вропейската прокуратура работи по-малко от две години от 1 юни 2021г. Доскоро преобладаващото мнение беше за неефективност на българския офис, особено на фона на разследванията за мащабни измами с европейски средства, които се провеждат в другите страни. До преди месец Европейската прокуратура (ЕП) у нас можеше да се похвали само с три обвинителни акта и една присъда по споразумение, но все за дребни по мащаб подкупи и измами.

Това обаче рязко се промени след като за по-малко от месец бяха предприети действия по две големи разследвания срещу фирми и институции, които у нас се смятат за недосегаеми – за измами с въглеродните емисии в тецовете на Ковачки и за скандалния ремонт на „жълтите павета“, извършен под егидата на Столичната община последователно от „ПСТ груп“ и „Трейс груп холд“ с участието на проектанти и строителния надзор. Прави впечатление, че и за двата случая ЕП се е самосезирала от публикации в медиите, а не от български институции, което е показателно и за институциите у нас – прокуратура, контролни органи, спецслужби, инспекторати и т.н., но също така и за готовността на европрокуратурата да се заема с истински сериозните случаи, а не просто да маркира дейност. Делата са много, прокуроите са малко, затова преценихме, че е по-добре да приоритизираме делата с потенциал, коментира пред „Капитал“ българският европейски прокурор Теодора Георгиева.

Разговаряме с г-жа Георгиева непосредствено след акцията на Европейската прокуратура по разследването „Пътят на жълтите павета“, проведена миналия петък в офисите на няколко фирми и Столична община. Естествено първият въпрос е за рязко засилената активност на европрокуратурата у нас.

 

Две големи разследвания за по-малко от месец след дълго мълчание. На какво сме свидетели, г-жо Георгиева – на обрат в активността на Европейската прокуратура в България или това просто е резултат от натрупване?

Нека да започнем с това, че когато Европейската прокуратура започна работа имаше около 200 дела за престъпления, извършени след 2017 г., които ни бяха изпратени и по които ние трябваше да се произнесем дали сме компетентни и дали трябва да ги вземем. За един дълъг период ние се занимавахме основно с преценки на делата.

В момента има образувани над 200 производства, но отсега трябва да е ясно, че не всички ще стигнат до съда, а причините могат да са различни, включително и грешки на разследването, които в последствие не могат да бъдат поправени и др. След като се видя, че прокурорите не могат ритмично да работят по целия този голям обем от дела, преценихме, че може би е по добре да приоритизираме някои дела с потенциал и при които разследването върви добре.

Нека да не звучи като оправдание, но да не забравяме, че за две години се смениха пет правителства, а ние работим основно с министъра на вътрешните работи и с министъра на правосъдието. В хода на работата, когато се прецени, че има нужда от законодателни промени, всички министри са били отзивчиви, но в крайна сметка всеки си има стил на работа, екип и дори да има приемственост, ние малко или много почваме отначало. Междувременно беше закрит и спецсъдът, а ние тогава работихме със специализираните следователи. Делата трябваше да се преместят и да бъдат преразпределени. Със смяната на министрите на вътрешните работи всеки път се сменяха екипите, с които ние работим. В този смисъл, ние сме непрекъснато в някаква турболенция. Освен това, не всички делегирани прокурори бяха назначени от самото начало, което наложи преразпределяне на дела и т.н.

Пак да не звучи като оправдание, но не можем да сравняваме нашето законодателство в областта на наказателния процес например с италианското. Там държавата е плътно зад прокурорите, те имат много ясни процедури и много големи правомощия, много големи гаранции, включително и срещу произвол, разбира се.

Аз лично нямам съмнение, че Европейската прокуратура ще проработи, защото прокурорите са много защитени и, ако искат, могат да бъдат независими. Зад делегирания прокурор по всяко дело стоят още четирима прокурори – европейския прокурор и още трима други прокурори от камарата, тъй като делата се гледат от камари. Всеки може да е напълно спокоен, че неговите решения имат колегиална подкрепа, че няма причина да се опасява от натиск и опити да му се влияе, защото не е сам в това, което върши. Което в България е проблем.

Същевременно през последните два месеца се появиха информации за проблеми в българския офис на Европейската прокуратура, за напускащи прокурори и служители, за лоша атмосфера. Стигна се дотам Лаура Кьовеши да назначи одит на българския офис. Какво се случва?

Да говорим за тези неща поотделно. За мен твърденията за лоша атмосфера и напуснали хора, са умишлено поднесена на медиите дезинформация, която цели да дискредитира мен и господин Беличев, който се води ръководителна българския офис. Единствената причина за това е, че ние сме независими, никой не може да ни се обади и да ни нареди как да решим едно дело, да ни влияе или уплаши. И това очевидно дразни.

На второ място – никакви служители никога не са напускали. До момента служителите в администрацията на българския офис бяха назначени от главния прокурор, доколкото досега нямаше самостоятелно обособена администрация на Европейската прокуратура у нас. Това се промени едва с промените в Закона за съдебната власт, които влязоха в сила от миналата година, но те не могат автоматично да заработят, трябваше Пленумът на Висшият съдебен съвет да приеме Правилник за администрацията на европейските делегирани прокурори, който беше обнародван в Държавен вестник през февруари. Едва след това ние можем да създадем собствена администрация, а не администрация, назначена от главния прокурор. В този смисъл твърденията, че служители от администрацията на Европейската прокуратура напускат, недоволни от условията, просто няма как да са верни. Става въпрос за служители, командировани от главния прокурор, чийто срок на командироване е изтекъл през март.

Но трима от деветте делегирани прокурори напуснаха.

Те са, как да кажа, обект на ухажване от ръководството на Върховната касационна прокуратура (ВКП). Първият от тях всъщност беше повишен във ВКП, като заяви, че е кандидатствал за тази позиция още преди да кандидатства за делегиран прокурор, но решението на прокурорската колегия е излязло едва през януари. Един колега бе избран за помощник на националния ни представител в Евроюст, но към момента той все още не е подал тримесечното предизвестие, каквото се изисква по регламента, и продължава да работи за ЕП, като няма яснота колко време ще остане.

Третият колега, който напусна, дойде при нас от спецсъда по времето, когато съдбата му не беше ясна, а малко след това беше закрит. След като бе преназначена в Административния съд София град тя прецени, че иска да се развива и участва на конкурси там, така че се съгласихме да я освободим по кратката процедура.

От септември м.г. е обявен друг конкурс за повишаване във Върховната административна прокуратура и четирима други делегирани прокурори вероятно ще бъдат повишени, защото са кандидатствали в този конкурс. Друг е въпросът защо се използва Европейската прокуратура за кариерно стъпало, защото тя е и някаква мисия, възможност да направиш повече неща, поради тази степен на независимост и подкрепа, която тя дава.

Във всеки случай, спокойствието, което ще имат във върховната прокуратура е несравнимо. Там прокурорът няма да влиза в зала, няма да пише обвинителни актове, да внася мерки, няма да изпитва медиен натиск, стрес и дискомфорт. Няма да се занимавате с нещата, които са истинското бойно поле, а бойното поле са първа и втора инстанция. Защото когато напишеш обвинителен акт и го внесеш в съда, ти заставаш с името си зад него и трябва да го защитаваш.

Лансира се тезата, че няма кандидати за делегирани прокурори.

Това не е съвсем вярно. Кандидати има. Но нека не забравяме, че прокурорската колегия на ВСС преценява кои да бъдат допуснати. Говорила съм с колеги, те са ми споделяли, че имат желание да кандидатстват, но не смятат, че в този състав на ВСС ще имат шанс за успех. Струва ми се, че прокурорската колегия не можа да изясни докрай какви са критериите, на които трябва да отговарят кандидатите, за да бъдат избрани. Имаше например изказвания, че не трябва да бъдат от районната прокуратура. В същото време ние имаме делегиран прокурор от районна прокуратура, а на предпоследния конкурс назначиха прокурор, който беше повишен буквално месеци преди конкурса в Окръжна прокуратура. Създаде се едно усещане в колегите, че тази неяснота на критериите за подбор не дава много големи шансове за оценка на база на професионалните постижения, а че напротив – оценката е на база на други фактори.

Засега останаха шест делегирани прокурори, а тия дни бяха назначени нови двама, издържали конкурс, нали така?

Останаха седем, защото кандидатът за Хага все още работи при нас. А новите колеги ще започнат работа през май, защото има много технологични изисквания, които трябва да се изпълнят преди това.

Какво ще правите?

Трябва да се провеждат конкурси, докато бъдат назначени всички 15 делегирани прокурори, колкото трябва да има България. Но по-добре да дойдат, макар и бавно и трудно, хора, които наистина възприемат Европейската прокуратура като кауза и които искат да работят за нас, вместо да минават оттук набързо като трамплин за повишение.

Това поставя въпроса – на фона на общото недоволство от българската прокуратура – каква част от нейното бездействие може да се компенсира от ЕП? Все по-често у нас на Европейската прокуратура се гледа като на средство да се компенсира това, което българската не може или не иска да свърши.

Европейската прокуратура има ограничена компетентност по дела, свързани с евросредства. В същото време аз не искам да се конфронтирам с колегите. Мога само да кажа, че отново опираме до тази независимост, която има в ЕП. Буквално няма лостове за влияние. Разликата е съществена със структурата на единоначалие и йерархично подчинение в прокуратурата на България, където възможността да се влияе върху професионалната съдба на прокурорите малко или много ги поставя в по-ограничена позиция. И това не е тяхна грешка. Така работи системата за съжаление.

Доскоро разследвания като това за тецовете на Ковачки или за жълтите павета в България се смятаха за невъзможни. Има ли някаква яснота в какъв срок ще приключи това разследване, тъй като у нас такива дела се точат с години?

Със срокове не мога да се ангажирам. Проблемът не е в липсата на желание, а в огромното количество информация – това са 9 теца. Със сигурност не само в България, а във всяка европейска държава разследването по такова дело ще продължи повече от година, още повече, че засега не сме добре обезпечени кадрово и от гледна точка на разследващите.

Но тук е важно да се отбележи, че камарите, които наблюдават развитието на делата в рамките на Европейската прокуратура, на всеки шест месеца се запознават с напредъка на всяко конкретно дело. Това означава, че на всеки шест месеца наблюдаващият прокурор трябва да изготви доклад, в който да посочи мерките по разследването, извършените процесуални действия, изводите от анализа на доказателствата, и да го представи на заседание на камарите с участието на европейския прокурор от съответната държава.

Тези срокове ли са обяснението за тайминга на акцията по „Пътя на жълтите павета“ – в петък преди деня за размисъл. Някои изтълкуваха това като предизборно.

По същата логика месец по-рано имаше коментари, че акцията за тецовете е свързана с твърденията за „офисната криза“ в българския офис на Европейската прокуратура, по повод на което и „Капитал“ ме потърси за коментар. Процесуално следствените действия се планират много преди да бъдат извършени. Това разследване за жълтите павета е започнало преди пет месеца, когато сме се самосезирали по публикации, възложили сме действия на ДАНС, искали сме информация от МРРБ, събирали сме много документация, прави се финансов анализ и т.н. Всичко това отнема много време. Просто сега беше готов докладът, който обосновава, че има щета от 3 милиона, които са недължимо платени поради заявени, но неизвършени дейности по ремонта.

Прави впечатление е, че и двете големи разследвания, които обявихте през последния месец са по журналистически публикации. А не трябваше ли да ви сезират българските институции?

Трябваше. Но е факт, че се самосезирахме от медиите, а не от институциите. Единственото логично обяснение за това е, че българските институции не са работили по тези въпроси или ако са работили, не са преценили, че ние сме компетентни да се занимаваме с това разследване.

Какви ще са следващите разследвания?

Интересни. Имаме много интересни случаи, много сериозни сигнали за корупция и се надявам скоро да ги видите в съдебна фаза – проекти, свързани с транспорта, земеделието, обществени поръчки за изграждане на големи инфраструктурни проекти.

Автомагистрала Хемус?

Тя не е с европейски средства, тя е изцяло с национално финансиране, поради което ние нямаме никаква компетентност.

Стана известно от публични изявления, че Европейската прокуратура е снела показания от Васил Божков във връзка с корупционния скандал? Това ще има ли някакъв резултат?

И там не стигнахме до някакъв извод за връзка с нашата компетентност. В показанията на г н Божков се твърди за престъпления, които са изцяло от компетентността на българската прокуратура.

Но в такива случаи не следва ли да изпратите тези показания към компетентния орган – българската прокуратура?

Ние сме разпитвали г-н Божков по наше дело, което е свързано с твърдения за корупция на висш държавен служител във връзка с европейски фондове и показанията, които имаме, си остават по това производство. Неговите показания не са директно свързани с предмета на разследване по това дело, но не са без значение за него. Не можем да отделим протокола, ако това питате, и да изпратим само него към българската прокуратура.

С две думи – ние не разследваме твърденията на г-н Божков за даден от него подкуп на министър председателя. По тези твърдения българската прокуратура трябва на собствено основание да го разпита и, доколкото знам, е изпратена молба за правна помощ за това.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar