Големият майстор работи на голям тезгях: тази мъдрост важи с пълна сила за българското политическо войнство. Твърде улисано е в дълбочинен анализ по международния конспект от Крим до Косово и от Брекзит до Грекзит, за да обърне внимание на това, което се случва на 200 км разстояние от балкона на софийския му мезонет.

Една подробност от пейзажа все се губи в периферното му зрение –

как се прави политиката на село.

Кметът на Тъжа Цвятко Балабуров например ще бъде съден по обвинение в сводничество за втори път за последните 5 години. Първото му дело в Специализирания съд е минало през една осъдителна присъда, върнато е за преразглеждане заради процесуални проблеми през 2016 г. и оттогава стои на трупчета. Междувременно ГДБОП изкара кмета на бис. Според службите Балабуров продължавал да съвместява полезното с приятното, но не на служба в Тъжа, а в бардак с 20 компаньонки, робували заради неплатени дългове по бързи кредити.

Как човек с подобна биография работи като орган на местното самоуправление? Обяснението е лесно. По закон той отговаря на всички формални критерии за български кмет: пълнолетен, психически здрав, уседнал, неосъждан (все още), невинен до доказване на противното. В Изборния кодекс няма дори ценз за завършено начално образование, какво остава за изисквания за високи нравствени и професионални качества. Някога ДПС номинира човек със завършен четвърти клас за общински съветник в Самоков – Трайчо Василев a.k.a. Пиже. Да се чудиш –

в дипломата ли му беше проблемът, или в седемте присъди?

Кметът на Тъжа всъщност не е единственият селски големец, разследван за сексуална експлоатация. Същото обвинение, само че от прокуратурата в Испания, е повдигнато срещу бившия кмет на с. Семчиново Пламен Темелков. Той сдаде властта едва след като ВАС реши, че от ареста в Марбея няма как да изпълнява кметските си задължения. По същия начин приключи и петият мандат на прословутия Ценко Чоков от Галиче. При Чоков Кодексът на труда постигна това, което прокуратурата не успя за 20 години, въпреки обещанията, публичните арести и делата за лихварство, палежи, побоища и организиране на престъпна група.

Да бъдеш пръв на село е особен статус. Естественият отбор е заличил даскала и попа от системата с авторитети, а от светата троица е останал само кметът. Без алтернатива. Единствената предизборна опонентка на героя от Тъжа (с двете обвинения за сводничество) сега работи като негов секретар.

В кмета е ножът, в кмета е хлябът,

а отскоро парламентът му връчи и правото да си избира частна охранителна фирма, която да попълни опразнената ниша на МВР.

Не че от държавната машина за контрол имаше особена полза. Когато бившият кмет на Трън удари 7-годишно дете на пътя до училищния портал, местните служби стигнаха до мъдрото заключение, че момчето само се врязало в каросерията и си скъсало далака…

Целият проблем май се крие в това, че електоратът на село е прекалено стар, неплатежоспособен, дребнособственически настроен и териториално фрагментиран, за да представлява особен партиен интерес. Тук телевизия не стъпва освен при природно бедствие, нощ на изборите или тираж на Националната лотария. А когато няма кой да пита,

няма и кой да отговаря за безобразията си

И като стана дума за отговорност, заслужава да обърнем внимание, че зад убедителния кметски резултат на Цвятко Балабуров в село Тъжа (85,34% или бруто 617 гласа) стои гърбът на коалицията „Народен съюз“. Съставена е по „изпитана“ рецепта: два земеделски съюза, две отцепнически движения от ГЕРБ и „България без цензура“, и двете бивши партии на Софиянски и Бакърджиев. Не знаем дали това формирование все още съществува във времето и пространството, но сме убедени в едно: няма да видим драматични оставки след втория арест на тъженския кмет. Просто не видяхме да падат лидерски глави и след случая „Младост“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar