е онзи Колев – едно позорно и отвратително явление в ПРБ.
Най-малкото ми дреме за ЕСПЧ – филиал на ЦРУ.
Филчев на практика обслужи американските интереси в България.
Анализ. Добри разсъждения
Е, и? С какво остана в историята кат Главен?!
Много ми е интересно какво ще каже по следващите две теми за криминализацията на деянието: и за диференциация на наказателната отговорност. Там е заровено кучето
До тук са ясни неща, базови. Не ме не са верни…
На учителя /проф. Н. Филчев/, който предизвика интереса и желанието да се занимавам с тази материя.
След изпита ми по наказателно право през 2015 г. ми каза следното: „Колега, Ваш е изборът оттук нататък дали ще бъдете посредствен юрист, или водещ професионалист!“
Благодаря Ви, Професоре!
Каскет, ти ли си?
Ако трябва да правя избора на Филчев, ВИНАГИ ЩЕ ИЗБЕРА ДЪРЖАВАТА НА МАФИЯТА!
Май от рано си почнал с ракията, сине. Не е добре това, не е добре….
Не е ракия, а жълтопаветна смес с опияняващо действие.
МОЛЯ ПРОФЕСОР ФИЛЧЕВ ДА ДАДЕ СТАНОВИЩЕ ПО СЛУЧАЯ С 400 ШЕВА НА 18 ГОДИШНАТА ДЕБОРА В СТАРА ЗАГОРА,ЗАЩОТО ОСТАНАХ С ВПЕЧАТЛЕНИЕТО ,ЧЕ ИНСТИТУТА НА СРЕДНАТА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА НЕ СЕ ПОЗНАВА ОТ ОКРЪЖЕН СЪД СТАРА ЗАГОРА, ВИДНО ОТ ИЗЯВЛЕНИЕТО НА СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИКА ПО ВЪЗЗИВНОТО ЧАСТНО НАКАЗАТЕЛНО ДЕЛО. САМО ПРОФЕСОР ФИЛЧЕВ МОЖЕ ДА ДАДЕ ОБЕКТИВНО И ТОЧНО СТАНОВИЩЕ ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО ИЗВЪРШЕНО СПРЯМО ДЕБОРА ОТ СТАРА ЗАГОРА.