**** от ***** живеещ *****в гр. ****. Така ще изглеждат скоро съобщенията, които идват от съдебната власт. Тя се вкопчи в общия европейски регламент за личните данни (GDPR) като в спасителен пояс, който ще я отърве от задължението й да е прозрачна. С обезличаването на данните от актовете на институциите в някои случаи става невъзможно да бъде прочетена дадена присъда или съдебно решение. Още по-трудно е да се проследи работата на прокуратурата по информацията, която тя предоставя.

Съдебните актове уж са публични и са достъпни в интернет. Но има съдилища, които в разрез с това крият зад инициали дори имената на съдиите и съдебните заседатели. И това не е от 25 май, когато влезе в сила GDPR, тенденцията е от години, сега обаче се задълбочи. И се превръща в цензура.

В началото на 2016 г. достъпът до електронните документи по делата във Върховния административен съд (ВАС) беше прекратен. Дотогава този съд беше образец за публичност. Заради него група журналисти заведоха дело срещу България в съда в Страсбург.

В актовете на Софийския апелативен съд само съдията докладчик е с името си. Другите са само с инициали. Заличават се имена на фирми, институции, в това число съдилища и прокуратури, населени места. А когато говорим за наказателно право, защо изобщо ще са тайна имената на окончателно осъдените престъпници – убийци, изнасилвачи, корумпирани чиновници и т.н. А на оправданите? И това, че почти всички дела се гледат публично и който иска, може да присъства в съдебната зала, изобщо не може да е оправдание за цензурата, която се налага.

Интересно колко души са си направили труда да прочетат европейския регламент. Иначе щяха да научат, че журналистите са изключени от приложението му, както и органите, които се сдобиват с лични данни по силата на закон. Освен това регламентът подчертава, че общественият интерес и правото на информация остават висша ценност. Тук това бе моментално изтълкувано в обратна посока – минимум информация, даже хич, „защото така изисква ЕС“. Лъжа.

За сведение на всички, теглещи към анонимност, Съдът на ЕС публикува решенията си и праща съобщения с пълните имена на страните по делото. На страницата на Съда по правата на човека

в Страсбург българите фигурират с трите си имена.

Оправдавайки се с GDPR, Софийският градски съд премахна опцията в електронното деловодство казусите да се търсят по трите имена на страните по делото. Това също е глупаво презастраховане. Първо, защото не съдът предоставя тези три имена за търсене, а очевидно търсещият ги знае. И второ, когато можеше да се влезе с три имена, в самия документ всичко беше обезличено, тоест нямаше как нечий интерес да бъде накърнен. Търсенето по три имена беше лесен начин да се разбере дали даден оправдан не е завел дело срещу прокуратурата. Освен това в други електронни деловодства търсенето по три имена продължава да е възможно все още. Но кой знае докога.

Абсурдността стигна и до там, че и в прессъобщенията, включително за влезли в сила присъди, се трият имена на осъдени. При положение че съдебната власт е публична по определение.

А в някои съобщения на прокуратурата, незнайно как избрани, дори и инициали няма. От пресслужбата на Сотир Цацаров обясниха, че няма единен стандарт за прессъобщенията им, пускат се, както ги дадат наблюдаващите прокурори.

И наблюдаващите прокурори крият имената си

Едва ли от разследваните, защото веднъж с повдигнато обвинение, те няма как да не ги научат. Обяснението е, че просто не искат да застанат с имената зад действията си. А нали уж цялото правосъдие е в „името на народа“ и е публично?

А и по принцип делата, които медиите следят, са с участието на личности, които са публични и без да имат дела. И тяхната защита е много по-малка. Общественият интерес да се търси и получава информация надделява над личната защита. Особено когато се отнася до правосъдие. Нали това е смисълът му? Нали обществото трябва да узнае въздадена ли е справедливост и как? Нали не е възможно цялото общество да бъде в съдебната зала, за да чуе присъдата?! Във века на електронните комуникации българската съдебна система се връща в първобитното общество. Че дори във времената без масмедии в селото е имало глашатай и е съобщавал новините за местните хора.

Преди десетина дни от прокуратурата разпространиха постановлението, с което се отменя образуването на дело срещу главния архитект на София заради отказа му да изпълни съдебно решение. В съобщението на държавното обвинение имаше следната забележка: „Публикуването на пълния текст на постановлението, без заличавания в него, е съобразено със Закона за защита на личните данни. Единствената информация, която би имала значение за защитата на личните данни, е тази, с която се посочват имената на главния архитект и прокурор. Тези длъжности са публични и в съдебната практика защитата на личните данни на тези лица е занижена с оглед на обществения интерес от дейността и изпълняваните функции. Освен това информация за главния архитект има изнесена в интернет сайта на Столичната община“. Проблясъци на здрав разум като този обаче са по-скоро изключение.

На този фон Висшият съдебен съвет мълчи. Едва ли може да се очаква и нещо повече от него, като се има предвид, че точно от съвета преди време беше спусната безумната инструкция

ефективните присъди да се качват в интернет

едва когато прокуратурата направи нещо за привеждането им в действие. За това „окръжно“ повод беше намерен в поправки в Наказателнопроцесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт и че не било хубаво осъдените да научават от медиите присъдата си, защото бързали да напуснат страната. Сякаш адвокатите им не знаят каква е присъдата.

Комисията за противодействие на корупцията и конфликта на интереси (КПКОНПИ) също постига висоти в антипубличността. Нейните решения за конфликт на интереси са от типа „относно срещу директор на ОДЗ-В. и управител на клон „Ч.м.“ на „Н. системи“ ЕАД“, „относно ***** – министър на ******“ и „относно Общински съветник в Общински съвет С.“.

Данъкоплатците трябва да са наясно как се провежда държавната политика в сферата на правосъдието, а и не само. Трябва да виждат как работят институциите. Правото на информация е изконно. То е в основата на демокрацията. И погазването му утъпква пътя към друг вид режими.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar