Европейският съд за правата на човека в Страсбург реши, че България неправомерно е отказала регистрация на организацията, която твърди, че защитава правата на етнически македонци в България.

Институцията смята според решението, публикувано днес, че България е действала в нарушение на чл. 11 от Конвенцията за правата на човека, накърнявайки свободата на сдружаване.

Тъй като оранизацията „Дружество на репресираните македонци в България, жертви на комунистическия режим“ не е регистрирана, държавата трябва да плати обезщетени от 7500 евро (по-малко от исканото) в срок от три месеца. Други 1000 евро, както и сума, която ищците може да дължат като такси и други разноски по делото, трябва да се преведат диретно по сметката на Българския хелзинкски комитет (представлявал ищците).

България обаче не е длъжна да регистрира Македонския клуб за етническа толерантност и преценката остава на властите.

Съдът подчертава, че случаят засяга въпроса дали в демократично общество български съд може да откаже на организация, защитаваща идеята за потиснато македонско малцинство в България, на основание, че тя действа срещу единството и териториалната цялост на страната и че целите ѝ са политически.

Коя е организацията

Става дума опит за регистрация на организацията Дружество на репресираните македонци в България, жертви на комунистическия режим (македонски медии използват друго име, различно от това в решението на съда – Македонски клуб за етническа толерантност в България). Учредена през 2013 г., тя получава отказ от съда в Благоевград година по-късно.

Целите на организацията са посочени като популяризация на македонското културно-историческо наследство и „предаването на бъдещи поколения на историческата истина за македонския въпрос и работата за разрешаването му“, редом с изграждане на паметници, свързани с македонското минало и наследство, защитата на фолклорното наследство и т. н.

Организацията базира иска си на чл. 11 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи, според който всеки има право на свободно сдружаване. ЕСПЧ смята, че този член действително е нарушен. Изключенията от него могат да са възможни само когато става дума национална или обществена сигурност, предотвратяване на престъпления или защита на общественото здраве, както и на права и свободи на други граждани.

Без коментар дали има македонско малцинство

Отчита се фактът, че отказът на България е свързан с два основни аргумента – идеята, че има потиснато македонско малцинство в България (което се счита за действие срещу териториалната цялост на страната) и определянето на целите на организацията като политически. Това обаче не са достатъчни аргументи и е нарушена свободата на сдружаване, смята съдът.

Решението по никакъв начин не засяга въпроса дали в България има или трябва да има македонско малцинство. Македонски медии обаче изтъкват, че то е от голяма символична стойност в момент, когато България дава заявки, че заради неизпълнени от Скопие условия може да остави затворен пътя на Северна Македония към евроинтеграция.

Съдът обръща внимание и че българските власти са сметнали „тези дейности и цели, на фона на споровете за български исторически личности и събития“, за „насочени срещу единството на българската нация“.

Съдебният спор е от момент на напрегнати отношения между София и Скопие. В Договора за добросъседство, подписан преди две години, същевременно са заложени имплицитни гаранции, че Северна Македония няма претенции към признаване на македонско национално малцинство, каквото в България не е регистрирано.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar