„Ако беше пуснато обжалването навреме, ние щяхме да загубим още пари за такси“. Така министърът на културата Боил Банов се опита да представи в ефира на „Нова телевизия“ положителната страна на скандала около изпуснатия от държавата срок за обжалване на делото за обезщетение от изпълнителя на строежа на втория и третия етап на ремонта на Ларгото.

Обяснението на Банов, че изпускайки срока за обжалване държавата е спестила още разходи, може и да звучи нелепо, но в действителност не е далеч от истината. Изпускането на срока за жалбата със сигурност не представя министерството в добра светлина, но просто слага край на една предизвестен провал. Заведеното през 2017 г. дело е изначало обречено – Министерството на културата само се е лишило от възможност да съди изпълнителя, защото на 23 декември 2015 г. комисия приема т.нар. етап на обекта „без забележки.“ Именно това е и основният аргумент в решенията на съда, който на две инстанции отхвърля претенциите.

Преди две седмици „Капитал“ разкри, че през април Министерството на културата и изпуснало срока да подаде жалба срещу решението на Софийския апелативен съд, с което и на втора инстанция беше отхвърлен иска срещу фирмите в Консорциум „Антична Сердика“ на стойност от 753 хил. лв. В крайна сметка държавата ще трябва да плати 73 хил. лв. разноски по делото на фирмите в консорциума. „Капитал“ научи, че по същия начин се е развило и друго дело, което министерството е завело срещу изпълнителя, но този път във Варна. Тъй като юристите не са изпълнили указанията на съда, делото е било прекратено.

След публикацията ръководителя на правния отдел на министерството Татяна Цветанова подава оставка, а министърът свиква дисциплинарния съвет, чийто констатации по казуса са били изпратени на прокуратурата. В рамките на проверката е станало ясно, че във връзка с изпълнението на Ларгото е било заведено още едно дело – срещу консорциума-изпълнител, но в Окръжен съд – Варна. По него държавата е искала неустойка за лошото изпълнение на строителните работи. През март съдът е върнал исковата молба с указания, които министерството не е изпълнило и делото е било прекратено.

Казусът с Ларгото стана причина за политически боричкания. Както вътре в ГЕРБ – тази седмица Банов е привикан на блиц контрол в парламента от председателя на ресорната комисия и бивш министър Вежди Рашидов, така и от страна на БСП.

В началото на годината Социалистите сезираха прокуратурата със запис от оперативка от 2016 г. при Банов (тогава зам.-министър), на който той обсъжда вариантите закъснението на строежа, констатирани при проверка от Агенцията за финансова инспекция да бъдат „санирани“, чрез създаването на документи със задна дата (т.нар. актове 10 и 11 за спиране и пускане на строежа, между които времето за изпълнение не тече). Прокуратурата отказа да се занимава с казуса, тъй като оспори автентичността на разговорите, а участниците в тях (освен един човек) са отрекли подобна среща да е била провеждана.

Предисторията – бързо, смело, несръчно

Процедурата по избор на изпълнител е открита през юни 2014 г. по времето на тогавашния министър на културата Петър Стоянович. По-голямата част от финансирането се осигурява от Оперативна програма „Регионално развитие“. Крайният срок за оферти е 4 август същата година, като документи подават пет консорциума. В края на юли правителството на Орешарски подава оставка и поръчката изглежда „замразена“ по време на служебния кабинет. Когато Рашидов се връща в министерството срокът за отваряне на офертите е удължен до 9 декември.

В крайна сметка печели консорциумът „Антична Сердика“, в който влизат фирмите“ Пътстрой – Варна“, „Реставрация“, „Пътища и Мостове“ и „Финанс груп 2013“. Тяхната оферта е с най-висока цена, но комисията им дава най-много точки за техническите характеристика и по този начин ги класира на първо място.

Договорът е сключен през април 2015 г., а срокът за изпълнение е 200 дни от започване на строителните работи, т.е. през ноември. На 10 декември 2015 г. е подписан анекс към договора, с който Министерството прави сериозни отстъпки към фирмата-изпълнител. Така срокът за изпълнение е удължен до 20 януари, но в същото време е договорено крайното плащане по договора (30%) да стане на 18 декември, а не както е било договорено предварително – „при представяне на акт 16 и подписан окончателен доклад от строителния надзор“.

На следващия ден – 11 декември Министерството сключва още един договор с „Антична Сердика“, чийто предмет е „нововъзниканли поради непредвидени обстоятелства допълнителни строителни дейности“, а стойността му е 2.2 млн. лв. с ДДС.

Това са първите индикации, че има проблем с изпълнението на обекта.

Въпреки това след 12 дни – на 23 декември е подписан акт 16 на т.нар. трети етап на обекта (откритата археология между ЦУМ и бул, Мария Луиза), който е приет без възражения и забележки. След седмица от фирмата-изпълнител изпращат покана до Министерството на културата, с която изразяват готовност да предадат и втория етап от строежа. Това се случва на 25 янури, когато е подписан акт за установяване годността за приемане на строежа (Акт 15) от 25.01.2016 г., с който обектът е приет от Министерството на културата „без забележки за недостатъци“ и е поискано свикване на Държавно-приемателна комисия, която да издаде разрешение за ползване на обекта.

Четири дни по-късно комисията излиза с различно заключение, като констатира редица нередности по обекта (вижте карето).

Според Наредбата, която регулира въвеждането в експлоатация на строежи, при тези констатации единствения законов ход на комисията е бил да откаже издаването на акт 16.

Вместо това Държавната-приемателна комисия предлага да прекъсне работата си „поради обективната необходимост от технологично време, в което Възложителят Министерство на културата да осигури привеждането на строежа в съответствие с одобрените проекти, договора за строителство и основните изисквания на строежите.“

Като правно основание е посочен текстът в Наредбата, който допуска прекъсване само при „извънредни обективни обстоятелства (лоши атмосферни условия, непреодолими сили и др.)“, каквото незавършването на строежа със сигурност не е.

На 25 февруари 2016 г. е издаден нов акт 15, с който обектът е приет отново.

През април 2016 г. управляващия орган на Оперативна програма „Регионално развитие“ отказва да верифицира 660 хил. лв. По същото време Софийска градска прокуратура възлага на Агенцията за държавна финансова инспекция да извърши проверка на поръчките, а институцията излиза с доклад, в който констатира редица пропуски в процедурата по избор и изпълнението на договора, въпреки това прокуратурата отказва да образува разследване.

Именно в резултат на този доклад Министерството на културата завежда делото срещу фирмите от консорциума.

Искът е отхвърлен две инстанции – Софийски градски и Софийски апелативен съд. Мотивите на двете инстанции са идентични – първо, няма как да се търси неустойка за цялостна забава, защото т.нар. трети етап е бил приет преди крайния срок (през декември), а освен това държавата е издала акт 15 без забележки на 25 януари.

Срокът за обжалването на решението на Софийския апелативен съд е бил до 12 март, но юрисконсултът на министерството Зорница Христова подава жалбата на следващия ден – 13, поради което тя е върната, а делото – прекратено.

По време на назначената от Боил Банов проверка ще стане ясно, че Христова е получила жалбата по мейл от колегата и Костадин Пеевски (който работил по делото, но бил в отпуск), който го бил получил от ръководителя на правната дирекция Татяна Цветанова на 12 март по обяд.

Проверяващите обаче откриват, че по сходен начин е било прекратено още едно дело по казуса с Ларгото. То е било заведено в началото на годината във Варненския окръжен съд от Министерството на културата и е било относно сключения анекс към договора с „Антична Сердика“.

В началото на март съдът е разпоредил на министерството да уточни иска си, тъй като в него имало много неясноти. Процесуалните представители са поискали удължаване на срока, а съдът е дал още една седмица. Въпреки това министерството не е направило нищо и делото е било прекратено.

Пред дисциплинарната комисия Зорница Христова е обяснила, че е помолила да не се занимава с делото, защото е било твърде сложно за нея. Тя също е поискала да напусне министерството. Същото е направил още през пролетта и най-дълго работилият по делата за „Антична Сердика“ юрисконсулт – Костадин Пеевски.

Какво констатира държавата пет дни след изтичането на договора

– не са монтирани около 50 % от стъклата на куполното покритие, а на място са монтирани плексигласови плоскости;

– не е изпълнена шпакловка и боядисване на облицовъчните аквапанели, с които са обшити стоманените пръстени от конструкцията на купола, наклонени колони и гредови елементи по окачения таван на археологическото ниво под пл.“Независимост“;

– не са довършени окачени тавани в помещенията и в южната част на Ларгото;

– не е довършено остъкляване на асансьора, включително и хидроизолация;

– не са довършени ел.инсталациите, вкл. осветителната инсталация и слаботокови инсталации – пожароизвестяване и видеонаблюдение;

– не е монтирана евакуационната врата с анти-паник брава за изход към храм „Света Петка Самарджийска“;

– на подземното ниво под бул.“Княгиня Мария Луиза“ по тавана е монтиран окачен таван от винилово платно, което няма изискванията на клас по реакция на огън, на подземно ниво под пл.“Независимост“ не е монтирано евакуационно осветление и т.н.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar