В интервю за Нова телевизия разследващият журналист Христо Грозев представи още примери за намеса на руските служби във вътрешните работи в България след като тази седмица беше изслушан пред българската парламентарна комисия за контрол над службите за сигурност.

Представителят на разследващата група „Белингкат“ беше обявен след Коледа за издирване в системата на Следствения комитет на Русия. Днес той потвърди, че все още не му е известна официалната причина Русия да го издирва.

Случаят с Христо Грозев – възможност за осветяване на руското хибридно влияние в България

Като пример за руско участие във взривовете на военни складове, които са ставали в годините, той даде пример с взрива в през ноември 2011 г. в склада на компанията „Емко“ в село Ловиндол. Разследващата група е проследила пътя на агенти на руското разузнаване ГРУ, които са пътували малко преди това до района на склад в Чехия, откъдето пък към склада в Ловиндол е транспортирана партида муниции. „Можем да твърдим за очевидна връзка. Органите да кажат оттук нататък“, каза Грозев. Справка в журналистически публикации показва, че прокуратурата е прекратила разследването през 2013 г.

Великобритания обвини и един от „отровителите на Гебрев“ за покушението срещу Скрипал

Казаното от Грозев за този случай е само един от детайлите от разследване на „Белингкат“, което показа връзка между ГРУ, взривовете и отравянето на собственика на „Емко“ Емилиян Гебрев.

Друг факт, който журналистите са установили, е свързан с разследването им на свалянето на малайзийския пътнически самолет над Източна Украйна през 2014 г. „Когато разследвахме операция на ГРУ за ударения „Боинг“, в телефонните разговори на генерала, който се занимаваше със саботаж на разследването, имаше и български номера. За част от тези контакти имаме хипотеза. Може би ще ги публикуваме скоро“, каза Грозев и добави че българските служби са проявили интерес към тази информация.

Запитан за казаното от него пред депутатите за български политици под руско влияние отговори, че не може да говори за депутатите, но е сигурен че има такива сред извънпарламентарните партии, сред бизнесмени. Имало и хиляди руснаци под влиянието на руските служби, които благодарение на инвестиции са получили право да живеят дългосрочно в България.

Между 150 и 300 евро на публикация е плащала Москва на работещи в български медии, за да влияе върху общественото мнение, каза Грозев. „Това са копейки, незначителни суми водят до значително влияние в България“, добави той и повтори името на Дарко Тодоровски – дописник, който получавал задачи от Русия.

Христо Грозев каза, че в момента е в Лос Анджелис за поредица събития, свързани с документалния филм за Алексей Навални, който се надява, че ще бъде номиниран за „Оскар“.

Той възприема действията на Москва срещу себе си като предупреждение към всички журналисти да не пътуват в командировка на места, откъдето биха могли да бъдат екстрадирани в Русия. „Видях сериозен опит от българските служби да координират с други служби моята безопасност. Благодарен съм на този етап на страната“, каза Грозев.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar