Насилието над жени и момичета и домашното насилие са широко разпространен вид тормоз и проява на дискриминация спрямо жените и уязвимите членове на семейството. Неотдавнашно проучване на Евростат показа, че до 41 % от жените са били подлагани на насилие.

С влизането в сила на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие („Конвенцията от Истанбул“) през 2014 г. държавите, които са страни по нея, направиха важна стъпка за засилване на мерките на националното законодателство и политика срещу тази напаст.

ЕС подписа Конвенцията от Истанбул през 2017 г., но присъединяването бе блокирано в Съвета в продължение на няколко години. Преди три седмици обаче Съветът най-накрая даде зелена светлина и предприе бързи действия за присъединяване към Конвенцията. Това е обещаващо постижение с оглед на напредъка към постигане на равенство между половете и подобряване на ответните действия срещу насилието над жени и домашното насилие.

Ратифицирането на Конвенцията от Истанбул гарантира, че ЕС утвърждава своите международни стандарти, представя свое собствено всеобхватно законодателство и интегрира задълженията по Конвенцията във всички области на политиката на ЕС.

Преди точно една година Европейската комисия предложи директива за борба с насилието над жени и домашното насилие, която допълва Конвенцията и прави нашата правна рамка всеобхватна. С това законодателно предложение се въвеждат общи минимални стандарти за всички държави членки относно превенцията, защитата, подкрепата за жертвите, достъпа до правосъдие, сътрудничеството и координацията на службите.

  • Предложихме криминализирането на насилието над жени, включително онлайн насилието, като например споделянето без съгласие на интимни изображения, видео- и аудиоматериали, или заплахи за това, както и речта на омразата. Предприемането на мерки срещу онлайн насилието е задължително в днешно време, когато множество аспекти от живота ни се оказаха онлайн без необходимите гаранции, за да се осигури безопасно пространство за свободна изява на всички.
  • С предложението също така се криминализира изнасилването, като се въвежда определение въз основа на понятието за съгласие за цялата продължителност на половия акт.
  • С Конвенцията от Истанбул и с нашето законодателно предложение, след като бъде прието, ще се въведе задължение за държавите членки да приемат целенасочени мерки, за да могат жените и момичетата да подават сигнали по-лесно и да срещат подкрепа. С тях държавите членки ще бъдат насърчени да засилят допълнително своите програми за превенция и да подобрят услугите, като определят минимални критерии за цялата територия на ЕС.

Докато отбелязваме Международния ден на жената, мисля за издръжливостта на жените, преживели насилие в ЕС, както и на тези във военни зони, като например украинските жени. Мисля също и за тези в страните с тоталитарни режими, какъвто е случаят с афганистанските и иранските жени, наред с други.

Мисля за жените, които е трябвало с голяма саможертва да си изградят нов живот, напускайки собствения си дом завинаги, да намерят нова работа, ново училище за децата си, за да избягат от извършителите на домашно насилие.

Мисля за несправедливостта и чувството за загуба на много жени, когато са изправени пред несъществуващия в действителност избор дали да търпят насилието или да напуснат, без да знаят къде ще ги отведе животът.

Мисля за многобройните групи за подкрепа, водени от безценната работа на организациите на гражданското общество, както и за сестринствата и овластяването, които възникват.

Разчитам на държавите членки да бъдат твърди и единни в противопоставянето на насилието над жени и домашното насилие и ги призовавам да завършат законодателната рамка, като приключат ратифицирането на Конвенцията от Истанбул и приемат предложената директива на ЕС.

За да постигнем резултати, трябва да реагираме по-активно на тази форма на насилие. Истината е, че през последните години с появата на нови рискове, като например разпространението на онлайн насилието, положението на жените и момичетата се влоши.

Постигнатото в областта на равенството между половете не е нито неизбежно, нито необратимо. Просто не можем да си позволим да се откажем или да водим вяла борба с насилието над жените, тъй като ще продължим да губим.

Законодателството само по себе си няма да свърши работа. За да не останем победени, имаме нужда от революция. Трябва да се изправим срещу женомразството в нашите системи за наказателно правосъдие, полицейски сили, образователни системи, медии и в домовете ни.

Трябва да предизвикаме промяна в културата, в която мъжете и момчетата се учат да се въздържат от прибягване към насилие, така както жените и момичетата се учат да бъдат независими и да бягат от такива ситуации. Оправданието „момчетата са си момчета“ е неприемливо.

Равенството между половете ще бъде постигнато само когато всички станем част от неговото насърчаване и опазване.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar