Гласуването на предложенията допълнение и изменение на проекторезолюцията на Европейския парламент за България, затвърди основния текст, подготвен от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи – LIBE. Той беше приет с 358 от общо 691 гласа, 277 против и 56 въздържали се.

Този изход се очерта още в четвъртък сутринта след гласуване на отделните текстове, започнало в сряда вечерта и продължило до късно. Опитите на ЕНП да бъдат смекчени, а на моменти и изцяло изтрити критиките в резолюцията към управлението на ГЕРБ се оказаха неуспешни. Част от внесените от малтийската депутатка Роберта Мецола поправки повтарят тезите, с които премиерът Борисов и главният прокурор Гешев отхвърлят обвиненията за корупция, злоупотреби със закона и олигархичните зависимости на управляващите. Други звучат като цитати от проправителствените медии на депутата от ДПС Делян Пеевски.

Беше направен опит настояването в резолюцията за специално разследване на информациите за връзка между престъпни групи с публичните власти в България да бъде пренасочено от премиера Борисов към президента Радев. С друго предложение се предлагаше да се заличи споменаването на системна злоупотреба с еврофондове в България. Призив в оригиналния текст на резолюцията за по-независим и ефективен Съвет за електронните медии беше трансформиран от Мецола в „разпознават СЕМ като независим регулатор за аудиовизуални медии“. Във внесените от малтийската депутатка 35 поправки имаше и похвали за прокуратурата.

След бурна реакция в социалните мрежи и предупреждения за съд Мецола изтегли предложението си в документа да се запише, че протестите в България с искане за оставка на правителството и главния прокурор са платени от укриващия се в Дубай хазартен бос Васил Божков.

Разбивката на гласуванията показва, че освен Радан Кънев, избран от „Демократична България“, в подкрепа на оригиналния вариант са гласували и още петима членове на групата на ЕНП, а над 20 са се въздържали. В другите политически групи каузата на ГЕРБ и Борисов е подкрепена само от евродепутатите на ДПС и „Обединените патриоти“. От ДПС гласуваха в разрез с позицията на фракцията на либералите, към която принадлежат.

Всички поправки на Ангел Джамбазки от „Обединените патриоти“ също отпаднаха. Той пък поиска се заличат цели пасажи от резолюцията, засягащи езика на омразата и дискриминацията в България към ромското население, жените, ЛГБТИ общността и неприемането на Истанбулската конвенция в България. Джамбазки поиска същото и за текста, отбелязващ „значително влошаване по отношение на зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната система, разделението на властите, борбата срещу корупцията и свободата на медиите“, както и обвързването на принципите на правовата държава с бюджета на ЕС.

Обсъжданият текст:

…отбелязва със загриженост несъответствията между решенията на съдилищата от първа и от по-горна инстанция, които също така допринасят за липсата на окончателни и ефективни осъдителни присъди; изтъква необходимостта от провеждане на сериозни, независими и активни разследвания и постигане на резултати в борбата с корупцията, организираната престъпност и изпирането на пари, както и от задълбочено проучване на твърденията за корупция по високите етажи след звукозаписите, появили се през лятото на 2020 г., както и във връзка със скандала „Апартаментгейт“, скандала с къщите за гости, аферата с танкера, случая с крайбрежния имот в „Росенец“ и скандала, свързан с предполагаемото незаконно прехвърляне на пари от Българската банка за развитие, като всички те – взети заедно – говорят за дълбоки и системни слабости във връзка с принципите на правовата държава и антикорупционните мерки в България; освен това изразява загриженост от привлеклите по-слабо обществено внимание примери за недостатъци, свързани с принципите на правовата държава в България, например третирането на собствениците на апартаменти в „Сънсет ризорт“ в Поморие; приветства създаването на нова единна агенция за противодействие на корупцията в България; призовава българските органи да гарантират, че агенцията е в състояние да управлява ефективно целия си широк кръг отговорности, включително предотвратяването, разследването и отнемането на незаконно придобито имущество;

Българските евродепутати от ГЕРБ, ДПС и „Обединени патриоти“ гласуваха като един срещу въпросния текст от резолюцията. Това се повтаря и при някои от поправките на Роберта Мецола. При поправка 22 например, в която се въвежда текст на Мецола за откритата от Специализираната прокуратура търговия с влияние в президентството, Илхан Кючюк, Искра Михайлова и Атидже Алиева-Вели гласуват заедно с евродепутатите от „Обединени патриоти“ и ГЕРБ в подкрепа на текста, въпреки че с още две изключения (един „за“ и един „въздържал се“), цялата група на либералите, към чието семейство ДПС принадлежи, е гласувала против поправката на малтийската евродепутатка.

При вота за същинската резолюция в четвъртък следобед, тримата от ДПС са се въздържали заедно с още 9 евродепутати от либералите, докато всички останали от групата са гласували за резолюцията.

Важна първа стъпка

Резолюцията на ЕП не е обвързваща, но е важна стъпка към разпознаването на проблемите в България на европейската сцена и в различните европейски политически семейства и към популяризация на ситуацията в България в медиите в Брюксел. В документа евродепутатите изразяват „недвусмислената подкрепа за българския народ в неговите легитимни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация“. В текста се отбелязва „значително влошаване на зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната власт, разделението на властите, борбата срещу корупцията и свободата на медиите“ в България. Той се съсредоточава и върху продължаващите системни проблеми в съдебната система, по-специално липсата на законодателна рамка за търсене на отговорност от Висшия съдебен съвет и главния прокурор. Въпреки опитите за поправки, с които препратките към системата на еврофондовете да бъдат заличени или смекчени, резолюцията подчертава необходимостта от по-строг контрол върху начина, по който се изразходват евросредствата и от незабавна реакция на опасенията, че парите на данъкоплатците се използват за обогатяване на близки до ГЕРБ лица.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar