След ДАНС, и съдът засекрети списъка с политиците и магистратите, които не са декларирали имоти и сметки зад граница.

Това стана след като Административен съд – София-град (АССГ) потвърди като законосъобразен отказа на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) да предостави имената на политиците и магистратите, за които е установила, че не са декларирали свои недвижими имоти и банкови сметки в чужбина, съобщава Антикорупционният фонд (АКФ)

АКФ подаде през март т.г. заявление за достъп до обществена информация до председателя на агенцията с искане да бъдат предоставени данните за лица на висши публични длъжности с недекларирани имоти и сметки в чужбина. От ДАНС постановиха отказ от предоставяне на информация, който сега е потвърден от АССГ, с което казусът приключва.

За първи път през 2019 г. в публичното пространство се заговори за проверка от ДАНС по инициатива на прокуратурата на такива лица. Резултатите от проверката са ѝ били предоставени, но никога не са били публично обявени, а им е поставен гриф за сигурност.

През 2021 г. вътрешният министър Бойко Рашков също споменава нееднократно в свои медийни изяви такъв списък от лица в политиката и магистратурата, като обещава да го обяви, но това така и не се случва, припомнят от фонда.

Така се стига до началото на 2022 г., когато ДАНС отказва да предостави събраната от нея информация дори на парламентарната антикорупционна комисия с мотива, че данните били част от проверка на прокуратурата и било недопустимо да бъдат разгласявани без нейното разрешение.

„Отказът от прозрачност на всички замесени институции – прокуратура, МВР, ДАНС – по въпросната тема от изключителен обществен интерес ни накара да поискаме данните по единствения възможен за нас ред – този на ЗДОИ“, заявява Андрей Янкулов, старши правен съветник в АКФ.

„Основният ни мотив беше, че лицата на висши публични длъжности са задължени от закона да обявяват публично имуществото си както в страната, така и в чужбина. Респективно, онези от тях, които не са го направили, са нарушили закона и институциите, които са установили това, (в случая ДАНС) не могат да ги крият, а напротив – длъжни са публично да обявят подлежащите на деклариране данни.“, добавя той.

Според АССГ обаче ДАНС не се явявал задължен от ЗДОИ субект да предостави тази информация, тъй като тя следвало да се обяви от друг орган – Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на противозаконно придобитото имущество (КПКОНПИ).

„И преди обаче да питаме задължения според АССГ субект – КПКОНПИ, знаем, че тъй като не тя е органът, установил несъответствието, а някой друг – ДАНС, тя ще отговори, че няма как да обяви нещо, с което не разполага. Успоредно с това очевидно няма и кой да задължи институциите, притежаващи информацията – прокуратурата, ДАНС, МВР, да я направят публична – такава, каквато в крайна сметка е по силата на закона“, допълва Андрей Янкулов.

„СЕГА“ ПРИПОМНЯ:

Точно преди година, в интервю за „ЕвроДикоф“ тогавашният служебен вътрешен министър и настоящредовен шеф на МВР в оставка Бойко Рашков обяви, че „по времето, когато прокуратурата е била ръководена от Сотир Цацаров, е разполагала с данни за 77-78 души с постове във властта, които са имали недекларирани сметки в чужди банки или имоти в чужбина, но е премълчала за половината от тях“. По думите му става дума за магистрати – съдии, прокурори и следователи, за народни представители, както и хора с постове в местната власт. „Данните сочат, че тези лица са имали сметки в чуждестранни банкови институции и имущества, закупени извън България. По нашия закон е трябвало да декларират тези имущества, но не са направили това. Оттогава, 2019 г., когато е постъпила такава информация от различни източници в прокуратурата при главния прокурор, е възложена проверка, която е приключила, но за половината от тези лица, които споменах – т.е. 37-38 лица. Между тях има и починали“, разказа служебният вътрешен министър. И добави: „Резултатите от проверката са изпратени на ВКП и се намират там. От тогава до ден днешен ние не знаем какво е предприела прокуратурата и възниква въпросът защо не се информира обществеността за вече проверените лица. Прокуратурата държи тази информация в тайна. Защо?“.

Според Рашков някои от проверените лица и в момента са магистрати, а едно от тях дори в момента е член на Висшия съдебен съвет. Сред тях били и високопоставен прокурор и неговата съпруга. „Бих посъветвал тези магистрати, колеги, бивши депутати и лица от местната власт да декларират тези имоти и да си платят съответните глоби. Тогава биха били свободни от прокуратурата, която в момента спрямо тях може да предприема каквито действия прецени. Те са много лесно уязвими и върху тях много лесно може да се влияе“, натърти Бойко Рашков и добавя: „Прокуратурата бездейства по въпроса с проверката на имущественото състояние на 38 политици и магистрати, които имат имоти в чужбина, но не са декларирани тук. Имам доказателства за това. Прокуратурата е бавила изясняването на този въпрос, за да не си създава неприятности със силните на деня“.

В опит да опровергае казаното от служебния вътрешен министър, Сотир Цацаров обясни публично по същото време, че списъкът никога не е бил от 77-80 човека. „Има две справки, които съдържат информация за общо 38 лица, заемащи висши публични длъжности. Ако има друг списък, той не е бил изпращан до мен докато съм бил главен прокурор. И освен това нито списъците, нито проверките по тях са възлагани на МВР. Следователно вместо загадъчното „знам, ама няма да кажа“ е по-добре на моменти да се замълчи. Който твърди, че аз или колегите ми сме прикрили имена с определена цел, просто лъже“, твърди бившият главен прокурор.

„Справките за имотите и сметките в чужбина на хората от властта не съдържат доказателства, те съдържат само оперативни данни, чийто източник дори не е посочен“, заяви още той и добавя: „С оперативна информация доказване по НПК не се прави. Именно събирането на доказателства в потвърждение или оборване на оперативната информация е причината, поради която според мен част от проверките продължават още. Всичко друго е пълна спекула и демагогия. А от това до компроматите крачката е само една“.

Цацаров обявява и че „една немалка част от информацията, получена по линия на международния обмен в тази насока, е с изричното условие, че не може да се ползва за нуждите на съдебни производства“. „Проблемът не е просто да обявим списъка, а да се съберат доказателства, годни за съд, че информацията в него е вярна. Повтарям отново – тези две справки съдържат само оперативна информация“, казва още шефът на КПКОНПИ.

Той така и не отговаря какво е направено по списъка на 38-те души от прокуратурата от август 2019 г., когато държавното обвинение е получило въпросните справки. До момента не е обявено нито едно име, не известно да има наказан дори по административен ред, а още по-малко да има образувано някакво досъдебно производство.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar