Кемал Кълъчдароглу ще се опита да победи Реджеп Ердоган на президентските избори през май

Турция да се върне към парламентарното управление. Това обеща Кемал Кълъчдароглу – опонентът на опозицията на настоящия лидер Реджеп Ердоган за президентските избори на 14 май. 74-годишният кандидат и лидер на втората по големина политическа сила в страната Републиканска народна партия (РНП) беше издигнат единодушно от т.нар. опозиционна коалиция на шесторната маса след няколко драматични дни на преговори.

Издигането на един кандидат от шестте опозиционни сили става два месеца преди президентските и парламентарните избори, които ще се проведат на фона на лоши икономически условия и след опустошителните земетресения миналия месец, убили повече от 45 000 души в Югоизточна Турция и оставили милиони без дом. Това е предпоставка за

разклащането на позициите на Ердоган,

който беше обвинен, че не е предприел сериозни мерки за строителството в района, известен със сеизмичната си активност.

Кълъчдароглу има за цел да свали президента след две десетилетия управление на Ердоган. Той залага на коренно различна концепция от тази на пламенния си съперник, който става все по-нетърпим по отношение на критиките към него. На този фон опозицията обеща пред поддръжниците си, че ще управлява чрез консенсус и консултации.

„Нашата маса е масата на мира. Единствената ни цел е да отведем страната до дни на просперитет, мир и радост“, заяви Кълъчдароглу. Това, с което обеща да се захване, ако заеме най-важния пост в страната, е да преустрои Турция отново в парламентарна република. През 2018 г. Ердоган премина към президентски модел на управление, за да си осигури повече правомощия и да затвърди авторитарната си власт. Според основния му опонент обаче не това е пътят към просперитет.

Социологическите проучвания в Турция показват, че предстои напрегната надпревара сред силно поляризирания народ, управляван вече две десетилетия от авторитарния подход на настоящия президент.

Обкръжението на Кълъчдароглу е убедено, че Ердоган може да бъде победен само чрез разнообразен съюз, в който конкуриращи се идеологически фракции трябва да се обединят за създаването на едно демократично общество. „Ние сме социалдемократи“, казва той. „Ляво и дясно – това са остарели концепции от XVII век. Можем да постигнем разбирателство с всеки, който обича страната си.“

Кълъчдароглу пък е известен в турските медии като Ганди Кемал заради приликата между него и индийския лидер за граждански права Махатма Ганди. Партията му РНП е най-старата в страната и е създадена от основателя на съвременна Турция Мустафа Кемал Ататюрк. Тя обаче не е основната политическа сила от 90-те години на миналия век. Като неин лидер Кълъчдароглу разшири електората ѝ далеч отвъд традиционния, като прие малцинствени групи и създаде съюзи с десни партии. През изминалите десетилетия той неведнъж показа, че е готов да се изправи срещу Ердоган.

Кандидът за президент Кемал Кълъчдароглу е роден в отдалеченото анадолско село Балице. Той идва от скромно и бедно семейство, което вярва, че

произхожда от пророка Мохамед

Били са общо 7 деца, а баща му е работил като държавен служител, за да ги изхранва. Сегашният кандидат-президент си спомня как е ходил на училище с боси крака и скъсани дрехи през лятото.

Въпреки финансовите затруднения той е бил добър ученик – първенец в класа си, и дори продължава образованието си, като записва финанси. След това по стъпките на баща си си намира работа в държавна служба като данъчен инспектор през 1971 г.

Бил е член на преследваната през годините секта на алевитите. До началото на кариерата си в държавната служба винаги е подкрепял политически организации с леви разбирания. Бил е и мениджър на Институцията за социално осигуряване, която се занимава със здравни и застрахователни услуги от името на турската общественост. Тогава се сблъсква за първи път с Ердоган, с когото влизат в пряк конфликт. Настоящият президент го обвинява, че лошото му управление е довело до фалит системата за социално осигуряване.

Лидерът на РНП обаче отвръща, че докато той е бил бюрократ, който няма никакво отношение в създаването на законите, други обричали системата на фалит заради пенсионната възраст, която през 90-те години била едва 33 години.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar