Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения окончателно да отиде в историята и да бъде заменена от Наредба за възнаграждения за адвокатска работа. Това предлага Висшият адвокатски съвет (ВАдС) и публикува проекта на изцяло преработен нормативен акт за обществено обсъждане (пълния му текст виж тук).

Целта е той да отговаря на решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) опреди година, след което Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения вече не е задължителна за съда при присъждане на разноските за адвокат (повече виж тук). След решението на СЕС съдиите започнаха да търсят критерии, по които да се ръководят, като в някои актове се стигна до присъждане на спечелилата делото страна на суми за разходите ѝ за адвокат, които адвокатите определиха като обидни (повече виж тук).

Затова ВАдС инициира изменения в Закона за адвокатурата (ЗА) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се въвеждаха нови правила за определяне на особени представители и техните възнаграждения и за възраженията за прекомерност за разноските за адвокат (виж тук). Те бяха приети от предишното Народно събрание, но президентът Румен Радев наложи вето на някои от текстовете (виж тук). Те трябваше да бъдат обсъдени в последния работен ден на 50-ия парламент, но след игри с кворума и окупация на трибуната от страна на „Възраждане“ и ИТН това не можа да се случи (виж тук).

Така сега ВАдС предприема стъпка, която е изцяло в неговите ръце и не зависи от депутатите и предлага Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения да се преформатира, така че вече да не предвижда суми, под които да не може да падат хонорарите на защитниците.

Приложното поле на Наредбата се свежда до случаите, в които липсва договор между адвокат и клиент, независимо дали възнаграждението ще се определя от адвокатския съвет в случаите по чл. 36, ал. 2 ЗА, или от съда в случаите по чл. 38, ал. 1 от ЗА (чл. 2, ал. 1 от Наредбата). Същевременно, без да е предвидено изрично, критериите в Наредбата позволяват прилагането ѝ като ориентир за уреждане отношенията между адвокат и клиент, доколкото чл. 36, ал. 2 от ЗА препраща към Наредбата“, обясняват от съвета.

С проекта на практика се заличават всички минимуми на хонорарите, независимо от начина на формулирането им. Тя все така предвижда суми – точни или формула за определянето им, но те вече не са задължителни, а ориентировъчни.

За улеснение на читателите „Лекс“ публикува консолидиран вариант на бъдещата наредба с всички разпоредби – в които са предложени изменения и които запазват досегашното си съдържание (консолидирания вариант виж тук).

Основният принцип е, че размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. А при липса на писмен договор, то се определя от адвокатския съвет според критериите в обновената наредба. „В случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата полагащото се адвокатско възнаграждение се определя от съда или органите на досъдебното производство съгласно тази наредба съобразно критериите, предвидени в тази наредба“, предвижда проектът.

Специален интерес в него представляват предложените определения за „интерес“ и „фактическа и правна сложност“. От ВАдС обясняват, че те стъпват на установените в законодателството, съдебната практика и обичая критерии, като са използвани по аналогия и дефиниции от ГПК, Закона за нотариусите и нотариалната дейност (относно понятието „интерес“). А за фактическата и правна сложност на дело в съдебна фаза е предвидено да се вземат предвид и коефициентите на делата, съгласно Правилата на Висшия съдебен съвет за оценка натовареността на съдиите.

Проектът предвижда, че при определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа „интерес“ е:

1. при парични вземания – номиналната стойност на вземането, а при периодични плащания общата сума на плащанията за целия срок, а ако срок не е посочен – за 3 години.

2. при други права – пазарната цена на вещта или правото, но не по-малко от стойността на договора.

А при определяне на възнаграждението за оказваната от адвокатска работа с оглед преценката за „фактическа и правна сложност“ на случая се вземат предвид:

1. при адвокатска работа, която не е свързана с процесуално представителство, се вземат предвид:

а) видът и обемът на проверяваните документи и книжа и необходимото време за проучване на случая от фактическа страна, включително необходимото време за провеждане на срещи с клиента и други лица, за огледи на недвижими имоти, вещи и консултация със специалисти в съответната област и други необходими действия съобразно конкретния случай;

б) видът и обемът на приложимата нормативна уредба, съдебна практика и правна литература, от значение за разрешаване на случая.

в) комуникация с клиента или трети лица на чужд език;

г) извършване на адвокатската работа в почивни или празнични дни

2. при адвокатска работа, свързана с процесуално представителство – за подготовката на делото досъдебна фаза се прилагат критериите по т. 1, а за съдебната фаза се прилагат съответно коефициенти за вида дело, извършените процесуални действия и развитието на производството, предвидени в Правилата за оценка натовареността на съдиите, приети от Висшия съдебен съвет, включително коригиращите коефициенти за увеличаване на фактическата и правна сложност на делото.

41
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Автор
Автор
21 януари 2025 9:21
Гост

Хонорарите са лост за уреждане на битието, общо казано – знаейки, че ще бъдете осъден – не бихте предприели нищо извънредно. Макар че – то – какво да правиш и ти – като ощетен в някаква ситуация. Навремето – 1990 регистрирахме фирми за 100 лева – на фирма. Делбата беше – 200 долара. Сашка Васева беше Бомбашка и т.н. Хонорари по 3000 лева идваха трудно – говорим за суми. Хонорарът парализира и вечно озъртащият се клиент, претенциозният клиент, с най-топли чувства към клиента – но не може да събереш 10 мнения от 10 адвокати и да искаш накрая резултат от… Покажи целия коментар »

Чистач в мол
Чистач в мол
21 януари 2025 7:10
Гост

„Ориентирите“ са незаконни. Съсловна монополна организация не може да налага нито задължителни минимуми-това изяснено, нито „ориентири“-тоест силно препоръчителни минимуми. 5 дела загубихте пред ВАдмС по тази наредба, Люксембург ви обяснява нещата, вместо снишаване след този провал, и извинение пред гражданите , плащали по тази незаконна наредба, не се спирате. Направо изумително, ама шести път и ВАДмС да ви чете лекции по основи на правото за защита на конкуренцията. Сдружение на предприятия-каквото е адвокатурата(изяснено по C-427/16 и C-428/16 на Съда на Съюза ) не може да има каквото и да е участие при определяне на минимални цени. Дори и ориентировачни, каквото… Покажи целия коментар »

Абе
Абе
21 януари 2025 9:16
Гост

Пише се ориентировЪчни, а не ориентировАчни, другарю.

Чистач в мол
Чистач в мол
21 януари 2025 11:24
Гост

С този аргумент , не по същество, ако си вярваш,че ще защитите наредбата си-беззаконие пред съда си в дълбока грешка. Другарко, от ориента. Сайтът не дава възможност за редактиране. Не е трудно да се схване, другарко!

Автор
Автор
21 януари 2025 10:36
Гост

Никога не съм си позволявал като адвокат да товаря моят клиент с разходи извънредни, все пак. Нуждата от адвокатски услуги е очевидна отвсякъде.

Не знам защо – и докога и Илън Мъск ли да дойде и в Белоградчик ли трябва – да обясни – че държавата не е нито нужна – но и нито вредна.

Адвокат Адвокатов от Адвокатово
Адвокат Адвокатов от Адвокатово
21 януари 2025 11:27
Гост

Решението на СЕС е антиправо. Такъв тип съдебни актове делегитимират институцията. Демонтстрира непознаване на основни правни принципи. Ако държавата имаше малко гръбнак, щеше да го каже. Никой не смее да признаее, че кралят е гол.

Аман
Аман
20 януари 2025 16:57
Гост

Мине се не мине някой месец и все едно и също. Все ни занимавате с тази наредба на адвокатите и безумните им лобистки напъни за промени в кодекси и закони с цел да прибират възнаграждения и те да не могат да се намаляват. Свърши вече този филм. Сърдете се на СЕС.

16-април
16-април
20 януари 2025 15:12
Гост

ЕЕ, стига с тия хранилки! Заслужете си от самите клиенти хонорарите, а не да ги дъните по два пъти – един път предварително и втори път с Изпълнителния лист. А в крайна сметка всичко опира до ПАЗАР – бедния българин ще го задължиш да плаща надути адвокатски хонорари ли?! Нали още утре клиенти няма. Я се стегнете, вижте какви хубави теми има за вас, адвокати и защитници – МРЪСЕН ВЪЗДУХ, ДИСКРИМИЦАНИЯ на ел. автомобили спрямо останалите да паркират безплатно /в Гърция вече отменено! /, неправомерно укриване на информация за КОЛКО са продали ЗЛАТОТО и какви концесионни такси се плащат и… Покажи целия коментар »

нюблюдател
нюблюдател
20 януари 2025 16:31
Гост

Я се стегни и не си губи времето с безмислени коментари. Заеми се със служебните си задачи.

Се нека
Се нека
20 януари 2025 14:23
Гост

Хубаво би било в процедурата за определяне на възнаграждение пред ВАдвС да бъде предвидено под някаква форма участието /защитата/ и на бъдещия платец, че иначе ще му се налага със sui generis административен акт плащането на едностранно определена от гилдията сума.

ала бала
ала бала
20 януари 2025 13:59
Гост

Никаква работа не са свършили. Не било минимално възнаграждение, ама възнаграждение…..без цифри нищо не струва…а подхода е лесен и ясен – издават месечен бюлетин на пазарни цени за тези услуги, след анализ, и толкова – на база часова ставка, както определя хонорарите ЕСПЧ.

Пенчо
Пенчо
20 януари 2025 13:47
Гост

Малко се прецаквате адвокатите като препращате към коефициентите за натовареност на съдиите. Те изобщо не са адекватни, особено за въззивните граждански дела за ОС. Почти няма такива, при които коефициента да 1, нищо че напрактика тук се оправят всички процесуални и нарушения на закона.

Анонимен
Анонимен
20 януари 2025 13:28
Гост

„Минимуми“ беше задължително /императивна норма/, а „ориентири“ е „дръж ми шапката“ /диспозитивна норма/ – ще ви докарам вода от 9 дерета защо ви давам 150 лв.
Анадън Му, Висш адв. съвет??

Dracaris!
Dracaris!
20 януари 2025 15:03
Гост

Василе, и адвокатите трябва да ядат!

Васил
Васил
20 януари 2025 18:05
Гост

Да ядат, но да не преяждат.Лакомията е смъртен грях.

Анонимен
Анонимен
21 януари 2025 12:50
Гост

От 5 години съм адвокат. Плащам данъци и осигуровки на държавата около 9000 лв. на година. От адвокатската професия за този период съм изкарал 5000 лв. Мога ли да бъда спокоен, че нямам смъртен грях?

Анонимен
Анонимен
20 януари 2025 13:18
Гост

„Чл. 2, ал. 5 За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки
един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.“
„Чл. 2, ал. 7 При частични искове възнаграждението за първия предявен частичен иск се определя
върху пълния размер на вземането независимо за каква част от него е предявен искът.“

Докога така, ВАдС???

Анонимен
Анонимен
20 януари 2025 13:27
Гост

За пояснение:
Искове за главница от 300 лева + 30 лева лихва = 800 лева възнаграждение.

Първи иск за 1000 лева частично от 10000 лева = 1300 лева възнаграждение. Втори иск за останалите 9000 лева = 1200 лева възнаграждение. Общо 2500 лева хонорар за материален интерес от 10000 лева, при минимален „препоръчителен“ размер от 1300 лева, ако не бяха предявени като частични.

Дали не насърчаваме злоупотребите и заливането на съдилищата с безсмислени дела за разноски?

Любител
Любител
20 януари 2025 14:06
Гост

Решението по уважен частичен иск се ползва със сила на пресъдено нещо за правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг процес иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право. Затова и е редно адвоката да получи възнаграждение за целият размер, който е успял да докаже. А ако неизправната страна не желае да се натоварва с разноски по второто дело, може да плати доброволно, нали ?

Анонимен
Анонимен
20 януари 2025 14:44
Гост

Именно поради тази причина, ако цялото възнаграждение ще се дължи по първия иск, по втория иск на адвоката следва да се дължи възнаграждение от 0 лева, защото делото вече е решено и преценката на адвоката да разделя претенцията не може да доведе до облагодетелстване, което не му се следва. Неплащането на ответника е повод за предявяване на един иск, а не за злоупотреба с права. Откакто я има тази разпоредба всеки трети иск е частичен и после хвърчат 248-ци и жалби до небесата, когато съдът пресече далаверата. Нямам нищо против адвокатите да получават възнагражденията в наредбата и по-високи, но не… Покажи целия коментар »

Gigolo
Gigolo
20 януари 2025 18:07
Гост

Как е успял да докаже целият размер на иска, след като той е предявен като частичен? Основателността може да се простира само върху заявения частичен размер.
Тази лобистка поправка а ла Валя Гигова е просто скандална.

Хари
Хари
20 януари 2025 13:17
Гост

A, сега остава да променят и Правилата за оценка натовареността на съдиите.

Герасим
Герасим
20 януари 2025 13:18
Гост

Кой? ВСС с изтеклия мандат ли?

Анонимен
Анонимен
21 януари 2025 14:19
Гост

Даже и да ги променят, какво от това? Нима до сега е имало някакво значение дали в даден съд съдията А е с натовареност 70, а В – със 120? Кога, на кого и как се отразява това?

Стоил
Стоил
20 януари 2025 13:15
Гост

Добре си оплитат кошницата.

Юлиян
Юлиян
20 януари 2025 13:14
Гост

Пълни глупости.

Петров
Петров
20 януари 2025 13:13
Гост

Кръпка до кръпка…

Лозан
Лозан
20 януари 2025 13:09
Гост

Естествено, че фактическата и правна сложност на делото са от водещо значение за заплащането.

Жаки
Жаки
20 януари 2025 13:07
Гост

А дали случайно това няма нещо общо с навлизането на еврото?

Чавдар
Чавдар
20 януари 2025 13:05
Гост

За тях пък кое възнаграждение не е обидно!

Боби
Боби
20 януари 2025 13:06
Гост

Дай им само да прибират пари.

нюблюдател
нюблюдател
20 януари 2025 16:34
Гост

Към натурална размяна ли трябва да се върнем !?

нюблюдател
нюблюдател
20 януари 2025 16:33
Гост

То пък кое възнаграждение в полудържавата Булгаристан не е обидно за повечето нейни поданици ?!

Чочо
Чочо
20 януари 2025 13:02
Гост

Тези договори много често са проформа.

Николай
Николай
20 януари 2025 12:56
Гост

Всеки адвокат трябва да има договор с клиента си.

Анонимен
Анонимен
23 януари 2025 0:59
Гост

Съгласен! Който иска да работи като адвокат да подписва договор с клиента си. Ако няма сключен писмен договор как ще се защити клиентът от адвоката си ако той не свърши никаква работа?

Цветан
Цветан
20 януари 2025 12:52
Гост

Tези решения на Съда на Европейския съюз тотално объркват нормативната ни уредба.

Щерев
Щерев
20 януари 2025 12:54
Гост

И за капак- нормотворците ни правят кръпка след кръпка.

Любител
Любител
20 януари 2025 12:20
Гост

Хубаво, ама не решава основния прfблем – намаляването на размера на присъдените разноски при възражение за прекомерност.

Проскубания бухал
Проскубания бухал
20 януари 2025 12:20
Гост

Абе то хубаво, но реформа, при която „минималното възнаграждение“ се заменя с „възнаграждението“ (ама ориентировъчно?), колкото и да облекчава страните при остойностяването на адвокатската работа, ми изглежда доста нескопосан опит практически да се заобиколи решението на СЕС, а частта с легалните дефиниции, целящи привързване на труда на процесуалните представители към Правилата за определяне на натовареността на съдиите е сладък и оригинален начин да „вдигнат левъла“, качвайки се на „мощния, парен влак“, важащ за магистратите и превърнат оценяването на положените усилия производен сурогат на този на арбитъра. Нека все пак да видим, дали номерът ще мине, защото задаващата се алтернатива за… Покажи целия коментар »

Съдия
Съдия
21 януари 2025 8:23
Гост

Това за коефициентите го бях написала по едно от първите дела след решението на СЕС, в опит да се намери някакъв обективен критерий. Но недостатъкът на тази практика идва от това, че трябва да има определена часова ставка. И пак трябва де се прибягва до сравнение със заплатата на съдията и то стана цяла експертиза. Затова би следвало да има критерии в законите относно средната часова ставка и това да бъде ориентир. И то само в случаите на безплатно представителство и възражение за прекомерност.