Съдия „заля“ Конституционния съд с искания
Оспорените разпоредби от НПК (почернената част)
Чл. 29. (1) Не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател:
1. който е участвал в състава на съда, постановил:
а) присъда или решение в първата, въззивната или касационната инстанция, или при възобновяване на наказателното дело;
б) определение, с което се одобрява споразумение за решаване на делото;
в) определение, с което се прекратява наказателното производство;
г) (отм. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.)
2. който е извършвал разследване по делото;
3. който е бил прокурор по делото;
4. който е бил обвиняем, настойник или попечител на обвиняемия, защитник или повереник по делото;
5. който е бил или може да встъпи в наказателното производство като частен обвинител, частен тъжител, граждански ищец или граждански ответник;
6. който е бил свидетел, поемно лице, вещо лице, преводач, преводач на български жестов език или специалист – технически помощник по делото;
7. който е съпруг или близък роднина на лицата по т. 1 – 6;
8. който е съпруг или близък роднина на друг член от състава на съда.
(2) Не може да участва в състава на съда съдия или съдебен заседател, който поради други обстоятелства може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото.
Чл. 105. (1) Доказателствените средства служат за възпроизвеждане в наказателното производство на доказателства или на други доказателствени средства.
(2) Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.
Чл. 287. (1) Прокурорът повдига ново обвинение, когато на съдебното следствие установи основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление.
(2) Съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на съответния прокурор, когато новото обвинение е за престъпление, подсъдно на по-горен съд или на военен съд.
(3) Извън случаите по ал. 2, съдът отлага съдебното заседание, когато страните поискат да се подготвят по новото обвинение.
(4) Когато съществено е изменена обстоятелствената част на обвинението, разпоредбите на чл. 279 не се прилагат за обяснения, дадени преди повдигане на новото обвинение.
(5) Когато на съдебното следствие прокурорът или частният обвинител установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, и наказателното производство е образувано преди изтичане на срока по чл. 81, ал. 3, прокурорът на основание чл. 48 или частният обвинител може да поиска съдът да се произнесе с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия.
(6) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, частният тъжител може да повдигне ново обвинение, ако не е изтекъл срокът по чл. 81, ал. 3. В този случай съдът отлага съдебното заседание, ако подсъдимият или неговият защитник поискат да се подготвят по новото обвинение.
(7) Когато наказателното производство е образувано по тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е от общ характер, съдът прекратява съдебното производство и изпраща делото на прокурора.
Съдията от Софийския градски съд (СГС) Иво Хинов изпрати наведнъж три искания до Конституционния съд (КС), след като наскоро вече го беше сезирал.
Хинов иска за противоконституционни да бъдат обявени три разпоредби (изцяло или частично – виж почернения текст в карето) от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) – чл. 29, ал. 2, чл. 105, ал. 2 и чл. 287, ал.1 в частта „по-тежко“.
Всички проблеми, които е видял в трите норми, произтичат от едно дело на негов доклад, по което подсъдими за подкуп са двама полицаи. Затова той предлага на КС да ги обедини в едно производство, но за момента те са в три отделни дела – № 20, 21 и 22 за 2024 г. По първото за докладчик е определена Таня Райковска, а другите две са възложени на Надежда Джелепова.
Следва да се отбележи, че от влизането в сила на промените в Конституцията, които позволиха на всеки съдия да сезира КС, не е допуснато нито едно искане (какви указания даде КС на съдиите можете да си припомните тук).
Поради големия обем на изложенията, „Лекс“ ще представи исканията най-общо, а с пълната аргументация на съдия Хинов можете да се запознаете в исканията му (достъпни тук, тук и тук).
Изключване на доказателства, които не са събрани по реда на НПК
Първото от групата искания се отнася за нормата на чл. 105, ал. 2 НПК, която предвижда изключването на доказателствата, които не са събрани по реда, предвиден в кодекса.
Както стана ясно, делото на доклад на Хинов е за подкуп и подсъдими са двама полицаи. Срещу тях са били използвани специални разузнавателни средства – подслушване, видеозаснемане и белязване на банкнотите за подкупа. Исканията за тях са подробно мотивирани от прокурора, но разрешенията, дадени от председателя на вече несъществуващия Специализиран наказателен съд (СНС), се определят в искането до КС като „общи и щампови“.
По време на разследването са извършени претърсвания и изземвания от кабинетите, домовете им и от автомобила на един от подсъдимите. За тях тези действия обаче не е дадено предварително разрешение от съда, а последващо одобрение, тъй като са заявени като неотложни. Според съдията от СГС обаче те не са били такива.
Същевременно по искане на Хинов миналата година Съдът на Европейския съюз постанови: „Допуска национална практика, съгласно която съдебните актове, с които се разрешава използването на специални разузнавателни средства вследствие на мотивирано и подробно искане на наказателните органи, се изготвят под формата на предварително съставен текст, който не съдържа индивидуализирани мотиви, а само посочва, наред със срока на действие на разрешението, че са спазени изискванията, предвидени в цитираното в тези актове законодателство, стига точните причини, поради които компетентният съд е преценил, че предвид фактическите и правните обстоятелства на конкретния случай законовите изисквания са спазени, да могат лесно и недвусмислено да бъдат изведени при съвместен прочит на акта и на искането за разрешение, като след издаването на разрешението искането трябва да е достъпно за лицето, спрямо което е било разрешено използването на специални разузнавателни средства“. („Лекс“ е представял подробно решението – виж тук, коментар за него – виж тук).
В искането си до КС Хинов анализира решението и стига до извода, че „дори и ако евентуално правото на ЕС е било нарушено при даване на немотивирани съдебни разрешение за използване на специални разузнавателни средства и при предприемане на планирани претърсване и изземване без предварително съдебно разрешение, то същото това право на ЕС не се противопоставя на ползването на резултата от тези следствени действия – ако е спазен принципът на състезателност и защитата може ефективно да обсъди начина на събирането им и правното им значение“.
Но заявява, че според него доказателствените средства от СРС и претърсванията и изземванията са били събрани и изготвени в противоречие с реда в НПК. Така се стига до проблема с приложението на чл. 105, ал. 2 НПК, заради който Хинов сезира КС, защото то, ще доведе до изключване на тези доказателства и невъзможност да се ползва информацията, събрана с тях, за установяване на случилото се.
„Това изключване, според сезиращия съд, ще доведе до затруднение или до осуетяване на разкриване на обективната истина; а също така и до нарушаване на правото на защита на подсъдимите. Поради което са налице основания да се приеме, че нормата на чл. 105 ал. 2 НПК, в този ѝ аспект, противоречи на нормите на чл. 121 ал. 2 и чл. 122 ал. 1 от Конституцията“, заключава Иво Хинов.
Той заявява пред КС, че установяването, че нормите на чл. 161 ал. 1 и чл. 174 ал. 4 НПК са били нарушени, води до твърде тежки последици – по силата на чл. 105 ал 2 НПК събраните доказателства се изключват. „Това е високата цена, която трябва да се плати като резултат от това установяване. Оттук и склонността у съда да се въздържи от такова установяване. …Показателен е и трайният отказ на съдиите да отчитат очевидната липса на надлежно мотивиране на съдебните разрешения за ползване на специални разузнавателни средства“, пише той. И допълва, че затова председателят на СНС си е позволил да не мотивира разрешенията за СРС – защото знае, че съдиите ще направят всичко възможно да не забележат този проблем, за да не загубят доказателствата.
Съдията от СГС заключава, че ако КС отхвърли искането му, на практика ще потвърди настоящата практика за масово одобряване на претърсвания и изземвания и на разрешения за СРС без мотиви.
А ако чл. 150, ал. 2 НПК бъде обявена за противоконституционна, според него, събраните в нарушение на НПК доказателства няма да се изключват – нарушението ще бъде признато от съда, а при осъдителна присъда ще е смекчаващо отговорността обстоятелство.
Невъзможността прокурорът да измени обвинението към по-леко
Второто искане на съдия Хинов до КС е свързано с невъзможността прокурорът да измени обвинението с цел прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението.
Когато в хода на съдебния процес се установят нови факти или необходимост от прилагане на нова правна квалификация, прокурорът изменя обвинението и подсъдимият се уведомява. Чл. 287 НПК обаче ограничава изменението на обвинението само ако се променят фактите („съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението“) или се променя правната квалификация в по-тежка („прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление“). Тя не допуска възможността прокурорът да измени обвинението, като предложи друга правна квалификация, относима към не по-тежко престъпление. Тази невъзможност прокурорът да измени обвинението се тълкува като възможност съдът да постанови осъдителен съдебен акт по всяка по-лека правна квалификация. Такава възможност имат и втората, и третата инстанции – чл. 337 ал.1 и чл. 354 ал.2 т. 2 НПК.
Миналата година обаче Съдът на ЕС (с решение по дело С-175/22) прие, че е възможно съдът да осъди подсъдимите по правна квалификация, която е различна от възприетата от прокурора в обвинителния акт, но за целта е нужно: „да е информирал обвиняемия за разглежданата нова квалификация, към момент и при условия, които са му позволили да подготви ефективно защитата си, и така да е осигурил на обвиняемия възможност да упражни конкретно и ефективно правото си на защита по отношение на така посоченото ново престъпление“ („Лекс“ публикува анализ на самия съдия Хинов на последиците от решението на СЕС, който можете да си припомните тук).
По делото срещу полицаите обвинението е за подкуп, но Хинов сочи, че прокурорът е заявил, че поддържа като алтернативни правни квалификации и измама, и търговия с влияние, които са по-леко наказуеми.
Тъй като решението на СЕС прави незаконосъобразна досегашната съдебна практика – съдът да осъди подсъдимия за различно престъпление от посоченото в обвинителния акт, Иво Хинов поставя въпроса кой е органът, който може да формулира новата правна квалификация. И заявява пред КС: „Поддържа се в настоящето искане, че единствено възможният орган е само прокурорът, но не и съдът. Именно в този аспект е направено искане за обявяване на несъответна на чл. 127 т. 3 пр. 2 от Конституцията на нормата на чл. 287 ал. 1 НПК, в онази нейна част, която не позволява на прокурора да направи изменение на обвинението с прилагане на закон за не по-тежко престъпление“.
Съдия Хинов сочи, че в действителност чл. 287 ал. 1 НПК не е създадена с цел такова ограничение, а то е случаен резултат от произнасянето на СЕС. „При всяко положение, към настоящия момент, нормата на чл. 287 ал. 1 НПК съществено ограничава правото на прокурора да поддържа обвинението, което му е признато от чл. 127 ал. 3 т. 3 от Конституцията и поради това не ѝ е съответна“, заключава той. От изложението му пред КС става ясно, че ако изразът „по-тежко“ се премахне от чл. 287, ал. 1 НПК, при тълкуване ще се достигне до извод, че прокурорът има правомощие да изменя обвинението и когато става дума за нова правна квалификация, относима към по-леко наказуемо престъпление, без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението.
„Другите“ основания за отвод
След цялото това развитие на делото за подкуп – преюдициалното запитване и решението по него, съдия Хинов е посочил в съдебно заседание, че е удачно прокурорът да формулира по официален начин съответно изменение на обвинението, при което двете възможни и алтернативни правни квалификации – за измама и за търговия с влияние – да станат предмет на делото.
„Така се оказва, че сезиращият съд в своето преюдициално запитване е посочил като евентуално възможно приложими две нови правни квалификации, различни от посочените в обвинителния акт, като след това е дал възможност на прокурора да направи съответно изменение на обвинението. Поради тези обстоятелства защитниците искат отвод на съда, на основание чл. 29 ал. 2 НПК, като твърдят, че той вече не е непредубеден, тъй като е изразил предварително становище относно правната квалификация на деянието, която би могъл да възприеме с присъдата си“, обяснява ситуацията Иво Хинов.
И заключава, че ако нормата на чл. 29 ал. 2 НПК се разбира в светлината на Конституцията, искането за отвода му без съмнение е основателно, доколкото двете изявления на съда за различната правна квалификация противоречат на чл. 31 ал. 3, чл. 121 ал.1 и чл.127 т. 3 от Конституцията. Т.е. със своето становище съдът нарушава презумпцията за невинност, подпомага прокурора при поддържането на обвинението , така нарушава изискването за равенство на страните и за осигуряване на състезателност.
„При все това, ако нормата на чл. 29 ал. 3 НПК се разбира в светлината на правото на ЕС, то това искане за отвод също така безусловно и несъмнено не е основателно, съобразно изричния диспозитив на Решението по С-175/22, а и няколкото други произнасяния на Съда на ЕС в този смисъл“, заявява съдия Хинов.
На финала на искането си до КС той излага и следните съждения:
„На последно място поставеният пред Конституционния съд проблем – дори да не бъде разгледан по същество, поради отклоняване на искането – неизбежно ще бъде изправен пред него отново и отново, вкл. и служебно. След като Конституционният съд е избрал 1) да постави такива изисквания към сезиращия го съд, които включват доста задълбочен анализ на приложимото право и едновременно с това изисква 2) необходимост от търсения от него отговор, то не би следвало да приема за допустимо такова запитване, при което сезиращият съд – извършвайки този задълбочен анализ на приложимото право – губи своята безпристрастност и следва да се самоотведе. Искането ще стане недопустимо, доколкото след този задълбочен правен анализ, за сезиращия го съд ще липсва правен интерес да търси отговор от Конституционния съд – защото този задълбочен правен анализ ще доведе до пристрастност и загуба на непредубеденост, а оттам и необходимост да се отведе, а оттам и липса на необходимост да получи търсения отговор. Респективно Конституционният съд би следвало да отклони искането.
Ако все пак Конституционният съд, получил искания от него задълбочен правен анализ, все пак даде искания отговор, така мълчаливо ще подкрепи правонарушението (по чл. 29 ал. 2 НПК), допуснато от сезиращия го съд, като е направил този предварителен, извън акта си по същество правен анализ. А нарушението на чл. 29 ал. 2 НПК, извършено в рамките на наказателно дело, дори и да е в рамките на отправяне на искане до Конституционния съд, ще е също така и нарушение на чл. 31 ал. 3, чл. 121 ал.1 и чл.127 т. 3 от Конституцията“.
46
Коментирайте
Тук синдрома Дънинг-Крюгер ескалира вече в недиференцирана шизофрения.
Тъжното е, че такива хора решават човешки съдби.
Господ да им е на помощ на хората, чиито дела гледа.
Отдавна задминах Бялата зелка.
Щекотливо е – защото последните 20 години навлязоха бодри и устремени – ВУЗ-на разсъмване – тоест – ВУЗ-ове – където им давата дипломите на разсъмване – че имат да носят и на други места. Това са временни юристи и не е един, аз си спомням едвам „задържахме“ докъм някъде сигурно – докога – 1999 и – вече почнаха да назначават и юристи от УНСС, от ЮЗУ, от БСУ, за съжаление – трябва да го кажа. Системата е пълна с „мигли“, ужасно съм груб, но какво да кажем, работил съм със задочник и не искам да обиждам – но защо не… Покажи целия коментар »
Работя с „редовник“ от държавен ВУЗ. И аз не искам да обиждам. Незнам колко е „редовен“, но също не става човека. Поне е ентусиаст.
Колега тази работа не е за всеки.
Вече се излага. Ама надали му пука.
Питането в частта му относно изменението на обвинението е изключително важно и браво на колегата, че е пратил този текст в КС. Съдиите, които разглеждат наказателни дела, са поставени между чука и наковалнята след решението на СЕС, а и преди това имаше други в същия смисъл. Тази разпоредба трябва се промени, а на първо време КС да я отмени. Не знам защо са тези подигравателни коментари, по-скоро знам, че е смес от злоба и професионална завист. Колко от вас са писали преюдициални запитвания, та да намирате кусури на колегата. Повечето негови питания бяха изключителни смислени и много важни в наказателното… Покажи целия коментар »
Не сте юрист, нали?
КС не отменя законови разпоредби.
Този не спря да иска!
Да му мислят от КС, защото Хинов заля и удави СЕС със запитвания, а сега се е насочил към КС. Поправката в КРБ ще се казва „поправката Хинов“ и очаквам текста да бъде отменен. Иначе бял ден няма да видят от КС, както тези от СЕС.
Този ги е заклал.
Добре че в КС има читави пеналисти, щото докладчиците май са шмирти-фирти
С този формален наказателен процес, чакайте истинско /ама истинско истинско/ правосъдие!
Да наистина.
При 97,5% осъдителни присъди.
Както казах: „ама истинско истинско“, което включва в себе си не само броя на осъдителните присъди, а и размера им, както и наличието на осъдителни присъди с адекватен размер по т.нар. „обществено значими дела“!
97.5%, но със споразуменията и самопризнанията. Ако ги махнем, ако оставим на прокурорите тройкаджии да си докажат обвинението в състезателен процес, знаете ли колко са реално осъдителните присъди? Доста по-малко, макар и целенасочено да няма официална статистика. Данни за това могат да се изведат по косвен път, но няма да уронвам допълнително престижа на жалната ни магистратура, описвайки алгоритъма. Ако сте умни, ще се сетите сами как да проверите. Само ще отбележа, че за подсъдимия (ако очеизвадно не е извършил деянието) статистически е по-изгодно да отрича докрай, да мълчи и да се бори (особено по дела с по-комплицирани престъпни конструкции,… Покажи целия коментар »
Влизаш в сайта на НСИ и виждаш в раздел правосъдие – 97,5% от обвинителните актове приключват с осъждане. И това е устойчива ситуация от последните поне 30-ина години.
Въобще не са от обвинителните актове, а от внесените в съда дела, което включва споразуменията, който естествено са 100% осъдителни и чл.78а. Като сложиш и обвинителните актове по съкратеното следствие с признаване на вина, по около 90 % от делата не се спори дали е виновен подсъдимия. От останалите 10 % оправдателните излизат на практика 25%, което пак си е 3 към едно в полза на прокурора.
Що, с този формален конституционен процес, в който КС не ще да разглежда дела заради неустановено право на ЕС, правосъдието по-„истинско“ ли е? В моите очи противоконституционността е по-тежък порок от противоречие с норма на ЕС.
При противоречие на законова разпоредба с ПЕС съдията може –„и е длъжен“ – да остави тази разпоредба неприложена по делото. За неприложима по делото разпоредба не може да сезира КС. Обратно, ако няма връзка с ПЕС, но смята, че е противоконституционна, не може да се произнесе без произнасяне на КС…
„Ако все пак Конституционният съд, получил искания от него задълбочен правен анализ, все пак даде искания отговор, така мълчаливо ще подкрепи правонарушението (по чл. 29 ал. 2 НПК), допуснато от сезиращия го съд, като е направил този предварителен, извън акта си по същество правен анализ. А нарушението на чл. 29 ал. 2 НПК, извършено в рамките на наказателно дело, дори и да е в рамките на отправяне на искане до Конституционния съд, ще е също така и нарушение на чл. 31 ал. 3, чл. 121 ал.1 и чл.127 т. 3 от Конституцията“ Значи, сезира КС, но не иска да допуснат… Покажи целия коментар »
По-скоро е наясно, че ще го отхвърлят, защото ги мързи да гледат дела. Оттам завоалираното посочване, че това си е почти съучастничество.
По-добре на хората в устата, отколкото в краката. А пък работата…. кучета я яли. Явно на колегата, ако префразираме една по-отколешна песен, “Най ми е добре с няколко запитвания до ЕС, сегаи до КС“.
Надявам се КС да вникне в исканията и да бъде на ниво. Усилията на съдия Хинов да бъде професионалист и да спазва законите заслужават подкрепа и уважение. Коментарите тук са меко казано странни. Може би идват от хора, които не следят приноса на съдия Хинов, включително и за промяна в практиката на ВКС по наказателни дела. Има редица примери за това, че става не просто трудно, а почти невъзможно да работиш като съдия в България, да прилагаш точно законите, като спазваш и правото на ЕС и Конституцията. Съдия Иво Хинов е един от тези примери. Има е други съдии –… Покажи целия коментар »
Хинов и професионалист ?
Ама Вие сериозно ли………..
„На последно място поставеният пред Конституционния съд проблем – дори да не бъде разгледан по същество, поради отклоняване на искането – неизбежно ще бъде изправен пред него отново и отново, вкл. и служебно. “ Това сега заплаха ли е или предупрежение, че не става много ясно, но поне от доводите на магистрата може да се разбере едно – или е истински гений и борец за справедливост, сезирайки всички възможни горестоящи съдилища, чиито аргументи впоследствие използва, за да конструира собствена теза, или просто има нещо гнило в разсъжденията и въобще мотивацията на председателя на състава, изпитващ особено удоволствие да търси и… Покажи целия коментар »
„…изпитващ особено удоволствие да търси и създава постоянно натрупващи се проблеми…“ Разбира се, че е далеч по-добре да продължаваме да живеем с противоречиви закони, със защитаващи престъпления закони, с двоен аршин… Само дето нападате приносителя на новините, изкарал кирливите ризи под светлината на прожекторите, а не се сещате за нормотворците и за техните творчества. Ако ще председателят на състава да е всичко, в което явно и неявно го обвинявате, но въпреки всичко изчисти поне една дивотия в българското законодателство, пак е достоен за похвала. А „съперниците“ му, които са можели да изчистят дивотията без привличане на вниманието, но не са… Покажи целия коментар »
Концепцията да се постановяват осъдителни присъди на негодно събрани доказателства, защото сте малоумни и не знаете как да си обосновете СРС-тата е меко казано хлъзгава.
Докато съдията „залива“ КС и СЕС с питания и съждения, най – доволни са подкупните полицаи и адвокатите им. Колкото по-дълго делото е висящо, толкова по – добре. Дотук го влачи повече от три години и тепърва се е сетил да пита, не ми се мисли още колко ще протака. Накрая може и да се изкарат жертви и да осъдят страната в Страсберг за бавно правосъдие.
Тежка работа
Заседателите за украса ли стоят от двете му страни? Какво е това подписване на юнашко доверие на всичко, което им пробута съдията? Трябва да подхождат по – сериозно към задълженията си. Ролята им е да го озаптяват в такива ситуации.
Все не му е ясно нещо.
Tака му е удобно.
Глупости
Отново глупости. Отново
Позорна история. То и КС се опитаха Пеевски и ГЕРБ да го налапат. Инсталираха си партийна фигура в него. Ще видим какво ще стане. Скандални решения обаче.
Не само я инсталираха тая фигура, но и я забремениха. След 2 месеца ще се появи Бойко Пеевски.
fake news как се казва
КС ще отговаря. Хайде, хайде. Деси Атанасова да блесне със знания и капацитет
Или е единствения, който вижда някакви дефекти в системата и иска да се уточнят нещата или е буквалист или се зажда. Може и да не разбира нищо.
Тука има нещо гнило. Толкова много запитвания…
Този на интересен ли се прави?
Преди „заливаше“ с преюдициални запитвания СЕС, сега подхвана КС. Как все не му е ясно нещо и все вижда някакви проблеми?
Отново да напомня за идеята действащи магистрати да минават през периодични психиатрични и психологически прегледи за диагностика и евентуална терапия.
Законът позволява ли му да праща преюдициални запитвания до СЕС? Да, поради което праща. С последните изменения КРБ позволява ли му да праща до КС? Пак да, съответно праща. Законът дава ли възможност да се отсява плявата в запитванията? И да, и не – по преценка на съда, но е беззащитен от плява в преценката. СЕС отклонява ли ги? Май не, а отклонените ги обосновава. КС отклонява ли ги? Май да, с неадекватни и порочащи го йезуитщини. Системата е болна, а не приносителя на вестите за нейната болест. Не може състав на ВАС да се прави, че не знае за… Покажи целия коментар »
Не оспорвам формалното му правомощие да отправя запитвания, макар че все пак преюдициалните запитвания са специфичен инструмент, прилаган по изключение, не стандарт, сякаш не го свърта на едно място и не може да се примири, че има съставни над него, можещи да отменят „съвършените“ му заключения. Трагикомедията е в това, че се стига до споменатия вече порочен кръг – щом не смее да реши сам и иска да пита КС има опасност сам да се постави в положение на евентуален отвод, което в контекста на последните изменения в Конституцията, граничи с абсурд.
Свежарка е Хинов, не пишете глупости!