МВР версия на „Биг брадър“, „Този филм сме го гледали преди 8 години“ и „Гражданите ще платят за ефирната слава на полицията и прокуратурата“ – това са част от коментарите на юристи за разпространените в неделя от пресцентъра на вътрешното министерство снимки от дома на Николай и Евгения Баневи. В петък двамата са били арестувани във Франция заради разследване, свързано с източване на приватизираното предприятие „Полимери“, а два дни по-късно спецпрокуратурата показа кадри от резиденцията им в столичния квартал „Бояна“ и обяви, че при претърсването са открити „злато и скъпоценности в потресаващ обем“.

„Дневник“ изпрати въпроси на МВР с какви аргументи е било взето решението да бъдат разпространени снимките и очаква отговора на пресслужбата на ведомството.

Фотогалерия: Какво показа полицията от резиденцията на семейство Баневи >

„Подобни кадри не са добър тон

Това е лично пространство. Поне докато не се превърне по съответния начин – с доказателства – в местопроизшествие, и личното пространство да се превърне в образно представяне на това как с едни престъпно придобити пари се трупа богатство“, коментира пред „Дневник“ адвокат Людмил Рангелов. По думите му „примитивната част от обществото се интересува как живеят богатите хора и по тази причина се палят низки страсти, че богатите хора в момента са притеснени, че срещу тях се води някакво разследване“.

Според адвоката проблемът не е нормативен, но става дума за етика: „Това е МВР вариант на „Биг брадър“. Напълно излишно – не помага нито на разследването, нито на обективното информиране на обществото. Не мога да разбера защо периодично се повтаря тази прекалена публичност, която пречи и на самото министерство да укрепва и развива авторитета си.“

Ръководителят на правния екип на „Програма Достъп до информация“ адвокат Александър Кашъмов коментира, че

буди въпроси решението да се снима нечий дом

в отсъствието на собствениците и при демонстрация, че се извършва разследване. То може да е основателно – това ще го каже съдът – но не мога да разбера показването на нечий дом, каза той. Допълни, че когато става въпрос за навлизане в сферата на личната неприкосновеност, трябва да се прави баланс между обществения интерес и степента на навлизане в чуждото пространство, тъй като това са взаимодопълващи се права. Според юриста в конкретния случай трябва да се прецени пропорционалността на това има ли обществен интерес да се знае как изглежда отвътре интериорът на нечий дом.

„През 2000 г. работихме с Албания, за да им показваме как трябва да се пази балансът между личната неприкосновеност на хората, които са заподозрени и уличени, и обществения интерес да се получи информацията. Налагаше се да убеждаваме колегите, че не могат да показват лицата на непълнолетни. Имам чувството, че в някои институции у нас или този урок не се познава добре, или не се държи сметка за необходимото балансиране“, коментира Кашъмов.

Адвокатът Михаил Екимджиев, който има дългогодишна практика по дела в Съда за правата на човека в Страсбург, коментира разпространяването на снимките като

неправомерно и произволно навлизане в личния живот

и нарушаване на неприкосновеността на семейство Баневи.

„Това би било допустимо, ако те бяха обвинени в кражби или грабежи на ценности, обувки, скъпи дрехи и т.н. Ако тези предмети и вещи, които дадоха, имаха отношение към предмета на обвиненията. Както тези кадри, така и изявленията на един екзалтиран прокурор или полицай, че разбивали брава, която струвала 800 лв. и която е създала трудност, са крайно неуместни и непрофесионални“, смята той.

По думите му както снимките, така и категоричните изказвания за виновността на Баневи (без да се посочва, че те засега са само заподозрени и без условни наклонения) нарушават презумпция за невиновност и могат да станат причина за осъждане на държавата пред Страсбург, а и по българския закон.

„Странното е, че този филм сме го гледали преди 8 години – през зимата и пролетта на 2010 г., когато ГЕРБ помпаше рейтинг с подобен род акции. Всички те катастрофираха и завършиха с оправдателни присъди, а държавата бе осъдена да плати обезщетение на обвиняемите и дискредитираните по този начин хора с разпространяване от МВР и прокуратурата на кадри и снимки. Това, че 8 години по-късно същото се случва, означава, че или няма институционална памет, или че на МВР и спецпрокуратурата не им пука от закона, не им пука, че ще бъде осъдена държавата, а ние да платим за тяхната ефирна слава“, каза Екимджиев.

Тезата, че разпространението на снимките цели да се създаде

предварителна настройка на общественото мнение

разви и Константин Симеонов (който е сред адвокатите на Цветан Василев – бел.ред.) – защитник на арестувания при показна акция на МВР през 2010 г. финансист Тенчо Попов. Срещу Попов и задържаните в същата акция бивш военен министър Николай Цонев и съдия Петър Сантиров започна дело за подкуп, по което всички бяха оправдани. По-късно Попов спечели дело в Страсбург заради ареста, както и последвало изказване на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, за което съдиите приеха, че са нарушени презумпцията за невинност и правото на зачитане на личния и семейния живот.

По думите на Симеонов полицията прави това, което ѝ каже прокуратурата, като се лепят етикети: „Естествено, че публикуването на подобни снимки е навлизане в личното пространство и когато е без разрешение, нарушава конституционните права на съответните хора. Ако бяха намерени пари, ценности или предмети, които са праисторически и трябва да са в музея, или неща, които са предмет на престъпление, добре. Но и тогава трябва да става с разрешение на съответния прокурор. А какво правят прокурорите? Дават пресконференция и започват да разказват тази част от „истината“, която ги устройва. Това е абсолютно безобразие и е практика, която от няколко години се прилага“, коментира Симеонов.

По думите му обществеността трябва да се информира, но това трябва да става в разумни граници, така че хем да не се пречи на разследването, хем да не се раздават предварително присъди и наказания.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar