Неотдавна нашумя новината за откраднатите спестявания от 3.8 милиона на футболиста Мартин Петров и отказа на Булбанк да възстанови сумата. Схемата е измислена и приложена от служителка на Булбанк, която е била назначена за „личен банкер“ на бившия ни национал.

Първо, какво е персонален банкер?

Частни, лични, персонални, те бяха „измислени“ малко преди кризата от 2008 г. Идеята от самото начало беше маркетингова – да се четка егото на клиента и да се внушава някакво „персонално“ отношение към „специален“ клиент. Създадоха се цели отдели, назначиха се предимно младежи и девойки с приятна визия и добра комуникация. Приеха се критерии какви хора трябва да имат лични банкери. В повечето случаи водещ критерий е месечният доход на клиента. В различните банки прагът е различен, но няма да сгрешим, ако кажем, че всеки с чист месечен доход над 4000 лева попада в тази таргет група.

В интерес на истината личните банкери в чужбина работеха добре. Ползвах веднъж такъв в Лондон и останах очарован. Когато не знаеше нещо и не беше сигурен, ставаше от бюрото и се извиняваше, отиваше да пита някого и се връщаше с писмени инструкции. Беше около 50-годишен. При него се записваше час и имаше малък кабинет. Само в най-големите клонове имаха такива служители. Таргет им бяха хората с бизнес.

В България частни (лични) банкери има в почти всички банки – Уникредит, Пощенска, ДСК… Дори бързите кредити рекламират някакъв вид „личен финансов консултант“, който в работното си време е консултант-продавач, но в рекламата е готов да стане финансовият ви гуру.

Личният банкер

взема заплата плюс процент в банката.

Той е млад и симпатичен, минал е доста обучения, но… реално не разбира от нищо конкретно. Само че, за да е компетентен и да предлага „персонални решения“, би следвало да бъде профилиран – в потребителски кредити, бизнес кредити, жилищни и ипотечни кредити, кредитни карти, спестовни депозити, интернет банкиране, пенсионно осигуряване, инвестиционни фондове, застраховане и каквото още можете да се сетите, свързано с предлаганите от банките услуги. Нека не забравяме все пак, че това са млади хора без особен опит, а за всички тези неща в банката има цели отдели и дирекции с експерти, които си имат „ресори“.

При личните банкери има сериозно текучество. Както във всяка друга активна търговия, човек се „изхабява“. Ако сте се занимавали с продажби, знаете за какво говоря. Затова се подбират млади „обещаващи“ кадри, които имат хъса и желанието да преобърнат света. Сега е модерно да се казва – „да се доказват“. Това обаче е до време. Човек се изморява и сменя работата си.

Това вероятно се е случило и с „личната банкерка“ на Мартин Петров. Просто е решила да „капитализира“ трудовия си стаж с 3.8 млн. лева. За съжаление това не е единственият подобен случай на източване на пари от сметки на клиента, извършени от служители на банката. Има немалко подобни сигнали, но за първи път в медиите се споменава име на конкретна банка, в случая – Булбанк.

Особеното в този случай е, че

сумата е много голяма, а притежателят й е футболна легенда

Такава сума няма как просто да бъде възстановена от банката, без да има решение на колективен орган. А това става бавно заради лимитите и процедурите за одобряване на изплащане на големи суми. Най-вероятно възстановяването ще трябва да получи одобрение от Италия. А там акционерите ще задават въпроси, включително и за управлението на банката. Когато си акционер, логиката ти е следната: „Има бивша служителка, която ще бъде съдена за измама в размер на 3.8 млн. лева. Като ви знам съдебната система, срещу 500 000 лева ще е невинна и на свобода. От друга страна, ти си изпълнителен директор и назначаваш и контролираш всичко в банката. Изглежда ми доста подозрително 3.8 млн. лева да напуснат банката. В крайна сметка това са моите пари. Искам разследване на случая и становище на прокуратурата, за да съм сигурен, че няма да се повтаря и че не сте замесени. А ако има замесен, да е ясно кой е той и да си понесе последствията!“

Сега по случая „Мартин Петров“ думата

имат съдебната власт и акционерите на банката

Когато искате прясна вода, се разхождате до извора. Така е и с банките. Когато искате добро обслужване, потърсете най-компетентния, до когото може да имате достъп. Във всички банки това е шефът на съответния клон. Не че няма и по-компетентни, но не можете да стигнете до тях. А по-нагоре в банковата йерархия става разделение и всеки е компетентен по своите си продукти. Единствено шефовете на клонове имат поглед над всичко. Имат и правомощията да звъннат, където трябва, и да получат каквато информация е нужна. Имат и план – месечен план за продажби. Ако го изпълнят, получават бонус. Затова те ще направят всичко, за да ви привлекат за клиент. За съжаление понякога правят малко повечко от всичко. Тук идваме ние – кредитните консултанти. Най-малко ще ви кажем кой шеф на банков клон няма да скрие информация от вас или кой е по-компетентен.

Така работят на практика и личните банкери. Когато не знаят нещо, звънят някъде и питат. Проблемът е, че те нямат практиката на шефовете на банкови клонове. И както казах, повечето са млади, амбициозни и с месечен план за продажби. Не е добра комбинация според мен.

Просто бъдете внимателни и помнете, че не сте застраховани нито вие, нито спестяванията ви в банка.

Авторът е финансист, собственик на DRAFTIS – кредитни консултанти (Draftis.com). Заглавията са на редакцията.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar