Късно вечерта на 13 юни 1999 г. 16-годишно момче работи по проект, възложен му в училище. Към 23,30 часа майка му минала през неговата стая в апартамента им в блок 131 на пловдивския район „Тракия“.

Казала на сина си да ляга, но младежът не я послушал. 5-10 минути по-късно чул стъпки на човек, изкачващ стълбите на прохода под сградата, който бил най-близо до неговия прозорец, пише 24 часа.

Последвал гърмеж и ученикът веднага погледнал през прозореца. Не видял бягащ човек, но чул шум, все едно някой тича.

Мъжки глас стенел: „Олеле, майчице, застреляха ме!“

Момчето погледнало в посоката, от която идвали виковете, и видяло на площадката пред входа да лежи мъж с лявата ръка върху сърцето, който все още показвал признаци на живот.

Веднага събудило родителите си и те се обадили в полицията. Изпратеният лекарски екип установил, че простреляният е в клинична смърт. Опитали да върнат жизнените му показатели, но без резултат.

Така е описан краят на митничаря от Пловдив Георги Дребчев в протоколите по делото за смъртта му.
Същата вечер той се прибирал у дома си след купон с познати в кръчма. По-рано през деня бил на гости на родителите си в Съединение, после водил дъщеря си на зъболекар.

Застрелян е от близко разстояние с един куршум, попаднал в гръдната област.

Почти 15 години разследването не даде никакъв резултат. Изненадващо обаче на 19 май 2014 г. бяха задържани двама – 47-годишният Божидар Атанасов и 67-годишният Иван Шиеков. За извършител на разстрела беше посочен Атанасов, а Шиеков беше обвинен, че му е помогнал – закарал го с колата си до блока на Дребчев.

Впоследствие шофьорът съдейства на прокуратурата и когато делото стигна до съда, бе разпитан само като свидетел.

Пред магистратите се изправиха многократно осъжданият Божидар Атанасов, който се хвалел в криминалните среди, че е килър, и Иван Карабелов от Съединение, който го уговорил да убие митничаря по поръчка на неговия бос.

Кой обаче е този поръчител, така и не стана ясно в изминалите от разкриването на убийството 9 години.
Първоначално се твърдеше, че зад мократа поръчка стои бившият кмет на Съединение Евгений Маринчешки, който загина при катастрофа на магистрала „Тракия“ през 2012 г.

Според прокуратурата Маринчешки, който имал транспортна фирма, се занимавал и с трафик на дрога и разчитал на помощта на митничаря Дребчев за безпрепятственото прекарване през границата.

В един момент служителят на митниците решил, че не получава достатъчно за услугите си, и задържал една от пратките. Маринчешки решил да го накаже и поръчал на Иван Карабелов да намери наемен убиецБлизките на покойния кмет от самото начало на процеса твърдяха, че е бил натопен, защото е мъртъв и няма как да се защити.

На 14 юли 2017 г. Пловдивският окръжен съд постанови, че Божидар Атанасов е убил Георги Дребчев, а като негови подбудители посочи Иван Карабелов и Евгений Маринчешки.

Атанасов получи затвор до живот, а Карабелов – 15 години и половина.

При последвалото обжалване апелативните магистрати намалиха присъдите на двамата съответно на 20 и 7 години затвор. И този съдебен акт беше оспорен и ВКС върна делото за ново разглеждане на Апелативния съд в Пловдив – били допуснати нарушения в анализа на доказателствата.

Един от спорните моменти по делото бяха показанията на двама тайни свидетели.

Самоличността на единия всъщност беше разкрита и той се оказа известният пловдивски рокер Малено Галев, починал през 2018-а. Той се познавал с Божидар Атанасов, който му признал, че е убил митничаря.

Пред друг таен свидетел пък килърът коментирал медийния отзвук на убийството с думите: „Заради един мръсник митничар се вдигна толкова шум?! И ровят много, все едно президента съм утрепал!“.

Показанията им бяха оспорени от защитата на обвинения в убийството, но все пак бяха приети от съда като достоверни.

Вторият състав на Апелативния съд в Пловдив, който разгледа казуса, отхвърли версията поръчител на убийството да е бившият кмет на Съединение. За наркоканала на Евгений Маринчешки и покровителството на митничаря свидетелства Иван Карабелов.

Според съда обаче Георги Дребчев като работещ на митницата в Пловдив не е имало как да разпъне чадър над пратките на българо-турската граница.

„Ноторно известен факт е, че за да влезе един камион през ГКПП Капитан Андреево на българска територия, трябва да премине през съответен митнически и граничен контрол и на турска територия, а няма никакви данни Дребчев да е имал приятели и колеги измежду турските митничари.

Ето защо трудно би било претендираната от Карабелов „организация“, създадена от Маринчешки с участието на Дребчев, да доведе до успешно начинание, след като последният не е можел да осигури пропускането без проверка на турската граница.“

Това е записано в мотивите към съдебното решение.

В хода на делото бяха коментирани и други версии кой е поръчал убийството – имаше твърдения, че Дребчев се канел да става шеф в митницата в Пловдив и бил свързан с негативни публикации за тогавашния началник Димитър Толев; че като митничар помагал на бизнесмена от Съединение Георги Тучев при вноса на машини и двамата имали неуредени финансови отношения, но за нито едно от тях не бяха открити доказателства.

Георги Дребчев обичал да демонстрира стандарт, надхвърлящ заплатата му.

Хвалел се, че когато обработва митнически документи и сред тях няма сложени пари, ги заделя настрана и казва: „Ще чакат!“.

Смеел се, когато намира банкноти, и обяснявал: „Гледай какво става! Аз не искам, а те ми дават!“.
В дните преди убийството си бил притеснен, споделял с приятели, че го следят с коли, но нищо повече. И по всичко изглежда, че е отнесъл в гроба тайната защо е бил убит. Ако е знаел причината.

Иначе делото продължи да се върти от инстанция в инстанция и в крайна сметка на 8 ноември м.г. с окончателно решение ВКС осъди убиеца Божидар Атанасов на 20 години затвор, а подбудителя Иван Карабелов – на 8 години.

Сред причините за намаляването на първоначалните наказания беше продължилото извън всякакви разумни срокове наказателно производство.

Заради времето, прекарано в ареста, на Карабелов му остава да лежи около година и половина.

Божидар Атанасов обаче няма да излезе от затвора – той има и доживотна присъда за убийството на бизнесмена Огнян Харизанов – Оги Лудия, извършено на 17 август 2007 г.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar