ЦИК ще се справи с машинното гласуване, но условията за провеждането му трябва да бъдат уредени в Изборния кодекс, казва в интервю председателят на ЦИК

Още акценти от интервюто:

Забраната за огласяване на екзитполове в деня на вота трябва да отпадне

Предлагаме изборите да се насрочват поне 3 месеца преди изборния ден

Според сегашните правила на изборите догодина ще се гласува машинно в около 9500 секции

– Г-жо Стоева, какви са основните изводи в доклада на ЦИК за отминалите избори и какви препоръки за промени в Изборния кодекс отправяте към Народното събрание?

– Анализът обхваща изборите за членове на Европейския парламент от 26 май 2019 г. и за общински съветници и кметове на 27 октомври 2019 г. Докладът анализира двата вида избори и ги оценява като много добре организирани – нямаше напрежение и закононарушения, които да повлияят на крайния изборен резултат. За това допринесе и навременното им насрочване – 67 дни преди евровота и 102 дни преди местните. Дори дългогодишни участници в организацията на избори споделиха, че за първи път участват в толкова спокойно подготвени избори. Това е висока оценка за всички членове на ЦИК, които работиха отговорно и всеотдайно.

Какво свършихме? ЦИК прие своевременно всички принципни решения, методически указания за работа на различните избирателни комисии, назначихме съставите им преди определените срокове. Благодарение на Министерството на финансите за местните избори беше увеличено възнаграждението на членовете на ОИК и СИК, което спомогна за привличане на по-мотивирани и квалифицирани лица и оттам за по-добрата работа на комисиите. Освен онлайн обучение на членовете на ОИК проведохме и такова на място във всички областни градове. При отлична организация и контрол бяха отпечатани и доставени бюлетините – за евроизборите над 7,2 милиона, а за местните – над 23,7 милиона. Най-важното е, че изборите бяха честни, прозрачни и законосъобразно произведени. Затова нямаше оспорване на резултатите от евровота пред Конституционния съд, а при местните – за недействителни бяха обявени само 4 избора за кмет на кметство.

На евроизборите за първи път беше проведено машинно гласуване в 3000 секции в цялата страна, като броят и критериите за определянето им стана с наше решение. ЦИК се справи с машинното гласуване независимо от краткото време. Като правоприлагащ орган ние винаги сме спазвали изборното законодателство и ще продължим да го правим.

Противно на разпространеното твърдение за висок брой недействителни бюлетини на местните избори резултатите сочат друго. Вярно е, че във вота за общински съветници през 2019 г. недействителните гласове са 466 077, но да припомня, че на предишните през 2015 г. те са били 463 695, тоест увеличението е само с 2381 гласа. За всички останали избори показателите са сериозно подобрени – на евровота недействителните гласове са понижени с 42 298 – тоест с близо 1/3. Така беше и на изборите за кметове на общини, райони и кметства. За кмет на община например недействителните гласове са с 47 538 по-малко.

– А препоръките?

– Постарахме се обективно, стъпвайки на видяното от практиката ни, да дадем предложение за усъвършенстване на изборното законодателство. ЦИК няма законодателна инициатива. Казваме само какви проблеми сме установили. Три са основните насоки, в които даваме предложения – Изборен кодекс, правомощия на ЦИК и машинно гласуване.

– Да започнем отзад напред – темата за машинното гласуване е на дневен ред. Трябва ли изцяло да отпаднат хартиените бюлетини?

– Смятаме, че хартиените бюлетини не трябва да отпаднат. Машинното гласуване, така както сега е уредено, се отнася до секциите с над 300 избиратели. То не е предвидено за гласуването в чужбина, домовете за стари хора, болници, местата за лишаване от свобода и др.

Не бива да забравяме, че само около 159 000 избиратели, или 7,59%, са гласували машинно, а над 92% – не са. Най-важната ценност е активното избирателно право и трябва да има условия избирателите да могат да го упражняват.

– Препоръката ви е гласуването с хартия да се запази?

– Да. Ако се запази действащата редакция машинно гласуване ще има в приблизително 9500 секции, без това да означава, че толкова ще е и броят на необходимите устройства за гласуване.

– Колко ще са нужни, колко биха стрували и къде ще се съхраняват?

– Произвеждането на избори е държавна политика. Би следвало машините да се придобият от държавата, защото те ще са нужни и за други избори. Пазар на машини у нас няма и няма как предварително да говорим за цена. Първият въпрос, който предстои да се реши, е за вида на специализираните устройства, които ще се ползват. Сложен е въпросът и какъв резерв машини трябва да се подсигури.

Трябва да се направи експеримент колко точно избиратели могат да гласуват в изборния ден с една машина и оттам колко устройства ще са нужни в големите секции. Следващите въпроси са свързани с логистиката, съхранението в складове, доставката и монтирането на машините, охраната им до секциите и обратно, технологичната поддръжка, включително в изборния ден, обученията на избирателните комисии и на избирателите. Всички тези въпроси трябва да бъдат решени на законово ниво. Много е важно да се уточни в закона кой ще изготви софтуера на машините, кой държавен орган ще ги одитира и сертифицира. Това са най-важните елементи, когато говорим за честен изборен процес и сигурност на вота на избирателите.

– На евроизборите трябваше да молите университетите за помощ, защото се оказа, че няма държавен орган, който да сертифицира машините.

– Така беше, но при изцяло машинно гласуване българският избирател трябва да има много сериозни гаранции за това как са сертифицирани машините. Представете си, че се срине доверието в изборния процес. Трябва да има органи, които да сертифицират машините като например Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, Държавната агенция „Електронно управление“, ДАНС и други, но това следва да го реши законодателят.

– Отдавна се говори за мъртвите души в избирателните списъци. Има идея за въвеждане на активна регистрация. Има ли такива препоръки ЦИК?

– Не. Понастоящем ЦИК не участва в съставянето на избирателните списъци. Преминаването към активна регистрация ще изисква доста време, за да се извърши подобна радикална промяна. Тя не би могла да стане за следващите избори, които са догодина, защото предстои много работа.

– А какви промени препоръчвате?

– Изборният кодекс, който има близо 500 разпоредби, е почти изцяло предназначен за гласуване с хартиени бюлетини. Само 3 разпоредби засягат машинното гласуване. Затова правната рамка за машинното гласуване – условията и основните положения за организирането и провеждането му, трябва изцяло да бъде очертана в Изборния кодекс. ЦИК се справи през 2019 г. със срок от 2 месеца и осигури машинно гласуване в 3000 секции. Ще се справи и сега, но трябват ясно уредени правила в Изборния кодекс. Когато бием камбаната, то е, за да кажем, че процесът не е толкова лесен, има много фактори, изисквания, видяхме го на практика. Избирателите имат много съмнения – дали са действителни бюлетините, дали не се подменят машините, дали вотът им е отразен правилно, за какво са поръчани резервни машини и др. Темите избори и недействителни бюлетини са много чувствителни за обществото.

ЦИК е постоянно действащ орган, но Изборният кодекс предвижда приемането на правни актове да започва от насрочването на съответния вид избори. Приетите извън този период решения са невалидни. ВАС вече се е произнесъл, че ЦИК е гласувала решение, преди президентът да е насрочил избори, и на това основание то е незаконосъобразно. Така ЦИК е постоянен орган, който обаче може да приема правни актове, свързани с конкретните избори, едва след насрочването им. Предлагаме да се създаде правна рамка, която да придаде ритмичност в работата на комисията, като се приеме, че решенията на ЦИК извън тези активни изборни периоди са действителни. Не виждаме необходимост от подобно сгъстяване и струпване на много действия в кратък период от време преди самите избори, след като ЦИК работи постоянно.

Другата ни препоръка е изборите да се насрочват поне 3 месеца преди изборния ден. Два месеца е недостатъчен срок. Добър пример бяха местните избори, в които разполагахме със 102 дни за организация и подготовка. Уеднаквяването на сроковете за всички видове избори ще доведе до по-голяма стабилност и за самите избиратели.

Другото ни предложение е за разликата във времето между двата тура на местните избори. Седем дни са недостатъчни между първи и втори тур. Изборните резултати се обявяват в сряда, до четвъртък трябва да се отпечатат новите бюлетини и в петък да се доставят до секциите. Това е изключително кратък срок, който създава огромно напрежение, а и в много държави – членки на Европейския съюз, той е доста по-дълъг.

– А какво предлагате – балотаж след 2 седмици ли?

– Да, това е препоръката ни.

Имаме предложение и за социологическите проучвания в изборния ден. На първия тур на местните избори получихме около 30 сигнала за нарушаване на забраната за огласяване на изборните резултати. Това сочи, че забраната се нарушава масово и едва ли е оправдано практическото ѝ съществуване. Данните от социологическите проучвания се представят, без да се съобщават изготвилите ги агенции, и голяма част от резултатите се публикуват в социалните мрежи, които ЦИК не може да контролира. Така се стига до неравнопоставено положение на различните медии.

– Не трябва ли вече във време, в което социалните мрежи се превръщат в медии и са канали за информация, да има някаква регулация и там?

– Много сериозно следва да се помисли в тази насока. Необходимо е новите технологии също да подлежат на регулация. Борбата с фалшивите новини е важно да бъде овладяна, за да не се публикуват в изборния ден подвеждащи и неверни данни. Впоследствие при обжалване в съдилищата на наложените от ЦИК глоби, някои от жалбоподателите изтъкват, че това не са прогнозни резултати, а разпространявани от тях данни с „развлекателен характер“. Едва ли гражданите схващат тази информация като развлекателна.

– Има и идея българите, живеещи в чужбина, да се регистрират там по настоящ адрес, за да се знае и къде колко секции да се отворят. Какво смята ЦИК?

– И сега българските граждани, живеещи в чужбина, следва да сочат като настоящ адрес държавата, в която живеят. Автор на тази идея не е ЦИК и въпросът е на законодателна целесъобразност.

– Споменахте недействителните бюлетини, което беше сред основните критики след местния вот, но освен тях и грешките в протоколите на секционните комисии. Могат ли да се опростят още и как може да се намалят недействителните гласове?

– Две от основните ни препоръки за усъвършенстване на изборното законодателство се отнасят до бюлетините и секционните протоколи. ЦИК счита, че една част от бюлетините са недействителни именно поради разпоредби на кодекса. Той е изключително императивен и стриктно урежда изисквания за действителност и недействителност на гласове. С какъв знак се гласува, ако се излезе от квадратчето, какъв цвят химикал, ако не се гласува за партия, а само с преференция и т.н. Изискванията са прекалено много и обременяващи избирателя. Важно е вотът да е еднозначно определен, да е разбираем и да е ясно за кого е гласувал избирателят. Такива формални ограничения не помагат. Те оставят разочарование у избирателите, създават чувство на несигурност и че вотът им не е отчетен и не е от значение.

Относно протоколите – дълги са и са сложни. Те са трудни за попълване, особено от хора, които нямат специална подготовка и които около 13 часа в изборния ден са работили активно. В протоколите има данни, които с нищо не допринасят и нямат отношение към изборния резултат – например недействителните гласове по партии. Може би това е нужно на партиите и е добра статистика, но, за съжаление, практиката сочи, че тя не е вярна.

– Предлагате това да отпадне, така ли?

– Да.

– А за гласуването – какво препоръчвате? Гласове с преференция, но без вот за партия, да се броят за действителни?

– Решението е от компетентността на законодателя. В анализа само посочваме на какво се дължи голямата част от недействителните гласове, включително с позоваване на заключенията на вещите лица по делата за оспорване на изборните резултати.

– Отдавна ЦИК настоява за постоянна изборна администрация. Не е ли време вече да се предвиди, след като сега ще се правят сериозни промени в кодекса?

– Хубав въпрос, но на този етап не сме направили такова предложение. Той не се поставя от никой друг, освен от ЦИК. Сегашният модел е възприет от политическите сили и не виждаме нагласа за промяна. Да, в някои държави в комисиите има и професионална квота, която не е предложена от партиите. Но при нас засега никой не говори за постоянна изборна администрация. Обществото е много чувствително и ако в момента се върви към машинно гласуване, е много трудно да се говори и за постоянна изборна администрация. Трябва да се види какъв ще е броят на членовете на секционните комисии при машинно гласуване, защото тези въпроси са взаимно свързани.

– Скоро ЦИК ще трябва да освободи помещенията, които заема в бившия партиен дом. Къде ще се помещавате?

– ЦИК е в сградата на Народното събрание. Предстои народните представители да се преместят в новата пленарна зала, затова ние трябва да освободим ползваните помещения. Убедени сме, че държавата в най-кратки срокове ще се погрижи за нас, защото ЦИК е важен държавен орган, който участва в конституирането на централни и местни органи на власт. С оглед на специфичната дейност по приемане и съхранение на изборните книжа и протоколи се надявам, че държавата ще предостави подходяща сграда на ЦИК.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar