„Отпуснатият на дружеството бюджет е изразходен по предназначение, в съответствие с целите и дейностите по проекта.“

С тези думи Административният съд-София град (АССГ) отменя корекцията от 100% по европроект на дружеството, ръководено от певицата Лиляна Деянова-Лилана. Това е станало с решение на 2 февруари, съобщава Bird.

С какво обаче е интересно това дело

През 2020 г. в рамките на масираната прокурорска атака срещу Васил Божков, в ареста бе прибрана и Лилана. Делото бе срещу Лиляна Деянова, брат ѝ Александър (известен и като бийтбоксъра Скилър) и партньора на певицата Мартин Димитров. Тъй като трима са точно достатъчни за ОПГ, то се водеше от фамозната – по-надолу вижте поради какви действия – Специализирана прокуратура.

По едно време бяха добавени бившата ѝ дуетна половинка Ася Йочева и още три лица.

Гръбнакът на обвинението срещу Лилана беше именно че е мамила, за да получи евросредства по проект (освен това имаше и буквално парадоксални неща – че ритала вратата на АПИ, а служителите се криели вътре. Това станало заради опита ѝ да продава електронни винетки, б.р.).

Измамите реализирала като отчела покупка на несъществуващ софтуер, купила китайски дрон, вместо супермодерен британски и дори нямала работещ офис в Плевен.

Лилана прекара показно няколко месеца в ареста. Още при една от мерките за неотклонение случаят ѝ се падна на председателя на закрития вече Апелативен спецсъд Георги Ушев, който кажи-речи се произнесе по същество:

… че свидетели „не са работили по дейност, свързана с европроекти, и не знаят за такава дейност. Болшинството от тях не знаят за активите по договорите и за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от европейските фондове, нито за офис, находящ се в гр. Плевен.“

Съдът прие, че имало обосновано предположение, че са настъпили вреди за 1 354 990 лв. по споменатото обвинение за „евроизмама“ при договора по ОП „Иновации и конкурентоспособност“.

Дори по едно време обявената претенция срещу групата достигна 2,7 млн. лв.

Неофициално е ясно, че интересът към певицата „избухна“ в рамките на масираните дела срещу Васил Божков (тогава по едно време бяха задържани дори секретарката и „официалната“ му жена Елена Динева. А свидетел №1 срещу хазартния бос Цветомир Найденов разказваше, че Лиляна Деянова го посещавала ритмично и в офиса имало „ден за Лилана“, б.р.)

Дори прокуратурата направи видеоклипче, в което се твърдеше, че Деянова имала връзка с гражданин „с наложени санкции по закона „Магнитски“. Нищо че същият този „Магнитски“ не води до никакви усилия на прокуратурата спрямо други граждани, посочени в списъка – защото редовно заявява, че американският акт няма правна тежест у нас.

Какво обаче излиза от съдебното решение, цитирано днес от Bird?

„Нованор“ – фирмата на Деянова, жали решението на главния директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ и ръководител на Управляващия орган на ОП „Иновации и конкурентоспособност“, с което е определена въпросната финансова корекция в размер на 100% (просто казано – отказват да ѝ дадат каквито и да било евросредства по проекта заради нарушения, б.р.). Касае се за 966 910 лв., а санкцията е с дата 15 септември 2020 г. Любопитен детайл е, че санкцията по ОП „ИК“ всъщност идва след задържането на Лилана, което е на 25 април същата година, но това е странично…

На първо място, съдът посочва, че по европроектите на фирма „Нованор“ ООД са правени множество проверки.

Bird пише, че платформата Civi – която в пика си има 250 хиляди потребители – давала възможност на граждани да подават онлайн сигнали за всякакви нередности – от счупени пейки в парковете до паркирали върху тротоара мутро-джипове.

„Всичко това приключи в деня, в който Спецгешефтурата забърса сървърите на Civi и те загърмяха в неизвестна посока. Ще цитираме директно съда: „До 25.04.2020 всички тези активи са били по местата, докато не се е случила проверката и изземването на активите от Специализираната прокуратура.“

Именно след това изземване – през юни 2020 – пристига внезапна проверка на място, която да установи очевидното: че активите липсват. Удобно, нали?! Да се чуди направо човек на „синхрона“ между каскетите и проверяващите чиновници от министерството“, пише разследващият сайт.

В статията дори се твърди, че прокуратурата после е унищожила инвестицията, докато трябвало да я складира и съхранява.

Какво четем по делото

Факт е, че след два сигнала при проверки на въпросните софтуер, сървъри, дрон с наземна станция и пр. още през 2018 г. са открити нередности. По време на извършената проверка по сигнала за нередност, поради възникнали съмнения за извършено правонарушение, са уведомени съответно Софийска градска прокуратура, Държавна агенция „Национална сигурност“ и Дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския Съюз“ към МВР.

Въпреки това – след две внезапни проверки и постъпили възражения от „Нованор“, третата проверка установява липса на каквито и да било нередности. Така сагата приключва. За 2018 г. Това обаче се променя, когато през 2020 г. Специализираната прокуратура указва на управляващия орган по европроекта „съвместни и цялостни проверовъчни действия със служителите на Държавна агенция „Национална сигурност (ДАНС) и Инспектората на ИИ“.

Какво откриват обаче?

„На 09.06.2020 г. служители по нередности на УО съвместно с длъжностни лица от ДАНС и Първо РПУ… извършват внезапна проверка на местоизпълнението по (въпросния договор)… находящо се както става ясно многократно по- горе, на адрес… При проверката офисът, нает от „НОВАНОР“ ООД, отново е заключен. Ролетките щори са спуснати. Залепена е табела „продава се“.

Ключът тук е в датата – Лилана, съсобственик и едноличен управител на „Нованор“, е задържана на 25 април и излиза чак след съдебно постановление от 6 август (макар че след това остава пак под домашен арест).

Казано накратко: причина да те арестуват е обвинението, че мамиш с евросредства. А това, че мамиш с евросредства се подкрепя от „доказателството“, че при внезапна проверка офисът ти не работи и не дава признаци на живот. А той не работи, защото в момента си задържан по обвинение, че мамиш с евросредства. Нещо повече – със спуснати щори е и пише „продава се“.

АССГ също посочва, че въпросният дрон, чиято покупка е част от европроекта, го няма, защото… е иззет от Спецпрокуратурата в деня на ареста – на 25 април.

В своите мотиви съдът изтъква редица експертизи, които казват че – софтуерът е бил закупен, приложението Civi е работило, контактувало е с облак, дронът и наземната станция към него са налични и т.н., и т.н.

Проверка лично по нареждане на министъра на икономиката е извършил и началник отдел „Мониторинг и финансово управление“ в Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия. Той установява, че „цялото оборудване, което е било необходимо да се закупи по договора, е било налично и работещо“.

Съдът стига до извода, че спорът всъщност опира само до това – дали това, че при едната внезапна проверка не са осигурили достъп на проверяващите, означава, че „Нованор“ не изпълнява условията по договора. Но дейността не предполага задължително постоянно физическо присъствие на служители и поддържане на съответната готовност за незабавно изпълнение, напомня АССГ. Отделно от това по принцип фирмата е посочила и друг адрес за изпълнение на проекта, освен въпросния плевенски офис.

Казва се, че отпуснатите еврофондове са правилно осчетоводени от дружеството и са целесъобразно изразходвани – т.е. похарчени/инвестирани именно за това, за което са отпуснати.

А още по-любопитен факт по административното дело е, че…

„Софийска градска прокуратура, редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по същество на спора.“

Решението подлежи на обжалване пред ВАС.

Коментирайте

Не е задължително поле

Не се показва на сайта. Не е задължително поле

Не е задължително поле

Не се показва на сайта. Не е задължително поле