Роднините на убития през 2014 г. при скандалната операция в Лясковец командос Емил Шарков осъдиха България в Страсбург. Осъдителното решение обаче не е за лошо планирана и проведена операция или за вината на държавата за смъртта на командоса, каквито бяха основните им претенции. Осъждането е защото властите са засекретили чак до 2020 г. докладите от вътрешното разследване в рамките на МВР за грешките, допуснати при планирането и провеждането на операцията в Лясковец. В този период, при пълна липса на публичност, близките не са имали достъп до тези доклади и съответно – не са могли да търсят обезщетения срещу държавата за лошо планирана операция. Чак през 2020 г., след изтичане на срока за класифициране на информацията от вътрешните проверки, роднините са получили достъп до докладите, но извън срока да заведат дело през националните съдилища за обезщетение срещу държавата.

Защо беше скрита информацията

Решението на ЕСПЧ по делото Рибчева и други срещу България, е особено интересно най-малко по две причини. Първата е грандиозният провал на полицейската операция в Лясковец навремето. Тогава психично неуравесен мъж заплашваше да стреля по училищен двор и затова барети от Специализирания отряд с тероризма атакуваха апартамента му. Емил Шарков, който водеше атаката беше затрелян фронтално от 53-годишният Петко Петков, който се беше барикадирал в дома си в Лясковец. Други петима командоси бяха ранени от барикадиралия се в дома си мъж. Смъртата на баретата предизвика шумен политически скандал. Персонално бяха обвинявани тогавашният главен секретар на МВР Светлозар Лазаров, зам. главният прокурор Борислав Сарафов, тогавашният шеф на „Криминална полиция“ Атанас Илков и други, които са планирали и оглавявали операцията. Никой обаче не понесе каквато и да е отговорност, включително и вътрешният министър в кабинета „Орешарски“ Цветлин Йовчев. Вината беше стоварена единствено върху убиеца Петко Петков, а полицейските началници от това време просперираха в професията. Всъщност това е основната причина да бъдат засекретени докладите от двете вътрешни проверки на МВР, които констатираха множество пропуски и грешки при провеждане на операцията.

Стандартите на Страсбург

На второ място, днешното решение на ЕСПЧ е особено важно и заради стандартите, които то задава за ангажимента на държавата в подобни случаи за опазване на живота и здравето на полицейски служители. За първи път по българско дело в Страсбург се появява оплакване от името на полицай за лошо планирана полицейска операция и решението за първи път формулира стандарти по български казус. До момента оплакване за лошо планирани операции, при които има несъразмерна употреба на сила, са правили само пострадали граждани, но тук оплакванията са от името на представител на държавата и срещу държавата. Принципната позиция на Страсбург е, че държавата отговаря за прилагането на стандартите за употреба на сила, като полицейските служители не са изключени от този ангажимент. При преценката на всеки конкретен случай обаче се взема предвид, че полицаят доброволно се е наел да изпълнява високо опасни действия и рискът е неизбежен. В конкретния случай Съдът в Страсбург констатира, че при планиране и провеждане на операцията действително са направени някои грешки, достойни за съжаление, които несъмнено са допринесли за печалното развитие на нещата. Същевременно ЕСПЧ изрично отбелязва, че е твърде далеч от събитията и се налага да бъде изключително предпазлив при преразглеждането на избора на властите за план за действие и средства за изпълнението им. Като цяло властите са предприели разумни мерки, въпреки сериозните грешки, казва ЕСПЧ.

На трите жени от семейството на командоса е присъдено обезщетение за неимуществено вреди от по 8000 евро на човек.

Акцията в Лясковец

Точно преди седем години, на 14 март 2014 г., в Лясковец са изпратени полицаи от Специализирания отряд за борба с тероризма със задача да проникнат в дома на човек с явни психични проблеми, който се барикадирал в апартамента си с много оръжие, заедно с майка си. Операцията се оказва планирана грешно, включително без да се изясни подходащият достъп към жилището, без да се знае състоянието на вратите, без предварителна евакуация на съседите, а и предварителното „тайно“ наблюдение на апартамента е било засечено от Петков. Следва четиричасови опити за проникване в дома, преговори, престрелка, при която Шарков е убит, а други петима негови колеги са ранени.

Стрелецът Петко Петков получи доживотна присъда, осъден беше и да плати кръвнина на близките на Шарков. Но двете вътрешни проверки в МВР, направени веднага след операцията и шест месеца след това, бяха старателно укрити.

Засекретените проверки

Парадоксално е, че вътрешните проверки в случая са извършени професионално, обективно, пълно и от независими експерти, както констатира ЕСПЧ, но от тях нищо не е последвало. Така например, вторият по-пълен доклад установява, че служителите на Института по психология към МВР не са изготвили правилен психологически портрет на Петко Петков, както се изисква от съответните вътрешни правила, а са дали мнението си въз основа на остаряла информация. Поради това се препоръчва те да бъдат порицани. Установява се също така, че ръководителят на института е оказал неправомерен натиск върху подчинените си да запишат в меморандума за тази среща, че именно те са дали препоръка за бързи действия срещу Петков, което не е било вярно. Докладът препоръчва ръководителят да бъде освободен. И в двата доклада се констатира, че не е ясно защо операцията е била извършена по спешност, вместо да бъде внимателно подготвена, което вероятно би предотвратило жертви. Не на всички звена на МВР, участващи в операцията, са били дадени достатъчно ясни задачи. Шефът на криминалната полиция, изготвил първия план, очевидно не е бил запознат добре със ситуацията и разположението на апартамента, като е извършил и много други пропуски, обосноваващи уволнението му. Планът за действие не е бил достатъчно подробен, не са правилно оценени разузнавателните данни на местните полицейски служители и др. Липсва предварително разузнаване от самия отряд, макар че последният инструктаж за операцията е проведен седем дни по-рано, направени са серия тактически грешки по време на самата операция и др.

Едва през юли 2020 г., след изтичане на срока за класифициране на информацията роднините на Шарков са могли да видят тези доклади в редактирани копия в рамките на делото пред ЕСПЧ. Това означава пълна липса на публичност, изключване на обществения контрол, както и достатъчно участие на близките на починалия, което ги лишава от възможност да търсят обезщетение за вреди, констатира ЕСПЧ. И отбелязва, че преди да изтече законовият срок за класифицирането, властите са „били категорично против тези доклади или дори извадки от тях да бъдат показвани на жалбоподателите“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar