Служебно правителство − pro et contra
Авторът
Калоян Георгиев в завършил право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2021 г. Преминава успешно държавните изпити за придобиване на качеството „юрист“ и придобива юридическа правоспособност през 2023 г. През 2023 г. успешно преминава изпитите за адвокат, организирани от Висшия адвокатски съвет. През годините придобива опит в банковото право като стажант в юридическия отдел на голяма финансова институция, а понастоящем работи като адвокатски сътрудник в столична кантора. Автор е на научни статии в академични юридически списания и сайтове.
I. Въведение и задача на изследването
В последните седмици усилено се говори за приемане на изменения в Конституцията на Република България. В началото вероятните промени се отнасяха единствено до частта относно съдебната власт, сега все по настойчиво става разбирането сред мнозинството от парламентарно представените партии, че е необходима драстична промяна и по отношение на служебната власт. Визията, която се представя пред обществото[1] ,е служебната власт да бъде изцяло реформирана, като се лиши Президентът на Република България от сегашната му компетентност по чл. 99, ал. 5 и 6 от Конституцията на Република България (КРБ), а именно да назначава служебно правителство различно от правителството, което не е осъществило напълно мандата си. На мястото на установения в момента ред за конституиране на служебна власт, се предлага да бъде въведен модел, при който досегашното правителство продължава да изпълнява правомощията си до сформирането на нов кабинет. Тоест предлага се вариант, при който правителството в оставка да изпълнява функциите на служебно правителство до приемане на нов редовен кабинет.
Настоящият кратък анализ си поставя скромната задача в съвсем общ план да разгледа позитивите и негативите от такъв тип промяна на една традиционна за нашия правопорядък система на уреждане на разпределението на власт след приключване на политическия живот на един редовно избран политически кабинет. Ще бъдат разгледани върховните закони на някои от европейските страни, за да може да се добие по-широка представа за уреждането на несвойственото за всяка държава състояние, при което няма редовно управление, което да носи отговорност за политическите решения в държавата.
За да може настоящият анализ да отговаря с прецизна точност на правилните юридически формулировки, е редно да се направят кратки уточнителни бележки. На първо място следва да се уточни мястото на служебното правителство (от фр. cabinet d’affaires) в българския правопорядък. В теорията[2], то се определя като особен вид правителство, към което се прибягва като крайно средство. То намира място едва когато са изчерпани всички възможности за съставяне на редовно правителство. Тъй като то няма подкрепата и не се контролира от Народното събрание (НС), се приема, че то следва да осъществява само текущи и неотложни дела и да работи по организацията на избори за формиране на ново НС. На следващо място е необходимо да се прави разлика между служебно правителство и т. нар. правителство в оставка. Последното (англ. caretaker government) се приема като постоянен елемент от държавността, който осъществява принципа на непрекъсваемост на изпълнителната власт[3]. При изтичане на редовния му мандат и до свикване на ново НС, то изпълнява всички конституционни функции, които е изпълнявало и досега.
II. Начин на конституиране на служебната власт и правомощията, които тя упражнява
Според действащата конституция на страната[4], Президентът назначава служебно правителство, когато не се постигне съгласие за образуване на правителство при връчен проучвателен мандат на първата и втората по големина парламентарна група, както и при неуспешното положително гласуване на кабинет при връчен по избор на държавния глава проучвателен мандат на една от другите парламентарно представени партийни групи. Ако жаргонно наречената „парламентарна рулетка“ се извърти без гласуван кабинет, Президентът последователно издава укази за формиране на служебно правителство и разпускане на Народното събрание. Същата е процедурата при предсрочно прекратяване на правомощията на Министерския съвет на основание гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя, приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя, както и при смърт на министър-председателя (чл. 111, ал. 1 КРБ).
Именно тук обаче следва да се прави разлика между служебно правителство и правителство в оставка. Последното продължава да функционира, докато не се осъществи отново процедурата с връчване на проучвателни мандати и евентуално гласуване на нов редовен кабинет. Едва при неуспех на тази процедура, Президентът назначава избрано от него служебно правителство, след което разпуска НС.
С подписване на указа от Президента за назначаване на служебно правителство, то встъпва в своите правомощия, които са посочени в чл. 105 КРБ. На нито едно място в КРБ не се споменава какви са точните функции на този тип правителство и как следва те да бъдат упражнявани. Не са посочени ограничения, нито правомощия[5]. По тази причина може да се зададе въпросът дали служебната власт не изпълнява фактически функциите на едно напълно легитимно избрано правителство? Дали това не променя парламентарния начин за сформиране на кабинет, тъй като Президентът избира членовете на служебния кабинет и индиректно има влияние върху него? Отговорите на тези въпроси щяха да бъдат положителни и можеше да доведат до опасна възможност за манипулиране на властта, но именно с цел избягване на тази възможност Конституционният съд на РБ (КС) е проявил далновидност, тълкувайки чл. 99, ал. 5 от КРБ, изхождайки от духа и смисъла на разпоредбата, а не от формализма на буквата. Със своето Решение № 20 от 23.XII.1992 г. на КС на РБ по конст. д. № 30/92 г., КС е сложил усмирителни рамки на служебната власт, посочвайки че макар и КРБ да не посочва конкретни правомощия и задължения на временното правителство, то следва да упражнява властта си доколкото е служебно и нетрайно, т.е. тъй като към дадения момент не може да се създаде дългосрочно и стабилно правителство. Въпреки това в решението се почва, че „…чрез използването на т. нар. обща клауза в чл. 105, ал. 1 е отбелязано, че Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите. Служебното правителство в рамките на тази обща компетентност, предоставена на Министерския съвет, е оправомощено да решава текущите въпроси на вътрешната и външната политика. Извън отбелязания „безспорен“ (чл. 84, т.9 КРБ – бел. авт.) случай на недопустимост на определено действие от гледище на Конституцията не може да се обоснове противоречие с Конституцията на което и да е действие от кръга на компетентността на Министерския съвет. Следователно то има всички правомощия, които в глава пета от Конституцията се предоставят на Министерския съвет“. С цитираното решение са предвидени ограничения и относно възможността за осъществяване на законодателния процес, тъй като служебното правителство обикновено осъществява дейността си по време, когато НС е с прекратени правомощия. Тоест, погрешно е лансираното в обществото виждане, че служебното правителство не може да осъществява законодателна инициатива. Това е така, тъй като законодателната инициатива от служебно правителство е напълно допустима, но няма НС, което да гласува внесените законопроекти. Поради тази причина, ако служебната власт трае и докато има сформирано НС, то е напълно възможно да бъдат гласувани законопроекти, внесени от служебния кабинет[6].
В крайна сметка виждането на КС е, че тъй като служебното правителство не получава своя мандат от Парламента, това ограничава неговите функции, но тези ограничения не могат да бъдат изрично дефинирани и законово регламентирани. Тези ограничения следват по-скоро от „ограничения период на функциониране на служебното правителство, от предназначението му да управлява текущите въпроси на вътрешната и външната политика на страната до провеждането на законодателни избори и съставянето на редовно правителство, от ограничеността на парламентарния контрол, упражняван върху него, както и от непарламентарния източник на неговите правомощия“. В обобщен вид, може да се приеме, че служебното правителство може да осъществява всяка дейност, посочена в чл. 105 КРБ, доколкото това не противоречи на характера на този тип правителство, а именно че то не е легитимно колкото правителство, избрано от НС. На основание начина на формирането му (от орган, различен от НС), то следва преимуществено да осъществява дейност, която да обезпечи нормалното функциониране на държавното управление[7].
На следващо място, една от причините, поради които се отправя сериозна критика към служебната власт като начин на управление (макар и временно), е безконтролността и зависимостта ѝ от президентската институция. Критици на даден президент или на конкретно служебно правителство виждат частична подмяна на парламентарния начин на управление с хибридна полупрезидентска форма на управление. Не можем да отречем, че тези критики не са неоснователни, но не трябва да се абсолютизират единствено поради личните пристрастия към дадена политическа фигура. Задачата на конституционалистите и законотворците трябва далеч да надхвърля личността на един или друг субект. Напротив, редно е личността никога да не стане определящ фактор за дадена политика и за приемане на закон, особено за закона на законите във всяка държава.
Друга критика, която е залегнала и в проекта за ЗИДКРБ от 23 юли 2023 г., е, че чрез сегашната уредба на формиране на служебната власт се стига до прекъсване на връзката между НС и изпълнителна власт. Твърди се, че по този начин се стига до демократичен дефицит, тъй като управлява правителство, което е избрано еднолично от Президента, а не от Парламента.
Тук трябва да се спомене, че безспорно възможността на Президента да сменя министри и фигури в служебния кабинет не е сред най-удачните варианти, тъй като това лишава правителството от свобода на действията му и го обвързва с благословията на неговия титуляр. От друга страна, именно президентът носи политическа отговорност за действията на служебния кабинет, тъй като той назначава и освобождава конкретните лица в него. В тази връзка, според цитираното решение, КС е сметнал, че „неутралното положение, в което президентът на републиката се намира, идеята за арбитражните му функции и въобще цялостният му статус на държавен глава обезпечават стабилността, непрекъсваемостта и конституционосъобразността на държавното управление“. Въпреки това, настоящата уредба, ведно с формално неограничените възможности на служебното правителство и възможността на президента да разменя различни фигури в състава на правителството, като чели не дават пълна гаранция срещу узурпиране на властта.
III. Правна регламентация на временното управление в други европейски страни. Положителни и отрицателни характеристики
В чл. 22 от Фундаменталния закон на Унгария[8] (на унг. Magyarország alaptörvénye), приет през 2011 г., е записано, че от момента на прекратяване на мандата на правителство до избирането на ново редовно правителство, то действа като служебно правителство. Възможностите на това служебно правителство са ограничени от гледна точна на това, че не може да издава постановления и да не признава силата на международни договори без изричното одобрение на Парламента. Досегашният министър-председател продължава да изпълнява тази функция като служебен такъв, но има редица ограничения в правомощията си (не може да освобождава и назначава министри, както и може да издава актове единствено при неотложни случаи). Важно изключение е посочено в чл. 22, ал. 3 от Фундаменталния закон на Унгария, а именно, че министър-председателят се отстранява задължително, ако Парламентът му е гласувал вот на недоверие, като неговите функции се поемат от зам.-министър-председател на правителството, което е прекратило правомощията си.
Така разгледаната уредба заслужава положително и отрицателно отношение. От една страна, изричното ограничаване на възможностите на служебното правителство и на министър-председателя, дава възможност те да не надхвърлят тясната цел, която същността на това временно управление им предоставя, а именно да осъществяват текуща политика. Друго положително качество е, че Парламентът легитимира актовете на служебното правителство. Тъй като правителството, което не е успяло да осъществи мандата си, продължава дейността си като служебно, санкционирането на действията му от най-висшия орган в държавата легитимира извършеното от служебната власт.
Поради изброените положителни характеристики, тук не е дотолкова стряскащ фактът, че едно правителство, което не е успяло да довърши мандата си (напр. в случай на вот на недоверие, оставка и др.), продължава да управлява като служебно. Именно поради изградените лостове за контрол върху дейността му, в случая то може да продължи да управлява в един кратък период до сформиране на ново правителство.
Конституцията на Испания[9] (на исп. Constitución española), приета през 1978 г., макар и доста по-лаконична в частта относно служебната власт, потвърждава тенденцията в повечето западни страни, при която правителството в оставка продължава дейността си до избиране на ново редовно правителство. В чл. 101, ал 1 от Конституцията на Испания е споменато, че правителството се разпуска след провеждането на общи избори, в случаи на загуба на парламентарно доверие, както и при оставка или смърт на неговия Президент. В следващата алинея се посочва, че разпуснатото правителство продължава да изпълнява своите функции, докато новото правителство встъпи в длъжност. В основния закон на страната не се споменават правомощията на служебната власт, поради което тя има възможностите на редовно правителство.
На нидерландското право също е позната формата на служебна власт. Там служебното правителство (на англ. demissionary cabinet) продължава дейността на правителство при изтекъл или предсрочно прекратен мандат. И в двата случая министър-председателят на страната връчва на Краля оставката на правителството. Монархът от своя страна назначава правителство, тъй като държавата не може да остане без изпълнителна власт. В случаите, когато политическа криза е наложила назначаването на служебно правителство, нидерландската практика е наложила интересни и удачни варианти за състав на служения кабинет. Той може да бъде идентичен със състава на правителството, което е подало оставка или е свалено с вот на доверие/недоверие. Друга възможност е част от състава на разпадналия се кабинет да бъде заменен с други лица. На трето място е възможно да бъде съставен т. нар. „кабинет на малцинството“[10], чиито тесни цели са единствено свързани с бързото организиране на избори.
Във всички случаи служебната власт в Нидерландия има ограничени правомощия. Това правителство следва да организира изборите, но следва да взима решения единствено за спешни и неотложни въпроси, като не следва да приема противоречиво законодателство. Възможността да се определя неоложността и важността на действията, които следва да се извършват, е делегирана на Генералните щати[11].
IV. За нуждата от нова уредба на служебната власт у нас
След този анализ на служебната власт в други европейски държави, може да се направи заключение, че в редица европейски държави служебното правителство е продължение на редовен кабинет, който по една или друга причина не е успял да завърши мандата си. Тоест, сегашното предложение у нас да се въведе форма, при която да няма назначаване на служебно правителство от Президента, не е иновация.
От разгледаните законодателни примери на другите европейски страни, може да се стигне до извода, че едно редовно избрано правителство, което е прекратило предсрочно мандата си, продължава да изпълнява тези функции, но вече като служебно правителство. Тази приемственост в разглежданите случаи, между напускащо правителство и временно (служебно) правителство, винаги има ясно изразени правила. Те служат, за да не може едно правителство, което по различни причини не е успяло да изпълни мандата си, да може да управлява без актовете и действията му да са контролирани. Било чрез най-висшата институция в държавата – Парламентът, било чрез конкретни законодателни рамки на възможностите на служебната власт, било дори чрез наложени в практиката правила, този тип управление винаги е ограничен, така че да не се стига до ситуация, в която едно правителство без легитимност управлява досущ като легитимно. Именно заради недоверието в един кабинет се създават правила, които да ограничат възможностите му да осъществява държавна власт. Поради тази причина се оказва, че правилата, записани в най-висшия законодателен акт, най-успешно осъществяват целта да гарантират възможността тази специфична власт да управлява според нуждите, за които се учредява.
У нас се дава възможност на Президента на РБ да овласти един служебен кабинет да действа едва ли не като редовен (поради липсата на рамки в неговите действия). Този кабинет от своя страна се легитимира чрез президентската институция, която отговаря политически за действията на служебния кабинет. По тази причина на Президента е дадена възможност да прави промени в състава на правителството.
Тази конституционна концепция не може да бъде определена като най-сполучливата, но не трябва да се отива и в другата крайност. Наистина, не е никак удачно в държавния глава да се концентрира властта да избира, съгласува, променя и навигира изпълнителната власт. Това крие рискове от узурпиране на властта. Не е удачна тази конституционна формулировка, тъй като центърът на властта се измества от Народното събрание към президентската институция.
От друга страна, това по никакъв начин не обосновава нуждата от драстични завъртания, които да нарушат конституционните ни традиции. Не е напълно необходимо правителството с недовършен мандат да бъде назначавано като служебно такова. По този начин не се запълва демократичният дефицит, тъй като правителството в оставка не може никога да избяга от товара, който носи, а именно за неуспелите си политики (в случаите на вот на доверие/недоверие или оставка). Поради тази причина, то никога не може да бъде дотолкова легитимирано пред обществото, че да си позволи осъществяването на каквато и да е политика (дори текуща). Още повече, че при липсата на конкретни предложения какви би следвало да са параметрите на възможностите на една служебна власт, която е продължение на редовната, това също води до една сериозна опасност – продължаване на политика, която е вредна за страната (напр. при гласуван вот на недоверие или подадена оставка на правителство след протести).
Поради нуждата от баланс и въвеждане на ясни и точни законови възможности на служебната власт може да се изложи концепция, която мисля ще е задоволителна за поддръжниците и двете виждания за формиране на служебна власт.
При неуспех за формиране на кабинет и нужда от назначаване на служебно правителство, това следва да бъде прерогатив на Президента. Конституционният съд вече е имал възможността да се произнесе, че ограничените функции на Президента и авторитета му са достатъчна гаранция, че властта няма да бъде узурпирана. Възможността на Президента да прави промени в състава на служебното правителство трябва да бъде ограничена. Това ще стане по пътя на изначалното ограничаване на правомощията на служебната власт в нарочни конституционни текстове. Те трябва да предвиждат целите за назначаване на служебната власт (осъществяване на строго текуща дейност, организиране на избори и тн.) и начина, по който следва да се контролира тази дейност. На следващо място трябва да се помисли и за възможност НС да одобрява всички актове на служебното правителство, тъй като по този начин от най-висша инстанция, действията на служебното правителство ще получават положително и отрицателно становище[12].
С оглед на изложеното, става ясно, че са необходими реформи в КРБ относно частта за служебната власт. Те не следва да са продиктувани от личността, а от нуждата един толкова важен институт да получи адекватна уредба. Реформирането на служебната власт трябва да става по начин, който да осигури прозрачността ѝ. Това може да стане единствено с конкретни правила, с ясна законодателна рамка на правомощията на един служебен кабинет. По този начин ще се избегне опасността, който и да е център на властта да се опита да извлече дивиденти от служебната власт. Това просто ще е невъзможно, защото всичко, което тя извърши отвъд правомощията си, ще се счита за незаконосъобразно.
[1] На 23.07.2023 г. от две политически партии (ПП-ДБ) беше оповестен проект за Закон за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. В случая той се явява като сериозна отправна точка и най-вероятно ще служи като основа на бъдещите конституционни реформи, тъй като други големи политически партии (ГЕРБ и ДПС) публично са изявили първоначалната си подкрепа за този проект.
[2] Вж. Подробно за служебното правителство в Друмева, Е.Конституционно право, С. Сиела, 2008, с. 561-563.
[3] Пак там. с. 563-564.
[4] Обн., ДВ, бр. 56 от 13.07.1991 г., в сила от 13.07.1991 г.
[5] Въпреки липсата на позитивноправна уредба относно функциите на служебната власт, това не се оказва пречка за знайни и напълно незнайни политически анализатори, общественици, политици и други “екранни герои” да определят функциите ѝ. Най-често анализа стига до там, че определя служебната власт единствено като организатор на избори и изпълняващ дребни текущи административни задължения. По тази причина напълно подкрепям виждането, че всеки гражданин трябва да се снабди с КРБ и да я прочете поне няколко пъти, защото „анализирането“ на фундаментален за гражданското общество закон от незнаещи, е опасно.
[6] Такава възможност съществува в хипотезата на чл. 99, ал. 7 след избирането на ново Народно събрание, докато бъде съставено ново правителство, както и при възобновяване пълномощията на разпуснатото Народно събрание.
[7] Не мога да не отбележа, че така поставените с РКС № 20 от 23.XII.1992 г. граници на тълкуването на правомощията на служебната власт, не изпълняват своята цел. Правото трябва да бяга от формализъм и от днешната си склонност да дописва законите, но все пак трябва да поставя що-годе конкретни граници, които в случая липсват. Това тълкуване може да се използва както за почтени, така и за непочтени цели, защото дава възможност за различен вид прочит в зависимост от нуждите на очите, които търсят в него своята истина. От една страна, то казва, че служебната власт няма поставени ограничения и може да изпълнява всякаква дейност посочена в чл. 105 КРБ, а от друга страна поставя граници, които не са конкретно посочени.
[8] Преводът на английски е достъпен на официалния сайт на Съветът на Европа на следния линк: chrome-extension://efaidnbmnnnibpcajpcglclefindmkaj/https://www.venice.coe.int/webforms/documents/default.aspx?pdffile=CDL-REF(2021)046-e
[9] Достъпна на англ. език на
[10] Можем да кажем, че това е един находчив вариант, при който партиите, представляващи малцинство в Парламента, съставят кабинет с изключително ясно посочена цел – организиране на избори. Това е интересен вариант, тъй като от една страна се прекратяват изцяло правомощията на едно правителство, което не е изпълнило конституционния си мандат, а от друга се дава възможност на малцинството в Парламента да организира изборите за следващия му състав.
[11] Генералните щати (на хол. Staten-Generaal) са парламентът на Нидерландия, който се състои от две камари. Първата камара, наричана още Сенат (Senaat), се избира непряко от членовете на Провинциалните щати. Втората камара се избира чрез преки избори.
[12] Разбира се, правя това предложение с ясното съзнание, че при сегашната уредба на КРБ служебното правителство управлява преимуществено при липса на формирано, респ. разпуснато, Народно събрание. Нуждата от институционално потвърждаване на актовете на служебната власт (в който и вид да е тя) изисква евентуално предвиждане и на работещо НС при формирана служебна власт.
В този смисъл са интересни предложенията в т. 4 от проекта за ЗИДКРБ от 13.07.2023 г. в частта, в която се предлага вакуума, който се получава при липса на НС да бъде запълнен с по-скорошни парламентарни избори.
45
Коментирайте
Чета коментарите и съм потресена от човешката злоба и завист. Жалко е, че сме я докарали до тук. Вместо да се радвате, че има млади и амбициони хора, които се стараят, които отделят от времето си да правят анализи и се стремят към развитие, вие ги оплювате. Един млад човек трябва да бъде подтикван към разивтие, а не възпиран. Не за първи път има качени в Лекс статии от млади юристи, а дори и от студенти е имало. Не е необходимо да си нечий син/дъщеря. Особено пък за Лекс. Не виждам с какво би ги помогнало – статиите не се… Покажи целия коментар »
Ганьо, тва ти ли си бе?! Хем възпитано, хем грамотно написано, чак не вярвам, че може да сътвориш такъв коментар.
“Много от вас като завършат директно ще влязат в адвокатската кантората на тати, мама, вуйчо, леля, братовчеди, стринки и всякакви такива, а останалите ще ходите по мъките като мен!”
Поздравления за труда на автора. Има анализ, има извод, има повод за дебат.
Не че нещо, не пише като че ли („… като чели не дават пълна гаранция срещу узурпиране на властта“).
Ето, отгоре стринка му е написала ласкав коментар!
Повечето коментатори не владеят правописа. Дано не са юристи.
Квазипрофесоре, да направиш разлика между коментатор и коментиращ.
Останалите тук, ако пишат на телефон и заменят съседни букви, това няма общо с неграмотността изобщо.
А статията е поръчкова и слаба.
Странно… коментарите са много, но малка част като че ли са писани от юристи. Тук статиите нямат статут за ползване при научноизследователски проекти – това е хубаво да се знае. После, това е само становище, не е съдебно решение. Трето, защо авторът трябва да е син на някого, а и ако не беше – нямаше да е роден. Простотия при юристите има повече, отколкото при шофьорите по пътищата. Не е хубаво да се изучава право извън Софийския университет. Прочее. А всички, изучавали право в школи или академии до 2022 година извън СУ – да се явят на приравнителен изпит. Статията… Покажи целия коментар »
Защото сме на 111 място по свобода на медиите и никой не публикува студентски мисли за кеф!
Лично аз не бих искал да публикувам статии в този сайт, защото имам неприятното усещане, че се подбират разработки с определена насоченост и ако не си някои голямо име, шансът да ти дадат трибуна да критикуваш върховни съдилища или КС по важни актуални теми клони към нула.
Направо ни кажете на кого е син автора, за да ни се изясни лансирането му
Докъде трябва да си изпаднал като авторитет, че да публикуваш статия от някой, завършил право през 2023г. И да представяш значимата му биография, че всъщност е завършил.
Човекът си е взел държавния изпит, чиракувал е банково право и веднага скача да обсъжда държавното управление. Не завиждайте на многостранно развитите личности, които от невръстна възраст са закърмени със знания по всичкология!
Стига глупости. Не може сульо и пульо да се упражнява да си пише статии за докторска степен или да се рекламира. Хубаво е когато се пишат такива “задълбочени“ размисли и страсти по държавно устройство и се дават за пример други държави, все пак да се обръща внимание на малките детайли. Испания не е република , а парламентарна монархия. На всичко отгоре има и двукамарен парламент и кралят е този, който назначава министър председателя, който се одобрява от Конгрес на депутатите. С Унгария примера е още по-фрапантен. Макар да има еднокамарен парламент, както при нас, то министър-предеседателя се избира от парламента… Покажи целия коментар »
Съгласен съм, че няма нужда от драстични завъртания, които да нарушат конституционните ни традиции.
Практиката в Испания би била пидходяща и за нас.
Омръзна ми хора завчера завършили да се изказват като знаещи и можещи! Някакви размишления, на някякв адвокат, звучи като реклама – платена ли и или Лекс го черпят колегата!
Президентът носи политическа отговорност за действията на служебния кабинет.“
Нека да го кажем съвсем просто – на практика президентът не носи никаква отговорност, а служебното е отговорно само пред президента. Елементарен пример е случаят, когато служебното правителство не изпълнява решения на Народното събрание (в граничната ситуация, когато съжителстват заедно) – това беше налице по отношение на Решение на НС за подкрепата за Украйна. Президентът си измива ръцете с действията на правителството, но едновременно с това не „пипа“ кабинета, защото решението е лично негово, просто формално действа друг. Тази ситуация не бива да продължава.
Сегашното правителство пред кого носи отговорност за всяка своя издънка и противобългарско решение и акт? А те са доста. Кой изобщо епонесъл до сега отговорност за това?Дори при избрано редовно правителство от НС?
Сегашното Народно събрание пред кого носи отговорност за всяка своя издънка? Преди години Доган се фукаше пред вестници и телевизии, че години наред не е стъпвал в НС, въпреки депутатския имунитет. Обикновеният българин след неявяване на работа без уважителни причини бива дисциплинарно уволнен, а дупетатите – не. Кой ще уволни министър, ако цял месец си вее задника в чужбина с любовницата? Проблемът не е само в сегашното правителство, а в правната рамка с липсващия контрол – народът УЖ може да избира, но не може да уволни нито народен представител, нито министър.
„При демокрацията хората избират лидер, на когото вярват. Тогава избраният водач казва: „Сега млъкни и ми се подчинявай.“ Тогава хората и партията вече не са свободни да се месят в бизнеса му.“
Макс Вебер
Говорите глупости, КС се изхързули за противоконституционността на решението на НС и се произнесе с определение.
Минутка слава за платено клакьорче…..2022 станал правоспособен, 2023 станал адвокат, но през ГОДИНИТЕ придобил опит, егати глупостта….
“На следващо място трябва да се помисли и за възможност НС да одобрява всички актове на служебното правителство” ….. ко?
Пълен абсурд!
Нова Конституция. Президентска република. Пълна изборност, мандатност, отчетност и отзоваемост на всички съдии и прокурори. Следствието право в МВР. Всички разследващи с юридическо образование.
Без ВНС. На референдум.
Без ВСС, ИВСС, учителски институт за повишаване на квалификацията на мисирки, роднини, милиционери и милионери, щерки, тьотки и аматьорки, пуцаджийки, рабфакаджии, задочници, вечерници и нощници и прочие йористи по пижами, съдебни ваканции и помощници, първа линия на Приморско, по 20 брутално след поредната издънка и другото си го знаете.
АМИН
Добре е, когато се пишат статии, да не се предоверяваме на гугъл транслейт. Да преведеш, че в Унгария имало „Фундаментален закон“ вместо „Основен закон“ /фундамент = основа/ е меко казано нелепо. Но съм сигурен, че следващата статия на автора ще е по-успешна и прецизна.
Младият колега е казал нещата обективно и балансирано – служебно правителство, но с уредба и ограничения в КРБ
Първо си оправете заглавието. Пишете грамотно.
Не е казано, че като ни управляват неграмотни и ние трябва да сме като тях.
Второ – служебното правителства е най-доброто при парламентарна криза. То е възможно най-неутралното политически е най-справедливо и обективно то да управлява и да организира нови избори.
Иначе става политически протекторат на частна окопала се мафия.
То ясно, че последното е целта. Но не бива да се допуска.
Заглавието е коректно и грамотно. С другото съм съгласен
Заглавието следва да е на български език. Особено когато за ползваните изписани на чужд език думи си има изцяло нарични съвременни такива на български. Заглавието е и остава също неграмотно. А в самото изложение има доста неверни твърдения и голословни изводи. „С оглед на изложеното, става ясно, че са необходими реформи в КРБ относно частта за служебната власт. Те не следва да са продиктувани от личността, а от нуждата един толкова важен институт да получи адекватна уредба. Реформирането на служебната власт трябва да става по начин, който да осигури прозрачността ѝ. Това може да стане единствено с конкретни правила, с… Покажи целия коментар »
Като гледам май ти не си много грамотен….
Не е ясно нито какво „гледаш“, нито какво „виждаш“.
В България се пише на български език.
Освен ако днес посолствениците не са решили да го забранят и него или да го сменят с каквото им е наредено от посолството.
По принцип в Лекс влизат предимно юристи. Явно ти не си. Често юристите използват латински термини, което е съвсем нормално. Имам чувството, че според теб е на английски, така че нека се изясним – не е. Олигофрен
Излишна тежкарщина е ползването на чуждестранни понятия, когато имаме чудесни потребими на български думи за същото.
В КРБ Б-я е обявена за република, но без да се уточнява дали републиката е президентска или парламентарна. До преди Румен Радев никой президент не се е изкушавал да се възползва от това положение. Прецедента го създаде именно Румен Радев, управлявайки реално еднолично с няколко служебни правителства. Факт, вина за това имат и избраните депутати. За да се избегне еднолично управление като това на Радев явна е нужно регулиране на правата на служебното правителство. За да се осъществи това обаче през КРБ, много е вероятно да е нужно ВНС. В същото време правата на служебното правителство могат да се ограничат… Покажи целия коментар »
Ако президента беше техен човек, един съдия бивш председател на ВКС, дали щяха да предлагат този текст?!? Всичко в от ПП–ДБ се прави с цел да си гарантират властта без никой да им търси отговорност, политическа прокуратурата – виждаме го в проекта, служебно правителство също, да не забравяме един запис, в който се говореше, че изборите трябва да се правят с наше МВР, да не стане така всички избори да се правят с „наше“ МВР! Извинете за политическия коментар, но това не е юридически въпрос, а политически, правен от хора, които нямат за приоритет правосъдие, а овладяване нацялата държавна власт!
Твърдо ЗА служебното правителство, защото нивото на парламентарна култура и въобще постигането на консенсус, който не са свързани с „далавери и постове“ у нас за съжаление е плачевно ниско.
„Тъй като то няма подкрепата и не се контролира от Народното събрание (НС)“ – това внушение за българското служебно правителство и свободното боравене с изразите „правопорядък“ и „теория“ е подвеждащо.
Нека го кажем в прав текст, колега – сега „умниците“ от некоалицията са против служебното правителство не защото имат смислени юридически аргументи, а единствено, защото не им харесва личността на президента, който го назначава. Утре, когато президентът бъде от техните, пак ли ще променяме конституцията? А ако след още пет години спечели врагът? Това не е държавническо поведение, но пък „умните“ и кресливите няма да познаят държавническото поведение, дори да ги ухапе по носа. А и защо ли им е, нали са само изпълнители на волята на Вие-знаете-кое-посолство.
Tи явно си от неумните и некресливите и се чудя, що тогава се пънеш с опорките от сутринта.
Това е така, но въпреки че не съм поддръжник на Копейката, би било „забавно“ да им видим изражението, ако ПП Възраждане вземат, че спечелят едно солидно мнозинство в парламента.
Аз не чух какво става, когато два поредни избора, примерно, не довеждат до съставяне на правителство. Тогава цяла година на разпад ли отива или пак последното правителство, което е свалено от власт или му е изтекъл мандата, управлява?
А като се вземе предвид, че сега масово ръководителите на административните органи, за които се иска квалифицирано мнозинство, барабар с ВСС са с удължени мандати, няма да има нужда да се пънат да се разбират помежду си – старите муцуни ще дърпат конците в изпълнителната власт необезпокоявано, докато евентуално се стигне до коалиция, а ако няма старото правителство (уж със служебни функции) ще работи в оставка и няма да зависи от никого, демек безконтролен кабинет, подпомаган от инсталирани преди това негови хора.
Горещи момичета ви очакват ---> https://nu21.fun/girl?88140