Всички обвиняеми от най-голямата шпионска група, залавяна у нас, са на свобода, показа проверка на „24 часа“. Те са освободени от ареста на 21 март т.г. с определение на Софийския военноапелативен, точно година след като бяха задържани при мащабна акция на Военната прокуратура и ДАНС. Иван Илиев, съпругата му Галина и другите 4-ма са с мерки за неотклонение „парична гаранция“ от 2 хил. лв. за всеки от тях. Освен че вече са на свобода, делото срещу бившите и действащи военни е върнато на прокуратурата. От Военната прокуратура потвърдиха това пред „24 часа“ и посочиха, че делото още не е вкарано за втори път в съда. Според съда има нарушения в обвинителния акт, които ограничават правата на подсъдимите. Това са полковникът от запаса Иван Илиев, съпругата му Галина, която според разследването предавала държавните ни тайни в руското посолство, двамата действащи към март м.г. военни разузнавачи Димитър Влахов и Димитър Грахов, шефът на дирекция в Министерството на отбраната полк. Петър Петров и началникът на секретното деловодство в парламента Любомир Медаров. След задържането им бяха изгонени дипломати от мисията на Москва, както при всяка акция срещу шпиони у нас. Никой от тях обаче не е в ареста. Последният случай е от началото на април, когато Специализираната прокуратура и ДАНС разкриха шпиони в агенцията. Обвиняем е един и е на свобода с парична гаранция. Месец преди това беше задържан и обвинен полковникът от запаса Валентин Цанков, който е под домашен арест.

Най-мащабната акция срещу шпиони обаче е тази срещу Иван Илиев и бившите му колеги, които според обвинението е вербувал да изнасят секретна информация срещу заплащане. Тогава от прокуратурата съобщиха, че им предлагал по 2-3 хил. лв. на месец за услугата. Бяха публикувани и техни разговори, както и видео от кабинетите на действащите военни, на които се виждаше как снимат с телефоните си мониторите на компютрите и броят пари. Външното наблюдение на съпругата на Иван Илиев показа, че често ходи в руското посолство.

Според Военния съд обаче няма конкретни факти и обстоятелства за обвинението срещу Иван Илиев, че се е поставил в услуга на чужда държава, че е бил ръководител на групата за шпионство, а за останалите – че са били членове на същата.

Един от основните спорове между прокуратурата и съда по делото е понятието „държавна тайна“. Според съдиите не е достатъчно да има поставен гриф за сигурност върху документи, каквито са намерени при обиските, а трябва да са посочени в списъка по Закона за защита на класифицираната информация. Освен това трябва да са придобити от неявни източници. Това по делото липсвало и ограничавало правата на обвиняемите. Според прокуратурата това трябва да се изясни по време на делото.

Друга причина делото да се върне за поправка са документи на английски език, които не са преведени на български. Иначе били разказани подробно в обвинителния акт, но според закона всеки един от тях трябва да се преведе точно на български и да се завери.

На шестимата не са предявени постановленията за привличането им като обвиняеми заради класифицираната информация, което според съда също е нарушение и трябва да се поправи. Така Иван Илиев и останалите били лишени от възможност да разберат за какво ги обвиняват, което е конституционно право.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar