Как точно да се променят ВСС и прокуратурата и как да се повишават магистратите
Почти всички парламентарно представени сили направиха заявки, че ще внесат или подкрепят промени в Конституцията. „Лекс“ реши да се обърне към доказани авторитети в правната наука и практика с въпроса какво според тях може и трябва да се промени в основния закон. Представяме ви отговора на проф. Иван Тодоров – един от известните специалисти по административно право и един от авторите на Административнопроцесуалния кодекс.
1. Как стоят нещата в ЕС, САЩ и някои други напреднали държави
Съдиите и председателите на Върховните съдилища по света
В немалко държави, между които Великобритания, САЩ, Чехия, Швейцария, съдиите се посочват с основно участие на изпълнителната и законодателна власт. Преимуществено в държавите от Южна Европа – напр. Франция, Испания, Италия, Португалия, съдийските съвети са уредени в Конституциите и те избират и повишават съдиите. В някои държави от Северна Европа, като Ирландия и Швеция, също има съдебни съвети, но с по-ограничени правомощия. В Германия има специализирана неполитическа администрация, която в съществена степен се занимава с избирането и повишаването на съдиите, но с участието на съдийски комисии.
Венецианската комисия категорично препоръчва за новите демокрации, каквато е България, че „независим съдебен съвет трябва да има решаващо влияние върху решенията относно назначаването и кариерата на съдиите“. ЕС, Съветът на Европа и Венецианската комисия препоръчват така наречения „Съдийски съвет Евро-модел“, характеризиращ се с голяма независимост. Основната характеристика на този модел е най-малко половината от членовете на съвета да са съдии, избрани от други съдии. Едновременно с това се отбелязва, че не бива да се допуска капсулирането на съдебната система. Като отрицателен пример в това отношение се дава Словакия, където съдии били завладели съдебната система отвътре.
В малко държави – като например в Италия – съдебен съвет избира председателя на Върховния съд. В повечето държави от ЕС председателите на върховни съдилища се назначават от държавния глава, в доста по-малко – от парламента. В САЩ, без да е уредено в Конституцията, председателят на Върховния съд по силата на обичая се посочва от президента и се одобрява от Сената. В немного държави, напр. Португалия, председателят на ВС се избира от съдиите в съда. Предложенията до решаващите органи също варират в различните държави.
Прокурорите в ЕС и САЩ
В ЕС има голямо разнообразие на организацията на прокуратурите и голяма амплитуда в броя и вида на правомощията на главния прокурор, когато има само един такъв. В някои държави главният прокурор е част от изпълнителната власт. На други места е независим орган – най-често в тези случаи прокуратурата следва структурата на съдилищата. В ЕС в големия брой случаи главните прокурори се предлагат от изпълнителната власт и се назначават от държавния глава. Участието на парламента в назначаването на главни прокурори съществува в някои бивши социалистически държави.
В Нидерландия и Белгия прокуратурите се ръководят от колективни органи, които имат доста добре регламентирани гаранции за независимост спрямо действащия главен прокурор, който при това трябва да изпълнява техни решения в определени области. В много държави на практика има самостоятелни прокуратури по видове престъпления – икономически, финансови, транспортни и т.н. В известна степен близка до българската система е Франция, където главният прокурор и останалите прокурори се предлагат от министъра на правосъдието, одобряват се от прокурорския съвет към Висшия съвет на магистратурата и се назначават от президента.
Много по-близки са адвокатите и прокурорите в САЩ. Те заедно членуват в Америкън бар асоусиейшън (ABA). И там често адвокати поемат функциите на ad hoc прокурори. Е, и в България често адвокатите на пострадалите действат заедно с прокурорите като поддържащи обвинението. И в САЩ прокуратурата има своята независимост. Повечето прокурори в окръзите се избират пряко от народа. В 43 щата главният прокурор на щата се избира от народа. По начало главният прокурор на щата не е началник на избраните в окръзите главни прокурори. Съответно и главният прокурор на САЩ (U.S. attorney general) е само влияещ, но не е шеф на назначаваните от президента 93-ма федералните прокурори по райони.
2. Как да се структурират и формират Съдийската и Прокурорската колегии
Изключително наивно е да се мисли, че съдебна реформа може да се направи само с промени в Конституцията. Промените трябва да са едновременно и в Конституцията, и в законите. Така например правомощията на главния прокурор в Конституцията са в едно изречение. А вижте колко са те в Закона за съдебната власт (ЗСВ).
Прокурорите и съдиите имат толкова различни функции, колкото адвокатите и съдиите. Защо съдийската и прокурорската колегия образуват Пленум на Висшия съдебен съвет (ВСС) със сериозни правомощия си остава дълбока тайна, наследена от социализма, където прокуратурата и съдът осъществяваха държавната репресия. Това българско събиране на съдии и прокурори в един съвет по уредения в нашата Конституция и закони начин почти го няма по света. И ако има нещо подобно, то е изключение и е в държави със стара демокрация и стриктно спазвани правила и разделение.
Поради това в България просто трябва да има отделни и независими Съдийска и Прокурорска колегии и да няма Пленум. Прокуратурата и съдилищата следва да имат и отделни бюджети, които да се приемат от съответните колегии.
За да няма съмнение, че тези промени в Конституцията може да бъдат извършени от обикновено Народно събрание, в Конституцията следва да се запише, че Съдийската и Прокурорската колегии съставляват двете части на Висшия съдебен съвет. Т.е. ще има Съдийска колегия на ВСС и Прокурорска колегия на ВСС. По същата причина сборът от бюджетите на Съдийската и Прокурорската колегия следва да се разглежда заедно като единен бюджет, представен от ВСС чрез двете му колегии.
Прокурорската власт следва да е независима от изпълнителната и законодателната власт като елемент на съдебната система. В противен случай, при нивото на съзнание на политиците в България, прокуратурата ще се превърне в репресивен апарат на изпълнителната власт.
Не може прокурори и адвокати да са членове на Съдийската колегия – това е очевиден потенциален конфликт на интереси. Мнозина адвокати съвсем добросъвестно искат да променят нещата в прокуратурата и биха искали да станат членове на Прокурорската колегия. Но и това ще е очевиден конфликт на интереси. Още повече, че много от най-добрите адвокати са съдружници в адвокатски дружества, които ще продължат да действат и след като техен член е станал член на Прокурорската колегия. Може по изключение да се допусне не повече от един адвокат да е член на Съдийската или Прокурорската колегия, но само в случай, че поне 2 години след като престане да бъде член на съответната колегия, няма право да бъде адвокат.
Тримата големи (председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор) в съдебната система имат възлово значение за управлението на видовете правна дейност. Но при създаването на Конституцията ни беше допусната сериозна грешка като тримата големи станаха по право членове на ВСС. Абсолютно недопустимо е едни и същи хора да бъдат и управлявани, и управляващи. Поне според теорията на управлението, а и според административно-правната теория. Как би звучало, ако един административен орган издава актове преимуществено спрямо своите членове. А Съдийската и Прокурорската колегии са административни органи. Като ще се прави съдебна реформа, поне тези неща да се поправят.
Процедирането при смяната на главния прокурор Иван Гешев – рязкото обръщане на мнозинството в Прокурорската колегия на 180 градуса, 14-часовите заседания, ударното приемане на закони, част от които калпави и в противоречие със Закона за нормативните актове и т.н. показаха изключително силната зависимост на ВСС от политиците и липсата на достатъчно гаранции за независимост в Конституцията. Въобще не става въпрос за наличието на материалноправните условия за освобождаването на Гешев от поста главен прокурор.
Поради това следва да се намали зависимостта на съдебната система от останалите видове власти и специално от политиците, представени в Народното събрание.
Масовата практика по света е управлението на съдиите и прокурорите да не се капсулова. Основен принцип в кибернетиката (Теорията на управлението), формулиран от английския учен Уилям Рос Ешби е, че във всяка затворена динамична саморегулираща се система настъпва ентропия.
Съдийската колегия
Прекомерно големият брой членове на Съдийската колегия затруднява работата ѝ. Може би оптимален брой за държава с размерите на България би бил 11 членове. Нечетният брой ще улесни вземането на решения. Със сигурност 5 от членовете на съдийската колегия следва да се избират от Общото събрание на съдиите от страната.
По време на събранието съдиите от двете върховни съдилища да избират още един съдия. Съдиите от двете върховни съдилища се познават добре и биха направили информиран избор.
Избраните съдии трябва да имат поне 98 точки от атестацията си, ако тя се прави в досегашния ѝ вид. Ако се промени – също следва да се предвиди избраните за членове на ВСС съдии да имат оценка, осезателно над средната.
Общото събрание на хабилитираните преподаватели по право да избира един член на Съдийската колегия и той да няма право да бъде адвокат до 2 години след прекратяване на участието му в Съдийската колегия.
Президентът също да посочва един член. Като се търси намаляване на политическото влияние над Съдийската колегия, най-естественият начин е да са ангажират различни държавни институции при формиране на колегията. Още повече, че президентската институция в България по принцип се характеризира с висока степен на независимост. Положителен пример в това отношение е формирането на Конституционния съд.
Парламентът да избира трима членове, които да са предложени от различни парламентарни групи. Това, че са предложени от различни парламентарни групи, ще намали възможността да действат координирано. Юристите, избирани за членове на Съдийската колегия, трябва да имат успех от държавните изпити над 5.00. Това е и поглед в бъдещето, когато държавните изпити ще са единни и ще дават много по-обективна оценка. Оценката все пак дава някаква гаранция за компетентност. Вярно е, че избираните юристи са натрупали много опит след като са завършили право, но липсва друга точна оценка за тяхната квалификация при положение, че не са съдии.
Председателят на съдийската колегия да се избира от членовете ѝ.
Прокурорската колегия
Вероятно оптимален брой на членовете на Прокурорската колегия е 9. Двама да се избират от прокурорите и да имат осезателно по-висока оценка от средната на атестациите. Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) да избира един член на Прокурорската колегия, който да бъде неин председател. След приключване на мандата на Прокурорската колегия председателят да има право да стане съдия във ВКС. Следователите избират един следовател. Общото събрание на хабилитираните преподаватели по право да избира един член на Прокурорската колегия, който да е специалист в областта на наказателноправните науки, като този член или не трябва да е вписан като адвокат, или ако е, да няма право да бъде адвокат до 2 години след прекратяване на участието му в Прокурорската колегия. Президентът да посочва един член. Парламентът да избира трима членове, които да са от различни парламентарни групи.
3. Избор на председатели на върховните съдилища
Ако Съдийската колегия избира председателите на върховните съдилища с квалифицирано мнозинство, има вероятност да се стигне до невъзможност то да бъде постигнато и тогава някой временно ще изпълнява функциите на председател за неограничено време и без достатъчни гаранции за правилен избор. Затова е по-добре предложението на колегията до президента да се приема с обикновено мнозинство. Но ако държавният глава го отхвърли – тогава да е необходимо квалифицирано мнозинство, което да задължи президента да даде одобрение. Президентът трябва да има срок за произнасяне.
4. Промяна в структурата на прокуратурата и в институцията главен прокурор
Промяна в структурата на прокуратурата
България има висок процент осъдителни присъди. Съвсем не така стоят нещата при икономическите и в частност при финансовите престъпления. Още по-малък е успехът по отношение на корупцията по високите етажи на властта. Корупция има навсякъде. Проф. Живко Сталев често повтаряше, че най-важното човешко качество е чувството за мярка. В някои от развитите държави, особено при местната власт, се приема за нормално корупцията да е в размер на около 7% от стойността на обществените поръчки. В България нещата ескалираха до над 20% и даже до 50% при софтуер и консултантски услуги. Това, което дръпна напред Румъния и тя през последните 10-15 години достигна 30% по-висок БВП на човек от нас, е, че там се пребориха с голямата корупция. Липсата на мярка при корупцията при строителството на пътища у нас доведе до там, че в последните 7 години Сърбия построи 2,5 пъти повече магистрали от нас, а Македония – 3,5 пъти повече. Всичко това налага промяна в структурата на прокуратурата, за да се повиши ефективността ѝ.
Според мен е голяма грешка прокуратурата да следва структурата на съда по начина, по който това се случва в държавата ни. Предварителното разследване се води от по-неопитните прокурори на районно и окръжно равнище. Когато излезе първоинстанционното решение, нов прокурор от горестоящата прокуратура трябва тепърва да навлезе и да се запознае с делото, за да го води. Накрая прокурор от Върховната касационна прокуратура трябва отново да навлезе в делото, за да поддържа обвинението пред касационната инстанция. Дали примерно на адвокатите би им се сторило разумно на всяка инстанция делото да се прехвърля на нов адвокат, а в първата инстанция – където основно се събират доказателствата, делото да се води от най-младшия адвокат. Това е абсолютно безсмислен разход на ресурси за малка държава като България – колкото един средноголям американски щат.
Много по-добре е, вместо прокуратурата да следва структурата на съда, да има единни структури на прокуратурата по видове престъпления – нещо, което се практикува в немалко развити държави. Напр. едни се занимават със стопански престъпления, други – с транспортни и т.н. И делото да се води от един или няколко прокурори от начало до край – от тези, които са в час с делото от самото му начало и ще носят цялата отговорност за изхода му. Когато делото е лесно – може да се води от по-неопитен прокурор. Когато делото е сложно – следва да се води от екип от прокурори, в който да има и хора с опит и доказана компетентност. Освен това така структурирана, в прокуратурата ще има по-изявена и по-тясна специализация, т.е. и повече компетентност, и много по-голяма взаимопомощ. Всяка такава структура в прокуратурата ще си има ръководител. А на местно равнище ще има ръководители на звена, а не отделни административни ръководители.
Съдилищата са разделени на инстанции, за да може всяка една от тях да направи независима оценка на свършеното от долната инстанция. Прокуратурата не се занимава с издаването на присъди, за да има инстанционна структура. По света по начало прокурорските актове не подлежат на обжалване пред горестоящи прокурори или прокуратури. Обжалване има в някои от прокуратурите, които следват структурата на съдилищата. Ако въпреки това се реши, и при промяна на структурата на прокуратурата не е проблем необжалваеми пред съда прокурорски актове да се обжалват пред ръководителите на съответните направления в прокуратурата или посочени от тях прокурори, вкл. и ръководители на звена по места.
Главен прокурор
Не знам дали се забеляза колко намалява силата на един главен прокурор, когато зад него не стои Прокурорската колегия? Самото отделяне на Прокурорската колегия от главния прокурор създава баланс.
Това прокуратурата да има централни ръководители на направления по видове престъпления създава идеални условия за балансиране на прекомерната власт в бъдещия главен прокурор. Специализацията на прокуратурата по никакъв начин не означава, че може да се мине без взаимодействие между нейните направления. Освен това евентуално разкъсаната прокуратура в една малка държава прави прокуратурата слаба.
Затова е добре да има главен прокурор. Но правомощията му трябва да бъдат променени. Например в чл.126, ал.2 от Конституцията се казва, че „Главният прокурор осъществява надзор за законност“. А в чл.127 – че „Прокуратурата следи за спазване на законността“, като след това в 6 точки е изброено в какво се изразява това. Излиза, че и на главния прокурор, и на прокуратурата е вменено едно и също, но за главния прокурор – само с една част от изречение, което не е конкретизирано – т.е. използвана е твърде широка формулировка, което създава неопределеност на правомощията. А така не бива.
Достатъчно е по отношение на главния прокурор в Конституцията да се разпишат координиращите му функции между отделните направления на прокуратурата и да се запази възможността да дава методически указания, но като се изброят какви и за какво. След това да се преуредят много по-разгърнатите правомощия на главния прокурор в ЗСВ.
За съжаление е много вероятно заради инерцията, заради това, че прокуратурата е следвала съдилищата от създаването на Третата българска държава, да се реши съществуващата структура да се запази. Тогава би могло да се помисли за същите промени в Конституцията – премахване на правомощието на главния прокурор да осъществява надзор за законност и по-детайлна уредба на правомощието му за методическо ръководство, като главният прокурор да бъде ръководителят на Върховната касационна прокуратура или на Върховната касационна и на Върховната административна прокуратури.
5. Повишаване на съдиите и прокурорите
Извън темата за промените в Конституцията, стои един ключов за реформата в съдебната система въпрос, който следва да се уреди на законово ниво, ако искаме да има смисъл от всички останали реформи – за това как се влиза и израства в съдебната система.
Сегашните изпити за младши съдии, прокурори и следователи са в съществена степен компрометирани с изтичане на информация и повлияни оценки на устния изпит. Като резултат, съвсем не винаги най-добрите стават съдии и прокурори. Трябва да има единен анонимен писмен държавен изпит по право с решаване на казус в един ден и развиване на въпрос и тест в друг ден. С подробно разписани гаранции и контрол срещу изтичане на информация и случаен подбор на въпросите. И младшите съдии и прокурори да се класират според успеха на този изпит. Най-подходящо е писмените изпити да се оценяват поотделно от двама преподаватели по точни критерии и при разлика от над 50 стотни, да има оценка от трети преподавател. Може да звучи странно за нас, но практиката в много държави показва, че ако новопостъпилите магистрати се заклеват да са честни с ръка върху Библията или съответно друга свещена книга съобразно религията, която изповядват или до която се чувстват културно най-близки, това има положителен ефект за немалка част от тях в бъдещата им кариера.
Атестирането на съдиите води до това, че почти всички съдии имат много добра оценка и поради тази уравниловка атестирането играе малка роля при повишаването им. Решаваща е комисията по провеждане на конкурса. Всъщност атестирането би следвало да има решаващо значение за повишаването. А при самото атестиране много по-голямо и нормативно уредено значение трябва да има процентът на потвърдените съдебни актове на даден съдия, при нормативно уредено отчитане на сложността на делата и противоречията в практиката – това е начинът да има една обективна оценка. Естествено специално от този критерий да се изключат производства като заповедните. Ако това се направи и оценките от атестирането не гравитират около 97-98 точки, а са със средно около 50 точки разлика, тогава атестирането може да бъде единствен критерий за повишаване. Предполагам, че няма да има интерес това да стане, защото по описания начин повишаването ще е по по-изразени обективни критерии, което няма да е в интерес на много хора.
Ако това не стане, необходимо е коренно да се промени начинът на формирането на комисиите за подбор на съдии за съответните съдилища, като следва да има решаващо външно участие.
Добре е да се отбележи, че не бива само да критикуваме съдебната ни система. Имаме и постижения. Например в резултат и на добрата правна регулация, а също и на успешната организация и управление, административното правораздаване беше единственото и неколкократно похвалено от Европейската комисия и в момента е най-бързото в ЕС – което е постижение. Естествено, че могат да се отправят и немалко критики и към административното правосъдие, но все пак трябва да ценим и постиженията си. Следва да се отбележи, че повечето колеги дават много добра оценка на дейността на Наказателната колегия на ВКС.
Вторачването само във фигурата на главния прокурор и във ВСС показва, че повечето от тези, които правят съдебните реформи, не са влизали в съдебна зала и не са се занимавали сериозно с право. Може лесно да се види, че успешни са само тези закони, които са изготвени от неголеми работни групи от най-добрите учени, съдии, прокурори и адвокати.
Въобще не претендирам, че изложените тези са най-правилните. Оптималните промени, особено в Конституцията, изискват внимателна дискусия от всички практикуващи в правораздаването юристи и специалисти от правните науки. Може би по тази причина забързаните и без широко обсъждане приети промени на действащата Конституция не промениха съществено съдебната система.
Бележка: За целите на настоящата статия съм използвал многобройни прегледи на структурата и функционирането на съдебните системи и на прокуратурите, правени и по света, и в България.
56
Коментирайте
Разбира се, че Съветът на съдиите трябва да е от съдии! Какви адвокати, какви юристи, избирани от НС или Президента, какви преподаватели! Само съдия трябва да оценява, назначава, повишава или да наказва съдия, защото само съдиите са наясно със спецификата на работата, дори работата на отделния съдия в съда, в който работи. Адвокатите, преподавателите и някакви юристи едно дело не са решили, не знаят как функционира съда, какви и колко фактори имат значение при забавяне в произнасянето или насрочването например. Да не говорим, че адвокатите не рядко са заинтересовани.
Много празно дрънкане, явно да даде подкрепа на статуквото за конституционни промени!
Нова Конституция. Президентска република. Пълна изборност, мандатност, отчетност и отзоваемост на всички съдии и прокурори. Следствието право в МВР. Всички разследващи с юридическо образование.
Без ВНС. На референдум.
Без ВСС, ИВСС, учителски институт за повишаване на квалификацията на мисирки, роднини, милиционери и милионери, щерки, тьотки и аматьорки, пуцаджийки, рабфакаджии, задочници, вечерници и нощници и прочие йористи по пижами, съдебни ваканции и помощници, първа линия на Приморско, по 20 брутално след поредната издънка и другото си го знаете.
АМИН
Най-ценното на написаното е, че се правят точни заключения за уравниловъчната и често несправедлива система за повишаване на магистратите. Подкрепям повечето от предложенията.
Започна интересно, като даде за пример Словакия, където съдиите са завладели съдебната система отвътре, но после става безинтересен. Как няма кой да посочи истинския проблем – силен и независим съд и прокуратура означава – обективни критерии за оценка на работата, а не разделяне на ВСС на 2, 3 или др. части , и не – съдии да избират съдии. Това е така, защото и тук сме като Словакия, даже по зле.
Ако прочетете докрай ще видите, че има цял раздел за повишаването на магистратите. На мен ми се стори да има интересни изводи и предложения.
Не го прочетох докрай – много дълго беше.
Нова Конституция. Президентска република. Пълна изборност, мандатност, отчетност и отзоваемост на всички съдии и прокурори. Следствието право в МВР. Всички разследващи с юридическо образование.
Без ВНС. На референдум.
Без ВСС, ИВСС, учителски институт за повишаване на квалификацията на мисирки, роднини, милиционери и милионери, щерки, тьотки и аматьорки, пуцаджийки, рабфакаджии, задочници, вечерници и нощници и прочие йористи по пижами, съдебни ваканции и помощници, първа линия на Приморско, по 20 брутално след поредната издънка и другото си го знаете.
АМИН
В мнението няма и зрънче „рацио“. Само алабализми в стил „ала-бала от Кирчо“. Мнението е израз само и единствено на лобизъм с цел опазване на статуквото, посредством козметични промени в Конституцията.
Само юридическа баластра!
Юристите, избирани за членове на Съдийската колегия, трябва да имат успех от държавните изпити над 5.00.
От КОЙ факултет, по кое време, от кои преподаватели и издържали ли са изпита си? Ако ДА – кой си ти „отличнико“ тип „Васил Терзиев“, и кой ти даде парите за „Сиела“-та, а?
… Повече не ми се чете …
Подборът и повишаването на съдиите и прокурорите според мен е най-важното за съдебната реформа. Напълно съм съгласен, че уравниловката при атестациите ги лишава от възможността да бъдат основен критерий при повишаването.
Има само един начин за обективна оценка – избори на магистрати.
Глупости на колела.
Кой ще ги избира?
Хората не знаят какви са функциите на отделните магистратури и на самите магистрати, ще ми избират! Това да не са палячовците в НС?
Не глупак, а мръсник си ти? При това – невеж! Ще ги избират колегии по места – примерно гласоподаватели с висше образование по хуманитарни и социални науки. И това е само за първоинстанционните съдии и прокурори. Както и за „тримата големи“, които да се избират в комплект с екипа си! От всички гласоподаватели в страната с подобен ценз! Нали ВКС и ВАС следат за точното и еднакво прилагане на закона от всички съдилища в България, или я караме по сегашната система „Барни Ръбъл“, т.е. „горе са много натоварени“ и затова определени „дребни делца“ ги караме само до окръжна инстанция и… Покажи целия коментар »
Кметовете, като са избирани по места мажоритарно, цвета на нацията ли са?
Ми нормално е професор по финансово право да знае по-добре финансовото право от професор по административен процес 😉. На държавния ми изпит всеки от комисията питаше по това, по което е специалист.
Финансовото право НЕ е административно право! То е самостоятелен клон от правната наука.
В старите демокрации съдиите и прокурорите са в един съвет. В България все сме иновативни. Ще настъпи такава боза, ако се приемат всички тия неща, че години ще отнеме, за да се поправят. Двойна администрация, уникални проблеми с общия бюджет и евентуално самостоятелен такъв, сградния проблем ще е огромен, защото в повечето места съдии и прокурори са заедно …. Обръща наопаки атестирането и конкурсите, а това беше нещо, на което неговите хора държаха. Абе, въобще – конюнктура отвсякъде! Много празни приказки и фантасмагории от човек, който няма никаква представа как работи съдебната система отвътре. Не е само да се явяваш… Покажи целия коментар »
В много малко държави като Франция са заедно. А администрацията е раздута и може или да се раздели или да си функционира както досега с две колегии.
За каквато и да било реформа не може да се говори, докато не се изрази ясно какви са целите й и какви ще са средствата за постигането й. До тук от години се дъфчат общи приказки без каквото и да било смислово съдържание.
Със стари прокурори нова ПРБ не се прави!
Пък иначе продължавайте да си философствате дървено.
Кадрите, кадрите, кадрите.
Съдържанието, съдържанието, съдържанието!
Каквото и формички да измисляте с 100 малки гешевчета не става!
Това е истината.
Увлекателно четиво, но как успя в рамките на една статия да спомене неколкократно, че България е „малка страна“ и дори я сравнява с американски щат по техния имперски модел на съпоставяне. Не бива така, защото има редица страни от мащаба на нашата, които са се превърнали в бранд и дори обетована земя, като Швейцария например.
Да, точният израз е “неголяма”. Вероятно идеята е да не се копират моделите на големите държави. Само да отбележа, че населението на Швейцария в работоспособна възраст е два пъти повече отколкото в България.
Демографските процеси в исторически план са променлива и зависят от много фактори, но да, по настоящем не може да става и дума за сходства в степента на икономическо развитие.
Начи, ша ти обясня, гус’ин Проскубан Мухал -ако ти е малък, как да гo речем: че не ти е голям ли ? 🙂
Авторът загатва, че направлeнията на прокуратурата трябва да са само по най-основни направления. Но това е важно изрично да се уреди в закона, за да няма раздробяване на прокуратурата.
Ще ви кажа защо изпитвам опасения от осъществяването на тази идея – може тотално да бъде опропастена на законово ниво, да стане такова безобразие, че ум да ти зайде, затова колкото по-малко пипат, толкова по-добре. Има закони, дето не трябва и да си помислят, че трябва да променят, справка абсолютната давност в ЗЗД
Професорите си пишат, керванът си върви.
Професори, ама дървени! В България с лопата да ги ринеш!
Титлата девалвира като онези в края на Отоманската империя. Купешка му работа.
И друго. Какво значи това, да не би „правото“ да е наука, а? Изкуство е! А този си е ачик-ачик занаятчия, а не художник.
Лекс бг-няма ли да пишете статия по въпроса за изсечените две дървета до зала. Това е тема номер едно-и в сайтовете за новини, и в националните медии.
Темата се обсъжда и във фейсбук групата- За Гео милев без селяци, само за кореняк софиянци (офтопик-това е една от най-чудесните фейсбук групи! Има и входящи въпроси за кандидатите за групата-например къде беше сладкарница Орфей в Гео Милев и тн лесни въпроси за кореняците от квартала)
https://www.facebook.com/groups/659758064898994/
Идват някакви селяни от село, и почват да секат дървета в София. Селякът с турбонаглост, арогантност, безпардонност решава да руши l в омразната му София(ама не се връща в родното място-що ли), той е над правилата-така е свикнал където е расъл -някъде в далечния изток.
До зала универсиада са изсечените дървета.
Аре вече стига с тия дървета и тоя Гео Милев. Едно и също по форумите във всички теми. То поне да беше хубав квартал, а то…….кочина и половина с оня смешник за кмет, който винаги изглежда като некъпан с години хипар. Ходете в Изгрев и Изток да живеете при комунистическата номенклатура, там няма селяни, а само софиянци и няма да ви секат фиданките
Кметъла си ни е супер-жалко ако не се кандидатира за кмет на София, а кв. Изток си е колония на Гео Милев. Но гроздето е кисело-в блоковете срещу зала универсиада-апартамените вече доближават половин милион еврака.
А кв. Изгрев може да ти хареса, ако си от дело-вероятно ти се вижда върха на сладоледа.
А ако смяташ, че ние в Гео Милев не сме с номеклатурен произход и хардкор връзки, още от времето на соц-а-бъркаш дълбоко. Оня дипломатическия блок на Жендов -апартаменти се взимаха с връзки от министър нагоре. Та така!
Никой не го интересува скапания ви и шумен квартал
Дреме ми за кв.Гео Милев- аз живея на Оборище до Лили Иванова.
Е- Гео Милев си е Гето Милев , в сравнение с Оборище. Признавам те-печелиш!
Не разбирам идеята за ПРБ – да се разрои на малки прокуратурки, да са звена, отдели? Целият проблем е, че шефовете на прокуратури разместват прокурори по отделите/звената и така в особено важните слагат хора, които изпълняват поръчки и случайното разпределение е само между тях, а не между целия състав.
Защо да са малки направленията – може да се раздели на 5-6 направления, не повече. И вътре ще има специализация, което ще повиши ефективността. Случайното разпределение все пак трябва да е между специалисти по съответната материя. Иначе за поръчките сте прав – това става в момента.
Предложенията ми се струват разумни и обосновани. Наистина е безобразие тримата „големи“ хем уж да са управлявани от ВСС, хем да управляват чрез ВСС. Така се създава прекомерна власт. Участие на президента и на преподавателите при формирането на ВСС също би допринесло за независимостта на колегиите. Но много се съмнявам, че управляващите ще допуснат съдебната власт да се изплъзне от контрола им. Много се съмнявам, че и лидерите на съдебната власт ще изпуснат властовите си механизми. А и управляващите едва ли искат някой да им спре корупцията. Те друго не могат.
Квота на президента, на преподавателите по право, на парламента, специален избор на върховните съдилища, много интересно. Впрочем подкрепям изключително последното, тъй като този съвет показа, че съдиите в страната не познават върховните и ги подкрепиха само на гол инстанционен авторитет, а те помежду си, както отбелязва авторът, добре се познават и няма да изберат неуравновесени личности, корумпета и др. пдообни
Демек – да се опазят корупционните схеми на купеното правосъдие, нали?! Защото във върховните съдилища всичко е „окончателно и не подлежи на обжалване“, а? Много удобно. За мафията.
Видяхме я „квотата на върховните“ в настоящия състав на ВСС. „Блестящи“ уреждачи.
Нямало да изберат корумпета?!?!?! ХА ха ХА ха …. СМЕХ. Там освен такива самовъзпроизвеждащи се и самоизбиращи се и самовъзпроизвеждащи се – НЯМА!!!! И няма да има по предложеното от този „автор“.
Който с позицията си определено защитава статуквото, корупцията и разбира се РАХАТЛЪКА в „системата“.
Промени в КРБ ще има само ако НС забави обсъждането на имунитета на ББ. Докато този въпрос е висящ, има лост за въздействие над ГЕРБ, иначе са като отвързани павиани из парламента. Да видим колко ще продължи това
Без ДПС нищо не може да стане. Не забравяйте това. И на практика ще стане каквото каже ДПС, както е било винаги. Клета майка България
Гледам, че се опитвате да дадете акъл на нашите депутати, които имат отчайваща нужда от него, вчера с Даниел Вълчев и днес с тази статия, похвално усилие, но според мен напълно безсмислено. Те обаче акъл не искат, искат власт и пари, искат да уредят личните си проблеми и да нагодят личните си интереси.
То па един „акъл“!
Каквото депутатите, такива и „акълиите“. Вълчев като беше две петилетки народен представител и министър и какво?
Тодоров поне за втори път повдига темата с конкурсите за младши и за повишаване и е напълно прав. Преди доста време, когато завършвах, вече бяха въведени конкурсите за младши магистрати лично бях свидетел как един колега с близка роднина по върховете на система се насочи към прокуратурата, тъй като знаеше казуса за младши прокурори предварително и му се получи.
Точно входът в системата е една от най-големите й пробойни, сложим ли ситото там, еша си няма да имаме.
Много им е ниско на нашите политици 7%, професоре, като се направят отчисления за вожда и за всички гладни, или по-скоро алчни и корумпирани, надолу по веригата им се вижда малко. И понеже корупция има навсякъде по света, те си викат, защо пък у нас да не е най-голямата. Жалка картинка!
Предложенията за състава на двете колегии на ВСС са доста разумни и балансирани, има логика и мотиви за подобна промяна и най-сетне да се въведе прословутото мнозинство на съдиите, избрани от съдии в СК. Сега това за структурата на прокуратурата… ясно е, че няма да го бъде. Ако въобще видим промени в КРБ
Кирчо се върна от Гърция, как няма да ги видим 🙂
България от 1878 г. до 1991 г. няма съдебен съвет. И прокурорски за сведение … на невежите … все пак!
И правосъдието в стамболовистка, русофилска, монархистка, фашистка, димитровска, живковска и каквато се сетите България е в пъти по-експедитивно, адекватно и хуманно като цяло, от настоящото „бетонирано“ от Лукановата Конституция на последователите на Васил Терзиев – сред които си и ти троле!
Така че стига повече ала-бала по Кирчо, а да се приема Новата и в нея да няма ВСС, ИВСС и прочие алабализми за чесане на езиците на йористите-грантаджии!
https://drive.google.com/drive/folders/1W6KsKfQNVzkwesqnlCGoUHoSOUeKONIZ?usp=sharing