Юлиана Николова е директор на неправителствената Фондация „Център за модернизиране на политики“, бивш зам.-министър и бивш кандидат за вицепрезидент на България. Ръководила е дирекция „Европейска интеграция и връзки с международните финансови институции“ към Министерски съвет, била е секретар на Съвета по европейска интеграция към премиера и член на основния екип за преговори с Европейския съюз. Разговаряме за това какво точно е резолюцията на Европейския парламент за България и не се ли натрупаха твърде много емоции около този документ.

Да започнем с това – какво се случи с тази резолюция от гледна точка на Европейския парламент?

– Изслушаха еврокомисарите, изслушаха Съвета на ЕС и, по повод на решенията, които вече са налице, оформиха една резолюция. Тя първо беше приета в комисията LIBE и след това бе предложена за гласуване в пленарна зала.

Заслужава особено отбелязване фактът, че се призовава Европейската комисия да продължи мониторинга за България. Съобщението за продължаването е на самата Еврокомисия, но фактът, че такъв текст попада в резолюцията – а Европарламентът вече се произнесе с препоръка той да бъде прекратен – означава, че Еврокомисията е убедила евродепутатите, че този Механизъм за сътрудничество и проверка (МСП) трябва да продължи да действа за България, докато не се изработи някакъв по-строг механиъм.

Тезата на евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев е, че механизъм няма, защото няма да има повече доклади?

– Няма да има публични доклади. Да припомним, че при създаването на МСП се каза, че заключението, че целите са постигнати, става с решение на Европейската комисия. Предишният ѝ председател Жан-Клод Юнкер каза, че няма да прави повече доклади, защото България е постигнала голям напредък, но не предложи отпадане на механизма. (бел.ред. – точният израз на Юнкер бе, че „отбелязаният от България напредък понастоящем е достатъчен, за да се обмисли прекратяването на действието“ на МСП).

Решението е само на Комисията след консултации с Европарламента, който каза „да“, и Съвета на ЕС, който не каза нищо, но знаем, че там има поне две държави, които са против. Тези две държави искат два положителни доклада за България, а ние нямаме такива.

Еврокомисар Вера Йоурова на няколко пъти през последните седмици каза, че мониторингът остава, докато българските власти изпълнят поетите ангажименти.

– Да, и изглежда, че някои от поетите от правителството ангажименти не са много публични. Защото от това, което четем, ние сме изпълнили всичко. Но тя казва, че не е точно така. В Доклада за върховенство на закона за пръв път се прави публично достояние приносът на правителството и официалните власти. А евродепутатите се позовават на този доклад в резолюцията си.

Случилото се не е нещо уникално – резолюции вече имаше за Полша и Унгария. На дебатите през януари се яви лично премиерът Виктор Орбан и взимаше лично отношение по всичко, което се казваше там. Малта направи същото миналата година. България не изпрати никого. Каква процедура беше използвана?

– У нас не се говори каква е тази процедура, по която се правят всякакви резолюции и деклараци. А това е важно.

Говорим за Член 132, параграф 2 (бел ред. – виж пълния му текст в дъното на текста) от Правилника за дейността на Европейския парламент – резолюции по повод изявления на Европейската комисия, Съвета на ЕС и Европейския съвет. Т.е. изявленията в залата на двамата еврокомисари Вера Йоурова и Дидие Рейндерс, имащи отношение към Доклада за върховенство на закона, плюс това на германския зам.-министър по европейските въпроси Михаел Рот, представляващ председателството на Съвета на ЕС – за това какво пише за България в доклада.

Вярно, че преди това комисията LIBE вече се беше събрала и подготвила проект за резолюцията. Но ако погледнем по-широко тази резолюция, тя в много голяма степен повтаря доклада за върховенство на закона.

И не е „антибългарски заговор“ от леви, зелени, комунисти?

– Това е безумно. Ако казваме, че докладът на Еврокомисията е обективен, можем ли да кажем, че резолюцията е необективна?

Имам предвид обаче, че LIBE е една комисия, която работи предимно с правата на човека и гражданските свободи. По този повод тя е в много тесни отношения със Съвета на Европа, Европейския съд за правата на човека, както и резолюциите на отделните органи на Съвета на Европа. Ден преди публикуването на Доклада за върховенството на закона имаше две резолюции на Съвета на министрите на Съвета на Европа, в които се казва, че България не спазва две решения. Едното е още от началото на века за регистрирането на ОМО „Илинден“, а второто е за полицеското насилие.

И е нормално ОМО „Илинден“ да попадне в резолюцията, макар и в бележка под линия?

– Съвсем естествено е тези препоръки да попаднат в резолюцията. Няма нищо по-естествено от това. Защо не е антинационално решението на Съвета на Европа, но е антинационално, когато влезе в резолюция на Европейския парламент? Която освен това не е законодателна, а просто прави констатация.

Когато се казва, че така се оклеветявала България, трябва да се посочат кои конкретно са тези факти. Има разлика между доклада на Европейската комисия и резолюцията и това е в начина на изразяване. Защото Комисията много внимава да е политически неутрална и експертно подсигурена отвсякъде. Това прави доклада за върховенство на закона твърде беззъб. В него няма никакви препоръки.

Което, впрочем, не попречи български евродепутат от ЕНП да каже, че България щяла да изпълни всички препоръки от доклада и поради това нямало нужда от резолюцията на ЕК. Какво по-точно да изпълни?

Евродепутатът Андрей Новаков започна изказването си в пленарната зала на Европейския парламент с думите, че както и да завърши този дебат, той ще опетни името на България. Това е позиция и на ГРЕБ, повтаряна и след това, с която се поставя под въпрос изобщо смисълът от дебата и резолюцията. Наложи се в края Михаел Рот да му напомня, че това изобщо не е така.

– Това не е ли същият депутат, който завърши изказването си с думите „България над всичко!“?

Да, същият.

– Той вероятно е забравил, че über alles e израз, свързан със съвсем друго усещане, с управление, което е режим, а не демокрация. Това в никакъв начин не е опетняващ дебат.

Засегнахте появата на трите дела за ОМО „Илинден“. Една от тезите на евродепутати от ГЕРБ е, че изобщо не е работа на Европейския парламент да се занимава с теми като тази – както и за политическата агитация на майчин език или за Истанбулската конвенция – защото те са изцяло от вътрешна работа на България, на нейните закони, правосъдие и политици. Така ли е?

– Всякак може да се тълкува, но аз смятам, че не е така. Вижте това, което е записано в резолюцията – и не само тук – за Истанбулската конвенция или за „дискриминацията срещу лица, основана на тяхната сексуална ориентация или полова идентичност“.

Ние имаме конституционен проблем. В Конституцията ни подробно е изброено на какви основания не се допуска дискриминация в България и сексуалната ориентация не е между тях. Това е проблем на правото. Защото има много директиви, които посочват и този принцип на дискриминация, но ние отговаряме, че нашата Конституция не дава. Само че след като по съответния ред е приет Договорът за присъединяване на България към ЕС, той има по-високо правно значение от Конституцията и там трябва да направим, каквото е възможно. Това не е нов проблем, той стои там още от 2000 година.

Говоренето отново за ОМО „Илинден“ става особено в светлината на българо-македонските отношения и категоричното нежелание македонци да говорят за македонско малцинство в България. Но реалността е, че никой не може да забрани на хората да се чувстват, както искат. Това е въпрос на идентичност. Можеш да се чувстваш, както искаш.

Искате да кажете, че е възможно някой отвън да каже на България да промени това?

– Да. Член 2 на Договора за ЕС ясно говори за „зачитане правата на малцинствата“. (бел.ред. – виж пълния му текст в дъното на интервюто)

Как се стигна до това докладът на Комисията да се определя като „положителен и обективен“, а резолюцията – като зле съставена?

– В доклада на Еврокомисията се казва: „Все още е необходимо да бъдат постигнати стабилни резултати по отношение на окончателните присъди по дела за корупция по високите етажи на властта.“ В резолюцията на Европарламента пише, че „изразява загриженост във връзка с продължаващата липса на разследвания за
корупция по високите етажи, които да водят до осезаеми резултати“. Каква е разликата?

И на мен не ми се искаше да се стига дотук, защото България неминуемо става център на внимание. Не че досега сме имали някакъв особено висок престиж в борбата с корупцията. Знаете, че това е проблем за присъединяването ни към Шенген и че това остана последната пречка за премахване на Механизма за наблюдение и сътрудничество.

По-добре е от всички тези документи и доклади да извлечем какво правим, каква е ясната ни цел.

Например?

– Вижте как в резолюцията се казва, че е взето предвид предложението премиерът да подаде оставка, когато се свика Велико народно събрание. Само че в същата резолюция е казано и следното: подчертава, че всяка конституционна реформа следва да бъде предмет на задълбочен и приобщаващ дебат и да се основава на подходящи консултации с всички заинтересовани страни, особено с гражданското общество, както и да бъде приета с най-широкия възможен консенсус.

Ако прегледаме как са правени в България конституционни промени – особено тези за съдебната власт – ще видите, че непрекъснато правим крачка напред, крачка назад, после пак крачка напред… В зависимост какво пишело в някой доклад. В зависимост от това какъв проект изпълняваме и кой в момента има идея каква да е промяната. А това е преди всичко професионален разговор в професионалната общност и между нея и обществото и управляващите. Не е „Ей сега ще попълним едни кутийки“.

Което напомня, че този път в Доклада за върховенство на закона няма никакви препоръки.

– Да, затова е хубаво, че в доклада на Еврокомисията няма препоръки. Надявам се, че те ще се появят в позицията за Европейския семестър. В тази от 2020 г. е записано, че там все още не правят препоръки за върховенство на закона, защото са в Механизма за сътрудничество и проверка.

Няма лошо в Европа да попаднеш под прожектора, въпросът е под кой прожектор попадаш. Точно под този управляващите би трябвало да не вкарват България.

– Но това не се случва за пръв път. Ние сме под този прожектор, просто не е имало резолюция. Не е добре да има резолюция на ЕП, но там не за пръв път се обсъжда България.

Има ли прекалено много емоции в България покрай тази резолюция.

– Да, както обикновено. Имаше заклемявания, манипулации… Но каквото и да констатира докладът, работата ни чака нас, независимо кой е на власт. Няма да дойде някой отвън и да го свърши.

Любопитно е как управляващите казват критично, че тази резолюция вече често ще се цитира и използва срещу България, а те самите ѝ отделиха в България толкова внимание, че я направиха по-значима, отколкото тя е.

– Така е, това е препоръчителен документ.

Потвърждават ли тези политически страсти дълбокия проблем с кризата на парламентаризма и нормалния дебат в България?

– Да, липсва на култура на дебата, оставена е пропагандата, включително в медиите, да върши тази работа. Изключително голям е дефицитът на политици, които имат чувство към политиката, притежават вроден – ако искате – усет към правата и свободите, имат демократична нагласа. Трябва да се разбере, че когато отнемаш на някого правото да се самоидентифицира, нарушаваш негово основно право. Не просто решаваш някакъв национален проблем.

Спомняте ли си, че в началото на прехода хората ходеха с малки транзистори и слушалки, за да слушат дебатите във Великото народно събрание, това бяха политически дебати, а сега случващото се в парламента е скучно и безинтересно. В началото на 90-те години правителството изобщо не работеше така. Водила съм си стенографски записки и от тях се вижда как обсъждане на проект за закон – примерно, за администрацията – представлява 3-часов дебат между министрите. Сега просто изчитат точка по точка дневния ред, приема се или не се приема и се продължава напред.

Някой може да ви опонира, че така е било в зората на демокрацията и това е изживян период?

– Не е така. Въпросът е, че в партиите от всички парламентарни групи имаше хора с репутация и достойнство, юристите особено.

Доста се коментира двойствената позиция на Европейската народна партия около резолюцията. Евродепутатът Роберта Мецола, която внесе (отхвърлените) поправки от името на ЕНП, само минути преди дебата в пленарна зала изрично посочи България сред страните, нарушаващи принципи и ценности на ЕС. Манфред Вебер предлага такива критерии за спиране достъпа до еврофондове, че все едно са писани за България. Означава ли това, че за ЕНП подкрепата за Бойко Борисов е малък тактически ход в една много по-важна битка – за новия бюджет на ЕС, за антикризисния фонд, за Зелената сделка, за имигрантския пакт…?

– ЕНП не е щастлива със себе си, след като направи този реверанс към управляващите в България. Особено като се има предвид, че ЕНП ще гласува Механизъм за върховенство на закона, който първо ще удари България. Да, те решават някакъв друг, по-висок интерес. Вижте, че сме в средата на октомври, а прегворите за новия бюджет на ЕС са замразени, нямаме пакет регламенти за фондовете… Да не говорим, че няма разбирателство за възстановителния фонд, а той ни трябва сега, веднага. Това безспорно са по-важни неща.

Коментира се, че критериите за спиране на еврофондове ще станат по-широки, включително оценка за качеството на демокрацията, т.е. и такива неща като как в Българи се пишат и прокарват закони?

– Да, едва сега Европейската комисия вписа в доклада си това, което ние наблюдаваме от 5-6 години – чрез преходни и заключителни разпоредби на един закон да се предизвикват дълбоки промени и цели на други закони, без тези разпоредби да имат каквото и да е общо с тях. Възприе се едно становище – и донякъде със съучастието на Конституционния съд – че парламентът може да прави каквото си ниска, независимо какво пише в законите. Но това противоречи на демокрацията. Това е странно разбиране за разделението на властите.

ОИСР имаха данни за това през 2016-2018 г. каква част от проектозаконите идват от правителството и каква – от депутатите. За скандинавски страни правителствената „квота“ достигаше 100%, в България е едва около 30%, т.е. 70% от проектозакони и регулации се внасят от всякакви депутати.

Бойко Борисов, ГЕРБ и министри казват, че те са едва ли не последната надежда на България. Наистина ли няма критична маса от хора, разбиращи добре как функционира Европейския съюз и демокрацията изобщо?

– Такива хора, слава Богу, има. Не са много. За съжаление не ги ценят особено. Но ме тревожи това, че „масата“ на юристите много олекна. Някак си бие отбой. Все повече пада качеството на правното образование в България, отсъстват ярки лидери на правото в България.

Освен това е много важно на какви цели служи правото и за какво конкретно употебяват познанията си хората, които знаят как функционира ЕС?

– О, да. Но проблемът е още по-дълбок. Имаме дефицит на ценностно равнище, на нивото, което се оформя в семейството.

––––-

Член 132, параграф 2 от Правилника за дейността на Европейския парламент

„При включването на изявление, последвано от разисквания, в дневния си ред, Парламентът решава дали разискванията да приключат с резолюция. Това не се прави, ако на същата или на следващата месечна сесия е предвидено да бъде разгледан доклад по същия въпрос, освен ако поради изключителни причини председателят предложи друго. Ако Парламентът реши да приключи разискванията с резолюция, комисия, политическа група или членове на ЕП, достигащи поне ниския праг, могат да внесат предложение за резолюция.“

Конституция на Република България

Чл. 6.
2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

Консолидиран текст на Договора за Европейския Съюз

Член 2
Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията,
равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на
лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите-членки в общество,
чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността
и равенството между жените и мъжете.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar