За някои изисквания към сезирането на Конституционния съд от съд
Първа част. Изискването за аргументирана преценка на приложимото право
Изразените виждания са лични и не ангажират институцията, на която авторът принадлежи.
През 2023 г. Народното събрание прие изменения и допълнения в Конституцията на Република България[1]. Една от изменените разпоредби оправомощава съдилищата да сезират Конституционния съд[2]. Конституционосъобразността на Закона за изменение и допълнение на Конституцията е предмет на две конституционни дела, по които към момента на представянето на това изложение Съдът не се е произнесъл, поради което новата разпоредба на чл. 150, ал. 2 от Конституцията[3] (КРБ) е действаща и съдилищата в страната започнаха да упражняват предоставеното им ново правомощие и да внасят в Конституционният съд (КС) искания за установяване на несъответствие на (разпоредба от) закон с Конституцията[4]. Поради това смятам за уместно да изложа някои съображения относно допустимостта на исканията от съд (вкл. с оглед предходната редакция на чл. 150, ал. 2 относно от ВКС и ВАС[5]) в светлината на разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) и практиката на КС (към 1 юни 2024 г.).
През март 2024 г.[6] Конституционният съд внесе съществени разяснения по отношение на изискванията към искане от съд. И посочи на първо място: „С промяната на Конституцията от декември 2023 г. /…/[7] възможността за сезиране на Конституционния съд /…/ е предоставена на всеки съд /…/. По своята същност настоящата редакция на разпоредбата разширява кръга от сезиращи субекти, като запазва конституционно ограничената сезираща компетентност по чл. 150, ал. 2 от Конституцията, с която досега разполагаха съставите на върховните съдилища. Поради това, когато съд упражнява това ново конституционно правомощие, трябва да следва установената практика на Конституционния съд относно допустимостта на исканията, внесени от състави на Върховния касационен съд или на Върховния административен съд.”.
Новата редакция на чл. 150, ал. 2 от Конституцията позволява да се очертаят няколко основни особености на искането от съд до КС:
- Искане може да направи всеки съд от съдебната система (съдебен състав[8], но само съд, не и друг орган на съдебната власт) – и в КС трябва да бъде внесено именно самостоятелно и нарочно „искане”, не определение или друг съдебен акт или „писмо” (виж в т. 7.1.2.);
- Само по повод дело, по което той е овластен да се произнесе (да реши, и само докато може да се произнесе, в рамките на производството по него, „висящо дело”);
- Сезирането на КС може да е поискано от страна по това дело (вкл. по безспорно производство) или да бъде направено без такова искане;
- Искането може да се отнася единствено до разпоредба от закон (или цял закон, но не и друга разпоредба от „законодателството” в широк смисъл, „правната система”);
- И то само такава разпоредба, която е приложима по делото (това е условие произнасянето на КС да е необходимо за решаването на делото, виж в т. 4),
- и за която сезиращият съд установява несъответствие с Конституцията (но не и с „общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна”, чл. 149, ал. 1, т. 4; съвсем не и с Правото на ЕС, виж в следващата студия).
Предмет на настоящия анализ е разбирането за приложим закон и изискването, закрепено в чл. 18, ал. 3 от ПОДКС[9] и изяснено в практиката на Конституционния съд (КС): за аргументирана преценка на приложимото право[10].
І. Защо е дължима ясна и обоснована преценка на приложимото по делото пред сезиращия съд право
1. Принципно разграничение между разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 150 от Конституцията
1.1. Разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията (и в редакцията ѝ преди изменението от 2023 г.) предполага наличие на съдебно производство по конкретно дело и е принципно различна от хипотезата на ал. 1 (позволяваща на ВКС/ВАС да внесе „абстрактно” искане, макар според мен пак при известна казуалност). По смисъла на чл. 150, ал. 2 „само законът от значение за главното производство може да бъде предмет на този вид конституционно производство (за разлика от абстрактния нормен контрол за конституционност)”[11] – по чл. 150, ал.1.
1.2. Ако позицията на съдебния състав относно релевантния за изхода на делото закон, за който той може единствено да сезира Конституционния съд, не ясно представена (изразена) в искането, това „може да доведе до заличаване на разграничението …между хипотезите на сезиране по ал. 1 и ал. 2 на чл. 150 от Основния закон”[12].
Предходната редакция на чл. 150, ал. 2 от КРБ[13] оправомощаваше Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) да сезират Конституционния, когато „установят несъответствие между закона и Конституцията”. По отношение на съдържанието на внасяните в КС искания Законът за конституционен съд[14] (ЗКС) предвижда в чл. 17 единствено изисквания за „писмена форма” и „мотивиране с приложени писмени доказателства”. В ПОДКС в чл. 18 са закрепени редица изисквания за допустимостта на „искането до Конституционния съд” (независимо от кой субект произтича), сред които съществени за предмета на настоящото изследване[15] – като приложими само към искания от съд – са предвидените в ал. 3[16] две изисквания (по същество свързани с изискването на ал. 1 искането да бъде мотивирано, разбира се, в цялост) за излагане в искането на:
- аргументирана преценка на приложимото право,
- включително относно последиците от действието на правото на Европейския съюз, когато оспорената разпоредба или акт е в приложното му поле (това второ изискване ще анализирам в следващата студия).
1.3. Разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от ПОДКС в настоящата си редакция действа от м. ноември 2021 г. През март 2024 г. „Конституционният съд потвърждава своята практика и във връзка с прилагането на разпоредбата на чл. 18, ал. 3 ПОДКС в контекста на новата редакция на чл. 150, ал. 2 от Конституцията”[17].
1.4. В досегашната си практика КС винаги е изисквал в искането да е установено, че оспорената пред него законова разпоредба е приложима по делото, по което сезиращият го съд следва да се произнесе – било като имплицитно включено в изискването за „изложението на обстоятелствата, върху които се основава искането” (по чл. 18, ал. 2, т. 4 от ПОДКС)[18], било по силата на чл. 18, ал. 3 от ПОДКС. През март 2024 г. КС имаше за първи път при действието на новата разпоредба на чл. 150, ал. 2 от КРБ повод да потвърди по ясен и според мен обобщаващ начин своето разбиране, поради което нататък ще цитирам многократно неговия акт[19].
2. Значение за установяването на компетентност за сезиране на КС
Обосноваването на приложимостта по делото по същество на оспорената законова норма е определящо за наличието на правен интерес от отправяне на искането до КС. Обосноваването от сезиращия съд, че поставеният въпрос е решаващ за изхода от делото пред него, според постоянната практика на КС е определящо за установяването на неговата компетентност да сезира КС.
2.1. През 2018 г. Съдът посочи, че според трайно установената му практика „правомощието по чл. 150, ал. 2 от Конституцията да сезира Конституционния съд принадлежи на отделните състави на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, разглеждащи конкретен съдебен спор, по който се повдига въпрос за противоконституционност на относим към спора закон (Определение № 1/01.07.1997 г. по к. д. № 5/1997 г.; Определение от 25.06.2002 г. по к. д. № 12/2002 г.; Определение № 2/23.03.2010 г. по к. д. №17/2009 г.; Определение от 29.04.2015 г. по к. д. № 2/2015 г.)”[20], а посочването на „връзката между оспорената законова разпоредба и висящото гражданско дело” и „изразената ясно позицията на съдебния състав относно релевантния за изхода на делото закон /…/ обуславя компетентността на състава на Върховния касационен съд да отправи искане до Конституционния съд”[21].
2.2. Още през 2014 г. е прогласено ясно[22]: „Докато правото на субектите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията е неограничено, искането по чл. 150, ал. 2 от Конституцията следва да бъде в рамките на съдебния спор, който съдебният състав трябва да разреши. Член 150, ал. 2 от Конституцията изрично обвързва възможността за сезиране на Конституционния съд със съществуването на противоречие между закон и Конституцията, което е констатирано в рамките на конкретен правен спор, и тъкмо неговото разрешаване е причината съдебният състав да се обърне към Конституционния съд. Ето защо съдебен състав на ВКС или ВАС би могъл да поиска установяване противоконституционност само на разпоредби на закона, които имат пряко отношение към предмета на разглеждания от него правен спор.”.
2.3. Затова и „едно от съществените изисквания към ВКС/ВАС (състав) е, и такава е практиката на Конституционния съд, той да определи, и посочи в искането, приложимия в производството пред него закон (в този смисъл Определение на Конституционния съд по к. д. № 9 от 2018 г.)”[23].
3. Значение за установяването на компетентност на самия КС да се произнесе
Приложимостта на оспорената пред КС законова разпоредба е едно от условията, от които зависи компетентността на самия КС да се произнесе.
3.1. През 2021 г. в разпореждане на съдия-докладчика (М. Карагьовоза-Финкова) по образуваното по искане на тричленен състав на ВАС к. д. № 14/2020 се посочва: „По своето естество конституционното производство, при сезиране на Конституционния съд по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията, се явява преюдициално и неговият смисъл е да бъде подпомогнат сезиращият субект /…/ при произнасянето му по конкретно дело, поради което, на първо място, конституционната юрисдикция трябва да е компетентна да се произнесе по въпроса, отправен до нея. Това конституционно производство е специфична форма на конкретен контрол в пределите на възприетия с действащия Основен закон на РБ от 1991 г. европейски модел на конституционно правосъдие.”.
3.2. Затова ако разпоредбата, чието съответствие с Конституцията се оспорва с искането, не е действаща или е неправилно определена в искането като приложима по висящото пред сезиращия съд дело, Конституционният съд не е компетентен да се произнесе на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията: „Конституционният съд подчертава, че за да е налице валидно сезиране, е необходимо също така поставеният за разрешаване в искането въпрос да е от кръга на неговата компетентност. Последното представлява необходимо условие за допускане на направено искане и преминаване на конституционното дело във фазата по същество. С искане, направено на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията, сезиращият съд не може да очаква от Конституционния съд да се произнесе по въпроси от компетентността на самия сезиращ орган.”[24]
3.3. За да може КС да прецени това, искането от съд трябва да съдържа ясно и аргументирано изложение защо именно оспорената пред КС законова разпоредба е приложима и то с решаващо за изхода на делото значение (виж в т. 4). „Без такава преценка да бъде направена (първо…) от сезиращия съд – и надлежно (ясно и аргументирано, вкл. накратко и с оглед на фактите по делото пред него) изложена в искането до КС – компетентността на конституционната юрисдикция да се произнесе не би могла да бъде установена.”[25]
3.4. Затова „съгласно чл. 18, ал. 3 от Правилника за организация на дейността на Конституционния съд (ПОДКС) и постоянната практика на Съда (Определение от 29. 3. 2014 г. по к. д. № 4/2014 г.; Определение от 17. 9. 2019 г. по к. д. № 9/2019 г.) искане от състав на ВКС или ВАС, направено във връзка с производство пред него, трябва да съдържа аргументирана преценка на приложимото право”[26]. Същото вече се отнася за искане от всеки съд на осн. чл. 150, ал. 2 от КРБ.
3.5. „Преценката на сезиращия по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията съд относно приложимото право е в обхвата на отсъждане от Конституционния съд, доколкото пряко се отнася към решаването на преюдициалния въпрос за неговата юрисдикция (Определение №2/2021 г. по к.д. №15/2021 г.). /…/”[27].
3.6. Затова Конституционният съд „сам преценява компетентността си да се произнесе по искане, с което е сезиран – чл. 13 ЗКС”[28]. Фактът на сезиране от оправомощен за това субект не ангажира автоматично КС да се произнесе. „Оспорването на конституционосъобразността на разпоредби от закон от страна на съд (съдебен състав) не обвързва Съда да разгледа отправеното до него искане по същество – той сам преценява дали поставеният за разрешаване в искането въпрос е от кръга на неговата компетентност и дали да постави в ход своята юрисдикция (в този смисъл Определение № 2/2021 г. по к. д. № 15/2021 и Определение № 2/2024 г. по к. д. № 8/2024)”[29].
3.7. Преценката на сезиращия съд относно приложимото по делото пред него право е необходима на Конституционния съд, за да може да установи собствената си компетентност да се произнесе, но не го обвързва и подлежи на контрол от него.
3.7.1. „Конституционният съд не е обвързан от преценката на сезиращия съд за приложимото право, защото тази преценка предпоставя собствената на Конституционния съд компетентност да се произнесе по направеното искане (неговата юрисдикция)”[30].
3.7.2. Преценката на сезиращия съд относно приложимото по делото пред него право (и в частност определянето на оспорената пред КС законова норма като приложима) дължимо подлежи на контрол от КС, след като бъде сезиран, защото определя неговата компетентност да се произнесе по направеното искане и поради това е съществен елемент от преценката за допустимостта на искането до КС[31].
Понякога КС изразява изрично дори положителния резултат от своя контрол над преценката на сезиращия съд: „Оспорената законова разпоредба е релевантна към решаването на висящия съдебен спор.”[32].
4. Произнасянето на КС има смисъл само ако може да бъде взето предвид от сезиралата го юрисдикция
Поради изложеното, не толкова изискването за процесуална икономия, колкото естественото изискване за смисъл от осъществяването на компетентността на КС, налага той да се произнася едва когато и само ако[33] произнасянето му е незаобиколимо необходимо[34]. Тоест след като от самия сезиращ го съд е извършено аргументирано определяне на оспорената пред КС норма като „приложима” по делото пред него – и именно основавайки се на нея. Това не е изискване, а условие за допустимост на искането от съд. И затова също подлежи на преценка от КС в производството по допустимостта на искането до него.
4.1. Искането може да се отнася само до действаща законова разпоредба.
Под „приложим закон” следва да се разбира всяка законова разпоредба (в тесен смисъл, не и норма от подзаконов акт), която е действаща и обективно годна за прилагане като източник на право по конкретното дело, по което съдът, сезиращ КС, трябва да се произнесе.
През 2022 г. по повод искане на тричленен състав на ВКС Конституционният съд посочва ясно: „Всяка правна норма, за да е приложима, следва да е валидна, т. е. да действа към момента на решаване на правния спор и да има регулативно въздействие върху предмета на делото.”[35]
4.2. Искането може да се отнася само до приложима законова разпоредба.
Само законът от значение за главното производство може да бъде предмет на този вид конституционно производство (за разлика от абстрактния нормен контрол за конституционност). Затова задължително условие за допустимост на всяко искане от съд е оспорената пред КС законова разпоредба да е действително приложима по делото пред него. Изискването Конституционният съд да бъде сезиран от съд с искане за установяване на противоконституционност единствено на приложима по висящо пред този съд дело законова разпоредба (или закон в цялост) е самоочевидно – и вече е въплътено ясно и в новата разпоредба на чл. 150, ал. 2 от КРБ: „закон, приложим по конкретното дело”.
4.2.1. През 2021 г. по образуваното по искане на тричленен състав на ВАС к. д. № 14/2020, съдия-докладчикът (М. Карагьовоза-Финкова) издаде разпореждане, в което установи, че „искането не отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 1 от ЗКС и чл. 18 от ПОДКС.” „Само законът от значение за главното производство може да бъде предмет на този вид конституционно производство (за разлика от абстрактния нормен контрол за конституционност).”
Съдия-докладчикът посочва ясно и че „това поставя изискване към сезиращия субект (на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията), да вземе предвид обстоятелствата по делото и конкретния правен спор при формулирането на съществения за него въпрос (в производството пред него) при оспорването на конституционността на приложимия по делото закон и да приведе съответните доводи в искането, отправено до конституционната юрисдикция (чл. 18, ал. 2, т. 4 и ал. 4 ПОДКС)”.
4.2.2. Знаков пример е определението, с което КС отклонява искането по к. д. № 6/2024[36].
4.2.2.1. Съдът установява, че „по отношение на посоченото в искането частно гражданско дело /…/, към момента на образуване на делото /…/ разпоредбите на /закон/ са част от действащото право и имат регулативно действие до влизане в сила на /изменителен закон/. Преди произнасянето на районния съд с окончателен охранителен акт (определение) разпоредбите на /закон/ са отменени – извадени са от системата на действащото право /…/”.
4.2.2.2. Конституционният съд „намира за уместно да напомни, че в Тълкувателно решение № 3/2020 г. по к. д. № 5/2019 г., мотивирайки своето решение по т. 3 от диспозитива, е приел, че правният ефект на Тълкувателно решение № 22/1995 г. по к. д. № 25/1995 г. в посочената му част е изчерпан, то е изгубило актуалност и е неприложимо, което налага изоставяне на разбирането за възстановителното действие при всички случаи на решенията на Конституционния съд. След задължителното тълкуване на чл. 151, ал. 2 от Конституцията, дадено с Решение № 3/2020 г. по к. д. № 5/2019 г., в т. 3 от него е посочено: „Решението на Конституционния съд, с което закон, изменящ или отменящ действащ закон, се обявява за противоконституционен, няма възстановително действие“, дори и в хипотезата, при която за противоконституционен е обявен закон, отменящ действащ, без да дава нова правна уредба на същите обществени отношения, които са били предмет на регулиране от отменения закон.”.
4.2.2.3. В заключение „Конституционният съд по повод на конкретното сезиране намира, че то не може да постигне заложеното в разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията, а именно – осъществяване на ефективно сътрудничество между сезиращия съд и Конституционния съд с оглед решаването на висящото пред (сезиращия) съд дело в съответствие с постановеното от конституционната юрисдикция решение”.
Поради това Съдът прави „извод, че производството по настоящото дело не следва да премине към преценка по същество, а да бъде отклонено като недопустимо.”
4.2.3. Малко преди това Конституционният вече е потвърдил максимално ясно: „Искане, направено от съд на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията, следва да има за предмет установяване на противоконституционност на действаща законова уредба, приложима по делото”[37].
4.3. Искането може да се отнася само до решаваща за изхода на делото разпоредба.
Затова аргументираната и цялостна преценка на приложимото право от сезиращия съд е задължителен елемент от неговото искане до КС. Без такава преценка изискването на чл. 18, ал. 3 от ПОДКС би останало напълно неизпълнено, респ. преценката на КС за неговата компетентност да се произнесе (чл. 13 ЗКС) ще бъде предопределена: ако оспорената законова норма не е доказано приложима като решаваща за изхода на делото по същество пред сезиращия съд, Конституционният съд не е компетентен да се произнесе по смисъла на чл. 150, ал. 2 от Конституцията.
4.3.1. Още през 2014 г. е прогласено ясно[38]: „Според Конституционния съд Конституцията поставя ограничение по отношение възможността съдебен състав да го сезира с искане за установяване на противоконституционност на закон. /…/ Съдебен състав на ВКС или ВАС би могъл да поиска установяване противоконституционност само на разпоредби на закона, които имат пряко отношение към предмета на разглеждания от него правен спор.” С оглед фактите по делото в конкретния случай Съдът установява, че оспорена пред него разпоредба от закон „стои извън конкретния правен спор, по чийто повод е направено искането”.
4.3.2. По-късно Съдът потвърди: „Съдебният състав може да иска установяване на противоконституционност само на закон или разпоредба от закон, която има пряко отношение към производството пред него”, респ. „има регулативно въздействие върху предмета на делото”[39].
4.3.3. През 2021 г. Съдът потвърди еднозначно, че когато е сезиран от съд (тогава ВКС или ВАС), „изясняването на приложимото право е задължение на съда, разглеждащ делото, и задължителен елемент от преценката дали законовата разпоредба, чиято конституционосъобразност се оспорва пред Конституционния съд, има отношение към предмета на разглежданото от него дело”[40].
4.3.4. През 2022 г. Съдът потвърди: „изясняването на приложимото право е задължение на сезиращия съдебен състав и необходим елемент от преценката му дали законовата разпоредба, чиято конституционосъобразност се оспорва, влияе върху решаването на делото, което разглежда”[41].
4.4. Искането има смисъл и е допустимо само ако сезиращият съд може да се съобрази с решението на КС по него.
Ключово условие за неговата допустимост е дали искането се отнася за законова норма, произнасянето на КС по чието съответствие с Конституцията ще може да бъде взето предвид при (да има значение за) решаването на делото по същество от сезиращия съд. Установяването на противоконституционност на разпоредба, която няма отношение към (значение за) предмета на делото и съответно за неговото решаване, е не просто безпредметно, а несъвместимо с компетентността на самия КС, поради което в такъв случай искането е недопустимо.
4.4.1. През 2018 г. в конкретния случай[42] Съдът отчита, че хипотезата на чл. 150, ал. 2 (и в редакцията му преди изменението от 2023 г.) предполага спор по конкретно дело и е различна от хипотезата на ал. 1 (позволяваща на ВКС/ВАС да внесе „абстрактно” искане, макар и пак при определена казуалност) и с направените от вносителя уточнения допуска искането, като приема неговата преценка за приложимост на оспорената разпоредба, и се произнася по същество.
След време обаче се установи, че сезиралият КС състав на ВКС е решил делото, като е приложил не оспорената разпоредба (от ЗСВ), а разпоредби от друг закон (ЗОВСРБ), което на практика лишава произнасянето на КС от всякакъв смисъл за делото по същество…
4.4.2. Съвсем наскоро Съдът припомни: „Както Конституционният съд е посочил в Тълкувателно решение № 3/2020 г. по к. д. № 5/2019 г., „въпросът за конституционосъобразността на приложимия по висящото дело закон, независимо от модела на конституционно правосъдие, винаги има преюдициален характер – такъв въпрос не би имало мотив да се поставя и решава, ако отговорът на същия няма да има ефект за разрешаването на правния спор, по повод на който е сезиран Конституционният съд“.
4.4.3. Съдът е посочил много ясно и преди това: „според процесуалната теория и практика спирането на делото /…/ предполага, че неговото решаване ще зависи от изхода на делото, образувано пред Конституционния съд, а това изисква произнасянето на Конституционния съд по съществото на направеното искане да може да бъде приложено по висящото дело”[43]. Както и че „въпросът за конституционността на приложимия по висящото дело закон /…/ не би имало мотив да се поставя и решава, ако отговорът на същия няма да има ефект за разрешаването на правния спор, по повод на който е сезиран Конституционният съд – това противоречи преди всичко на здравия разум, на процесуалната икономия и, което е по-съществено, на смисъла и предназначението на конституционното правосъдие да осигури върховенството на Конституцията“ (Тълкувателно решение №3/2020 г. по к.д. №5/2019 г.).”[44]
4.4.4. През 2022 г. КС бе сезиран с искане от петчленен състав на ВАС. КС посочи ясно[45]: „Член 150, ал. 2 от Конституцията и постоянната практика на Конституционния съд изискват законовата разпоредба, по отношение на която сезиращият субект е установил несъответствие с Конституцията, да е приложимо право по висящия пред него съдебен спор. Това значи, че без отговора на поставения въпрос сезиращият съд не е в състояние да осъществи конституционосъобразно правосъдната си функция, защото не е в неговата компетентност да установи надлежно несъответствието на приложимия закон с Конституцията[46].
4.4.5. Несъмнено необходимо е сезиращата юрисдикция не само да посочи в искането приложимото по делото пред нея право, но и да му направи „аргументирана преценка”. Това естествено включва не само и не просто посочване на законовата разпоредба, която е приложима по делото и чието съответствие с Конституцията (поради това!) се иска да бъде преценено от КС. Необходимо е ясно изложение защо прилагането именно на тази норма е съществено, ако не и определящо, за решаването на делото. Това именно е един от преюдициалните за самия КС въпроси, от преценката по който зависи установяването на неговата собствена компетентност да се произнесе. И всичко това е напълно отделно от излагането на аргументи за противоконституционност на тази разпоредба.
4.4.6. Наскоро Съдът потвърди ясно: „Сезирането на Конституционния съд трябва да е не само възможност, а необходимост, произтичаща от конкретното дело. Законовата разпоредба, по отношение на която сезиращият субект е установил несъответствие с Конституцията, трябва да е приложима по висящото пред него дело.”[47].
ІІ. Кой и как прави преценката на приложимото по делото пред сезиращия съд право
5. Определянето на приложимото по делото пред него право е право и задължение на съда – независимо от евентуално сезиране на КС
„Конституционният съд отбелязва, че не дължи произнасяне по тази част от искането, съдържаща въпроси, свързани с присъща правораздавателна дейност – като определяне на характера на атакуваните законови норми (материалноправни и/или процесуалноправни) и какво би било действието на закона във времето, включително спрямо заварени факти и правоотношения, доколкото са все въпроси изцяло в компетентността на сезиращия районен съд.”[48]
5.1. Постоянна практика на КС е разбирането, че „обосноваването, че поставеният въпрос е от значение за решаването на конкретното дело, е задължение на сезиращия субект”[49]. „Едно от съществените изисквания към ВКС/ВАС (състав) е, и такава е практиката на Конституционния съд, той да определи, и посочи в искането, приложимия в производството пред него закон (в този смисъл Определение на Конституционния съд по к. д. № 9 от 2018 г.).”[50] Същото вече се отнася за всеки съд. В конкретния случай става дума и за преценка във връзка с Правото на ЕС, поради което същото разпореждане ще бъде разгледано подробно в следващата студия.
5.2. Сезиращият съд е свободен в преценката си – но точно толкова естествено произтичащо от разума на чл. 150, ал. 2 от КРБ е изискването неговото „изложение на обстоятелствата, върху които се основава искането” (чл. 18, ал. 2, т. 4 от ПОДКС) да включва аргументирано изложение на основанията за определяне на конкретна правна норма (закон) за приложима по делото. Новата (но все пак действаща вече близо 3 г.) редакция на чл. 18, ал. 3 от ПОДКС обособи това изискване: „аргументирана преценка на приложимото право”. В искането до КС тази преценка не само задължително трябва да присъства, но и да бъде изложена ясно и аргументирано.
5.2.1. По образувано през 2018 г. по искане от състав на ВКС к. д. № 9/2018 относно чл. 225, ал. 3 от ЗСВ (разгледано и по-горе), съдия-докладчикът (Т. Райковска) издаде разпореждане, в което посочи, че „искането не отговаря на изискванията на чл. 17, ал. 1 от ЗКС и чл. 18 от ПОДКС за мотивираност и изложение на обстоятелствата, на които се основава”, тъй като „в постъпилото искане не ясно представена (изразена) позицията на съдения състав относно релевантния за изхода на делото закон”. „Преценката за приложимия (от съществено значение за решаването на главния спор по висящото дело) закон е единствено на сезиращия субект по чл. 150, ал. 2 /../ и следва да бъде ясно, недвусмислено изразена”.
След това в определението по допустимостта на искането КС установи „С писмено допълнение от 07.06.2018 г. вносителят е конкретизирал искането си, като /…/ е изразил позицията си относно релевантния за изхода на делото закон. /…/ Връзката между оспорената законова разпоредба и висящото гражданско дело е посочена в допълненото искане (наименовано от вносителя като „искане с уточнения”), изразена е ясно позицията на съдебния състав относно релевантния за изхода на делото закон, за който той може единствено да сезира Конституционния съд /…/”[51].
5.2.2. През 2022 г. Съдът постанови „Съгласно посочената разпоредба (чл. 18, ал. 3 от ПОДКС) тричленният състав на ВКС е следвало да посочи и обоснове, отчитайки /…/, приложимото по делото право” и отклони искането[52].
6. Затова сезиращият съд трябва първи да направи преценка на приложимото право.
6.1. Дали една разпоредба е релевантна/решаваща за делото по същество може да прецени само съдебният състав, разглеждащ делото. Но тази преценка подлежи на контрол от КС, тъй като е определяща за неговата компетентност да се произнесе, когато бъде сезиран. Затова през 2024 г. Съдът потвърди максимално ясно: „задължение на сезиращия съд /е/ първи да обоснове, че поставеният въпрос е от значение за решаване на конкретното дело, и да определи приложимото право”[53] по делото („производството”), „във връзка с което” се прави искането. Нека повторя: „без такава преценка да бъде направена (първо…) от сезиращия съд – и надлежно (ясно и аргументирано, вкл. накратко и с оглед на фактите по делото пред него) изложена в искането до КС – компетентността на конституционната юрисдикция да се произнесе не би могла да бъде установена.”[54] Обосноваването на приложимостта по делото по същество на оспорената законова норма е определящо за наличието на правен интерес от отправяне на искането до КС.
6.2. През 2022 г. Конституционният съд посочи ясно: „Едва след като определи приложимото право, сезиращият субект може да прецени дали да сезира Конституционния съд – т.е. от неговата компетентност е, по смисъла на чл. 150, ал. 2 от Конституцията в очертания по-горе контекст, пръв да прецени приложимото право. Несъвместимо с логиката на правосъдната функция на сезиращия съд, на посоченото конституционно основание, е да се очаква конституционната юрисдикция първа да определи кое следва да е приложимото право в производството пред този национален съд – това е несъвместимо и с компетентността на конституционната юрисдикция, в такива случаи, предвид възможността за инцидентен контрол за конституционност, вписана в конституционно възприетия европейски модел на конституционно правосъдие.”[55]
7. Установяването на недостатъци относно определянето на приложимото по делото пред сезиращия съд право предполага недопустимост на искането до КС.
7.1. Конституционният съд (председателят или съдия-докладчикът) може да посочи недостатъците на искането и да покани сезиращия го съд да ги отстрани.
7.1.1. През 2023 г. искане на тричленен състав на ВАС[56] е допуснато за разглеждане по същество. В хода на работата съдия-докладчикът (Кр. Влахов) с разпореждане указва на вносителя „да отстрани констатирана нередовност[57] на искането чрез уточняване на приложимия закон, по отношение на който се иска установяване на противоконституционност на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията”. В отговор постъпва уточнение[58], за което КС „намира, че с така направеното изявление на вносителя нередовността по чл. 18, ал. 3 ПОДКС е отстранена и съобразно това следва да се допусне уточнение в предмета на искането, допуснато за разглеждане по същество”[59].
7.1.2. Особено полезен за разбирането на изискванията за сезиране на КС от съд пример е к. д. № 12/2024. През м. февруари 2024 г. с разпореждане председателят на КС установява, че в КС „е получено писмо /…/, подписано от съдия /…/, с което отправя искане на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията /…/. В писмото липсват каквито и да било мотиви и съображения за противоконституционността на разпоредбите на /…/ и имплицитно се препраща към приложения съдебен акт. /…/ Искането не може да бъде замествано от съдебен акт (определение), в който се съдържат мотиви за сезиране на Конституционния съд, поради което липсва искане съгласно чл. 17, ал. 1 ЗКС, чл. 18 ПОДКС и утвърдената практика на Конституционния съд. /…/. И „връща писмото” на районния съд. В началото на март 2024 г. постъпва „искане”[60] и е образувано к. д. № 12/2024 (виж нататък в т. 7.2.3.4.).
7.2. Конституционният съд може да приеме, че установените недостатъци на искането не подлежат на отстраняване.
7.2.1. Ако актът, с който е сезиран КС, не съдържа реквизитите на „искане”. Пак през 2024 г. Съдът установи практически липса на искане –председателят на КС два пъти даде указания на сезиращия съдия за изпълнение на един от задължителните елементи – в КС се внася искане, не писма, придружени от и още по-малко препращащи към съдебни или други актове.
7.2.2. Ако оспорената законова разпоредба е действаща, но неправилно е определена за приложима по делото по същество пред сезиращия съд.
- През 2022 г. по искането на петчленен състав на ВАС КС установи, че сезиралият го съдебен състав „е изпълнил задължението си да обоснове приложимостта на разпоредбата /…/ по висящия пред него правен спор”[61]. И след това въз основа на своя собствен анализ[62] – с оглед именно установяването на собствената си компетентност да се произнесе (!) – установи че …обосновка на приложимото поделото пред сезиращия съд право е направена, но е погрешна: оспорената разпоредба „в сочения от /сезиращия съд/ контекст /…/ не е приложимо право по висящото пред него съдебно производство, поради което установяването на съответствието му с Конституцията не допринася за упражняване на правосъдната функция на сезиралия Конституционния съд съдебен състав. Това прави искането недопустимо и Конституционният съд следва да го отклони.”
7.2.3. Ако оспорената законова разпоредба не е била действаща към момента на преценката на сезиращия съд (защото е отменена или изменена или не е била влязла в сила).
7.2.3.1. През 2015 г. по искане на 3-членен състав на ВКС (ТК) КС установява, че „със /закон за изменение оспорената по делото разпоредба/ се отменя. Това означава, че този текст /…/, престава да бъде действащо право, част от позитивния правен ред. При това положение като отменен закон оспорената разпоредба не може да бъде предмет на искането по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, тъй като не съществува интерес от обявяването му за противоконституционен, защото отмененият закон не се прилага, а това е целта на конституционното производство, с което се уважава искането на посоченото основание – аргумент от чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията.”[63]
7.2.3.2. През 2016 г. Съдът установя, че „изменението /в някои оспорени разпоредби/ не позволява Конституционният съд да се произнесе в рамките на така направеното искане”, поради което конституционното производство „по отношение на тях да бъде прекратено”. И уточнява: „Прекратяването на делото по посочените съображения не ограничава възможността /чл. … от закона/ с промененото му съдържание или отделни негови алинеи да бъдат повторно подложени на контрол за конституционосъобразност, ако някой от субектите по чл. 150 от Конституцията направи искане за това.”[64]
7.2.3.3. През 2022 г. Съдът постанови: „В конкретния случай КС установя, че оспорената разпоредба „не е част от действащото право към момента на предявяване на иска пред ВКС, тъй като е отменена с /…/”. Поради това „и на основание чл. 19 от ЗКС и чл. 25, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от ПОДКС искането на тричленния състав на ВКС следва да бъде отклонено, а производството по делото – прекратено”[65].
7.2.3.4. В началото на март 2024 г. постъпва „искане” от състав на Районния съд – Козлодуй (разгледано и по-горе) по повод висящо пред него гражданско дело[66] и е образувано к. д. № 12/2024 . Искането се отнася за разпоредби от Закона за безопасно използване на ядрената енергия и от Закона за здравето, създадени с разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници[67].
- Определението, с което КС отклонява искането като недопустимо[68], посочва ясно: „С оглед на осъществяване на това свое правомощие /по чл. 149, ал. 1, т. 2/ във връзка с компетентността на съдилищата по чл. 150, ал. 2 от Конституцията Конституционният съд трябва да провери дали оспорените пред него разпоредби в настоящото конституционно производство са приложимо право по /висящото пред сезиращи съдебен състав дело/. /…/ Това включва проверка дали са изпълнени изискванията на чл. 18, ал. 3 ПОДКС. Тази проверка е необходимо условие за преминаване на производството към фазата по същество. /…/ За да е валидно сезирането от страна на съдебен състав, той трябва да установи и обоснове приложимите по конкретното дело норми, които са част от вътрешното право и евентуално от правото на Европейския съюз. Това е разликата с общата сезираща компетентност, с която разполагат субектите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията.”
- След което установява, че „/…/ към момента на издаване на /оспорената пред сезиращия съд заповед/ разпоредбите на /закона, оспорени пред КС/ не са влезли в сила и дори не са приети, /…/ не им е придадено обратно действие, за да са действащо приложимо право към момента на издаване на оспорената заповед, и поради това не са правно основание за нейното издаване. Следователно оспорените пред Конституционния съд разпоредби не са приложим закон по конкретното дело, каквото е изискването на чл. 150, ал. 2 от Конституцията.”. Поради което КС приема, че „искането не следва да бъде допуснато за разглеждане по същество”.
- По това дело стои и въпросът за не/правилното разбиране на последиците от действието на Правото на ЕС в материята, предмет на производството пред сезиращия съд, поради което ще бъде разгледано и в следващата студия.
7.2.4. Ако оспорената законова разпоредба не е действаща към момента на произнасяне на Конституционния съд.
7.2.4.1. С оглед на значението на изискването оспорената законова норма да е действаща, КС неизменно отклонява искания, оспорената в които правна норма – макар и напълно правилно определена от сезиралия го съд за приложима по делото, по същество към момента на сезирането на КС (!) – е престанала да действа преди КС да се произнесе (вкл. с оглед предвидената в чл. 25, ал. 2 от ПОДКС възможност „Съдът да се произнася по допустимостта на искането във всяка фаза на конституционното дело”).
7.2.4.2. Воден от същото задължение за преценка на компетентността си да се произнесе, Съдът отклонява и искания от други оправомощени да го сезират правни субекти (по чл. 150 от КРБ), когато правната норма, предмет на искането до него, загуби качеството си на „действащо право” преди Конституционният съд да се е произнесъл по конституционното дело по същество.
- Наскоро в един специфичен случай Съдът подходи по аналогичен по същество начин. След образуването на к. д. № 19/2023 по искане на Президента на републиката[69] „и преди произнасянето на Конституционния съд по допустимостта Народното събрание приема и в Държавен вестник /…/ е обнародван Закон за изменение и допълнение на /оспорения закон/, който изменя /някои от оспорените разпоредби/. След влизането на изменителния закон в сила /…/ президентът на Републиката внася в Конституционния съд „Уточнение на искане по к. д. № 19/2023“, в което посочва, че „основните параметри“ на оспорените разпоредби „не са променени“, поради което с изложените в искането от 26 октомври 2023 г. аргументи поддържа искането по отношение на „действащите разпоредби /…/“. Съдът прие, че се иска „установяване на противоконституционност на разпоредби от действащ закон, което е правомощие на Конституционния съд по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията” и допусна искането за разглеждането по същество. Във фазата на разглеждането на делото по същество обаче Народното събрание прие нов закон за изменение и допълнение на /закона/, с някои разпоредби от който „се отменят всички оспорени по настоящото дело разпоредби”, поради което „Конституционният съд заключи, че отмяната на всички, оспорени разпоредби /…/ води до отпадане на предмета” на конституционното дело и го прекрати[70].
- През октомври 2023 г. по к. д. № 14/2023 (отново по искане на Президента) Съдът потвърди, че „не намира основание да се отклони от възприетото в неговата практика, че с влизането в сила на закон за изменение и допълнение на един закон, съдържащите се в изменителния закон разпоредби се инкорпорират в нормативния текст на изменяния закон. /…/ Поради това предмет на производството по настоящото конституционно дело са не посочените в искането /…/, а разпоредби от ПЗР на /закона/”[71].
След което установи, че с разпоредба от изменителния закон е отменена една от оспорените с искането разпоредби, „следователно с влизането му в сила тази разпоредба се извежда от правния мир. В резултат не е налице действаща норма от /закона/. Конституционният съд подчертава, че предмет на преценка при упражняване на правомощието по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, са приложими правни норми, т.е. действащи към момента на решаване на правния спор с регулативен потенциал относно предмета на делото. Поради това Конституционният съд приема, че искането в тази част не следва да бъде допуснато за разглеждане по същество и производството следва да бъде прекратено в същата част, тъй като липсва предмет на преценка при упражняване на правомощието по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.”[72]
- В продължение на своята постоянна практика Съдът допусна искане на Президента, с „уточнение” относно действащото право: „Оспорени са разпоредби от /ЗИДЗКПО/, които съгласно § 70 от преходните и заключителни разпоредби на същия закон влизат в сила съответно от /…/. Според трайната практика на Конституционния съд(Определение от 10. 7. 2008 г. по к. д. № 5/2008; Определение от 6.2009 г. по к. д. № 6/2009; Определение от 29. 9. 2015 г. по к. д. № 6/2015; Определение от 10. 3. 2016 г. по к. д. № 13/2015; Определение от 9. 10. 2018 г. по к. д. № 12/2018) законът за изменение и допълнение на друг закон обслужва действащия закон, има вторичен характер и след влизането си в сила престава да бъде самостоятелен закон и става част от корпуса на закона, който изменя или допълва. Така от момента на влизане в сила на закона за изменение и допълнение на действащ закон предмет на установяване на противоконституционност или несъответствие с международното право[73] могат да бъдат съответните изменени или допълнени разпоредби на действащия закон. От обнародването му до влизането в сила законът за изменение и допълнение на действащия закон все още не се е инкорпорирал в него и през този период разпоредбите на закона за изменение и допълнение могат самостоятелно да бъдат предмет на искане за контрол от страна на Конституционния съд.”[74]
7.3. „Отклоняването на едно искане е важно юрисдикционно средство, с което Съдът разполага, за да бъде реализирано предназначението на конституционното правосъдие и изпълнена ролята на всеки съд с конституционни функции – да осигурява върховенство на Конституцията като съществено проявление на конституционната правова държава (според Определение № 2/2023 г. по к.д. №1/2023 г. ).”[75]
В обобщение си позволявам да посоча само: всеки съдия по всяко дело определя приложимото право и в частност приложимостта по делото, което решава, на законовата разпоредба, чиято конституционосъобразност евентуално би оспорил пред КС. Той прави това по своя свободна преценка. Сезиране на КС от съд е допустимо само по отношение на приложима като важна за изхода на делото пред този съд законова разпоредба (или цял закон). И това трябва да бъде аргументирано ясно и в пълнота в искането до КС (в изложението относно неговата допустимост). Ако искането не съдържа такава преценка или Конституционният съд установи, че тя е неправилна, той не е компетентен да се произнесе на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията[76], а искането се отклонява като недопустимо.
Тъй като наглед най-много по-голям практически проблем (разбираемо) възниква по повод изискванията във връзка с Правото на ЕС, ще предложа отделен анализ на тези изисквания.
[1] ДВ, бр. 106 от 22. 12. 2023 г.
[2] „Чл. 150. (2) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г.) Всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. Производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред Конституционния съд.”
[3] И с уговорката, че макар Законът за конституционен съд (в частност чл. 16, посочващ, че „Конституционният съд действа по инициатива на органите и лицата, посочени в чл. 150, ал. 1 от Конституцията”) да не е изменен, така че да отрази новия субект, получил право на „инициатива”, непосредственото действие на конституционните норми позволява на съдилищата да осъществяват предоставеното им с новата норма на чл. 150, ал. 2 право да сезират КС. Не са направени и съответни изменения в ПОДКС (в частност в чл. 17).
[4] Към 1 юни 2024 г. – за по-малко от 6 м. от влизането в сила на измененията в КРБ – в КС са постъпили общо 8 искания от съдилища, различни от ВКС/ВАС: дела № 6/2024 (отклонено); 8/2024 (отклонено); 12/2024 (отклонено); и все още без произнасяне по допустимостта 15/2024; 16/2024; 19/2024; 20/2024 и 21/2024.
[5] Редица от актовете на КС, които цитирам, бяха постановени именно при действието на предходната редакция на чл. 150 от Конституцията и се отнасяха именно за искания от ВКС или ВАС.
[6] Определение № 2 от 13. 3. 2024 г. по к. д. № 8/2024 (докл. съдия Д. Атанасова), нататък за краткост Определение № 2 по к. д. № 8/2024”.
[7] Тук и навсякъде при цитирането използването на прави скоби – /…/ – е мое и обозначава пропуснат текст от цитата и/или вмъкнати мои бележки, които не са част от цитирания текст.
[8] Конституционният съд е формирал трайна практика, съгласно която отделни състави на ВКС или на ВАС имат правомощие да го сезират, в случай че установят несъответствие между Конституцията и закон, приложим по висящо пред тях дело (определение № 1 от 1. 7. 1997 г. по к. д. № 5/1997, потвърдено в определение от 25. 6. 2002 г. по к. д. № 12/2002; определение от 29. 3. 2014 г. по к. д. № 4/2014; определение от 29. 4. 2015 г. по к. д. № 2/2015; определение от 28. 6. 2016 г. по к. д. № 7/2016; определение от 17. 9. 2019 г. по к. д. № 9/2019 и др.).
[9] Обн. ДВ, бр. 106 от 20. 12. 1991 г., посл. изм. ДВ, бр. 39 от 2022 г.
[10] Изискването за аргументирана преценка относно последиците от действието на правото на Европейския съюз, когато оспорената разпоредба или акт е в приложното му поле, ще разгледам в следващата студия.
[11] Разпореждане на съдия-докладчика (М. Карагьовоза-Финкова) по к. д. № 14/2020.
[12] Разпореждане на съдия-докладчика (Т. Райковска) по к. д. № 9/2018.
[13] „Когато установят несъответствие между закона и Конституцията, Върховният касационен съд или Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд.”
[14] Обн. ДВ, бр. 67 от 16. 8. 1991 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 19 от 5. 3.2014 г.
[15] Предвидени са също изисквания искането „да бъде на български език” и да съдържа (ал. 1), освен другото, „изложение на обстоятелствата, на които се основава искането” (т. 4) и „в какво се състои искането” (т. 5), както и в него да се „посочват и представят доказателства за обстоятелствата, на които се основава” (ал. 4), а при сезиране при условията на чл. 150, ал. 2 от Конституцията – да бъдат приложени „заверени преписи от материалите по делото, относими към предмета на искането”.
[16] „Чл. 18 (3) (Нова – ДВ, бр. 91 от 2021 г., в сила от 6. 11. 2021 г.) Искане от Върховния касационен съд или Върховния административен съд, направено във връзка с производство пред тях, трябва да съдържа аргументирана преценка на приложимото право, включително относно последиците от действието на правото на Европейския съюз, когато оспорената разпоредба или акт е в приложното му поле.
[17] Като посочва „определение от 14.09.2021 г. по к.д. №13/2021 г.; определение от 05.10.2021 г. по к.д. №15/2021 г.” – Определение № 2 по к. д. № 8/2024.
[18] Изискване, закрепено още в първата редакция, обн. ДВ, бр. 106 от 1991 г.
[19] Определение № 2 по к. д. № 8/2024.
[20] Определение от 3. 7. 2018 г. по к. д. № 9/2018 (докл. съдия Т. Райковска) Конституционен съд на Република България (constcourt.bg).
[21] Пак там. В конкретния случай Съдът установи (след като е проверил дали това основно изискване е изпълнено!), че „връзката между оспорената законова разпоредба и висящото гражданско дело е посочена в допълненото искане (наименовано от вносителя като искане с уточнения), изразена е ясно позицията на съдебния състав относно релевантния за изхода на делото закон, за който той може единствено да сезира Конституционния съд”.
[22] Определение от 29. 4. 2014 г. к. д. № 4/2014 по искане на 3-членен състав на ВКС (докл. съдия Кр. Стойчев).
[23] В разпореждане на съдия-докладчика (М. Карагьозова-Финкова) по к. д. № 14/2020. За цитираното от КС определение виж в т. 2.2.1.
В Определение № 6 от 16. 9. 2022 г. по к. д. № 13/2022 (докл. съдия С. Янкулова) Съдът уточнява: „За да се прецени в процесния случай приложимо право в посочения контекст за сезиралия съд ли е законът, чиято противоконституционност се твърди, е необходимо да се установи какъв е предметът, с който /сезиращият КС съд/ е сезиран, и какви са неговите законово установени правомощия, които предопределят и приложимото право.”.
[24] Определение № 2 по к. д. № 8/2024.
[25] Пак там.
[26] Определение № 5 от 26. 7. 2022 г. по к. д. № 12/2022 (докл. съдия Я. Стоилов).
[27] Определение № 2 по к. д. № 8/2024.
[28] Определение № 6 от 16. 9. 2022 г. по к. д. № 13/2022 (докл. съдия С. Янкулова).
[29] Определение № 3 по к. д. № 6/2024 (докл. съдия Т. Райковска).
[30] Определение № 6 от 16. 9. 2022 г. по к. д. № 13/2022 (докл. съдия С. Янкулова).
[31] Определение № 2 по к. д. № 8/2024. Нека цитирам отново: „Преценката на сезиращия по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията съд относно приложимото право е в обхвата на отсъждане от Конституционния съд, доколкото пряко се отнася към решаването на преюдициалния въпрос за неговата юрисдикция (Определение №2/2021 г. по к.д. №15/2021 г.). /…/”
[32] Определение от 17. 9. 2019 г. по к. д. № 9/2019 (докл. съдия П. Панова). В случая сезиращият съд преди това е направил „уточнение на искането”.
[33] В този смисъл заслужава да се проследят висящите към момента к. д. № 19/2024 и к. д. № 20/2024 (и по двете докл. съдия Т. Райковска) относно разпоредби от НПК.
[34] В искане на районен съд от 16 април 2024 г., по което е образувано к. д. № 16/2024 (понастоящем висящо), намираме ясен пример за неразбиране на смисъла на това условие (и по-общо на изискването оспорената законова разпоредба да е „приложима” по делото пред сезиращия съд): „За да бъде допустимо настоящото искане по делото, висящо пред /районен съд/, следва да се прилага закон, който според съдебния състав е противоконституционен (по аргумент от чл. 150, ал. 2 от Конституцията) и да е възможно решението на Конституционния съд да засегне изхода на делото (да е възможно да се провери конституционосъобразността на оспорения акт по аргумент от чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията)”?!? Конституционосъобразност по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 2 може да „се провери” и по искане на субекти, различни от съдилищата (по чл. 150, ал. 1). Тук става дума не „да е възможно да се провери”, а да има процесуален за делото пред сезиращия съд смисъл – т.е. произнасянето на КС (например като уважи искането) да може да предизвика преки правни последици за изхода на делото (в частност – неприлагане на законовата разпоредба, обявената за противоконституционна).
[35] Определение № 5 от 26. 7. 2022 г. по к. д. № 12/2022 (докл. съдия Я. Стоилов).
[36] Определение № 3 от 2. 4. 2024 г. по к. д. № 6/2024 (докл. съдия Т. Райковска).
[37] Определение № 2 по к. д. № 8/2024.
[38] Определение от 29. 4. 2014 г. к. д. № 4/2014 по искане на 3-членен състав на ВКС (докл. съдия Кр. Стойчев).
[39] Определение № 5 от 26. 7. 2022 г. по к. д. № 12/2022 (докл. съдия Я. Стоилов).
[40] Определение от 14. 9. 2021 г. по к.д. № 13/2021 (докл. съдия А. Семов).
[41] Определение № 5 от 26. 7. 2022 г. по к. д. № 12/2022 (докл. съдия Я. Стоилов).
[42] Решение № 7 от 8. 11. 2018 г. по к. д. 9/2018 (докл. съдия Т. Райковска).
[43] Определение № 5 от 26. 7. 2022 г. по к. д. № 12/2022 г. (докл. съдия Я. Стоилов).
[44] Определение № 2 по к. д. № 8/2024.
[45] Определение № 6 от 16. 9. 2022 г. по к. д. № 13/2022 (докл. съдия С. Янкулова), https://www.constcourt.bg/bg/act-9378
[46] Тук оставям без анализ като отделен принципен въпрос какво следва за съдилищата от непосредственото действие на разпоредбите на Конституцията (чл. 5, ал. 2). По този въпрос съм писал в Становище относно Решение № 3/2020 по к. д. 5/2019 (Конституционен съд на Република България (constcourt.bg)), виж и цитираните там Решение № 10/1994 по к. д. 4/1994 и анализи Красимир Влахов, Непосредственото действие на разпоредбите на Конституцията и практиката на съдилищата, „Научни и практически публикации”, Lex.bg, 11. 4. 2019,; Росен Ташев, Относно принципа за непосредствено действие на разпоредбите на Българската конституция от 1991 г., „Съдебно право”, http://www.sadebnopravo.bg/biblioteka/2015/10/16/-1991; Златимир Орсов, Защо на практика Конституцията няма непосредственно действие и не е основен закон, „Научни и практически публикации”, Lex.bg, 20. 1. 2020,; Константин Пенчев, Съдиите трябва да си спомнят, че могат да прилагат пряко Конституцията, Lex.bg, 16.4. 2018,; Пенчо Пенев, Участие на съдилищата в конституционното правосъдие на Република България, Научни трудове на Русенския университет – 2012, том 51, серия 7, стр. 60; Димитър Радев, Конституционно правораздаване и конституционносъобразност, Съвременно право, бр. 1/1994 г., стр. 104; Емилия Друмева, Конституционното правосъдие в системата на разделените власти, в: сб. „Конституционният съд в демократичната държава”, Конституционен съд, С., 2006, стр. 23-29, спец. стр. 28.
[47] Определение № 2 по к. д. № 8/2024, където отново подчертава: „Това означава, че без отговора на поставения въпрос сезиращият съд не е в състояние да осъществи конституционосъобразно правосъдната си функция.”
[48] Определение № 3 от 2. 4. 2024 г. по к. д. № 6/2024 (докл. съдия Т. Райковска).
[49] Определение № 6 от 16. 9. 2022 г. по к. д. № 13/2022 (докл. съдия С. Янкулова), https://www.constcourt.bg/bg/act-9378
[50] В разпореждане на съдия-докладчика (М. Карагьозова-Финкова) по к. д. № 14/2020.
[51] Определение от 3. 7. 2018 г. по к. д. 9/2018 (докл. съдия Т. Райковска).
[52] Пак там.
[53] Определение № 2 по к. д. № 8/2024.
[54] Пак там.
[55] Определение № 2 от 24.02.2022 г. по к. д. 15/2021 (докл. съдия М. Карагьозова-Финкова).
[56] За установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 47, т. 5, б. „б“ от Закона за частната охранителна дейност.
[57] Разглеждам „нередовността” (ако не бъде отстранена) като едно от основанията за установяване на „недопустимост” на искането. Липсата на изложение относно приложимото право може да се разглежда като нередовност (и вносителят да бъде поканен да я отстрани), но погрешни по същество изводи в преценката на приложимото право са основание за недопустимост.
[58] Въз основа на определение по висящото адм. дело, което „съставът /…/ е заявил, че „противоконституционността на /…/ следва да бъде преценена в контекста на прилагането й по силата на препращащата норма на /…/”.
[59] Определение от 22. 6. 2023 г. по к. д. № 21/2022 (докл. съдия Красимир Влахов).
[60] Съдебният състав, вносител на искането, посочва, че прави искането до КС „по молба на жалбоподателя”…
[61] Определение № 6 от 16. 9. 2022 г. по к. д. № 13/2022. (докл. съдия С. Янкулова).
[62] За нуждите на който посочва ясно: „За да се прецени в процесния случай приложимо право в посочения контекст за сезиралия съд ли е законът, чиято противоконституционност се твърди, е необходимо да се установи какъв е предметът, с който /сезиращият съд/ е сезиран, и какви са неговите законово установени правомощия, които предопределят и приложимото право.”
[63] Определение № 2 от 2015 г. по к. д. № 2/2015. (докл. съдия Б. Пунев).
[64] Определение № 5 от 2016 г. по к. д. № 4/2016 (докл. съдия Б. Велчев).
[65] Определение № 5 от 26. 7. 2022 г. по к. д. № 12/2022 г. (докл. съдия Я. Стоилов).
[66] Съдебният състав, вносител на искането, посочва, че прави искането до КС „по молба на жалбоподателя”…
[67] Длъжен съм да призная, че по същество искането поставя два стари и тежки проблема. Единият: за реда за приемане на законите (предвиден в чл. 88, ал. 1 от Конституцията и детайлно уреден в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание) – относно приемането на закон на две гласувания и обхвата на приетото „само на второ гласуване” и особено за връзката му с предмета на внесения първоначално законопроект. И другият: за „неяснотата на оспорените разпоредби, която създава потенциална възможност за противоречивото им прилагане”. Поради отклоняването на искането на посочените тук основания, Съдът не можа да вземе отношение по тези въпроси – но несъмнено те изискват ясна позиция, каквато, вярвам, Съдът няма да се поколебае да изрази при достатъчно вероятна скорошна възможност…
[68] Определение № 5 от 30. 5. 2024 г. по к. д. № 12/2024 (докл. съдия Я. Стоилов). Определението е прието единодушно от всички съдии.
[69] Относно разпоредби от Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.
[70] Определение № 1 от 18. 1. 2024 по к. д. № 19/2023 (докл. съдия А. Семов).
[71] Съдът установява и „че очевидно се отнася до фактическа грешка – вместо ал. 1 е изписана т. 1 на сочения „Параграф 2“. Тази грешка може да бъде поправена единствено от органа, приел обсъждания акт, в настоящия случай – Народното събрание”.
[72] Определение № 9 от 10.10. 2023 г. по к.д. № 14/2023 (докл. съдия М. Карагьозова – Финкова).
Съдът посочва още:
„Волята на законодателя за промени /…/ е обективирана по ясен начин чрез използване на термина „отпада“ за всеки един от тези случаи и не оставя съмнение за целения правен ефект. Доколкото частта от /…/ не е отменена (според терминологията на законодателя „отпаднала“) или изменена с изменителния закон, т.е. тя не е предмет на изменителния закон, инкорпориран в изменяния, поради това не може да бъде предмет на преценка от Съда при упражняване на правомощието по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. Затова „искането в частта относно /…/ не следва да бъде допуснато за разглеждане по същество и производството в тази част следва да бъде прекратено.”
[73] Тъй като в случая искането е направено не от съд, а от друг субект по чл. 150, ал. 1 от КРБ.
[74] Определение от 24 януари 2018 г. по к. д. № 15/2018 (докл. съдия А. Семов).
Съдът уточнява: „При отправянето на искането оспорените законови разпоредби са индивидуализирани като разпоредби от ЗИДЗКПО. Към момента на разглеждането на делото тези разпоредби /…/ са влезли в сила” и „приема, че предмет на производството пред него са /…/ действащите към момента на произнасянето му законови разпоредби.
[75] Определение № 3 от 2. 4. 2024 г. по к. д. № 6/2024 (докл. съдия Т. Райковска).
[76] И на осн. чл. 13 от ЗКС („Конституционният съд сам решава дали отправеният към него въпрос е от негова компетентност.”). „Конституционният съд подчертава, че за да е налице валидно сезиране, е необходимо също така поставеният за разрешаване в искането въпрос да е от кръга на неговата компетентност. Последното представлява необходимо условие за допускане на направено искане и преминаване на конституционното дело във фазата по същество. С искане, направено на основание чл. 150, ал. 2 от Конституцията, сезиращият съд не може да очаква от Конституционния съд да се произнесе по въпроси от компетентността на самия сезиращ орган.” – Определение № 2 по к. д. № 8/2024.
23
Коментирайте
Изгубил е много време да обясни как КС не иска да разглежда дела. Вероятно се чувстват много натоварени с по едно дело на съдия годишно. През това време можеше да напише две решения, от които щеше да има полза. Като си спомня какви съдии имаше в КС в зората на демокрацията и какви са сега, се уверявам за сетен път, че и най-доброто творение може да се разбие с неподходящите изпълнители.
Последното важи и за измененията в Конституцията – при мързелив и некомпетентен КС не можем да очакваме измененията да проработят.
Щом и Деса Дуловската стана съдия във КС, ясно ми за какъв съд иде реч .
Пълен скеч.
Добре ги подредил ограничителните критерии Семов, явна след първите 2-3 сезирания от съдии са го спешили да поохлади ентусиазма им. Сега да видим исканията на Хинов как ще отработят.
Толкова дребнав,лишен от същество и встрани от въпроса коментар… Питам се често, такива глупости каква полза ни носят?! И като подсещаш – точно уважаваният М.Семов описа тази наша черта – да се опитаме да принизим някого до себе си,белким се изравним с него.
Извън това отклонение – професора си е направил труда да систематизира и представи една оформяща се, практика на КС по нов правен институт, което безспорно е от полза.
С две думи – „Надежда тук – всяка оставете“, ако трябва да проявя жлъч, то – бих се изказал, но – какво – да върви каквото и да става, животът е по-силен от хората в „тоги“, след като сме преживели Инквизицията и Сталинските репресии, колко му е една Конституционна реформа.
Истината е – че на никой не му се работи и гледат избирателно – някое „делце“, а – това – че хората погиват в неразбориите на законите и се „кършат“ човешки съдби.
Обективно погледнато г-н „Евролиберализъм с национално лице“ е прав, защото няма как КС да се произнася по всяко едно запитване от обикновен съд, но подобно стесняване на обхвата и достъпността на процедурата изцяло по усмотрение на „12-имата старейшини“, макар и очаквано, е нагледен пример за това как едно право може да бъде буквално „процедурно задушено“ до степен, в която да откаже сезиращата институция да прилага този инструмент въобще, в контекста на опасността от безкрайното удължаване на процеса и все по-голямото му обезсмисляне, като окончателен резултат, с времето. По- всичко личи, че защитните механизми на „Висшия арбитраж“ действат доста ефективно, за… Покажи целия коментар »
Скрито „лексикално съкровище“:
„Това не е изискване, а условие за допустимост на искането от съд. И затова също подлежи на преценка от КС в производството по допустимостта на искането до него.“
Наистина интересна и полезна концепция да бъдат разграничени двата термина, които често се ползват в качеството им на синоними.
П.С. Плячката, която улови е сочна и питателна, Бухалът е доволен.
Да се чете и осмисля
Семов е ескперт. Жалко, че му натресоха Деси Атанасова.
КС не е СЕС! Нашего брата се научи да пише преюдициални запитвания, но пред КС „настоящият съдебен съвет изпитва съмнения“ не важи. Пише се по друг начин. Ще го научат и това, но явно по трудния начин.
За съжаление, така на основания за допустимост не се разглеждат искания. Има други пък, които са меко казано странни. До тук това на славената Цариградска беше най-неиздържано и дори последните три на Хинов имат много повече хляб.
Експерт ли сте?
Виждам, че колеги препоръчват на съдиите да четат, няма нужда се зорят, Семов им е смлял цялата практика на КС, безкрайно подробно и търпеливо и е обяснил защо е необходимо да обосноват приложимостта на атакуваната правна норма – защото от това произтича не само собствената им сезираща компетентност, но и тази на КС да се произнесе.
Поздравявам го за търпението и чакам втората част, че то не е само приложимото право.
Абе като го скролнат ще им се види и това много дълго 😀 😀
Така е.
Дрън, дрън ,че пляс.
Не Ви се пише просто, затова въвеждате такива изисквания за допустимост, които не следват от закона, а от практиката на КС. Т.е., Вие, там разни съдии, си пишете исканията, щото имате право да ни сезирате, а ние ще откажем разглеждане по същество, щото иначе ще ни залеете с питания от вси страни.
Не знам какъв сте, но нима не си задавате простия въпрос – защо съставите на ВКС и ВАС следват тези изисквания от години, а сега изведнъж, видиш ли районният съдия Грую от Долно Нанандолнище, е много велик и не трябва да ги спазва.
Ще изложа съждение като адвокат, човек, чиято работа от 25 години е да иска от съда и спазва всички изисквания, заложени не само процесуалните закони, но и в задължителната практика. Колеги съдии, тъй е то – когато искаш нещо, спазваш изискванията на този, от когото го искаш или пък ги жалиш, ако има такава възможност. Мога да ви дам и друг съвет – през последните 5-6 години, исканията на Висшия адвокатски съвет, макар и той да има абстрактно правомощие за сезиране на КС, са на много добро ниво – прочетете ги. Ще ви е от полза, а и от полза… Покажи целия коментар »
Да така е
Е, всеки да може да си пита за всякакви малоумщини, нали?
Суверена има абсолютна власт над своята територия и над своите поданици. В суверенна държава има само една власт и това е властта на Суверена, всичко останало са служби на Суверена в които работят служителите на Суверена и получават заплата от Суверена. За да бъдеш служител на Суверена трябва да положиш клетва пред своя Суверен, в тази клетва трябва да се закълнеш в живота си, в живота на семейството си, в собствеността си, само в този случай си легитимен служител на Суверена и всички твои действия са легитимни. Тъй като това никога не се е случвало през последните 33 години, всички… Покажи целия коментар »