Адвокат Васил Василев коментира по БНР законодателната промяна, с която беше създадена фигурата на „надглавния прокурор“, а Висшият съдебен съвет се захвана с избора. Преди седмица адвокат Василев написа писмо си до все още несъществуващия надглавен прокурор с искане за разследване на главния прокурор Иван Гешев заради огласяването на материали от специални разузнавателни средства (СРС) по време на пресконференция на главния прокурор по шпионската афера.

Няма никаква закачка, всичко е съвсем сериозно. В НПК съществува фигурата на прокурор, разследващ главния прокурор. Това, че в момента не е избран такъв прокурор от Висшия съдебен съвет, не е моя вина. Това е поредното доказателство, че и този парламент, който отмина, приема доста симулативно законодателство, колкото да се от“чете пред различни международни институции, че има нещо. А дали това нещо работи, как е регламентирано – няма особено значение, защото то поначало не се регламентира, за да върши работа.

Това е действаща норма от НПК – има фигура, към която да се обърнат гражданите, ако смятат, че има престъпление, извършено от главния прокурор. Законодателят не е предвидил отлагателни условия за влизането в сила на тази разпоредба.

Тази фигура показва, че за всичките години на прехода ние не сме имали орган, който да разследва главния прокурор. Още в зората на демократичните промени, тогава Татарчев беше главен прокурор, имаше публикация, че най-безотговорният отговорен е главният прокурор. Последва образуване на наказателно дело срещу автора на публикацията за клевета на главния прокурор. И това е самопризнанието на законодателната власт, че не е имало кой да разследва главния прокурор.

Друг е въпросът, че тази фигура категорично няма да върши работа. Тотално смешна и нелепа уредба на евентуална отговорност на главния прокурор, за нищо не става. Ако нещо се случи, то ще бъде само симулация на разследване.

Завеждането на сигнала ми до този прокурор също беше смешка – първоначално отказаха, защото нямали такъв отдел. След като е създаден такъв орган, те трябваше да създадат организация, тъй като той е част от структурата на прокуратурата. Но то е въпрос на компетентност и грамотност.

С огласяването на материали по „шпионската афера“ се култивира безотговорност и носител на тази безотговорност е прокуратурата. Няма мотиви, които да оправдават огласяването на СРС. Със СРС-тата се навлиза в личния живот, тайната на кореспонденцията, неприкосновеността на жилището на всеки гражданин. Разрешението на наблюдаващия прокурор не може да отмени тези ограничения в законодателството. Това следва и от конвенцията за правата на човека, и от ЗСВ, и от НПК.

По идентичен начин стоят нещата, когато има информация, представляваща държавна тайна. Тези факти и обстоятелства са обект на специална защита. Извинявам се, ама кой казва дали някой е извършил престъпление? Да не би пресконференцията да е част от наказателния процес?

Това е противоправна практика на прокуратурата, с която оказва натиск върху съда и създава обществено мнение, че някой е престъпник, само заради техните твърдения, преди да се е произнесъл съдът.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar