Проектът за антикорупционен закон съзнателно е несъвършен. Целта не е превенцията, а отнемането на имуществото. То не случайно е скрито вътре. Като в „шифъра на Леонардо“ гадаем и търсим да разберем защо проектът е толкова лош.

Критичното изказване направи проф. Мария Славова, доктор по административно право и университетски преподавател, на обществено обсъждане на законопроекта „Антимафия“. Той беше внесен от всички народни представители от „Продължаваме промяната“ преди месец. След три неуспешни опита миналата сряда беше приет на първо четене от правната комисия. Депутатите от „Има такъв народ“, които го критикуват, също гласуваха „за“, но с уговорката, че между двете четения ще предложат сериозни корекции.

Идеята за общественото обсъждане беше на Ива Митева от партията на Слави Трифонов преди седмица.

То се проведе във вторник, но първия час беше „на тъмно“. Дискусията, организирана от правната комисия, не беше обявена на сайта на Народното събрание, никъде нямаше и съобщение за нея. Не беше предавана и на интернет страницата на парламента. За обществения дебат с участието на депутати, магистрати и юристи се разбра от сайта на „Дневник“, който единствен го излъчваше. След като медиите се поинтересуваха защо няма живо предаване, около 13 часа започна излъчване на сайта на Народното събрание.

По-късно от пресцентъра обясниха, че в началото не им било казано да го предават.

Новото в проекта, който беше дълго чакан, е въвеждането на фигурата на разследващите инспектори, както и възможността комисията да атакува в съда отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство. Сегашната Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придоботито имущество (КПКОНПИ) трябва да се раздели на две – „Антимафия“ и за отнемане на незаконното имущество.

„Нищо не налага приемането на нов закон, защото промените не са съществени“, обяви в началото на дебата Ива Митева. Тя е сред най-ревностните му критици.

Според нея не ставало ясно защо комисията по противодействие на корупцията ще съгласува правилника си с Министерския съвет.

„Цялата комисия е направена като щит за депутатите и министрите и бухалка за всички останали“,

смята Ива Митева.

Проф. Мария Славова пък попита случайно ли е това да се напише толкова несъвършен текст, при положение че и законите от 2005, 2012 и 2018 г. не работят.

Тя изброи и някои от грешките в проекта, като например това, че не е записано, че актовете на комисията се оспорват по съдебен път.

Преподавателката попита и защо са се събрали на обсъждане при положение, че проектът е приет на първо четене.

„Къде отиде върховенството на закона“, попита проф. Славова.

Зам.главната прокурорка Красимира Филипова отбеляза, че въпросът да се обжалват отказите на прокуратурата трябва да се постави на широко обсъждане, защото „как щяло да се прецени дали едно престъпление по-тежко, или е по-леко и за едно отказът ще се обжалва, а за друго – не. Прокуратурата е против законопроекта.

Ясен Тодоров от Камарата на следователите също изрази отрицателно становище.

„Това е една недобра компилация с много неясноти. Въпрос на много дълъг дебат е дали на комисията трябва да се дадат разследващи функции. Не виждам за какво е това бързане за приемане на този закон от състава на НС“, каза той.

Според него имало много притеснителни текстове като например това, че за разследващите инспектори не се изисквал ценз и юридически стаж. Преплитали се няколко закона – за МВР, за държавия служител, за ДАНС.

От сдружението на независимата съдебна власт също изразиха отрицателно становище.

„Има разнобой между представения текст и мотивите към него. Вносителите говорят за нов закон, но виждаме почти буквално преповтаряне. Има поправки, но те са предимно технически“, смятат от сдружението.

Според тях с разследващия инспектор се създавала специализирана полиция. И ако за разследващите полицаи имало ясен механизъм как се разпределят делата, то от законопроекта не ставало ясно как ще се разпределят сигналите между инспекторите.

„Проблемите са много. Не е взето мнението на хората от КПКОНПИ, които се занимават с декларирането на имуществото. Има страшно много работа по този закон“, заключи Ива Митева.

Тя добави, че сред хората, които трябва да декларират имущество, са изпуснати кметовете на кметства.

„За моя учудване тук е съдебната система. Защо съдии, прокурори и следователи трябва да са в този закон, те се проверяват от Инспектората, даже декларациите им са различни“, поясни Митева.

Росица Кирова от ГЕРБ пък попита защо е това бързане за приемане на закона.

Предстои той да бъде гласуван на първо четете в пленарната зала.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar